Споделена история от На работното място |
Изплашена от работодател
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1812 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 18 години от София. Лятото започнах да си търся работа, за да мога да си изкарвам пари за дрехи, дискотеки все нормални неща за моята възраст. Започвах на няколко места като барманка или сервитьорка, но все се отказвах и си тръгвах не знам и аз защо от глупост. Не ми се стоеше 12 часа на крак за 30лв. или за 20лв. и все търсех нещо по-добро. Малко след като започнах училище започнах работа като продавачка в един магазин. Собственика на магазина беше ужасен човек, държеше се с всички унизително, присмиваше се на всички, обиждаше ги пред клиентите включително и мен. Всякаш му бяхме роби... никъде не съм срещала такова отношение, на този човек в очите му се виждаше колко е долен и как винаги се възползва от труда на хората. Има едно такова лукаво, злобно изражение как гледа хората с пренебрежение и присмех. Възложи ми задача да пренаредя един рафт и когато бях готова той дойде и ми остави последното останало пликче, което беше намерил, при което аз не го чух какво каза и го помолих да повтори, а той хвърли пликчето в другия край на магазина и каза вземи си го сама тогава. Аз станах да го взема и минах покрай него, а той искаше да ми покаже нещо и се приближих, при което той каза да не се приближавам толкова, защото гърдите ми опирали в ръката му и се възбуждал, а само преди няколко часа съпругата му и двете му деца бяха го посетили. Както и да е напуснах, сега работя в BILLA и отношението е коренно различно. Преди да започна много се бях наплашила не исках отново такова отношение, бях изчела форумите където стари служители са писали и мненията бяха много негативни, но за мое щастие при мен няма такова нещо има разбирателство и уважение между колегите, добрия тон се е запазил, случвало се е да се подвикне, но не по този начин, за който Ви писах по-горе. Работи се в спокойна среда, съобразяват се с училището ми и смените, които мога да карам. Но след като завърша ще трябва да си търся нова работа, защото заплащането е много малко, а не мисля все от родителите ми да се издържам и пак идва това притеснение за стария ми работодател, не искам да има такова психическо натоварване върху мен, страхувам се да не попадна отново на такъв човек. От тогава стане ли въпрос за работа винаги се сещам за този човек и изпитвам страх, да не попадна в същата ситуация. Не знам защо ми е повлиял до толкова, но се надявам, че с времето ще отшуми. Благодаря на тези, които прочетоха историята ми.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5c66d3ce86 |
|
2. До там ли я закъсахте вие от била, че вече си измисляте историйки по форумите? Плюя аз на вас, като работодатели, много добре знаете защо, а и всичко, които работят или са работили при вас. Скритата реклама не минава, защото сте адски некоректни и всички вече ви знаят маргазите!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 75dd104d61 |
|
|
