Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Напусни. Преди всичко наблягай на психиката, чак след това на работата. Е разбира се човек може да направи компромис, ако взима страшно много пари.
Имах подобен проблем преди години в една работа. Разликата от теб беше, че бях доста квалифициран и с опит. Всичко друго съвпадаше, тоест отношението на колегите и т. н. Гледат те все едно си най-големият непрокопсаник, все едно си вечно виновен. Самият работодател обичаше интригите и позволяваше волности и подобни погледи.
Проблемите се решиха когато напуснах след 2 години работа там, със скъсани нерви. Бях бледо копие на човек. После се замислих че във въпросната фирма най-харесвани бяха най-големите усти и интриганти, другите бяха жертви.
Като смениш работата нещата ще се оправят, макар че все по често се случва описаното.

7.   НАправи нещо за себе си. Пробвай да медитираш. Да се отпуснеш.... прочети някоя положителна статия. Има толкова много сайтове за самопомощт. Как дасе справяш със стреса, да си повишиш личната самооценка и т. н. Разрови се и виж кое ще ти е от полза. И не забравя, че живееш най-вее за себе си. ТИ СИ НАЙ-ВАЖНАТА! Мисли за себе си положително. Не се справяш и какво, няма да свърши света. Просто етап. Успокой се и действай спокойко към всичко. Ако тръгваш на работа с отрицателни мисли как ще направиш пак грешка, как неможеш нищо и подобни така и ще се случи. Промени начина си на мислене! успех!
Ж23

8.   Шефът ти те " търпи", зaщото виждa товa, което ти не- потенциaл!
Едно е дa не можеш дa се спрaвиш с рaботaтa, друго е дa не знaеш кaк. По описaното остaвaм с впечaтление, че по- скоро от притеснение , че пaк ще сбъркaш, не си добре оргaнизирaнa, обърквaш се.
Aко съм прaвa, помоли шефa си, някой от " стaрите" служители , дa ти помaгa ден- двa. Или директно попитaй: кaкво могa дa нaпрaвя, зa дa съм по- оргaнизирaнa / добрa/ продуктивнa.
Попитaй шеф или някой по- положителен колегa.
Нямa дa е лошо дa попитaш шефa, освен че може дa ти осигури помощ, ще докaжеш, че искaш дa " влезеш в чaс".

9.   Аз до скоро бях в същия ад в продължение на 6 г. И в крайна сметка започнах да прозрявам, че каквото и да стане, е за мое добро. Казах си, дори и да ме изгонят, пак ще е за добро, защото ще си намеря по-добра работа или ще се реша да започна бизнес. Ако пък не ме, тогава ще се разкрият нови възможности на тази работа, изобщо всичко, което се случи от тук нататък, ще е за мое добро, без значение аз как ще го оценя от моята си субективна гл. т. към момента, но с времето ще се окаже за добро.

Просто се изпълних с доверие към съдбата си, казано с 2 думи. Започнах всяка вечер преди сън да си "говоря" (метафорично казано) със съдбата си. Първо и благодаря за всичко, което ми е дала - за работата, за храната на трапезата ми, за здравето, семейството, дори и за лошите неща, защото за мен и те са добри, защото с времето са се оказвали такива, най-малкото с поуките, на които са ме навели. После и "казвам", че знам, че всичко в моя живот е най-доброто за мен. В този момент просто цялото напрежение от мен пада, защото вече знам, че това е перфектния за мен живот.

В този момент само за няколко дни цялото ми съзнние се промени, станах по-спокоен, престанах да се тревожа, мозъкът ми се успокои, стана по-концентриран в работата и вече не блокираше така, не се панирах, грешките почти ичезнаха и т. н.

Дори усетих как отношението на хората се промени. Започнаха да се сближават с мен, да ми имат повече доверие, да се интересуват от мен. Дори щяха да ме съкратят поради закриване на щата, но в крайна сметка ми се довериха и ме прехвърлиха в друг отдел на съвсем друга работа с възможности за развитие, просто ми гласуваха доверие.

Цялата работа е в благодарността и доверието към съдбата/висшия разум. Замисли се в крайна сметка дали всичко, което имаш не е за твое добро и дали ти самата въприемаш нещата от истинската им страна. Според мен ти си перфекционистка и затова се боиш да не сбъркаш и винаги си мислиш, че не е достатъчно добро. Само че така се получава обратен ефект, защото си под непрекъснато напрежение и мозъкът ти блокира и губи концентрация.

Просто бъди благодарна и знай, че всикчо, което ти се е случило или ще ти се случи, е за твое добро. Въпросът е да се възползваш от него, а не просто да си казваш "то това не е, което искам". Защото това, което искаш, не винаги е най-доброто. От създалата се ситуация може би съдбата иска да си направиш някакви изводи, да те научи на нещо. Но докато ти не го въприемаш по този начин, а само като провал, то съдбата ще продължава в същия дух, докато не се усетиш най-после.

Научи си урока, т. е. извлечи ползата, а пък съдбата ще продължи напред с развитието ти като личност. Убеден съм, че това е перфкетния живот за теб, но не го осъзнаваш. Дори и да има добри неща, които още не са станали в животата, то това е така, просто защото не е дошъл подходящия момент. Защото едно добро, което не е дошло в подходящия момент, се обезсмисля. Затова и не идва.

Мога да ти дам хиляди примери от живота си как ми се е случвало нещо, което за момента съм го оценявал като лошо, но времето ми е доказвало, че греша. Вече се убедих, че лоши неща няма, има неща, на които виждаш само лошата страна. Понякога на добрата страна и трябва време да се разкрие, но такава има винаги. ТИ избираш коя да те води в живота.

10.   Кой ли не е минал през това.
И аз бях в подобно положение дълго време.
Не е страшно да минеш през това, страшно е да останеш там. Защото оставайки там, рушиш психиката и здравето си.

Подобни шефове и колеги нямат акъл в главата си за 2 стотинки. Вместо да подкрепят човека, така че да се чувства приет и оценен, тогава би работил 1000 пъти и повече, и по-добре... те гледат да го стресират така че да не може да работи.

Работила съм на много места, с всякакви хора.
Подкрепям № 2. Докато си зависим от мнението и оценката на другите, все нещо няма да добре, все някому няма да си угоден. Наистина начина е да имаш достойнство, самоуважение и в крайна сметка да не ти пука. Което, разбира се, не значи да си безотговорен към работата си.

Но в условията на дивия запад така трябва да се действа: да не ти пука. Нищо не е по-важно от здравето ти, физическо и психическо - никаква служба, никакви колеги, никакъв шеф.

11.   Авторката:

Мили хора, невероятни сте!
Обнадеждихте ме, дадохте ми съвсем ясни и точни съвети как да се справя със ситуацията.
Вече бях решила, че наистина съм некадърна, но не, няма да избера да се чувствам така.
Безкрайно ви благодаря, ще препрочитам написаното от вас много пъти.

12.   Здравей,
и аз в момента съм в подобно на твоето положение. Напуснах старата си работа за да започна настоящата, уж за повече пари, в банкова институция, започнах с много ентосиазъм, който се изпари за отрицателно време... , а на новото място съм на по-малко от месец. Още на четвъртия ми работен ден ме оставиха да работя с клиенти, без да знам нито една справка в програмата, като се има предвид, че информацията е огромно количество, а много от операциите са сложни и определено си трябва солидно обучение, което не получавам и се излагам пред клиентите. В същото време от мен очакват да мога повечето неща, знаейки, че не съм работила преди такава работа. Вече се отчайвам и си мисля, че направих огромна грешка, напускайки старото място, макар и да не беше цвете за мирисане поне бях свикнала. Знам че всяко начало е трудно, но се чувствам ужасно и вместо да свиквам с нещата вече аз все повече и повече забравям неща коите вече са ми обеснявани.
Вече не знам какво да правя, мисълта, че утре съм на работа ме ужасява.

13.   От номер 3 до номер 12. просто обясни на шефовете, че имаш нужда от още малко обучение. Ако имаш проблем питай своите колеги. А на клиентите с усмивка им кажи, че си нова и се обучаваш в момента. Като цяло хората в банковата сфера са много контакти и дружелюбни хора.