2. Аз съм майка на дете на 4 години. Точно преди две години детето ми падна в детската ясла и толкова лошо си раздра ръчичката, че ако я бяха завели веднага на лекар, щяха да я шият. Така поне ми каза личната ни лекарка, защото аз заведох детето след няколко часа, когато парчето месо беше залепнало към мястото. Персоналът ме гледаше много уплашено, изтормозено. Представям си как реагират повечето родители. Съчувствам и на родителите, и на хората, които отглеждате децата ни. Мисля, че трябва да има повече толерантност от страна и на двете страни. Първо - ти вероятно разбираш притеснението на майката, тя донякъде е права за себе си. Разбирам и твоето притеснение. Няма как да опазиш шило в торба. Просто можеш съвсем човешки да поговориш с тях, да им обясниш, че съжаляваш за това, което се е случило, но няма как да държиш детето им постоянно за ръка, а и не ти го препоръчвам. Това би осакатило детето психически, би изградило едно плахо, неуверено, комплексирано детенце. Не споменаваш нищо за образованието си. Не знам доколко можеш да говориш от позицията на специалист, но дори и да нямаш специално образование можеш да говориш от позицията на човек. Съвсем кротичко обясни на хората, че се стараеш това да не се случва, но просто е неизбежно. Може би аз не съм подходящия човек, който да те съветва, защото първо не ми е в стила да укорявам хората, които се грижат за детето ми, защото вярвам, че така се нарушава добрата атмосфера, което рефлектира върху детето. Аз не реагирам негативно. Собственото ми дете е падало достатъчно пъти при мен самата. Убедена съм, че това се случва и при твоята работодателка. Е, да! Как да й го кажеш! Просто не се притеснявай чак толкова. Ако детето е паднало, защото ти си го зарязала без контрол, това е проблем. Но ако то е паднало, въпреки че си била наблизо, че си говорела с него, че си го наблюдавала, то това според мен не е проблем. Само ти си знаеш как е станало и само ти си знаеш дали имаш основание за угризения на съвестта. Макар че ако е станало, защото си била немарлива, нямаше да се притесняваш и да търсиш съвет, а щеше да си дадеш сметка, че просто трябва да внимаваш. Ако майката реагира много остро, я попитай нея за съвет. Попитай я дали не е по-добре да държиш детето й за ръка непрекъснато или може би да намерите начин да го вържете с някакви предпазни коланчета, които се продават в магазините. Като чуе този въпрос все си мисля, че ще проумее какво е положението. Няма начин да избегнеш това в 100 % от случаите. Всяка майка, която се грижи за детето си, е наясно с това. Лошото е, че ти работиш при жена, която е поверила детето си на друга жена още от 1-годишна възраст и си мисли, че може да го опази. Да, ама не! Не познавам въпросната госпожа, но имам пред очите си такъв пример. Съчувствам ти, защото в една такава ситуация (ако се случва рядко, разбира се, а не е ежедневие детето да пада) би те укорила именно жена, която не си е гледала детето. Аз имам едно изключително крокто и послушно момиченце, което два пъти в мое присъствие си разби устата. Просто ей така. Докато се наведа да я хвана и тя се залепи за колелото на детската количка, после още веднъж. Какво да направя? Мисли ли някой, че съм искала да стане така? При инцидента в яслата аз, въпреки притеснението си за здравето на детето, се усмихнах на персонала и им казах, че това може да се случи и при мен. После коментирах въпроса с приятелки, със снаха ми, и всичките, тъй като си гледат сами децата, казаха, че и за тях това е нормално, че и техните деца падат и няма как да предотвратят всеки един случай. Много е трудно да кажа в твоя случай как точно стоят нещата, но със сигурност знам, че наистина няма как да предотвратиш подобни случки. От значение е какво е детето. Ако е палаво, ако не се води за ръка, ако постоянно бърка тук-там, ако не слуша, което е типично за тази възраст, какво да го правиш??? Рисковете на всяка професия са си рискове - не ти казвам нищо ново, сигурна съм, но и няма какво ново да се каже. Родителската реакция е по-скоро отражение на техния вътрешен мир, а не плод на твоето възпитание, поведение, способности. Ако си немарлива, мързелива, безразлична, ако усещат отрицателно влияние върху детето си, вероятно са щели да те изгонят досега. Явно случаят не е такъв. Не се укорявай. Пак казвам, моето мнение е да поговориш с тях, да им обясниш, че се притесняваш, но не си сигурна, че и за в бъдеще няма да се получават подобни инциденти, не защото не се стараеш, а защото е неизбежно. Не можеш да вържеш детето, не е полезно да го ограничаваш физически, а и то няма да ти го позволи. Макар че сме възрастни, повечето от нас се учат на принципа проба - грешка. Това важи и за детето. За да се научи да се пази, то трябва и да падне. Честно да си кажа, не симпатизирам на майките с такива бурни реакции. Вчера щерката пак я прибрах с охлузен нос и чело. И какво? Да я вържат за дограмата на стаята и нито да скача, нито да играе, да няма личен живот и приятелчета, да и внушат, че няма нищо по-лошо от това да изживее такъв житейски провал какъвто е падането от един стол??? Аз искам детето ми да се научи не да не пада, а да става, след като е паднало и да не изживява това като драма. По-късно, когато порасне, как ще изживява житейските несполуки - както съм й заложила да изживява елементарните падания, болки, несгоди? Заложи на тази страна на нещата. Обясни на тези хора, че свръхпротекцията води до лоши резултати. Да, ти трябва да си наблизо. Няма да позволиш на детето да се качи на перваза на терасата, я! Но това няма нищо общо с ограничаване движението на детето, което е направо пагубно. Ако искат независимо, силно, упорито дете, дете, което да се справя с трудностите с лекота, трябва да пръглътнат спъванията, раните, белезите (дай Боже да не са дълбоки, големи и трайни, но и това се случва). Дано да осъзнаят нещата по този начин. По-леко ще им бъде и на тях, и на теб. Пожелавам ти успех!
|
