 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Проблеми с колежка
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 3700 пъти
Здравейте,
Много ме тормози нещо и искам да споделя, за да ми олекне поне малко. Как се справяте вие с подобни ситуации? Аз съм мъж (на 24) и имам проблеми с една колежка в работата. Доста е невъздържана и злобна, но ми се налага известно време да работя точно с нея (ех, какъв късмет, заобиколен съм от жени, а точно нея ми сложиха). Тя е много проблемен характер, даже самата тя го признава. Лошото е, че няма грам желание да се промени - много тежък характер, налага се, държи сметка, стои с кръстени ръце, командори, прави се на шеф, а далеч не е такава. Аз се опитвам да спазвам професионална колегиалност и не реагирам остро, макар че ако не бяхме колеги далеч нямаше да бъда толкова уравновесен и щях набързо да я сложа на мястото. На няколко пъти имахме спорове, но реших, че няма смисъл да падам на нейното ниво и да водим селски кавги. Тя винаги е права, всичко знае и може, абе същински титан на мисълта и умението. Ама само на думи, за жалост... Това по никакъв начин нямаше да ме бърка, ако не ми налагаше да бъда с нея по 10-12 часа на ден (понякога даже нощни смени). Няма и как да се оплача на шефовете, защото ще приличам на някой смешник - мъж, а се оплаква от жена. Това го изключвам като вариант. Лошото е, че тя освен, че ми лази по нервите, също така ми подлива вода - само дебне случай да може да ме злепостави. Не й разбирам играта, честно казано. Няма да стане по-богата, или да се издигне в йерархията, ако аз се издъня. Тоест няма полза от мой провал. В началото мислех, че ме харесва и затова се държа така - един вид да ме провокира, да ме тества. Да ама друг път. Това нейното направо си е злоба. Сякаш съм й избил семейството, или съм и хапнал закуската сутринта.
Та защо трябва да им хора, които да правят живота труден??? Винаги съм бил комуникативен и разбран, намирал съм общ език с всеки, ама с такова чудо не се бях сблъсквал.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 9b3cd3239a |
|
1. "Няма и как да се оплача на шефовете, защото ще приличам на някой смешник - мъж, а се оплаква от жена. Това го изключвам като вариант. " В случая правиш огромна грешка и тя вероятно се възползва от това. Отиваш и като всеки нормален служител разговаряш с началника си. Това е работно място, а не битова обстановка. Водиш си бележчици и си записваш какво точно ти е казала и т. н.
"само дебне случай да може да ме злепостави. Не й разбирам играта, честно казано. " Ооо, аз много добре й разбирам играта. Така си избива комплексите за малоценност и се вживява в ролята на началник, защото самата тя знае, че нищо не става от нея.
Горе главата и директно при шефа.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 0876387ecc |
|
2. В държавни предприятия и повечето фирмички е пълно с такива неудовлетворени от живота, дребнави и злобни индивиди, които ще ти вгорчават живота с и без повод. Не търси логическа причина за поведението им. Няма такава. Нито си им антипатичен, нито си некадърен. Просто те са нещастни и искат и ти да се чустваш точно толкова нещастен.
Един приятел работи в същата среда, но той е избухлив и не може да си мълчи. Слагаше ги на място и те спряха. Явно това е начинът с такива хора. Успех :)
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 3703403b00 |
|
4. Точно така, поддържам изцяло 1 и 2.
Не си трай, не търси причини и т. н. Отиди при шефа и говори, и на нея директно и давай отпор!
Защитавай се, недей да гледаш да си и угоден някому или да се свиваш от страх - има ги навсякъде тия гадове, както казаха по-горе, и колкото повече не смееш да им се опълчиш и си траеш, толкова повече ще те тъпчат.
Патила съм много от такива в разните фирмички, от опит ти го казвам.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 18c0b7b378 |
|
5. автора:
Благодаря много за помощта! Имате право, аз по принцип в живота съм открит и не бих търпял подобен вид опит за дразнене от нейна страна. Доста неща преглъщам в момента, само защото считам, че на работа човек, преди всичко, трябва да е професионалист - това означава коректно и спокойно отношение към колегите, правене на някои компромиси с цел разбирателство и постигане на обща цел и т. н. За жалост, някои хора нямат никакво чувство за отборна работа и принадлежност към колектив.
"неудовлетворени от живота, дребнави и злобни индивиди" -имаш право, при нея е нещо подобно. Прекарвам много време с тази колежка и през времето, което не се заяжда, само ми споделя житейските си несгоди - всякакъв вид проблеми - не й върви в личен план, не се разбира с хората и всякакви други неща... Ами как да стане, не може да се имаш за господар на света и да пръскаш само злоба и хората да не бягат. Яд ме е, че проявявам разбиране и подкрепа, а в следващия момент тя ме порти пред шефа за неща, които не са съвсем верни и трябва да се оправдавам като някой грешник пред поп.
Проблемът с това да се оплача е, че тя пред шефовете е света вода ненапита - говори тихичко, с наведена глава, абе самата скромност. Явно доста време е градила този образ на монахиня за моментите, в които й е удобно. Добре играе, не е малка (не е й стара де, малко по-голяма от мен) и дълго е репетирала. Не искам да се оплаквам на шефовете, но ще опитам да намеря начин да се справя.
Мерси отново за всички за разбирането!!!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 9b3cd3239a |
|
6. Номер 1 ти пише отново. Сега след като чета твоето уточнение, че " тя пред шефовете е света вода ненапита - говори тихичко, с наведена глава, абе самата скромност. " Съветвам те да поговориш с шефа, с когото си в най-добри взимоотношения. И недей казва, че искаш да се оплачеш от нея. Кажи, че просто искаш да споделиш и го молиш за съдействие. Или го питай за съвет как да се справиш с нея. Разкажи му всичките работи, които тя ти ги говори -- това аз вече ти казах. Но един вид го помоли за съвет.
Силно те съветвам, когато тя започне да ти се оплаква от личните си проблеми да НЕ се заплиташ в разговори с нея. Ти не си нито нейният личен психолог, нито нейният отдушник. Само й отговаряш: "Сигурен съм, че нещата ще се оправят" или "пожелавам ти всичко да се оправи. " И толкова... и се правиш, че работиш.
Пиши как вървят нещата, за да ти дадем повече напътсвия.
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 3d3d7c3f86 |
|
7. автора:
"Силно те съветвам, когато тя започне да ти се оплаква от личните си проблеми да НЕ се заплиташ в разговори с нея. Ти не си нито нейният личен психолог, нито нейният отдушник" - много вярно и аз си го мислех. Даже в един момент говорих с нея само по работа и избягвах лични разговори, защото не приемах подобен тип поведение - в един момент да съм психолог, а в другия да ми забие нож в гърба. Голямо двуличие. За момента удържам, но все пак понякога само от учтивост й изслушвам оплакванията и недоволството от цялата вселена. Усмихва се, държи се мило в даден момент, аз към нея също, тъкмо започвам да си миля, че е започнала да се учи да комуникира човешки и после като гръм от ясно небе ми забива някой шамар (не буквално). Или ще се заяде грубо, без причина, или ще ме изпорти за нещо. Както казах преди, доста злоба има в това момиче/жена, не само към мен а към живота като цяло, но за жалост аз сега съм й на мушка. Като се замисля колко пъти съм я прикривал за грешки, защото е човешко и всички грешим, а работим в екип, ужким, трябва да се подкрепяме. Тя е поредното доказателство на думите на един мой професор, който казваше, че екипната работа малко хора я умеят.
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: fc8b9c0332 |
|
8. Абе, то май във всяка фирма има по едно такова "чудо", което стъжнява живота на всички останали! Какво да ти кажа, знам, че няма да ти е много от полза, ама аз като попадна близо до такова същество, просто гледам да го игнорирам, все едно не съществува. И да ми говори и да не ми говори, аз съм стена! Ни приемам, ни предавам и така в един момент ги отказвам и тръгват да си търсят нова жертва. Лошото е, че все пак понякога колкото и да се старая се налага да контактуваме служебно. и тогава искам или не трябва да и обърна нужното внимание. Ама все пак помага, съсредоточавам се върху моята работа и това е.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
