Споделена история от На работното място |
Живота ми е ад, наистина съм в безизходица
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2204 пъти
Здравейте,
работя във фирма, в която се въртят много измами, фиктивни договори и дори тройно счетоводство...
Един от начините, по които фирмата си изкарва пари е да мами хора. Има двама - трима постоянни служители, ама и те не са от много време от две - три години. Всички останали се менят на всеки 3 - 4 месеца. Постоянно текучество. За да не се забележи това се търсят служители не по обяви в интернет. Заплатите не са ниски, но не са и добри за всичката работа, която искат да се върши. Аз започнах работа там с една договорка, а се оказа сега че ми прехвърлиха работа, за която би трябвало да ми се плаща повече, за капак почти нямам и почивен ден. За капак си мислят, че съм им роб и просто ми сипват извъндерната работа, извънредния труд, а дали аз имам близки, дали нямам болна баба, за която да се грижа когато не съм на работа, на никой не му пука. Съгласявам се с казаното и ходя на работа, иначе ще ме цакат и накрая ще ме изгонят без да ми платят. Питам се това ли е живота? Да се прибера гроги и да нямам почивни дни? За мизерна заплата? А върша работа с висше образование, за която дори няма много желаещи и подходящи? Всеки ден се изнервям и ме хваща много яд на положението в България, на това как частниците взимат живота на хората и ги приемат за роби, на които заповядват. Оглеждам се за по - добра работа, но не знам дали ще намеря нормално място, на което да ти уважават двата почивни дни. От работа не ме е страх, от нея никога не се оплаквам, но искам да имам почивни дни, защото тогава върша лични задължения - ходя на лекар, грижа се за болните си близки и евентуално някой ден в това време ще гледам отроче. А сега? Сега не мога дори да подредя у дома с това никакво лично време, защото някой ми го отнема! Аз подарявам труда си на работодателя си, а това не е редно и не искам това да е така, но не знам как да спра този порочен кръг в живота си при положение, че ако искам да напусна, дори да съм в правата позиция, няма да ми платят и кой знае какви мизерии ще напишат в трудовата ми книжка.
|
