Споделена история от На работното място |
По кой път да тръгна?
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1973 пъти
Предстои ми промяна на работното място, която така силно желах. Млада жена съм, омъжена, но все още нямам деца, защото много настоявам преди да предприема това, да обмисля нещата добре и да дам всичко от себе си за да мога да осигуря възможно най – доброто. В момента работя, но не желая да продължавам там, защото условията не са добри за мен. Аз съм тази, която се съгласи на тези условия и не мога да виня този, който ми ги е предложил, но сега имам възможност да променя нещата. Това беше първата ми сериозна работа и нямах много познания за правата си. Приех да работя от понеделник до събота за 500 лв. Подписах договор, в който пише, че осигуровките ми са не върху 500 лв., а върху 320 лв. Договор, който не описваше по никакъв начин длъжността, която изпълнявам и според, който ако реша да напусна имам възможно най – дългия срок за предизвестие – 3 месеца. Имах изпитателен срок от 6 месеца. Когато започнах работа бях пусната в дълбокото абсолютно сама и трябваше да се справям. Имах обучение, но то продължи само една седмица и после много неща не ми бяха ясни, защото не ми бяха казани. Научих се как да работя по трудния начин, а отгоре ми се караха, защо не знам това и онова, без да подозират че не са ме обучили на това и затова не знам как да го направя. Прекарах дълги 6 месеца в самообучение, попаднах на всякакви ситуации, правих грешки, но се научих. Станах много добра – изпълнявах няколко длъжности в една, бях силно организирана и приходите от мен растяха. Започнаха да валят комплименти, че се справям добре, въпреки съмненията в мен в началото. Това ме радваше и аз давах все повече, защото това искаха от мен, а и се надявах да се издигна и да се подсигуря. До изтичането на изпитателния срок се повдигаше въпроса и за това дали искам да имам деца. Категорично отричах това и избягвах темата. По – късно разбрах, че постоянно са ме тествали за да преценят дали да ме оставят на работа докато съм била в пробен период. След като се увериха, че не искам да имам деца ме оставиха на работа. Търсиха си сигурен човек, който да им върши работата. През целия си стаж обучавах нови хора, които изкарваха по 1 месец и си тръгваха. Някои дори по толкова не издържаха. Паралелно с многото работа, която не чака отлагане бях нещо като детегледачка на ново постъпилите. Те се плашеха от естеството на работа, нуждата от познания и натоварването и напускаха. Така винаги бях сама с всичката работа и почти не се задържа колега до мен, с който да деля работата. В един момент започнах да се изморявам от това и исках да се затворя някъде сама и просто да си помълча и никой да не ме дърпа за нищо, защото в последно време всеки търсеше мен за всичко и постоянно ме разпъваха на кръст. Ако нещо се объркаше трябваше да давам писмени обяснения и постоянно се чувствах като избягал затворник. През първата година, мисля че на първите 6 или 8 месеца, имах право на 8 дни платен отпуск по закон. Не получих такава почивка. Поради тази причина прекарах повече от година в постоянна работа и се преуморих. Не почивах изобщо, защото на всеки официален празник ме караха да работя, като това не ми се заплащаше допълнително, нито съботите. На Коледа също работих постоянно, докато всичките ми колеги почиваха. Постоянно ме държаха отговорна за неща, които не зависят от мен и започнаха да си позволяват да ми повишават тон, да ми крещят и да ме карат да работя вечер късно. За капак колегите създаваха интриги и ме съсипаха психически. Единственото, което правех е да ходя на работя и да се старая да си изкарам хляба, а те опитваха да срутят това, което градя. Успях да се справя с това, накрая нервите им не издържаха, защото не успяха да постигнат целите си. Заплатата ми се повиши, но малко. Сега разчитат на мен, понеже няма кандидати за работа. Ако мен ме няма предполагам доста от работата няма да бъде свършена. Аз следях всичко да е точно и качествено.
Успях, макар и много трудно, да си проправя път за работа, която е от понеделник до петък. С малко по – високо заплащане. Осигуровки върху това, което се заплаща, а не върху 320 лв. Място, на което се цени образованието, което така или иначе прекъснах, защото трябваше да работя на другото място. Харесва ми, че всички официални празници ще ми се признават, че ще имам доста почивка и ще ми се признават болнични, майчинство /което ще е по – високо на базата на осигуровките върху по – висока заплата/. Ще получа спокойствие, че след изтичане на двете години майчинство ще имам сигурна работа, на която да се върна, вместо да се притеснявам, че сега като имам дете вече не съм удобна на ръководството.
Имам толкова много причини поради които да напусна. Хвърлят ми прах в очите като ми казват, че съм уважаван служител, който се е задържал вече доста време, а като си спомня как на фона на това срещу мен се правят недопустими неща някак не мога да повярвам. Във всяко едно отношение бивам изиграна – ако ми се наложи да отсъствам понеже съм на лекар /имам здравословни проблеми/ никой не признава болничния ми и ме карат да си взимам платен отпуск, при положение че не е тяхна работа какъв документ ще представя за отсъствието си. Освен всичко останало трябва един или два пъти в седмицата да чистя – пуска се прахосмукачка, мокър парцал, чисти се тоалетната, мете се всичко и се бърше прах. После трябва да нося хавлии у дома за да ги пера.
Представете си как ми се налага един единствен ден в годината да отсъствам, поради здравословни причини и те вместо да ми пожелаят да се оправя по – бързо ми казват „Приятна почивка“. За капак през целия ден ми звънят постоянно, защото не могат да се оправят там и искат да им свърша работата, понеже им е по – лесно така. Още нещо – когато започнах работа, както споменах ме пуснаха в дълбокото сама и ми беше много трудно. Обвиняваха ме и ми крещяха за начина ми на работа, който беше много по – добър в сравнение на новите обучаващи се. Сега тяхното обучение се точи по два – три месеца и никой нищо не им казва, дори обвиняват мен, че не се научават, а аз не смея да кажа, че не от всяко дърво става свирка.
Може и аз да греша някъде. Но се чувствам ужасно неоценена за всичко което правя и ми се иска да бъда в научна среда и най – накрая да продължа образованието си. Какви мечти имах – исках да стана доктор, а още магистратурата не съм си завършила. Стоя в калта и тъпча на едно място и ми е много болно от това. Ужасно разочарована съм от себе си, че допуснах да направя това с образованието си, което в момента е само със степен бакалавър.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: bae648510e |
|
1. Ами това далеч не е единстената фирма, управлявана от "мозъци". Това си е масова практика. Където и да отидеш, няма ад е много различно.
Дали е случайно, че всеки втори бяга в чужбина? Не казвам, че там е перфектно, но поне знаеш, че като отидеш в магазина, не се чудиш днес дали да ядеш или да си платиш тока.
Знам сега, че псевдопатриотите ще скочат като ожилени, ама това си е самата истина.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: f83c11bf9a |
|
2. аз мисля, че ти знаеш отговора, но изпитваш леко криворазбрана лоялност към сегашните си работодатели и затова питаш. разбира се, че ще предпочетеш новото място: по-висока заплата, повече почивка, сигурно майчинство, никакво чистене (? !? ), какво повече в твоя случай? особено това с болничните е направо циганска работа - как няма да го признаят??
а за магистратурата не се тревожи, ще я завършиш щом се прехвърлиш на новото място, а после ще дойде времето и на доктората.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 096fc628ea |
|
3. Здравей,
Не се обвинянавай толкова. Ти си продукт на дивия БГ капитализъм и на условията, в които си поставена. Дали са ти възможност да се помислиш за незаменима и са те набутали в блатото на неплатеното усърдие. Е, човек поумнява, но бавно. Ще се оправиш. Трябвало е обаче да забременееш и тогава да ги напуснеш.
Усещам че си честолюбива кариеристка и това не е толкова лошо. Ако обаче не искаш да страдаш ще трябва да се научиш да ги мачкаш. Успех сладурано, все пак ми харесваш!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: ed80cdf980 |
|
6. От цялата ти тема се разбира едно че ти избор нямаш, затова заглавието "по кой път да тръгна" някак си не е на място. Пътят е само един напускаш без предизвестие, просто спираш да се явяваш на работа, казваш им по телефона да ти подготвят документите, ако ще и дисциплинарно уволнение да пишат и отиваш на новото място.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ba95382bf8 |
|
7. Номер 6, че защо авторката да няма избор? Нали в момента работи на кофти място, но има избор да се премести на по - хубаво?
Хора, моля четете преди да коментирате.
Авторке, естествено, че ще отидеш на новото място. Трябва да си луда да останеш при тези условия. Не си за един ден.
|
|
