 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Лоши условия в работата
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 2296 пъти
Здравейте,
Аз съм мъж на 25 и работя в голяма компания. Проблемът е, че въпреки престижа и мащабите на компанията, условията, при които ме поставят са много лоши - лошо формулирани изисквания, голямо количество работа с ненормално кратки срокове, хаос и на практика липса на определено работно време - винаги трябва да си на разположение, понякога ми се налага да работя по 12-13 часа на ден (това не е по договор и не се компенсира). Никой не признава и това, което правя. Говорих с мениджъра и той ядосано и с отегчение каза, че няма какво да направи ( а явно и няма желание да подобри нещата). Стресът е огромен - никой не знае какво се случва, нямаш личен живот, няма капка спокойствие, всеки ден има по някоя нова неприятна изненада. Тези проблеми важат за нашия отдел, не за цялата фирма( малък отдел сме и намаляваме все повече по обясними причини).
Искам съвет тук, защото, поне според мен, ще получа по-безпристрастни мнения. Заслужава ли си да стоя? Работата не ми харесва, стресът е голям, отношението не е добро, заплатата е нормална като за тази позиция (по-висока от средната за страната е, не мога да се оплача). Повечето хора ми казват: "Абе щом ти плащат стой там" - кратко, точно, ясно и повърхностно мнение. И все пак струва ли си? Страх ме е, че ако сменя работата може да отида някъде, където да е даже по-лошо. Почнах да ставам параноичен вече, страх ме е да напусна. Лошото е, че повече от година работя тук и става дори по-зле. Какво мислите? Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 9fdfee101e |
|
1. Категорично - напусни веднага. Дори и да ти дават хубави пари, после ще ги дадеш за лечение, че няма и да ти стигнат. Само заради една заплата (каквато и да е) да стоиш перманентно в ад, не си заслужава. Просто в един момент ще рухнеш психически и ще си развалина, даже ако съдя по думите вече уверено си се запътил натам. И негативите не се изрепват само с това. Може да ти навреди на връзките, на забавленията, на отношпенията с хората, на здравето и т. н. А това са неща много по-ценни и неща, които ако ги изгубиш, после не е никак лесно да ги върнеш.
Докато не е станало необратимо, напусни още следващите дни. Ще видиш как ще се почувстваш друг човек, отново жив, отново ще се усмихваш и ще забелязваш хората, птичките, ще осъзнаеш, че на тази работа само си съществувал, но не си живял.
Колкото до следващата работа ще ти дам един съвет. Намери си някой приятел или познат, който има фирма. Напусни работа веднага и после го помоли да те запише в неговата фирма фиктивно за 1 седмица, после да те съкрати. После имаш право на 60% от брутната или 80% от нетната заплата в продължение на най-малко 4 месеца в зависимост от стажа. Ще си платиш съответните осигуровки на човека и ще му купиш едно уиски и готово. Това се прави масово, дори мен лично от държавните институции ме светнаха, без да съм ги питал и без да са ми познати. Прави се масово.
После за тези 4 мес. (или повече) все ще си намериш някаква работа и почти сигурно ще е по-добра, просто тази работа е някакъв ад. В най-лошия случай ще е същото, но тогава нищо не губиш. Но пък ако намериш по-добра, ще спечелиш много. Дори и да взимаш малко по-малко, гледай поне средата да е по-нормална, защото не си струва примерно 200 лв отгоре да влезеш в психото, нали се сещаш, тогава никой няма да ти каже "евала, този много работи". Всеки се гледа интереса и на никого не му пука, че си се разболял или си нямал личен живот. Ако може и по 24 часа да им бачкаш още по-хубаво.
Още веднъж ти казвам категорично, в момента, в който си намериш такъв познат, на следващия ден си пускаш предизвестието, даже ако може и по взаимно съгласие още същия ден още по-добре. Не си заслужават тези нерви, те не се измерват и с милиони. После никой не може да ти върне здравето.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 8cb9481624 |
|
2. Това са техните условия, а твоите?
Ако се поставяш изцяло под зависимост от тях и те е страх да напуснеш, не е добре.
Който ти е поставил неясна задача, поискай да си я изясни. За сроковете - можеш да им заявиш, че сроковете им не са подходящи и ще вършиш такова количество работа, каквото можеш, в рамките на регламентирано работно време и нито час повече и за такъв срок за какъвто ти е възможно.
Заяви ти своите условия, при които би останал да работиш. Ако не желаят - довиждане.
В кой век живеете, хора!!! Какви са тия работи, не сме средновековие!
Никой и нищо не заслужава да губиш здравето, нервите и човешкото си достойнство. Имай предвид, че сега си млад, но 10-15 години такъв стрес, мъка и напрежение ще те съсипят тотално. От личен опит бих те посъветвала да гледаш да не го допускаш.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 6371bf5c17 |
|
3. Говори с мениджъра над него.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: daabd7f1ca |
|
4. Имаш моята пълна подкрепа да се махнаш от тази вредна за здравето среда!!! Но първо трябва да си намериш нова работа. Потърси вътре и вън от компанията, в която работиш. Със сигурност и на мениджъра ти не му е лесно. Повярвай ми и той мрази ситуацията, в която е попаднал и не му е удобно нищо да постави пред своите началници, за да не загуби работата си. Така или иначе на тази работа място ти нямаш! Ти не си там, за да плащаш със здравето си.
Чакам да ни се похвалиш с новата си работа!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 1052a2bafe |
|
5. Хвани се на работа в държавната администрация. Там няма такива неща. 9-17:30, после, ако ще и таванът да пада си тръгваш. Уикендите са ти 100% твои, отпуска - също. Никой не те гледа на криво, когато излезеш в болнични и така. Е, малко ще трябва да се потрудиш, ако искаш прилична заплата, но това е друга тема.
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: e95a27b545 |
|
6. Който играе печели, който не играе - не печели!
По темата: Изброените от теб неща, доста ми напомнят за моята работа, работя по 230 часа месечно, заплащането не е зле, но винаги може и повече, условията на труд са добри, но винаги където има повече началници от работници нещо не е наред! Аз започнах да си търся нова работа, съветвам те и ти да го направиш, ако сега не си изживеем младините, то кога ще стане? Когато сме на по 40 с деца ли? !? (Мъж 26г. )
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 58651b6696 |
|
7. Да беше единствен щях да се учудя ама уви не си, разбирам те напълно и от моя скромен опит мога да ти кажа при мен какво се случи...
Не че се оплаквам, но ето и моята история.
Още преди да се дипломирам бях започнал работа, от онези, на които се хващат повечето студенти, младежи или по-непретенциозни хора, които си казват щом имам работа всичко е ok и до там, развитие почти 0.
Та като завърших естествено започнах да се оглеждам и хоп намерих си работа почти по специалността. Та започвам аз щастлив, все пак в офис на бюро, отговорности, взимам решения всичко super и какво идва време за заплата леле майко направо ми идваше да отида и да го оплюя шефа. Заплатата ми беше доста по-ниска от тази, която взимах на уж смотаната работа. А уговорката естествено не беше такава. Та каква беше реалността, оказа се, че това със заплатата беше най-малкия проблем. Работно време 9 часа и 30 минути, почивка една 30 минути, работа колкото искаш и то под постоянен стрес и напрежение като, за да смогнеш да се справиш със задачките за деня трябва да търчиш като финикиец и отделно за капак на всичко шефа по цял ден вика като някакъв овчар и се хваща за най-дребното като през повечето време се води разследване кой е пръднал на криво, защо е пръднал на криво и т. н. и т. н. Та и аз като теб един ден реших, че ми е писнало от всичките простотии и започнах да си търся нова работа (забравих да спомена, че търпях почти 2 години и поради факта, че не съм мързелив и успях да си устоя на ината се ползвах с уважение от колегите та дори и от шефа)... И хоп мина се не мина известно време и си намерих нова работа. На интервюто само дето нямаше червен килим и пак щастлив започнах работа, пак в офис, пак на бюро и какво, оказа се, че съм попаднал от трън та на глог. Единствената разлика тук, е че заплащането е доста по-добро, но пък много бавят заплатите и не знаеш кога ще вземеш пари, случвало се е (по-скоро стана редовно напоследък) да ги бавят и по над 1 месец от уговореното.
Общо взето взех да свиквам и много от нещата вече ги приемам като нещо нормално, което не ми харесва, защото знам, че е нормално, но какво да се направи като обявите за работа са малко (говоря за хубава работа с добро заплащане), а кандидати бол...
Та съвет според мен никой не може да ти даде, взимаш решение и действаш :).
Успех, надявам се скоро да се похвалиш с... нещо по-добро ;)!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: f92ebd221b |
|
8. Не при всяка държавна администрация е така №5. Ако си на високо ниво и близо до директорите, както при мен, е ад. Често се налага да имаме работа събота и неделя, идваме по - рано и си тръгваме по-късно, непрекъснато има изненади и неща в последния момент, от шефовете непрекъснато има използване за лични техни неща. Отдавна искам да се махна, но не намирам такова заплащане другаде, а имам дете. Да не говорим, че взимането на отпуска е трудно, сега трябва да ходя на сватба и хич на ми е сигурно...
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 515b47a764 |
|
9. Да, в момента сме във феодалния строй. Заплатите вече са 300-400 лв. масово в София, скоро и чуждите фирми ще ги направят такива. В държавната администрация 400-500, но там желаещите са също вече много и без връзки почти е невъзможно. Всъщност реални работни места почти няма, въпреки многобройните обяви. Ще си намираш тъпи работи с простаци за минимални пари с много лъжи и така. Опитай да се пребориш, млад си, след 30 никога няма да те вземат в голяма чуждестранна компания. А най-добре стягай куфарите за терминал 2, поне мъжете в чужбина имат шанс да изкарват повече пари.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: dfc5bb1583 |
|
11. Много е лесно да кажете на човека да напусне, но я се замислете - какво ще прави след това? Ново място, тепърва да се доказва, тепърва да чака заплата, а може и да не му е удобно да пътува до там. Сега ще ти кажа как трябва да направиш - първо търсиш работа, като намериш същото или по - добро предложение си пускаш предизвестие и се махаш. Не си тръгвай преди да си си подредил нещата. Аз съм на подобна работа - работя за 650 лв. бруто, осигуряват ме на 340лв. и не ме кефи, че колегите създават интриги, нямам почти почивка, макар че се научих да им отказвам и да не стоя повече от 8 часа. Въпреки това търся по - добро.
Това направи и ти, щом пишеш тук, значи нещо те притеснява, действай смело. Когато намериш работа ще усетиш дали да се махнеш или не. Новото предложение ще е база за сравнение със старата работа.
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 6ae2c3ea9e |
|
12. Ами да сте учили бе, младежи, какво само мрънкате? Айде малко по-сериозно, все някой друг ви е виновен, пък вие сте много добри работници. Че има и такива шефове, окей, ама... айде сега :)
Аз съм завършил архитектура преди 10 години, дори не се и опитвах в столицата защото нямах нужните връзки и контакти завещани ми от родители и т. н, директно се прибрах в провинцията и започнах, сега не мога да смогна от хора и поръчки, ама сам си определям кога ми се работи и кога не, всеки един ден мога да кажа айде майната му, утре ще си почивам, а парите които взимам са много над 500 лева. Да сте учили!
Имам приятели адвокати и лекари - същата работа, всички са се реализирали добре! Просто няма как да очаквате да ви е добре, ако сте си мързелували в младините и сте обикаляли дискотеките всяка вечер. За неквалифициран труд - толкова, и да, да завършиш икономика или нещо от сорта за мен е неквалифициран труд, въпреки че имате някаква дипломка там, да ме прощават икономистите, ама това не е наука, а сбор от правила от бита, предадени в малко по-академичен вид. Отплеснах се. Та, да сте учили, не сега да мрънкате!
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 40dbabc8da |
|
13. Номер 12, абсолютно съм съгласен с теб относно онези, които по цял ден лежат, а после се оплакват, че нямали пари. Повечето от тях дори не се опитват да си сменят работата, какво остава за нещо повече. Нека не се лъжем обаче, в България положението наистина е трудно. Има хора, които са се напъвали да учат, завършили са, но просто не са имали шанс. А гладен не се стои, ако нямаш кой да те издържа, докато си търсиш подходящата работа, просто започваш първата налична. Не ми казвай, че си завършил и си започнал веднага да работиш за себе си. По принцип една диплома от БГ университет не значи абсолютно нищо, каквато и да е тя. Въпросът е на база основата, получена в университета, да започнеш, да се развиваш професионално.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: bfdb7cce68 |
|
14. Проблема е, че си позволил това да се случи. Когато те накарат да останеш сл. път попитай може ли на сл. ден да дойдеш толкова късно, колкото си останал или дали ще те компенсират във финансов аспект. Ако си на фиксирано работно време по закон работодателя е длъжен да те компенсира, само хора които не знаят и не отстояват правата си биват мачкани.
Ако имаш служебен тел, след края на работния ден го изключваш. Ако мениджъра ти държи реч му кажи, че липсата на човешки ресурс не е твой проблеми и правиш всичко по силите си. Още нещо: дори с един ден да са ти забавили плащането на заплатата, можеш по закон да напуснеш без да спазваш предизвестието си. А и няма нищо страшно, да напуснеш. На мен ми е хоби да си сменям работното място заради работодатели тарикати и некоректни изцепки на селинджъри с вратовръзка. Не забравяй, че ще те мачкат ако позволиш да те мачкат!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
