Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Моят опит сочи, че е по-лесно да си намериш добра работа, ако вече работиш на сходна длъжност. Това, че в момента имаш ангажимент, те поставая в позицията да преговаряш за по-добри условия. Наблюдавала съм и колеги: никой не напуска, без да си е осигурил вече нов договор. В най-неизгодно положение си, ако кандидатстваш за работа от положение "на улицата съм". Тогава работодателят предлага възможно най-ниската стартова заплата.
Започни работа там, където длъжността е в посоката, в която искаш да се развиваш професионално. След няколко месеца започни да търсиш и кандидатстваш за по-добро място.
Наскоро мой приятел постъпи така, но, когато от фирмата, в която работеше, научиха, че напуска заради по-голяма заплата, моментално му удвоиха заплащането. А преди това ги беше молил за повишение и го бяха отрязали.
Но важното е да се водиш някъде "на щат".

7.   Добри идеи са ти дали горе, но аз се озадачих от въпроса ти! Ти с това знание, образование и опит питаш дали да подпишеш договор на 400лв и да се съгласиш на 600лв? Чистачките с начално образование след 1 юли ще подписват договор на 380лв, ти искаш днес да подпишеш договор за 400лв!? !? Ами хората с основно или средно образование за колко да работят ако ти работиш за 600лв? Отделно утре нещо ако се запъне шефа, как ще си защитиш правата за неизплатени заплати например? Ами ако стане нещо какъв размер болнични ще вземаш, или каква помощ за безработица?

8.   Проблема на държавата България е че пуска позиции в университетите много повече отколкото е необходимо с мотива, че и този като другите пазари трябва да е на принципа на конкуренцията. В резултат много висшисти и всички с претенции да си работят по специалността. Аз почти завърших архитектура, но осъзнах как за този труд ни предлагат почти смешни пари и се отказах да следвам. Отидох и поработих в Германия в цех, без проблем с пестявах по 800-1000 евро. Много ще кажат браво, иронично- станал си гастарбайтер, какъв страхотен успех. Не е така, но парите които спестих ми дават възможност да мечтая. Сега се оглеждам за малък бизнес-мой си. Мене ако питаш, отиде за година две навън. Там ромски семейства спестяваха заедно към 2000 евро на месец двамата, без детските. За 2 години ще се приберете с доста хубави парички...

9.   Първо, бих ти предложила да се ориентираш в това дали специалността ти е това, което те прави щастлива. Това да си на административна длъжност ли ще те кара да ходиш на работа с усмивка? Ако е така, то започни и на заплата от 600 лева. Малко са нещата по-ценни от това да харесваш работата си, тъй като изкарваш половината си живот там и е важно как ти се отразява психически. Примерно аз, за разлика от много други мои познати, приятеля, роднини и дори колеги, обожавам това, което правя и за мен делничните дни не са никак по-лоши от почивните. За мен е удоволствие да съм на работното си място и дори понякога чакам уикенда с голямо търпение.
Ако осъзнаеш, че си ориентирана по-скоро към финансовата страна на работата, отколкото към това до каква степен тя ще ти доставя удоволствие... разбира се, не се хващай за 600 лева. Но и смени посоката на търсене. Прояви склонност към работни места извън твоята квалификация, които са по-високо платени и в повечето случаи не изискват дори кой знае какви познания от твоя страна. Става въпрос за по-скоро тежки професии, с повече активна дейност или пък такива на процент, или както ти казаха кол център... или пък нещо друго, което би те удовлетворило финансово. Хубаво е че си пръснала пари по висшето си образование, но не е задължително то да ти вади хляба... възможно е да се занимаваш с нещо друго, което да ти държи портмонето пълно.

10.   Мила, в тая криза всеки се спасява както може. И аз не си работя по специалността и заплатата ми е много млака, ама без хич? Не съм щастлива, че след магистратура и два западни езика (единият на много високо ниво, другият горе-долу) стоя на рецепция, ама това е положението. Нали получавам пари, имам осигуровки и стаж, пък никой не ме спира да се оглеждам и за по-добри възможности и ако изникне нещо ще напусна, ама до тогава поне не съм съвсем без пари. За това съветвам те приеми работата, която ти предлагат, пък после ако изникне нещо винаги можеш да напуснеш. Важното е, че до тогава ще имаш стаж и опит, защото едно научих при търсенето на работа, работодателите не обичат кандидати с бели петна в СВ-то. Като видят, че си седяла дълго без работа и веднага им светла червената лампичка и те отрязват. Така, че по-добре да пише, че си била продавачка, секретарка, рецепционистка или нещо друго, отколкото безработна. Пък и 600 лева са си 600 лева, по-добре с тях, отколкото без тях. А и се предполага, че мъжът ти работи и тези твои 600 лева могат да са в помощ за семейния бюджет. За това започни работа, дори и най-скучната такава е по-добре отколкото да си безработна с години, пък и колкото и да е странно дори от най-тъпата работа можеш да научиш нещо полезно, което да ти свърши работа един ден. За това, млада си, не се оставяй да се затвориш вкъщи. И деца нямаш, така, че ако се затвориш у вас без работа, направо ще се побъркаш! От опит ти го казвам! 2 години бях без работа и бях на косъм да откача, добре, че поне дипломната си работа писах, през част от това време, че иначе не знам какво щях да правя по цял ден. За това, моят съвет е приеми, не е казано да е мечтаната работа, но е по-добре от нищо. Пък и винаги можеш да напуснеш.

11.   Авторката съм. Искрено благодаря за мненията и за различните гледни точки. Идеята за започване на работа, която е с малка заплата и без възможности за развитие и оглеждане за нещо друго по-добро през това време изглежда разумна. Трупаш някакъв опит, не си безработен, имаш осигуровки (някакви, макар и малки).. Сигурно така ще трябва да подходя и аз към въпроса. Това, което ме безпокои при такава ситуация, е, че когато не ползваш уменията си ги забравяш - например езиците, които владееш. Ако започна работа като технически сътрудник ще използвам само най-основен английски, и то доста рядко, ще се занимавам с документи, фактури и прочее. Ще натрупам някакъв стаж, ще живея с тази заплата някак, но това не знам дали ще ми помогне, ако след една година отида на интервю, където ще ми изискват да владея свободно 1-2 езика и още много други компетенции. Пак няма да отговоря на изискванията, само ще имам някакъв административен опит и ще видят, че не съм била безработна. Засега започването като продавачка, сервитьорка и т. н. например, макар и с по-висока заплата, не стои по много причини. Не държа въобще на работа по специалността (да кажеш, че имаш конкретна специалност, когато си икономист не е много удачно), но какво друго да работя освен секретар, анализатор, в банка или такъв тип дейности. На друго място съвсем няма да съм в час и няма да ме вземат. По въпроса за кол центъра - като студентка работих шест месеца в кол център и каквото искате си мислете, но не издържах на напрежението и шефовете ме съкратиха. Не успявах да изпълня таргетите напълно и напрежението ми идваше в повече, макар заплатата да бе много висока. Просто явно и такъв тип работа не е за мен. Иначе започнах много обнадеждена, но там не всички имат качествата да издържат и да се справят, за което поздравявам номер 5, че е успяла.
Последният вариант е може би да работя някаква работа и да се опитвам да трупам още някакви квалификации (курсове по език, компютърни и т. н. ), за да имам шанс за преместване в по-хубава фирма или на по-хубава длъжност.

12.   Авторке, работата на рецепция пак не ти е по специалността, но ти си решавай.
По принцип грешките ти са в миналото, защото си предпочела поредната излишна магистратура, вместо да дадеш газ в работата.
Превеждам ти какво значи на работодателски език „преквалифициран“ - „Няма да ми свърши работа. Киснал по университета до 30 г. и не може нищо“
Затова и в момента масово среднисти на твоята възраст печелят повече пари и дори работят по-квалифицирани работи, заемат ниското управленческо ниво в много фирми.
Например за рецепционист не ти трябва висше. Дори втори език не трябва :) Eдна гимназия или дори бивш техникум с английски и готово, а на 28 г. тези хора имат 10 години стаж - кой да предпочетат работодателите? Онзи идва и почва от 1 ден да ти работи та пушек се вдига, а език на какво ниво трябва на един рецепционист? Почти на най-ниското, няма да превеждаш правна документация, я, а хората са си направили и без това в Букинг-а резервацията - едни и същи тъпотии да им обясниш за стая и глупости. Това всеки с туристически бивш техникум го може.
От тук и ниската заплата - хората си смятат, че и без това няма да им вършиш работа, а мястото може да го дадат и на много по-ниско образован човек. Явно софиянци сте готиви да работите на тези пари, защото не плащате наеми - знам ли, но аз не познавам човек от провинцията с каквото и да е образование с заплата пот 850-1000 лв. Ами то ти как да живееш в София с 600 лв. В моят провинциален град заплатите са вече над 650 лв чисто и ЛЕГАЛНО - с всички осигуровки. Не се бъзикам - има фабрики за авточасти и се стига до 1100 лв. в качествения контрол. Мислили ли сте да се махнете от София, да дадете апартамента под наем и да работите там, където има добри пари?

Но както и да е - ти си там, където е трябвало да си на 24 г. някъде НАЙ-КЪСНО.
Отгоре на всичко нищо лично, но хората от София нямате хъс. Знаете, че имате къде да живеете и не сте достатачно агресивни нито при търсене на работа, нито при интервюто. Малко като глезеници на съдбата сте, но после това ви изиграва лоша шега. На 28 години ти нямаш кой-знае каква практика, а човек от провинцията е почнал работа заедно с ученето си в повечето случаи и на твоите години е поне на ниско или средно управленческо ниво. На 27 г. водех вече маркетингов отдел в голяма международна фирма у нас, на 30 г. си направих свои бизнес, но да - нямам магистратура и никога не ми е трябвала. Още на 19 г. започнах работа...на 850 лв. заплата си намерих допълнително работа вечер и за събота и неделя. Като студентка взимах 1500 лв. и пестих половината. На 23 г. бях готова с редовно следване и имах толкова работа, че си взех дипломата в обедната почивка и дори нямах време да отида на тържеството.
Ей с такива хора се състезаваш на интервютата - нахъсани, мотивирани и борбени, просто защото така ни е научил животът от малки.
Общо взето проблемите си чакат един човек, но докато нас ни удрят на 19-23 г., вие се ослушвате до 30 г, защото апартаментът ти дава някаква лъжовна сигурност. Мечешка услуга малко се получава такъв апартамент.

На 28 г. имаш и друг проблем вече - работодателите смятат, че ще решиш да имаш деца и калкулират това в сметката си. От тук и лошите предложения за работа и многото откази.
Не се ли закачиш на хубава работа по специалността до 25-26 г. нататък става меко казано трудно.

В момента просто няма какво да сбъркаш, защото грешките са в миналото. Можеш да се пробваш да се закачиш ИЗОБЩО на някаква работа, можеш и да почнеш ниско квалифицирана, но добре платена и с опция за издигане. Например според мен е по-добре да си сервитьорка за 1000 лв. заплата от рецепционист за 400 лв. Самият факт, че ти предлагат такава глупава заплата е показателен, че там няма как и да растеш нататък, докато сервитьорката може да стане управител на ресторант - защо не.
В днешно време образованието, голата диплома нищо не значат. Важни са уменията и личностните качества. Без тях можеш буквално да си избършеш д-то с дипломата.
Работодателите не пасем трева. Всеки се пита - това момиче какво е правило до сега? Всеки се пита - две магистратури? Явно не е успяла да си намери работа и се е шматкала Сега какво да я правим? Ето ХУ може да няма две магистратури, но ще ми върши работа - ПРЕКВАЛИФИЦИРАНА демек или в прав текст - НЕКВАЛИФИЦИРАНА, но с диплома.

13.   До предния коментра,я кажи от кой град си?

14.   "Преквалифицираните" кадри не биват харесвани, поради причината, че много лесно могат да си намерят друга работа. И аз съм срещал подобни неща. В първата фирма в която кандидатствах, за наемане на редовна работа, ми казаха, че диплома, 6 месеца стаж и три сертификата, свързани с моята специалност, са били прекалено много за тях. В последствие взеха момче, което беше студент, но имаше опит в областта. Тъй като ми бе познат, след време ми разказа, как всеки служител с малко повече опит напускал, защото конкуренти му предлагали друга работа. Опитвали се да ги държат с договори с дълги срокове, но това не ти е Англия в XIX век.
Аз лично, бих захапал каква да е работа, но не бих спирал да търся. А и винаги, когато работиш в дадена индустрия, получаваш по-добър поглед над нея, правиш нови контакти и ти се отварят някои врати.
В България не дават заплати, защото мога да си го позволят. 600 лева за каква да е работа, са направо смешни, на фона на нашата икономика, дори и в моментното и състояние.

15.   "ако биха искали да смажат, да унищожат човека, да го накажат с най-ужасно наказание, тъй че най-страшния убиец да потрепери от това наказание и да се плаши от него предварително, то достатъчно би било само да се придаде на работата му характер на абсолютна, пълна безполезност и безсмислие" -Достоевски. Това е описанието му за каторжния труд, който не е мъчителен поради тежестта му, а поради липсата на смисъл за самия човек, т. е той не получава възнаграждение. И моля ви престанете с легендите за продавачките и кол центровете. Заплата 800 дават само на хора с технически умения и опит, това е унизителната реалност, която убива всяко желание за работа.

16.   в кол центровете е много стресово, за продавачките също не е вярно че са големи заплатите

17.   Като цяло бих се съгласила с №12, но не съвсем. Всичко описано от нея е реално, само че не и за София, а какво остава за провинцията.
Проблемът на "дипломите" днес, е че мама и тате те дундуркат да учиш и още от малко дете ти натякват, че ако не учиш цял живот ще блъскаш за 400 лв., избират вместо теб професия, най-често е правист, административен отдел, икономика, финанси и си мислят, че тяхното дете ще бъде приемано с отворени врати навсякъде.
Имам познати от родния ми град, семейни приятели - детето им е на 24 и никога не е работила през живота си, не излиза, няма приятели, всичко което прави е да учи. Пълна отличничка от всякъде, няма университет в България, който да не я приеме. Майка й е жена с две висши образования, по професия е учител. Работи в шивашки цех, понеже я съкратиха в училището, в което работи. Баща и се занимава с железа - точно какъв е и аз не знам. Мързелив е и не иска да работи за по малко от Х сума. Все търси промоциите, обикаля по магазините за най-евтините неща. Та, въпросното момиче никога няма да успее в живота, защото не годна да оцелее. Дори да си намери работа по специалността, едва ли ще получи повишение, защото е научена от малка да се съгласява и да изпълнява неотлъчно заповеди. Такъв тип хора никога не успяват и цял живот си блъскат главата къде са сгрешили. Никога не разбират, че качествата, за да оцелееш както в живота, така и на работното място ги придобиваш навън на улицата, а не по университетите, нито в училище. Никой няма да ви научи как да се държите, какво да говорите, как хората да ви оценят, защото никой няма да бъде оценен на първия си работен ден въз основа на дипломата си. Такива хорица, които знаят да казват само "да" и да изпълняват безусловно задачи, без собствено мнение са ценни за работодателите, но винаги си стоят там, където са започнали първоначално.
В днешно време работодатели и управители търсят хора със свежи идеи, защото всеки един лев изкаран в повече в тази криза е значим, а каква идея ще вкара човек, който няма нито един социален контакт и не знае навън вали ли или е слънчево?
Не се лъжете хора. Работете с кеф и ходете на работа с усмивка, било и за 500 лв, било и заради нечии хубави очи, защото най-малкото, което може да получите накрая е препоръка от работодател. Ето така управител се става и със средно образование на 25 години. Учете, придобивайте социални контакти извън или в работата си, усмихвайте се повече, бъдете старателни и дружелюбни - уроци, които се учат точно на улицата сред приятелите, защото в живота няма нищо безвъзмездно.
И сега всеки ще ме упрекне "как се живее с 500 лв? ", аз живея така - ставам всеки ден с усмивка, че съм самостоятелна и съм изкарала днес пари за хляб с кръв и пот на челото, че не завися от никого и аз решавам какво да правя с парите си, че моето оцеляване зависи само и единствено от мен и когато човек повярва в потенциала си и знае възможностите си е много по-полезен за себе си и за околните.

Merriyah

19.   Здравей,

темата е писана преди 4 години. Успя ли да си намериш добра работа за повече пари? Бих се радвал много на отговор