|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Трудно е..
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 1758 пъти
Здравейте!
Искам да споделя историята ми! Пише Ви момиче на 19 години. Както се предполага, тази година завърших средното си образование! Подадох документи и се записах да уча задочно, поради простата причина, че трябва да работя и да уча едновременно! До тук добре..
Първата ми работа беше на 17, започнах като сервитьорка в едно кафе - малко кафенце с г/д приятна обстановка, но уви беше само за 2 седмици. Като човек съм по - свита и неуверена в себе си. Разбрах, че не ме бива за тази работа - забравях какво са ми поръчали, обърквах сметки, не се справях с отчета и т. н. но имах желание да се боря, да се науча, да се справя един ден.. в никакъв случай това можеше да стане за 2 седмици! Бях на смени и всеки ден ми казваха кога да отида.. така до последно! Това, което си спомням беше: от оборота трябваше да си взема надницата (15 лв), да оставя 10 лв да има да връща следващата смяна и остналото от оборота да го оставям на шефа! Какво се случи последната вечер - както казах кафето беше малко, а отвън зима, студено.. и през цялата смяна влязоха само 6 човека.. следователно оборота ми беше около 16 лв.. (за кое по - напред трябваше да оставя? ) Всеки на мое място ще си вземе надницата ( все пак съм стояла там цялата смяна).. и така останалото оставих на шефа, след което повече не ми се обадиха! Дори да съм сбъркала трябваше да ме уведомят, ако трябваше да връщам нещо - никога нямаше да се скрия или нещо подобно.. но както и да е! Продължих да уча, станах 12 клас - последна година всеки я чака с нетърпение, всеки се радва и т. н. но не и аз! Последната година от гимназията умирах всеки ден по малко.. в началото всичко вървеше добре, после започнах да отсъствам от училище дни, станаха седмици и накрая месеци! Не за друго, просто виждах как затъпявам все повече и повече в това училище, а бяхме 12 клас - би трябвало обстановката да бъде здрава и отговорна! Поради дългосрочните ми отсъствия започнаха клюките, интригите и спекулациите! Тръгна слух, че съм била бременна и затова не съм ходила на училище, започнаха се дразги помежду ни, отдалечих се от целия клас! Класната също беше от "тях", разправяше, че "издирва" родителите ми, а в същото време живеем на една улица и се засичат постоянно - ума ми не го побира все още.. И така както казах по - горе по - свита съм, не се карам с никого, и мисля че за 19 годишна мисленето ми е добро! Не пия, не пуша, разсъждавам, имам огромно чувство за хумор, смея се постоянно, мога да общувам също добре, но някак си не се вписвам в средата ми и нямам приятели! И тъй като приемах обидите и спекулациите вътрешно стигнах до психолог.. разплаквах се само щом чуех думата "училище" и не спирах с часове! Ужасна гледка беше, затормозявах и семейството ми, не можеха да ме разсеят по никакъв начин! Имало е случаи, в които гледам телевизия примерно и от нищото започвам а плача - психиката ми тотално се беше побъркала! Посетих няколко пъти психолог и се пооправих, но вътрешно ме изяждаше мисълта, че докато не завърша няма да се успокоя.. и така си беше! Последните 2 месеца не стъпих в училище.. за последно бях на 24 май, защото вече бях платила за ресторанта, но се чувствах ужасно! Дипломата мога да кажа, че ми е добра и сега очаквам класирането в университета! Вече от 2 седмици съм на нова работа и нещата вървят някак си странно! На смени е, но нормално ли е да питам шефовете всеки ден аз кога да отида на работа, не е ли това тяхно задължение? ! Направо ми е неудобно вече.. до сега бях три дена първа смяна, три дена втора и никой нищо не ми казва! Постоянно се подиграват с мен.. не е нормално шефа ти да ти казва "Като минавам покрай теб, що не се навеждаш? " ;х или нещо от сорта "Отиди в тоалетната, съблечи се, аз ей сега идвам" ;х бъзик, бъзик ама чак пък толкова - нямам думи! И дори знае, че съм обвързана и имам сериозен приятел.. просто не знам какви са тия хора! Вярно трудно е в днешно време да намериш работа, но никой не е длъжен да търпи такова отношение!
Благодаря на всички, които прочетоха историята!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 8c86a77fbd |
|
1. Авторке, малка си, нямаш опит, затова ти се струва така. За миналото ти няма да говоря, защото не можеш да го промениш, но бъдещето сама си го стройш. Кафето в което работиш в момента хората те приемат за свой човек, пък и да те пробват, затова се бъзикат. Да те пробват тъпа кифла ли си или си достатъччно умна та да ги затапиш. На такива работни места с махленско поведение това е нормално. В кухните на ресторантите положението също е такова, и на други места, там където има мъже, дори да са само мъже например в автосервиз, темите на бъзиците са от сексуален характер. Ако обаче работиш само с жени положението е още по лошо в такъв колектив много интириги се въртят и обикновенно новият е виновен за станалото. Затова стой си на това работно място, след време ще свикнеш и ще се научиш или да затапваш бъзиците, или да се бъзикаш и ти. Като ти каже нещо като "Като минавам покрай теб, що не се навеждаш? ", ако мъжът е над 45год отвръщаш "Защото няма смъсъл, гледам не си си пил виаграта, а пък ЕГН-то ти вече е доста голяма цифра, а да се наведа без да намажа, само да ти се пълнят устата със слюнка", ако е млад мъжът казваш "защото ако се наведа самолетът ти се вдига, а тогава главата ти остава без кръвоснабдяване и следващите два часа трудно мислиш". От там човекът ще внимава с бъзиците с теб.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 4b0a9c8777 |
|
2. Така е в тия среди. Минала съм оттам, знам.
Затова гледай да учиш, да имаш образование, за да си сред други хора, в друга среда!
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 340bf8f8ca |
|
3. Ако не е тайна какво ще учиш задочно? От кой град си? Толкова ли няма по-нормална работа в jobs. bg? То си е трудно ама се намира. Ходила съм на поне 15 места да пробвам да работя, докато намеря подходящо място с нормални хора, отношение, заплата. Потърси нещо друго, не се измъчвай.
|
преди: 11 години, 6 месеца hash: 92bcac2204 |
|
4. Автор:
Номер 1 - Знам, че нямам опит. Знам също, че е нормално да се бъзикат.. първо, защото съм най - малката там и второ, защото съм нова! Не ме разбирайте погрешно.. нося много добре на шегите, дори съм съгласна да ги има.. един вид минава време, а и опознаваш хората повече. Шефът ми е женен, има син на моята възраст и може би от това се погнусих най - много! Представих си баща ми да закача по този начин момичетата, било то на шега или не! Щом държи да се отнасят с него добре, трябва да има толерантност. И както спомена трябва да отвръщам на бъзика с бъзик... и го правя, но си знам границите.. а той като е шеф, не му дреме.. аз ще си отида, друга ще дойде.. щото всеки гледа как да преживява..
Номер 2 - Всеки е минал по тоя път, всеки е започнал от някъде, знам.. грешката обаче на 80% от хората е, че забравят какви са били преди!
Номер 3 - Психология или Социология ще уча. Няма да казвам от къде съм, но градчето е малко.. едвам намираш нещо някъде, за да изкараш седмицата ( не месеца).. гледала съм и в jobs.. файда никава! Ясно ми е, че ако не пробваш и не рискуваш, няма да спечелиш.. просто споделих впечатленията си до момента, никой не е казал, че ще се пенсионирам там!
Благодаря за отзивите Ви все пак! :)
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|