Споделена история от На работното място |
Експлоатират ме нон - стоп, дори късно вечерта
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2488 пъти
Работя в една скапана фирма, в която работодателя не позволява на служителите му да говорят помежду си и да се сприятеляват, току виж се наговорили против него. Помярски манталитет. Има си негови хора във фирмата и като те видят да си говориш с някой ти правят забележка да си гледаш работата. Работиш много, понякога дори няколко длъжности накуп и ако някъде стане гаф /независещ от теб/ ти изкарват душата и те изкарват виновен. Постоянно ти звънят в извънработно време и ти крещят да ходиш обратно в офиса за да коригираш мизерии, които не те вълнуват, понеже пак казвам не зависят от теб. Писна ми, писна ми... Не издържам, а ако не си вдигам смотания служебен телефон започва крещене. Случвало ми се е да правя секс и да ми звъннат. Вечерта в 9ч., не вдигам, но звънят пак, нон стоп. Вдигам, казвам че съм зает/а, а отсреща ми се казва да зарязвам и да отивам веднага да оправям разни мизерии или да правя нещо. И всичкото това на фона на твърда заплата, т. е. няма допълнително заплащане, а и ако мен ме няма няма да има кой да им работи, защото за длъжността се изисква минимум месец обучение плътно. Да не кажа и повече...
Нещастници, ужасно ме е яд! Не стига, че съм си в правото, ами и не се извиняват като сгрешат. Все ти си виновен. Вдигат ми олелия за нещо, което още не е станало на проблем, аз правя какво ли не за да им затворя устите, накрая се оказва безсмислено, защото не е имало причиназа притеснение и всичко е щяло да бъде наред, а само са ме карали да търся резервни варианти, ако не се получат нещата.
Мръсници, използвачи, експлоататори. Как може, ами ако работя още някъде, защото парите не ми стигат, ами ако гледам /недай си Боже/ болни възрастни хора, ама какво им пука на тях, аз съм инструмент и ме карат да играя по тяхната свирка.
Ама не мога да напусна, защото ми трябват пари, а работа няма. Търся друга, но няма предложения. Пълен ужас!! Пълен! Колегите ми, на по - висши позиции от мен са супер залухани, не могат да запомнят едно нещо в офиса къде стои и всеки ден ме питат един въпрос 100 пъти.
Не знам какво да правя...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 9193409ddd |
|
1. Ами то 80% от фирмите в страната са така.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 1fb622231a |
|
2. Много съжалявам да чета това. Но за да съхраниш здравето си нищо не взимай навътре. Какво ще стане ако си изключиш телефона и въобще не отидеш? Продължавай да си търсиш нова работа. Но все пак ако ти звъннат какво ще стане ако кажеш: "Съжалявам, но нямам възможност да дойда. " или "Имам семейни ангажименти. " Само толкова ако кажеш как ще реагират.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 742998570a |
|
3. Нищо... НИЩО не си струвa, човек дa прекaрвa толковa време от ежедневието си в негaтивизъм!
Почнеш ли и себе си дa мрaзиш, вероятно ще се рaзболееш, никaкви пaри нямa дa могaт дa покрият/ компенсирaт товa. Търси другa, aко ще и по- ниско плaтенa рaботa. Ти си по- вaжен/ a!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 916998d77d |
|
|
