Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   номер 3 съм. 4, ако доброволно си избрала да стоиш вкъщи, няма лошо, изборът си е твой. не казвай обаче, че е едно и също с това да работиш, защото не е. ако всички стояха вкъщи и вършеха само домакинската работа, какво щяхме да ядем, с какво щяхме да плащаме сметки, да купуваме дрехи и всичко необходимо? не всичко можеш да си приготвиш сама.
това, че си гледаш дома е хубаво (макар че познавам стоящи вкъщи, които и това не правят) и си е твой избор. не забравяй обаче, че и ходещите на работа жени се занимават И с домакинство и деца, освен с работата. а тя, вярвай, може да бъде наистина натоварваща и скапваща физически и психически, особено ако работиш с хора. това натоварване по никакъв начин не можеш да го сравниш с домакинството, ако ще всеки ден да лъскаш къщата от-до и да готвиш по 3 манджи.
ако имаш малки деца, е разбираемо, водиш, вземаш, учиш, пишеш домашни и т. н., но като пораснат и станат относително самостоятелни, какво правиш вкъщи? едното чистене и готвене не могат да ти запълнят времето.
проблемът на авторката е, че тя прекалено се влияе от чуждото мнение, счита себе си за слаба и неспособна, а със сигурност има нещо, което би могла да върши успешно. но да обвинява света, че бил вълчи, а тя - овца, да псуваш управниците (като номер 2) е най-малкото излишно. светът е такъв, какъвто е, въпросът е ти какво ще направиш за да си подобриш положението при дадените условия. черногледството няма как да ти помогне.

7.   Номер 3 и номер 6, авторката съм.
Защо нападате хората така? Да, управлението на държавата ни е такова. Да, управниците наистина желаят да се изпояждаме едни други, вместо да разсъждаваме трезво и да разберем, че вината във всичко е в тях.
Но те така хистростно насочват гнева ни едни към други. Вместо да се ядосваме, че кило ориз, кило олио, кило захар са космическите 3 лева. Вместо да се ядосваме от това, че безработните се увеличават вече на 20%, разбирате ли - 20% от българите са принудени да живуркат и да влачат своето жалко съществувание.
Вместо да се ядосваме, че през зимата тока стига до 200 лева на семейство и че да се изхрани едно семейство на месец са нужни поне 400 лева.
Да, повечето българи са послушни марионетки, които не умеят да разсъждават зряло, а просто насочват негативите си към най-близката и слаба жертва.
Ти си безработен, чувстваш се зле?
Мен какво ми пука, умирай, ако искаш.
Ето това е болшинството българи - озлобени, без здраво разсъждение, с камък в гърдите, а не сърце.

8.   От №4 до №6 Ей това ми е проблема, че хора като теб, мислят и ми казват в очите, че моето положение не било добро и трябвало да си го подобря. Не е ли мой избора дали да си подобрявам положението, не е ли мое решението дали положението ми е добро или лошо? Вече като ме питат къде работя, излиза тая картинка пред мен, че в очите на отсрещния аз трябва да си подобря положението, но защо аз трябва винаги да се разяснявам че положението ми не е по лошо от на работещите за минимална заплата?
Защо трябва да се разяснявам, че с моето средно образование и възрастта ми освен за мимимална не мога да работя нищо друго? Защо трябва да се разяснявам, че тези чисти 250лв, които ще нося у дома ще намалят семейния ми бюджет, вместо да го увеличат, защото ако работя ще има повече разходи както за самата мен, така и за храна на семейството.
От друга страна децата изискват внимание, докато станат поне на 15г, вие работливите, заетите, захвърляте децата си, улицата да ги възпитава и после ревете, ама те го въвличат да не учи, те го накараха да взема наркотици, те го накараха да става емо, те еди какво си, а вие бяхте работни майки през тези 15 години време.
Лошото при нас е че като минат тези 15 години, или повече, ако децата са повече, вече никой не ни иска на по 45г да започваме кариера. От там оставаме овце, сред трудолюбивите вълчици.
Авторката е добре, защото е на село и винаги може да продължи с градината и животинки да си отглегда.
Авторке безработицата официално е 10, 8%, дали бизработните са само 25 000 българи? Неофициално безработицата е над 33%. Официалните данни се вземат от бюрата по труда, тези които не се подписват не са броими. Ако ти не се подписваш всеки месец и ти не се водиш към статистиката, като мене. Официално всеки месец се подписват 25 000 души и това е.

9.   @8

Е айде стига бе, до 15 години да им висиш като шапка на главата на тия деца!!! Остави ги малко да подишат и да се развиват самостоятелно.

Как пък сме израсли родените между 1950-2000 като майките ни са ходели на работа? Всички ли са наркомани и убийци? По мое време е имало 6 месеца платено майчинство, та майките са лъгали за термина да им се получи малко от малко повечко и после като си довземат и отпуската - на 7-8 месеца детето тръгва на ясли. То и това не си е работа разбира се и си зависи и от детето колко време му трябва вкъщи, но в един момент и то се нуждае от социални контакти, от игри с други дечица и от самостоятелност. Не може на 13-14 годишни "деца" да им мажеш сандвичите за училище. На мъж ми майка му така до 18г. го е прала и гладила, ми той не можеше една пералня да пусне като го заварих, едни яйца да си опържи.

Иначе къщната и градинската работа са си труд и то неприятен и не лек. Аз лично предпочитам да си изкарвам парите по друг начин и да плащам на жена за чистене (двор нямам, в апартамент съм), а с децата - зависи как се намира детска или ясли, но след годинка вече мога да ги пускам. Айде да кажем ако на село няма ясли, то поне къмто 3 годинки да тръгне на градина.

Да кажа само и че уважавам избора на домакините, от тази работа има нужда, само ми е чудно как така децата до 15 години чак имали нужда от човек вкъщи да си седи.

10.   номер 3/6 съм и още по-горе съм посочила, че съм един и същи човек.
авторке, много пъти съм се чудила защо различното мнение се квалифицира като нападки? къде в моите постове видя обида??? да обвиняваш управниците е като да оплюваш международното положение: имагинерни, абстрактни личности са ни виновни. не мислиш ли обаче, че положението е едно и също за всички. както вече написах по-горе: потърси силните си страни, не мисли за себе си като за слаба и безпомощна, помисли какво можеш и в какво си добра! това нападка ли е??

номер 8, и по-горе съм писала ясно, че да работиш или не, е личен избор и право на всеки човек. обаче не искайте от всички да смятат, че е едно и също с това да работиш и да постигнеш успешна кариера, защото не е. ти отиваш в другата крайност: стоиш вкъщи до 15 г. (? !? ) възраст на децата и после се чудиш защо никой не те искал на работа освен за минимална заплата. кажи ми с ръка на сърце ако си работодател, кого ще вземеш на работа: човек на 40 без година стаж или човек на 20 при същите условия? добре, щом си инвестирала толкова време и усилия в твоите деца, те какво постигнаха? учат в MIT или Принстън? работят на Уолстрийт? за моите не се притеснявай, работя на ненормиран работен ден и успявам да съвместя двете неща. спокойно, не ги възпитава улицата. още малко и ще излезе, че ако не им висиш на главите, ще станат наркомани и убийци. сама се сещаш, че има много примери за обратното.
така изборът си е твой, последиците от него - също.
от една вълчица :-)

11.   Номер 9, понякога стоенето в къщи с децата, може да принесе много по-голяма полза, дори и от парите. Дори и от това, че ще го облечеш в модерни дрешки. Това дете, няма да се възпитава от улицата, да улицата наистина е страшен възпитател. Ще порасне вътрешно спокойно и уверено. Няма да преценя хората по дрехите, колите и жилището. Това е болестта на днешната нация. Хората са повърхностни, ценностите са евтини. Даже ще ти кажа нещо повече, смятам, че детето трябва да се обучава от майка си у дома.
Такова дете няма да има вкус към уличните препирни, съревнования, кой имал по-хубав парцал на гърба, интриги, унижения пред останалите.
Номер 10,
Вие казвате, че домашната работа е едно нищо, омаловажавате нейната роля. Но една домакиня, може да има безценно действие над останалите от семейството. Тя може да успокоява по всякакъв начин - с хубава храна, с успокоителни думи. И хората са като окрилени.
Била съм и на работа и това много ми е липсвало. На никой не му е до другия. Всеки е насъбрал достатъчно ядове целия ден. Всеки се затваря в черупката си. Семейството е психически сринато вечер, храната се яде в мрачно мълчание. После се отива пред телевизора и се пие за да се забрави гадостта на деня.
И къщата се превръща в някаква бекярска спалня. И какво може да ме стопли, че например съм си купила превръзки вместо от 2 - от 4 лева, повярвайте нищо. Или шампоан и сапун по-скъп, вместо по-евтин.
Нямало е кой знае каква разлика, да не говорим, че цялото семейство се е измъчвало от липса на блага дума и дух в дома.
Да, управниците наистина правят всичко възможно да ни надъхат едни срещу други.
Нещо като бой с петли. Единия петел работен, другия безработен. А те отстрани залагат и се кефят.
Управниците не са имагинерни хора.
Те са си съвсем реални.
И никой в тоя живот няма равен старт. Един се ражда в "златна люлка", друг в люлка от парцали.
Имах позната, която отказа да се омъжи за момчето, което обичаше, за да не отиде на 100 километра от родителите си.
Омъжи се за момче, избрано от тях и сега се ползва от добро работно място, апартамент от мама и тати и т. н.
Никой не живее в еднакви условия и нямаме равни шансове.

12.   номер 3/6/10 съм. в твоя случай стоенето вкъщи може да е имало благотворен ефект, но не обобщавай с лека ръка.
ако за теб работата е била място за трупане на нерви и събиране на ядове, които после се изливат върху семейството, не с всички е така. може да ти е странно, но има хора, които си обичат работата, тя им носи удовлетворение, не само пари. не че няма и неприятни моменти, но това не е правило. всъщност неприятни моменти има навсякъде. защо не погледнеш на работата от друг ъгъл - като на нещо, което може дори да ти хареса. после работа не значи непременно да се блъскаш по 10-12 часа, има работа на половин ден, на ненормирано време, работа от къщи и т. н.
знаеш ли пък ти какво е детето да ти каже, че се гордее с теб, да се хвали на приятелите си какво работиш, да пита и да му е интересно? да копира амбицията, да има желание за развитие и да иска да е като теб? детето се възпитава с дела, не толкова с думи.
не знам защо във вашето семейство толкова се влияете от трупаните негативни емоции, ядете мрачно, после пиете от мъка!? ! при нас не е така, всеки разказва как е минал денят му, вечеряме заедно, гоеорим, гледаме телевизия / играем на компютрите или заедно. какво ти пречи да кажеш добра дума и след работа, щом всички слушат само теб?
освен това и по-горе писах, не смятам за добре да висиш на главите на децата до 15 г. възраст. не мислиш ли, че е добре да възпиташ някаква самостоятелност, разбира се, като държиш контрола? ти не ми отговори какво всъщност постигнаха децата ти като 20 г. стоя вкъщи? нашите майки работеха и слава богу, не сме станали крадци и наркомани, какво пречи и на децата ни?
но ние доста се отклонихме от темата на авторката - пред нея всъщност се стои изборът вкъщи или на работа, проблемът й е по-скоро в това, че тя няма избор.
пак казвам на авторката: какво те грее ако тук дружно охкаме и ахкаме, ако 30 души ти напишат : "ах, горката, те другите са лоши, управниците са корумпирани и т. н. "? това по какъв точно начин ще ти промени положението? по-добре се вгледай в себе си, помисли какво можеш да вършиш добре, с какво се справяш и след това какви възможности имаш. не си написала по-конкретно за квалификация, образование, професия, вързаст и др., за да се даде по-конкретен съвет.

13.   Тука разни хора възхваляват идеята да си стоиш вкъщи и да си гледаш децата, ама да ви кажа това е нож с две остриета и ще обясня защо. Имам една роднина, преди да се омъжи имаше работа и я обичаше, но след като се омъжи, за сравнително богат човек, си остана вкъщи и набързо роди две деца. Добре, в началото деца бяха малки, заведи ги на детска градина, върни ги... сещате се. Обаче минаха години, момичетата порастнаха, станаха тийнеджърки и един ден докато си говорехме, ей така случайно се изпуснаха, че се чудят какво прави майка им по цял ден. Та значи хубаво е да си гледаш децата до 5-6, но не и до 15-16 защото в един момент самите ти деца почват да не те уважават. Кофти! Е, после бизнесът на баща им тръгна зле и се наложи майка им да си търси работа, да знаете колко трудно и беше след като не беше работила 16-17 години, но нещата се оправиха и сега са си ок, обаче бях изумена как тия момичета се чудеха защото една образована жена като майка им буквално се чуди какво да прави по цял ден! Та, грижите са децата са си грижи, но не прекалявайте, че един ден и вашите деца да не задават такива въпроси и дори тайно да се срамуват, че майките на приятелите им имат успешна кариера, а тяхната не.

14.   Номер 3, 6, 10 и 12.
Моля за извинение, но не смятам, че думата на едно дете е фундаментална.
Била съм на работа, големия караше някакъв лют пубертет. Купуваха му се и дрехи и маратонки, признание и благодарност - нула.
Да, разбирам, че ние сме длъжни да подсигуряваме децата си. Но всичко има граница, и ако някой продължава да си бае своята басня и да казва, че трябва да се раздаваме до последно на децата, бих му пожелала да види същото.
Болестта на днешното време е, че очакваме децата ни да ни потупат одобрително по рамото, когато сме им подали поредната банкнота, за да се забавляват. И да ни кажат:"браво, майче, така те искам".
Вие номер 3, 6, 10 и 12 бихте ли се борели за такъв приз.
Аз имам около 15 години изработени, от които повечето в сивата икономика.
Децата са длъжни да уважават родителите си, дори и майката да е най-пропадналата, децата трябва да ги уважават.
Никой родител не заслужава такава съдба - да се блъска като катър без история, за едничкото одобрение на разглезените си деца.
Какво ще стане с такъв един родител, когато се разболее, остарее, не може да се обслужва?
Едно дете свикнало, майката винаги да е първенеца на текезесето, ще се стъписа, когато разбере, че майката може да е безпомощна. Била съм свидетел, как учени хора зарязват родителите си в най-трудните им години.
Не, вие правите мечешка услуга на децата си, учейки ги, че вие сте супермен, ходеща касичка и всичко останало.

15.   14, твоята грешка е, че очакваш безпричинно уважение от децата си. Уважение се печели и е взаимно, детето нищо не е длъжно, то не те е молило за живота си, ти си решила да му го дадеш. И за това, че са разглезени кой е отговорен, питам те, да не би аз?

16.   14, никак не си ме разбрала. никъде не съм споменала, че за мен грижата се измерва с пари. ти си тази, която говори само за материални неща като дънки, маратонки, банкноти, шампоани и пр. не знам защо тълкуваш постовете ми само в този смисъл.
възпитанието никак не се измерва само с пари. също къде съм написала, че трябва да се раздаваме до последно на децата и да задоволяваме всеки каприз??
имах предвид даване на повече възможности като курсове, обучения, пример за развитие и амбиция за постигане на повече. не знам защо мислиш, че са разглезени: това, че мога да им купя нещо, не значи, че непременно го правя. те много добре знаят, че имат отговорности и трябва да си заслужат това, което получават. с една дума: прилагам тоягата и моркова в различни пропорции според случая :-)

добре, ти като остана вкъщи, големият ти син повече ли започна да те уважава или просто ти го контролираше повече?
а иначе съм съгласна с 15, че уважението се заслужава. от една възраст нагоре децата стават критични към родителите си, някои дори много (номер 13 например е писала нещо подобно).
но ние наистина се отклонихме от темата на авторката и нищо чудно, че тя не се мярка наоколо:-)
Номер 3, 6, 10 и 12.

18.   Вижте, нещата не са черно и бяло-могат да се тълкуват и така и иначе, а и в крайна сметка си е и до човека. Разни хора- разни идеали дето се казва.
Някои искат да са жени с професии, кариера и максимално заети и считат за стоенето в къщи като загуба на време.
Но има и такива, които искат да се посветят на дома и децата и за тях няма нищо по-важно от това.
Въпрос на избор и светоусещане е.
Друг е въпроса, че у нас стандарта е такъв както и разбирането, че жената трябва да работи, за да допринася за семейния бюджет.
В много общества обаче, дори и в по-развитите жената основно си е майка и домакиня и никой не гледа на това със съжаление или презрение, та дори сега в 21 век.
Напротив -жената е призната като царица на дома и е много важен фактор за възпитанието на децата както и за атмосферата в къщи. Ако някои работят то ще е в типично женски професии, в семейния бизнес и по-рядко нещо друго.

Аз лично в различна възраст съм мислила различни неща за важни и значими-като си по-млад искаш да работиш, да се развиваш, да се доказваш, да си сред хора.
Като си на средна възраст обаче вече започваш да разсъждаваш по-философски и виждаш, че в цялото това бързане и тичане не си имал време да оцениш и да се насладиш на малките радости в живота.... както липсата на време да си повече с децата, да си по-спокойна за себе си и за съпруга ти, да си си в къщи повече, за да имаш времето и спокойствието да създадеш оная приятна атмосфера на разбиране и любов в дома, която само една жена може да създаде.... Ако е такъв тип човек и е по-семейно ориентирана жената, а не само кариерно разбира се. Защото има различен тип жени.
Но и какъв е смисъла на всяка цена да се изкара/задължава жената да работи ако мъжа и заработва достатъчно и ако тя не иска, а предпочита, удовлетворява я да си е в къщи домакиня с децата. Парите не са всичко на тоя свят все пак, а амбициозната жена може и да е най-добрата за семейството си....
Основно обаче масово жените у нас няма какво да се лъжем работят за пари-за да вкарват още един доход в семейството. И такова е разбирането на много хора и мъже и жени като цяло-не се поощрява или ползва с добро отношение жена която си е домакиня. Защо? Счита се, че стоенето в къщи е нищо, защото тя не печели пари, а и се е разпространило схващането(още от соца)че жената трябва да има професия и кариера и че да си в къщи не е престижно и е срамно.... Обаче колко са жените, които ходят на работа с усещането, че градят някаква велика кариера или, че работата им е любима, удовлетворяваща и че ако не е тая работа света ще свърши едва ли не. Това може да са жени, които усещат работата си като призвание или пък като хоби в областта на изкуството и културата.... ами за останалите професии как е-изобще не е така. Ами напрежението, стреса, конфликтите с колегите/шефа, нередностите, пътуването до-от работното място, умората от самата работа и дългите работни часове- всичко това не се ли отразява на настроението, поведението ти, здравето ти. И като се прибереш вечер в къщи да се очаква да изключиш и да си и най-добрата майка, съпруга.... и любовница. Ееее, как да стане тая работа? Никой не може да ме убеди, че това няма значение или че една изморена работеща жена е по-добра за семейството си от една жена която си е избрала да си бъде в къщи и да се посвети на семейството. А не е ли възможно нещо по средата? ....

Аз харесвам западно-европейския модел. Която иска да работи -си работи, която не иска- си стои в къщи и си гледа дома. И никой никого не сьжалява или обвинява, че била еди каква си като работела или не работела. Но има и една златна среда-да имаш баланс между работата и семейството. Работиш на непълен работен ден и в останалото време си си в къщи.
В Англия например(където живея в момента) жените, особено тези с деца масово работят почасово 20 или 28 часа на седмица. Нормалната работна седмица е 37часа и половина. Това значи 2 дена и половина на седмица или 4-5 часа на ден. Така работят много служителки например. Така жената си балансира между работата и семейството/дома/лично време. Хем излиза от къщи, върши нещо и се чувства полезна, заработва си средства, хем си има време за семейството. Закона им го позволява-особено за жени с деца до 12г., а и с по-големи вече по желание. Например в библиотеката имам познати дори по-възрастни пред пенсия, които не искат да взимат повече от 28ч на седмица и така си правят графиците, че всяка си работи колкото часа иска на седмица.
Или по-гъвкав подход-някои си работят и от вкъщи. Особено е типично за счетоводителките и други професии на която характера на работа е такъв, че това позволява-работещите по проекти например, или преводачки. Те пък си взимат работата и си работят от вкъщи-изработват си една част в офиса и друга от вкъщи. Правят си графика така както им е удобно. За някои професии това не е възможно, но те така или иначе си работят на непълен работен ден по споразумение с работодателя.
Само младите несемейни жени или жените над 50г с изгледани вече деца и то ако желаят само или позицията е такава обикновено работят на пълна работна седмица. По магазините масово може да се видят това.

В крайна сметка всеки си има усещането как е по-добре за него и семейството му. Нека не бъдем крайни в отношението си и да знаем, че правилното за един може да не е правилно за друг, защото и светоусещането на хората са различни и преоритетите му също.
За мен лично работенето на непълен работен ден( 25ч например на седмица)е добър начин за спазването на баланс между работата и семейството. Това за мен е най-доброто.

19.   Не разбирам защо пускаш такава тема. Като че ли търсиш някой теб да те убеждава, че се чувстваш добре. Това трябва сама да го знаеш. Явно си по- пасивна натура и се чувстваш добре вкъщи, не желаеш да се нагърбваш с друга работа. ОК - решението си е твое. И освен това определението ти не е правилно. Ти не си безработна. Ти просто не искаш да работиш, а искаш да си домакиня.
Хората сме различни - аз съм по- скоро на принципа: "Залудо работи, залудо не стой". Ако не работя така ще се вкисна, ще се усещам напълно безполезна и ще търся начин да правя нещо. Какво да правя вкъщи по цял ден - скучно е. Единствения период, когато си стоях вкъщи беше, когато си гледах децата като малки. Но и тогава не се занимавах само с това. Тогава завърших висшето си образование - задочно и освен това шиех за да изкарвам и някакви пари.
Просто сме различни, ама аз не те упреквам за тая работа, че да е нужна реабилитация. Все едно аз да трябва да се оправдавам, че искам да работя. Не се чувствай виновна - щом така ти е добре - така да е. Не правиш престъпление и не ти е нужно ничие одобрение.
Успех и горе главата!