Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не виждам защо се ядосваш, вместо да се радваш, ти ще вземеш пълна заплата при 80% оценка на качеството на работа, не са те отрязали от заплатата, което всъщност е доста добре. И вместо да гледаш в твоето канче ти гледаш в това на колежката?
От друга страна колежката ти, освен че полага труд на работното си място, в извън работно време отделя време на шефката, слуша й глупостите, играе театър на приятелка, а театралните постановки също се заплащат. Неиното закъснение днес е отработено /изплатено/ още вчера докато е слушала любовните проблеми на шефката по телефона в 10 вечерта. Ако мислиш, че да си подмазвач е лесно, защо не го правиш а? Ако мислиш, че да си шеф е лесно, кои те спира да си шеф?
Да си способен не означава да имаш диплом за висшО, а да имаш знания и да прилагаш умения, не само умения в спецификата на длъжността но и комуникативни. Ако ти имаше комуникативни умения щеше ти да си приятелката на шефката, а не да завиждаш отстрани.
Убедена съм, че колежката ти е в правото си тя да се сърди, че има 10% повече от теб а ще вземе бонус само за 5%, това което е над 85%. Но тя гледа в своето си канче и сигурно дори не знае какво има в твоето.

7.   Навсякъде е пълно с непродуктивни кадри, които обаче намират своето място под слънцето. Особено в държавните структури, където заплатите са гарантирани от бюджета т. е. не зависят от никакво търсене и извършена работа. Работил съм там и мога да гарантирам, че се толерират всякакви доносници, подмазвачи и любовници. В частния сектор е по-различно, наистина един шеф е наясно, че парите ще дойдат от произведената продукция и дори и да има някои паразит няма как това да стане масово. Обаче където има по-голяма йерархия и шефа не може лично да следи всеки подчинен има място за разни машинации.

8.   След като се плаща само на доносници, подмазвачи и любовници, станете и вие такива.
Аз не мога, нямам талант за такава и си трая не завиждам, не мрънкам, а си работя своята си работа, и изненада има кой да ме оцени. Защото всъщност всяко работно място е създадено да се свърши даден вид работа и ако служителянт си я върши, плащат му заплатата. Когато си вършиш работата на 80% няма защо да искаш и бонуси към заплатата.

11.   И при мен е така. Едвам се сдържам да не избия зъбките на началника ми, която е жена :). Страхувам се за нея. Не за мен, не за работното ми място.

Искам да ти кажа, че аз съм младеж и съм в горе-долу подобно положение, но имам мечти и съм се заклел пред себе си, че или ще ги сбъдна или ще умра. Защото стажът ми е съвсееееем малък, още съм съвсем в началото, и като видя за какво става въпрос и не искам останалата част от живота ми да е такава.

Така, че човек трябва да разбере каква му е детската мечта.. да мечтае за нея, да я следва, и да не се отказва НИКОГА от нея. Макар, че и аз работя на смени като луд пак си намирам време и съм сигурен, че вратичка ще ми се покаже :).

Та... трябваше отдавна да си разбрала какво обичаш да правиш и да го следваш, а не сега да се занимаваш с боклуци.

12.   Номер 6 е абсолютно прав! Много хора не осъзнават колко са важни социалните умения, а именно - да се харесаш на хората. Работата не винаги е достатъчна.

Аз съм шеф и трябва да кажа, че ако имам 2 човека, и двамата работят еднакво добре, ще дам по-висока позиция на този, който ми е по-симпатичен, защото работата е важна, да, но също за мен е важно да се чувствам добре сред приятни за мен хора. Просто това е положението.

А до авторката - лесно е да завиждаш и да търсиш вината за собствените си провали в другите. Ако колежката ти беше взела по-малко това пак нямаше да се отрази на твоята заплата, така че тази жена по никакъв начин не те е ощетила.

Ако наистина работиш здраво, както ти казваш, тогава се замисли защо не можеш да се издигнеш. Например, шефовете ти може да са добронамерени към теб, но просто да не те забелязват и да не подозират за амбициите ти. Никой няма да те повиши ако ти не изявиш желание.

Първо трябва да покажеш на шефката си, че се стремиш към по-висока длъжност и после трябва да се бориш за тази позиция. Ако явно не иска да ти даде шанс значи няма какво да правиш в тази компания.

Аз например, имам служители, с които никога не комуникирам, просто не забелязвам, че съществуват. Не че имам лошо отношение към тях или те не си вършат работата, но аз главно работя с шефовете на отдели и се доверявам на тяхната преценка за хората.

От друга страна има хора от тези отдели, които познавам, защото по един или друг начин са ми направили впечатление или са били активни в нещо. Ето това имам предвид социални компетенции. Трябва да направиш всичко възможно да те забележат и да изявиш ясно какво искаш от компанията.

Иначе цял живот ще си седиш на бюрото свита като мишка и ще вършиш някаква си работа, която може да мислиш, че е много важна, но за шефката ти е все тая, защото тя вероятно още утре може да си наеме други хора, които да я вършат също толкова добре. Докато явно колежката ти е ценна за нея.

Така че помисли ти с какво си ценна за компанията и направи всичко възможно шефовете ти да го забележат. Не съм наясно с цялата ситуация, която описваш - има голямо значение дали компанията е малка или голяма, дали е частна или държавна работа. Просто се опитвам да ти дам няколко съвета, които да ти помогнат по някакъв начин.

Аз съм била в твоята ситуация и знам какво е - скъсвах се от работа, понякога и по две смени съм работила и накрая никой дори не го забеляза. Затова помислих какво мога да променя в себе си, защото явно вината не е в компанията или колегите.

Бих те посъветвала следното - не се интересувай от заплатите на колегите си - това е грозно и не ти помага по никакъв начин. Фокусирай се върху себе си. Замисли се дали това, което получаваш е достатъчно за теб - ако не - тогава трябва да си извоюваш повишение. Ако се окаже, че нарочно те спъват най-доброто решение е да си смениш работата, в която не те оценяват.

Надявам се да съм помогнала.

13.   От авторката: Благодаря на всички за съветите и коментарите!
Днес предприех една стъпка като правих тест във фирмата, а който ако съм се справила добре с excel, ще заема по-добра позиция, общо сме 3-4 човека вътрешни и си стискам палци, аз да заема длъжността, но дори и да не успея, важното е че все пак шефката ще знае, че искам развитие, а не да стоя на едно място, без да трупам нови знания и умения. Не ме разбирайте погрешно, по-горе може и да изглежда юе гледам в паничката на другите, но не е така. И не аз я питах колежката какъв й е процента, а тя мен първа ме пита и след това ми се похвали. Но както и да е, нямам против това нека дори и повече колеги да взимат бонуси, мен ме е яд че в случая аз съм "мишката" и досега никой не ме е забелязвал, но днес направих първата стъпка, след което ще направя още крачки да заема по-високи длъжности и ако след всички усилия, не ме оценят, ще напусна и другаде ще търся развитие, хубавото на всичко е, че съм упорита и голям инат, сега остава само да стана и по-нахална и отворена и забележима от всички по-големи от мен във фирмата и няма цял живот да съм на една и съща стълба.

14.   Животът не е справедлив, хората на висша позиция имат прекалено голяма нужда да бъдат ласкани. Който покаже на шефа си, че е най-големия, той печели. Малко са шефовете които се интересуват от личното печалба и ценят истинските кадри.
Шефа има нуждата да знае колко е голям той, не колко ти способен ти.
Всеки ден трябва да доказваш на егоиста с пали и пост че видиш ли по голям от него няма. а не да доказваш себе си, своята лоялност, отговорност и резултати.
Шефа иска да знае че той е успял а не ти.

15.   За съжаление, ако си кадърен, без връзки/препоръки, не правиш интриги и не се мазнеш на шефа, не ти оценяват труда в България, а те товарят с много повече работа, защото си показал, че можеш и знаеш. А ако си некадърен, с връзки/препоръки, правиш интриги, мазнеш се на шефа, говориш колко "много" работа си свършил пред шефа, а той реално няма си понятие от тази работа за колко време се върши и че дори елементарни неща не знаеш, ти оценяват в пъти труда от кадърния, макар да сте на една и съща длъжност.
Това е реалността поне над 90% от фирмите в България, с малки изключения.

16.   Крайно време е българите да започнем да си ценим труда. Аз като вляза в магазин не мога да им кажа "ама, ако може дайте ми малко и от онова безплатно". Така е и в работата. Разбрали сме се за еди какво си. Ако искаш нещо допълнително - договаряме се допълнително. Бил съм в положение да ценят труда ми и тогава съм се раздавал. Бил съм обаче и в положение демонстративно да раздават бонуси на подмазвачи за моя сметка. В такъв случай не си мърдам пръста повече отколкото трябва и при първа по-добра възможност си тръгвам.

17.   При нас има един подъл мазник, най-вероятно и доносник, който е най-толериран от двете каки в ръководството. Виждала съм хора, издигнали се покрай това, че правят кафе на шефа и постоянно му се мазнят. И в един момент го изритват и му сядат в стола. Та така е. Тези, които просто работят съвестно, не стигат до никъде. Катерят се подлеците и доносниците. С редки изключения. А като добавим и женската злоба срещу по-хубавата колежка или секс тормоза от мъж-шеф, става наистина гадно. Не ме интересуват постове, но искам добра заплата

18.   Зависи на какво умствено ниво е шефа и началниците под него. Потресаващо е как може да има хора с мисленето на Номер 12. Само си представете бизнес, ръководен от такъв човек и колко токсична и гнусна ще е средата с такова същество. Подобие на човек! Излива два тона помия и хули авторката, която съвестно си върши работата. "Помисли с какво да си полезна"... Ми нали на всяко интервю се говори, че се търси амбициозен и работлив... Пък после се повишават симпатичните на шефката а... Няма лошо. После само да не ревете, че нямало кадри.