Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   При ДЕМОКРАЦИЯТА е така.

7.   Мълчи си. За съжаление твърде малко са шефовете, които ще си признаят, че не са прави, за това за да не направиш проблема още по-голям се направи, че не си забелязал, защото в Бг шефовете адски мразят някой да им напомня колко са некомпетентни. Не казвам, че твоя е такъв, но голямата част са и за тях да им покажеш, че са сгрешили е страшна обида. За това забрави за цялата история и се прави, че всичко е ОК. Нали знаеш шеговитата максима: "Шефът е прав дори когато греши! ". Е, тя е родена в следствие на опита.

8.   до 6:

През КОМУНИЗЪМА беше двойно по-така ще извиняваш. Или не си живял тогава? Шефовете тогава бяха разни прости хорица с голямо самочувствие и бяха шефове само защото баща му бил партизанин. Тогава даже и смяната на работа беше ужасно трудна, сега поне като не се понасяш с шефа или колегите имаш свободата да си търсиш друго място. Дори в друг град ако щеш (привилегия която през комунизъма само партийни членове имаха).

9.   Шефът никога не греши!

10.   №5 изчерпва въпроса. Наистина има шефове, които биха реагирали адекватно, но те са живи изключения. Твоят не е от тях, така че правилата на шефа са в сила.

11.   Номер 9 е изчерпал темата.
И аз в момента имам едни работници. Нашите работници имат два проблема - едните са повредени от комунизма (над 40 годишните), но имат опит и квалификация и ги търпим, другите са с жълто около остата - работят, но чакат да им се каже всяка стъпчица и да си им учителка и майче, най-добре и двете в едно, вместо да поемат сами инициативата и отговорността за възложените им задачи.
Много се дразня.

12.   На авторката бих казала че на работните места не е прието да се разсъждава - това право има само шефа. Ако не е съгласна с шефа си има начин :каквото и да каже, през едното ухо влязло - през другото излязло. Разсъжденията са за след работно време.

Бих искала да попитам №11 който много се дразни :какви работници предпочита да има? Тъй като сам е дал определения, че работниците имат 2 проблема :Тези, които ще му работят но са на възраст или тези които ще води за ръчичка?
И мисли ли №11 че ще има уважението на работниците си щом се дразни и от двата вида?

13.   Номер 12 - предпочитам от втория вид - младите, които ще ги обучавам „на ръчичка“, защото те поне правят това, което им се каже в срокове. Ако успеем да задържим тези хора в следващите години, те ще направят повредените от соц-а излишни. Проблемът и на двата вида в момента обаче е, че са сравнително непродуктивни и не заслужават високите си заплати, но си заслужава - само така можем да задържим хората и да спечелим от тях в бъдеще, но определено никой не търпи хора, които се заяждат с шефовете си.

14.   До №11 - без извинение ще ти кажа, че си сбъркан. Проблемът не е в едните ти работници, както ги наричаш. Проблемът е в теб самият, мислиш си, че като си станал шеф си хванал коча за мъдете. Един Шеф първо трябва да има Възпитание и после Отношение. А дали приема мнението на подчинените си е въпрос на Култура. Ама къде ти в България у шеф толкоз неща? В никакъв случай разбира се не поставям всички под общ знаменател.

15.   12 колко пък са им високи заплатите че не ги заслужават.

16.   Даа, №13 е типичният български шеф с частна фирма, който е недоволен от работниците си и смята че не си заслужават високите според него заплати! Би ли казал въпросният шеф на колко си осигурява работниците, по колко часа работят в действителност, плаща ли извънреден труд, ползват ли си платения годишен отпуск, колко пъти седмично им се казва, че ако не им харесва, навън чакат на опашка? Щото много се съмнявам колко са доволни и самите работници от него - все пак това е двустранен процес, но шефовете много често го забравят.

17.   Няма да ги задържиш, 13.
С мислене от типа, че шефа винаги е прав, нищо няма да задържиш.

Хората не са средства за твоята печалба. Ако ти не уважаваш един човек като такъв, ти също няма да получиш уважение.

18.   Авторе реално шефът ти плаща да мислиш, твоята идея е вече платена от него и е негова. Така че не ти си права, а той.
Ако ми платиш да изработя нов софтуеар, то готовия продукт ще е твой независимо, че сам не би могъл и с Word да работиш.

19.   За най-голямо свое постижение можеш да считаш ако:

Представиш на шефа си идеите си, но той каже: "Това са пълни глупости! Не става!", а 3-4 дена след това влезе в офиса със сияещо лице и представи пред всички твоите идеи като... свое гениално хрумване!

Това вече е празник за служителя и предизвиква чувство на дълбоко удовлетворение, че е допринесъл с нещо за колектива и за общата работа!

20.   Интересно защо всички коментиращи са на едно мнение, аз имах различно мнение и странно защо не е публикувано, дори няма пропуснат номер на коментарите. И къде я видяхте тази демокрация, като дори не ти публикуват мнението, когато се различава?

21.   №20, най-вероятно след като си натиснал "Добави" системата ти е изписала, че не си въвел правилно числения код, но ти не си обърнал/а внимание и си затворил/а страницата. Не че наистина си го объркал/а, просто системата ги сменя през определено време, без да отразява това на екрана, и ако въведеш стария код - духаш!
Щом коментарът ти не е излязъл като номерче, значи не е запаметен от системата, а не че е модериран.
Гледай и чети внимателно какво ти изписва след "Добави", за да избегнеш в бъдеще подобни случаи.

22.   Авторката:

Ето ви и развръзката.
Шефът каза, че не желае да работи повече с мен.
Нека е ясно - аз нито съм показала, че съм права, нито съм го натяквала. Просто така се случи.
Но човекът не може да го преживее и предпочита занапред да не лъсва некомпетентността му.
Да ми е честито.

23.   @Авторката (№22)
Ами така става... Който е много умен и компетентен - сам си е шеф :)

24.   Потвърди се мнението ми :ако искаш заплата-не разсъждаваш, ако искаш да разсъждаваш-след работно време.

25.   Ако правилно разбирам си разговаряла с него. Но уволни ли те?

26.   Биволът хвърчи ли? - хвърчи. - щом го е казал шефа.

27.   Миличка, така е. Никой шеф не иска да признае някой под него, защото излиза, че не е на мястото си. Трябва понякога да се правиш на недоразбрала. А ако пък шефа ти е толкова фундаментално сбъркан, може би трябва да потърсиш ново място?

28.   Добре де, как може толкова робско мислене да блика от всеки от всеки отговор... толкова ли сме безгръбначен народ... Значи ако шефът не може да приеме най-елементарна констатация, че за нещо очевидно е сбъркал (доколкото разбирам от въпроса, именно за такъв случай става дума), ами това е значи типичния болно комплексиран, вдетинен, недорасъл селяндур и по-добре, че жената се е отървала от него.

Не е грам трагедия, че е загубила работата си. Трудно или лесно, рано или късно, тя ще си намери друга работа. На това място щеше да деградира професионално и умствено дори. След време единственият й професионален опит щеше да е в дисциплината "послушание".

Имайте малко достойнство хора, моля ви. Не, работата на един служител не е безропотно да слуша шефа! Това е извратеното българско разбиране. Затова работната ни сила е масово толкова тъпа и безидейна, затова нямаме продукти на световно ниво и затова чуждите фирми ни използват да изнасят тук най-еднообразните си и безмозъчни дейности. (Това важи включително и за IT сектора, не мислете, че вършат някаква кой знае колко творческа работа).

Работата на един професионалист, подчертавам професионалист, а не мижитурка, която могат да манипулират чрез страха от безработица, е да си върши работата качествено и честно. Когато някъде трябва да каже, че шефът не е прав, естествено, че трябва да го каже, нали за това е професионалист, защото е компетентен и знае по-добре от всеки друг какво говори в своята област. Естествено, трябва да се каже възпитано и може би деликатно.

Когато човек отстоява професионалното си мнение, качествените работодатели ще започнат да го търсят. Ще има предложения за работа, ако не другаде поне в София. Такива болно самовлюбени селяци няма да ги мисли изобщо. Иначе се получава един омагьосан кръг на страх, безхарактерност и мизерия. Роб се става с робска психиха.