 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
В кой е проблемът?
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1845 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 19 години и от три седмици работя в голяма търговска верига. Най-малкият съм от колектива. Досега друго не съм работел. По-големите след мен са на по 27 и нагоре. Работата ми по принцип е да изкарвам новата стока от склада, да я подредя по рафтовете или щандовете или да я кача отгоре на складово пространство.
Вече почти се научих и свикнах с работата и по принцип работя като луд на смени, някои по-малко други повече от 8 часа, но проблемът е в колектива или в мен. И аз не мога да разбера и затова се обръщам към вас.
Имам чувството, че все са недоволни от мен. Никога не казаха браво. Не се усмихнаха, не казаха "Браво, справи се добре :)" - НИКОГА. Все недоволни все има какво да се желае... ВСЕ има още още и още работа, винаги има какво да се желаело...
Постоянно имам чувството, че ме юркат. Възложена ми е задача, и след като започна да я правя друг от по-висшестоящите идва и ме прекъсва и ме кара да правя друго. Така това, което съм започнал да правя остава зарязано и след като дойде друг от техните колеги ми мрънка защо, кое, как било... защо нещата не са подредени и защо имало празни неща по щандовете.
Търговската верига е наистина голяма и обикновено на тази длъжност работим 4 човека, от които се падаме примерно двама да са първа смяна, които си отиват по-рано и някои почива в същият ден и един остава винаги сам до вечерта до по-късно. Обикновено съм аз.. или още едно момче. След като коментирах няколко пъти едно две безобразия (според мен) на "по-големите" от мен имаше малко спорове и днес, когато дойде големият управител ме извика и имаше доста голям разговор. А повярвайте ми... ако сте на мое място или гледате отстрани ще си кажете друго. Че има работя - има, но отношението на някои хора към мен е отвратително, подигравателно, сякаш съм нисш. А това не е така. Имам си мечти и цели, които не могат да бъдат осъществени заради положението на семейството ми. Нямат такава голяма възможност за по-скъпичко образование в друг град. Та затова сега работя това и аз не знам до кога.
Вярвам, че ако си тръгна работата ще я вършат тези отворковци, които и сам виждам как по цял ден не правят нищо.
Моля споделете какво мислите и дали съм прав за някои неща. Аз го виждам, че понеже съм най-малкият, не съм работел друго досега, и съм нов се заяждат и се опитват да ме юркат. Може и да греша. Моля споделете хора :).
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 3e88f6ad0c |
|
1. Поздравления за новата ти работата!
"Имам чувството, че все са недоволни от мен. Никога не казаха браво. Не се усмихнаха, не казаха "Браво, справи се добре :)" - НИКОГА. Все недоволни все има какво да се желае... ВСЕ има още още и още работа, винаги има какво да се желаело... " Добре дошъл в реалния свят! В отрасъл като твоя и не само в твоя, на много места, това си е просто нормално. Не го взимай навътре. Никой няма да те потупа по гърба или да ти изръкопляска. Ако го направят ще трябва и да те повишат.
"След като коментирах няколко пъти едно две безобразия (според мен) на "по-големите" от мен имаше малко спорове и днес, когато дойде големият управител ме извика и имаше доста голям разговор. " Вчера са те взели, нямаш никакъв опит досега, а сам си създаваш условия, за да те изгонят. Да, наистина не трябва да се мълчи, но за всяко нещо си има тактичен подход.
"отношението на някои хора към мен е отвратително, подигравателно, сякаш съм нисш. " Е, и какво от това. Гледай си работата, гледай си напред и не се връзвай на всяка приказка. Извън работа ти с тях нямаш нищо общо.
"Имам си мечти и цели, които не могат да бъдат осъществени заради положението на семейството ми. " Много хубаво, че си имаш мечти, но те нямат нищо общо с колектива. Отиваш, вършиш си работата. А извън работно време ще работиш върху мечтите и целите си.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: fb61c27bf9 |
|
2. Проблемът не е в теб, а в тях.
Преживяла съм го, знам за какво говориш.
Не е проблемът в това дали си млад, нов и т. н... просто тези хора са психически деформирани. За съжаление не знам какво да те посъветвам, няма добър изход от подобен род отношения... те вместо да те подкрепят и стимулират, те гледат обратното, което е само във вреда за всички... не се старай да им угаждаш и да им харесваш, не търси тяхното признание и одобрение... ако се чувстваш психически потиснат, най-добре си потърси на друго място работа, но най-вероятно и там ще е така... наистина не знам какво да ти кажа, тъй като аз не се справих с тази ситуация, на всичките места, където отивах да работя, срещах все същото... дано ти да успееш да излезеш от това положение.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 0bf58aa8d8 |
|
3. В някой неща си прав в други грешиш.
Например никога, в никоя работа, никой няма да ти каже "Браво... ", та те са те наели да вършиш тази дейност и ако не си я вършиш добре, защо да те държат на работа? Плащането на заплатата е твоето браво. Ти казваш ли браво на всички от които пазариш, твоите работодателли пазарят труд от теб, защо да ти казват браво?
Второ в момента в който напуснеш има много на вратата, които чакат за твоята длъжност и послушно като истински "нисши" ще я вършат и ще се радват на възможността за хляб.
Досега си бил равноправен на съучениците ти в училище и сигурно ти е трудно да свикнеш, че в обществото хората се разделят на нисши и висши, според образованието и уменията които са придобили. На всичкото отгоре кои от кого по висш, а и нисшите зависят от кефа на по висшите, но такъв е живота. В училище ти е даден равен шанс да се развиваш ти си избрал колко и какво да учиш. Не ни убеждавай, че преди година си завършил най-елитната гимназия с пълно шест и сега подреждаш рафтове.
От друга страна си прав да искаш малко уважение, но всичко си има граници. Да се караш с по старши колеги, при 3 седмичен стаж е голяма грешка от твоя страна. Ти си там да си вършиш твоята работа не да следиш дали другите си вършат работата, това е задължение на друг. Ако големият управител е на кеф ще си наеме 10 да обикалят из магазина съвсем "безобразно" и ще им плаща за това, теб обаче това не те късае теб са те наели за тази работа и ще се наложи да си я вършиш ако искаш въобще да работиш.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: c9eb5d01ea |
|
4. В големите хранителни вериги се оказва, че винаги е така - там оцеляват само определени хора със някакъв специфичен характер - хора мързеливци, които обичат да тъпчат другите, но и да се изтъкват колко много работят, хора които постоянно обвиняват другите за своя неуспех. И аз минах през такъв магазин и ако някой не е минал - нищо не подозира, дори и да му разказват познати. След като се махнах от магазина научих за още една камара хора със същото положение като мене което показва че не в мене е проблема и не си измислям. Просто там така стоят нещата - всичко е точно така ккто го описваш, и до днес като се запозная с някого ако се окаже, че е работил на такова място повтаря все същите неща, от които и аз навремето се оплаквах. Преди се чудих на баща ми, защо когато загуби работата си и успя да си намери работа в такъв магазин напусна на втория ден - за добро е било, там ако не си с точно определен характер ще те поболеят.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: fb61c27bf9 |
|
5. Не съм съгласна - първо, човека не е казал, че не си върши работата или че не си я върши добре. Той говори за друго, за отношението. За изкуственото напрежение, което се създава между "нисши" и "висши", "старши" и "младши" и т. н...
"Вчера си дошъл, а днес възразяваш на по-старшия" -
за мен е грешно мислене.
"Не чакай потупване по рамото, ако искаш въобще да работиш... отвън много хора чакат за мястото ти" - и това също. С робска психика и наведена главица пред "шефа" и "по-старшия" няма да отиде далеч и да постигне мечтите си... а в един колектив ако има напрежение, недобри и некоректни отношения и лош психически климат, няма да прокопса нито шефа и фирмата му, нито работника. Казано е, че всяко царство, разделено против себе си, няма да устои.
Човека не е машина, не е "стока" на "пазара на труда".
Напротив, ако шефа, старшия, или някой от колегите му, покаже съпричастие, добро отношение и му каже, че добре се справя, това ще насърчи човека, ще му даде сила и стимул и той ще работи и по-качествено и по-добре! По-добре работи човек, когато се чувства оценен и приет.
А като гледаме да го стъпчем, пренебрегнем и омаловажим, играем си на нисши и висши и тем подобни, и човека поради това се чувства неприет, чувства, че не го уважават, не уважават и оценяват труда му, как ще работи той добре? !
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 0bf58aa8d8 |
|
6. №5 Аз не съм съгласна с теб "С робска психика и наведена главица пред "шефа" и "по-старшия" няма да отиде далеч" - той сам се е насадил да бъде "нисш" служител и не трябва да се оплаква от положението си а да се стегне и да постигне нещо по добро докато е млад. Защото всъщност подреждането може да го върши всеки завършил 4 клас.
"в един колектив ако има напрежение, недобри и некоректни отношения и лош психически климат, няма да прокопса нито шефа и фирмата му, нито работника. " Така е НО кой губи от участието в "лошия психически климат" - най низшия. За да се разреши проблема в фирмата шефа ще е принуден да се раздели с един от двамата скарали се Познай кой ще бъде уволнения? 19 годишния подреждач с 3 седмичен стаж или "по-големите" с повечето стаж!
Лошо няма човек да има самочувствие, но самочувствието трябва да има покритие, иначе издиша. А как и защо да има самочувствие на равноправен със старшите, мъж оценен на най ниската длъжност "подреждач". Какви умения е придобил този мъж през последните 12 години обучение? Уважавам го като човек, но немога да го приема за равноправен на управителя съжалявам.
"Напротив, ако шефа, старшия, или някой от колегите му, покаже съпричастие, добро отношение... " Тази тема не е да научим шефовете как да се държат със служителите си!!! Тук управителя на автора е почти невъзможно да прочете а и да се образова от праведните ти слова №5 Тук чете автора! Тук е мястото да се обясни на автора, че "кои каквото си е посадил, това ще жъне" и не трябва да се има за равноправен с шефа, в която и да е фирма, защото шефа се е старал повече от него в образованието и ще жъне повече в работата.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: fb61c27bf9 |
|
7. Авторе, мненията ни от личен опит са противоречиви, някои смятат, че не е в теб проблема, а други - че е в теб.
Вероятно истината е по средата, проблема е и в тях, и в нас. Ако искаш сподели как върви, какво мислиш?
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 7ff72e3d98 |
|
8. Ало, №6, никой не се е сравнявал с шефа, прочети темата още веднъж.
До автора: първо, да подреждаш стоки не е трудна и сложна работа и недей да чакаш похвали за нея. Мислиш ли, че е толкова важно някой устно да ти даде похвала, просто малко топъл въздух?
Второ, ти си нов и е редно да проявиш уважение към другите, поне в началото. Ако си по-качествен това ще си проличи с времето. Не очаквай колегите да ти дават похвали и респект, защото така издигат твоята оценка и намаляват тяхната. Всички, които сте на едно ниво в йерархията сте конкуренти и всеки един се стреми да излезе напред, често за сметка на някой друг. Докато си новак има реалната опасност "старите" да те спъват, защото са по-наясно с нещата. Но ако си толкова умен, се учи бързо и се справяй с предизвикателствата. Това е твоя отговорност. Но имай предвид, че работата в супермаркет е по-скоро неквалифициран труд и се съмнявам, че ще успееш да постигнеш мечтите си там, работейки там.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
