 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
А сега накъде ?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1976 пъти
Здравейте!
Когато бях на 15 години си съставих един таен план. План, който се заклех, че ще следвам с неоспорима воля. Целта на този моя прищявка бе елементарна и банална - да постигна нещо с живота си. Създадох си няколко правила, които (колкото и смешно да звучи) идваха от спомен в детството, че чичо Скурдж имаше списък с правила, които спазваше неотлъчно. Слава Богъ, не става въпрос за Дикенсовия Скрудж, а за неговия двойник, създаден от Дисни, а по-късно участващ в шоуто Патешки Истории).
Макар и подобен недорасъл детски спомен да бе причината, за моя опит да организирам и структурирам, иначе хаотичния си живот, то тези няколко прости правила ми помогнаха много. Ето ги и тях:
I - Учи винаги!
II - Планувай всичко за напред!
III - Никога не взимай наркотици!
IV - Винаги помагай на семейството си!
V - Не пилей пари!
VI - Никога не спирай да се развиваш!
Тези прости правила, макар и в неправилен ред бяха моя пътеводител в света, към който се бях насочил. Целите ми бяха прости - Да стигна колкото се може по-напред в живота и никога да не се притеснявам от липса на финанси. Няколко години по-късно дойде година в която се дипломирах - период свързан с множество беди за мен, семейството ми и приятелите ми. Нищо не бе, както трябваше да е. Та аз бях планувал всичко, бях събрал максималното количество пари, което смятах, че би било достатъчно, за да си изкарам образованието. Но истината бе, че нито парите ми стигаха, нито семейството ми бе добре, нито приятелите ми. Колеги в университета ми бяха всичко друго, но не и това което си бях представял че ще бъдат. Та повечето от тях бяха алкохолици и наркомани. Никой от тях нямаше подобни на моите интереси, само малцина имаха някаква преспектива, а броя на тези, които не бяха прочели и една книга, бе потресаващо висок. В онези дни, живеех с убеждението, че през целия си живот, ще срещам тези пътеводни камъни, които ще променят мирогледа ми. Надеждата, че винаги ще има човек, към когото ще мога да се стремя. Подобно на музикантите. Всеки един добър музикант, който познавам има своя идол. За едни това бяха старите класици, за други бяха няколко британски банди, основани през 60те години на миналия век, но аз нямах тези идоли. Не ми отне особено дълго време, за да разбера, че не се бях насочил на правилен път. Реших, че всичко в живота е хаотичен набор от случайности, неспазващи никави правила на поведение и че аз съм напълно безсилен да променя каквото и да е, а всички, които твърдяха обратното бяха пълни смешници, в моите нови и цинични очи. Това мое състояние продължи за около половин година, докато няколко съдбоносни събитие не ме върнаха към старата ми идеология, но въоръжен с нови инструменти. Хвърлих критичен поглед към себе си и бях изкоренено отвратен. Та аз се бях оставил на случайността! Бях се забравил и живеех като някакъв бохем, чието единствено желание бе да няма и една грижа на света.
Отново се върнах към чертожната дъска на моя план. След 7 дни на денонощно проучване и дълго обмисляне, както и съветване с други хора, аз преоткрих своя път. Само 5 месеца след това бях в чужда държава, без един приятел, с ограничено количество пари, но с новата си воля. Вече нямах мечти - имах цели. Първата нощ спах по летищата, а след това в евтиуни и донопробни хотели. Борбата бе дълга и жестока. Лишенията бяха огромни. Но този път се бяха подготвил за най-лошото. Очакванията ми бяха не по-високи от тревата. Разочарованията ми бяха несъществени. Водих борба за собственото си оцеляване, но следвах неотлъчно своя план. Бавно, но сигурно покривах всяка една стъпка от него. Продължавах да уча, да градя контакти, да спя по 20 часа на седмица, защото имах и две работи. Минаха трие години, а аз не бях спрял да се боря. Нямах толкова приятели, колкото ми се искаше да имам, нямах и толкова нужда от тях. Не ходих на купони, нито на ваканции. Осъзнавах, че съм напълно сам и не мога да разчитам на нищо друго, освен себе си. Нямах с какво да се гордея, осен списъка с неща, които постигах. След време изкарвах достатъчно пари, да си позволя малки удоволствия, защото нивата не стрес бяха огромни, но това противоречеше с правилата ми. В един усмихнат ден, целия ми труд даде своя плод. Една от фирмите, в която исках да работя, ме взе при тях. Но това не бе достатъчно. Аз продължавах да уча. През цялото това време издържах и семейството си. Всички лишения, на които тогавашното ми аз се подлагаше, щяха да се отплатят на бъдещата ми персона. След още няколко години стигнах до сегашното си положение. Стигнах до точката, за която се борех. Вече не работех като чистач, вече имах професия и уважение. Имах приятели с подобни на моите интереси. Бях изчел хиляди книги, бях научил толкова много неща. Успях. Това е. Но истината е, че планът ме не включваше в себе си тази подробност. Нещата се развиха с пет години по-бързо, отколкото предполагах. През последната година и половина не знам какво да правя. Следвам кариерата си нагоре, но дори и след всички бонуси и повишения, не виждам особен смисъл да го правя. През празниците се прибрах у дома, където срещнах стари приятели и бивши съученици. Аз винаги бях приемал живота за едно състезание, в коеот получаваш точки, за всичките си успехи. За образованието си, за професията си, за другите си дейности, за хубава къща, за семейство, за постижения в науката и изкуство. Та само аз имах PhD. Половината нямаха и бакалавър, а тези който бяха магистри, се брояха на пръстите на едната ми ръка. Аз бях обиколил Европа, а някой от тях не бяха излизали извън извън България. Имаше такива, които си копуваха телефони, които бяха повече от месечната им заплата, нещо което аз намирах за недопустимо, но бях свикнал да не харча пари, за излишни вещи.
Истината е, че стигнах до положение, в което не се чувствам, че мога да продължа да се движа напред. Започнах да си мисля за старите си мечти? Но не можех да си спомня какви бяха те. Все пак имах не мечти, а цели, но вече бях загубил и последните. Имам повече пари, голяма част от тях инвестирани, според плановете ми, отколкото всички хора, които познавах преди 10- години, взети заедно. Имам една от най-доходоносните професии, безупречна кариера. С две думи - превъртях играта.
Но истината е, че не искам да спирам да я играя, но не знам какво да правя?
Та след като имаш образование, кариера и пари, идва време да имаш и семейство, нали? Имам красива партньорка, която е изключително красива интелигента и разбрана, но се питам, дали ще сме щастливи след 10 години? И дори да сме. Какво остава. Свикнах... Свикнах да се боря. Да се вкопчвам в живота, да се опитвам да не се удавя и да сграбчвам всяка една възможност, независимо колко малка и нереалистична е тя.
Не знам какво да правя. Дали да не се върна в университета и да започна да развивам научна дейност, или да не започна да рисувам картини отново, въпреки че са минали десет години от последния ми опит?
Какво бихте ме посъветвали?
Знам, че това е глупава и досадна история, но все пак е моята история. Извинявам се за глупавия си стил. Не съм писател, а освен няколко реда пожелания на коледните картички, почти не ползвам родния си език в писмената му форма. Благодаря за отделеното внимание.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: dfef8dc988 |
|
2. интересно защо не си успял в бг, а е трябвало да отиваш в чужбина, в бг също не е лесно, ако искаш да успееш, и какво от това че повечето ти познати не били излизали от бг, не им се е налагало да спят на летището и да работят като чистачи... общо взето звучи като някаква хвалба и комплексарство, в бг също всеки успех е свързан с много труд
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: ab0aaa881f |
|
3. Дано да не съм прав.
Но думи от рода "превъртях играта" и "повече нагоре няма" искрено ме притесняват, особено когато се споделят от "преуспял човек" в анонимен форум. Едва ли искаш да те похвалим- очевадно, че самочубствието ти е наред. Не знаеш какво да правиш по-нататък- ами направи си собствена фирма и остави другите да работят. Отдай се на благотворителност, изкуство...
Дали обаче всичко е наред? И защо са тези мисли тук? Нещо не се връзва и обяснението обикновено се крие в секса, връзките с другите, особено интимните или ужасно тайни желания, които ние само да отгатнем.... Защо не ни допишеш?
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 4c931a397b |
|
4. Бил си толкова зает да се бориш с живота, че някак си пропуснал да му се порадваш. И не знаеш как да го правиш.
Нужна ти е кардинална промяна, защото някак си се капсуловал в стремежа си да си успешен и независим.
Нали обичаш да учиш, да се развиваш - е, ето я твоята следваща цел - научи, намери, оползотвори радостите, които животът носи. Не ти трябва партньорка, а любов. Не търси кариера, а работна среда, я която да се потапяш с удоволствие и нетърпение. Не съди хората по научната им степен, а по сърцето им! Преразгледай си ценностите!
Лелеееее, толкова много имаш да учиш! Жалко за купищата прочетени книги през тези години, щом след всички тях не си намерил отговор на въпроса си "какво да правя с живота си? ". Нима мислиш, че си достигнал върха? Няма връх. Смени посоката, няма да намериш щастие в облаците!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 30765a44b4 |
|
5. Толкова преуспял, а... ползваш подобни сайтове, очакваш велики съвети от... не може да не си видял нивото на пишещите тук... говориш за приятелите си... тия дето не са имали възможност да учат, вероятно щото са бедни, не са всички борци като теб (трябва ли да бъдат? ! ), бедността ги оскотява... Ти ги виниш, не, отвращаваш се от тях...
Какво пък, това е ЧОВЕКЪТ, не зализания, напарфюмиран от властващата идеология идол.
Имаш пари, а нямаш идея какво да правиш. Всички борци сте такива - единствената цел е да трупате... извън "кариерата", най-много някоя супер-лукс чашка да ви е разтухата. Не харесвате жени, не вярвате в любовта, нямате, да, очевидно нямаш нито научни интереси, нито такива в изкуството - само се заблуждаваш, инак щеше с хъс да се нахвърлиш на любимите занимания, щом си отвоювал СВОБОДАТА си (натрупал пари, колко ли пък толкоз... друга тема; и милиардерите са в твоето психично състояние).
Накрая - пак цинизъм и отвращение ти нашепват, че живота е безсмислен, хаотичен, че най-великите цели стигат в... НИЩОТО. Хиляди години и все тая. Трябва напротив - да спреш да мислиш, че да се чувстваш успял. Мисленето, класиците казват само депресира!
Дали пък "борбата" с материалното (включая и трупането на знания) не убива бавно душата докато тя увисне в НИЩОТО!
Дали "изпитанията" ни правят "по-силни", каквато е пропагандата или напротив - убиват малко по малко душата ни и накрая ни остават само леко-сладникави, едва различими спомени от... детски мечти, желания, амбиции, интереси... Иска ти се нещо да се върне, залъгваш се, че нещо там вътре е живо и само трябва да се завърнеш към него... но... ДУШАТА я няма, останало е пребито куче, което импотентно се хвали с, с белезите си от многото "победи"... белези, които така или иначе са нищо повече от угнила мъртва плът...
И тъй - аз не съм умен като теб :) Виждам 2 изхода, поправи ме ако имаш друга идея:
1 - продължаваш да трупаш пари, така ще умреш супер богат, щом ти се отдава и дори да развиеш лицемерна благотворителност, ще се превърнеш рано или късно в оригиналния Скрудж...
2 - помагай на хората. Правенето добро другиму е единствения лек за депресията, скуката, цинизма... Проблема е:
ще можеш ли да произвеждаш, "инвестирайки" в бездънната яма от просяци (материални и духовни)? Дали ще продължиш да си успешен в кариерата или ще се промениш и корпоративният фанатизъм ще ти опротивее? ! Проблем е, че няма да получиш благодарност от хората, но и ще те хулят с право за дадената непотърсена помощ, ще те дразни, че си имат свои принципи и не се прекланят пред твоите. Проблем е, че мизерията не може да бъде победена, че тъмнината си остава всепоглъщаща... Хаосът, отново той - старият познайник, който троши идеологии, философии, религии... Старостта отнема силите, моторът, на където и да си го пуснал гасне постепенно и...
Спирам до тук. Аз прекарах живота си в учене и мислене, в упорита работа, леко наподобявам на теб (не съм материалист, мизерник съм, но в същото време ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ УДОВОЛСТВИЯ СА МИ НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ, най-простичкото - дори на почивка никога не съм бил... НО и НЕ ИСКАМ, нямам желания, нямам вече стремежи... освен един - ДА НЕ БОЛИ... пак се отклонявам със себе си, не обръщай внимание :)). И накрая, какво... да кажем, че и на мен ми се иска отговор, ... че ми се иска да се надявам, че не съм сам в търсенето... , че има смисъл... търсенето...
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: c7e465a835 |
|
6. Така е, човек така свиква да се бори с живота, че в един момент вече няма време и сили да се наслаждава на постигнатото. Точно това трябва да направиш, след всичкия труд и борба е време да отпуснеш, да се научиш да се наслаждаваш на плодовете на своя труд. Не казвам, че ще е лесно, ти така си се вманиачил да си непрекъснато нащрек за всяка нова възможност, че ще ти е адски трудно, обаче опитай. Вземи любимите си хора и ги заведи на круиз, наслаждавайте се на времето прекарано заедно, защото улисани в работа, забравяме за другата част от живота, а именно за семейството и приятели те си, които, уви, не са с нас завинаги. Не те знам точно на колко години си, но родителите ти сигурно вече не са много млади, за това за да не съжаляваш някой ден за пропуснатите мигове, направи нещо за тях, заведи ги на пътешествие, позволи им да се насладят заедно с теб на плодовете на твоя труд. Лично аз ако бях толкова успяла, щях да направя точно това. И ще видиш как после след 2-3 седмици ваканция ще се върнеш към ежедневието си зареден с нови сили и с нови идеи. Просто всеки човек, дори и най-натовареният има нужда от това. Да се отпусне и да се наслади на времето прекарано с любимите хора. Пък след това ще имаш време за нови планове и за постигането на следващата цел.
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: afae39d83e |
|
7. Според мен си задаваш въпроса "какъв е смисъла на живота ми? ". Повечето умни, интелигентни, креативни и емоционално израстнали хора си го задават според мен. Аз също се питам това. Според редица психолози и психотерапевти смисълът да бъдем щастливи. Ако имаш желание за развитие, винаги можеш да се захванеш с нещо в нова област и пак да преследваш цели. Но помни, че в един момент можеш да стигнеш до т. нар. синдром на хроничната умора. Всичко трябва да е в умерени количества. Аз лично вярвам, че щастието е в това да откриеш правилния за теб човек и да създадеш семейство. Помисли дали това е Тя и действай, но преди това го почувствай. Много ми хареса историята ти и се възхищавам на хора като теб. Стискам ти палци!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 9d6fdb7a09 |
|
8. Номер 2. Осъзнах това преди доста време, но упоритостта ми е сравнима с тази на магаре. Родителите ми са добре, приятелите също
“Отмереното ти време е толкова кратко, че ако изгубиш дори секунда, ти вече губиш целия си живот, защото той не е по- дълъг, той трае винаги точно толкова, колкото времето, което губиш. ” Има причина, поради която Кафка е толкова популярен в днешно време. Също и Буда, но това е друга тема.
Номер 3 - Доколкото простират знанията ми в психологията (не особено далеч), то сексуалните желания са манифестация на даден проблем, а не обратното. Истината е, че имам проблем да се отпускам пред хора които не познавам. Последната ми приятелка мислеше, че я търся само заради секса, но в този период от живота си не знеах по какъв друг начин да изразя чувството си на любов. Сега нещата се промениха и съм далеч по-отпуснат и "романтичен", поне според сегашната ми приятелка.
Номер 5 - Ако говорим за начетеност, това започна когато бях на 9 години, защото идвам от семейство, в което любовта, знанието, морала и духовното (уви, за известно време бях забравил затова) се считат за висши ценности. А за бедността си напълно прав. Имаше моменти, в които трябваше да се боря със себе си, за да не открадна хляб от магазина, защото нямах и една стотинка в джоба. А като заговорихме за хъс - Да именно тук е момента, в който съм решил практически да оставя всичко и да започна наново. А като заговорихме - знаеш ли какво ме отвращава - приемането на проблемите. Та милата ми държава е проядена от корупция и безхаберие, като стара дреха от молци. Да дадеш 50 лева на КАТаджия е като да си купиш хляб от магазина. Кмета на град Х, кара кола, чиято стойност е пет пъти по-висока от неговата годишна заплата, но е описана като "подарък" от баба му, която е починала миналата година. Имат заплати по 400 лева, а работят по 50 часа извънредно всеки месец, без да им се плаща за това и никой не прави нищо по въпроса. Всички считат Левски и Ботев за техни идоли, но забравят техните най-важни качества - Именно борбата им за свобода. Ти си прав. Прекалено дълго време, бях посветил моята борба за собственото си благополучие.
Номер 6 - Истината е, че съм прекалено млад, за да си седна на задника и да не правя нищо. Това ми беше мечтата на 15 години да изкарам пари и да се радвам на живота, но не желая да съм безучастен наблюдател, а по този начин, се обричам именно на това.
Е явно е дошъл момента за промяна (всъщност от доста време е така).
Благодаря за всички мнения.
ПП. Потърсих този сайт, защото знам, че тук има всякакви хора, и понякога е много лесно за човек, с друга нагласа и идеология да види неща, които буквално се крият под носа ми.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: ce2410ccca |
|
9. Послушай съвета на №4, особено частта с ценностната система.
Много хора биха желали да са на твое място и не би трябвало да не се радваш на постигнатото. Но все пак...
Не си написал на колко години си, ама възможно да преминаваш през кризата на средната възраст или (ако не си на средна възраст :D) просто през екзистенциална криза. Почти всички хора преминават през такива състояния от време на време и се чувстват без път, посока, цел, умуват върху смисъла на живота, дали си струва... схващаш идеята. По мои наблюдения такива кризи най-често се случват, когато човек е "уреден", така да кажа, т. е. е постигнал каквото е искал и сега не знае накъде да тръгне - тогава съзнанието му започва да се чуди дали усилията не са били напразни. Споделям всичко това, за да разбереш, че това е нормално - не заслужаваш неприятните коментари, които някои преди мен са дали, защото всичко, което чувстваш и мислиш, е напълно човешко.
За съжаление и аз не знам как да излезеш от това състояние, но те съветвам да се захванеш с нещо, което обичаш и да се опитваш да правиш по нещо различно всеки ден. Фокусирай се върху работата и хобитата си. Така няма да ти остане време за подобни отчайващи мисли.
Успех!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 04faab3c4d |
|
10. Тук често се появяват разни хора, които са много успели в живота, но някак си нещастни. Ами не знам, останалите хора тук пък са лузъри, които нямат почти нищо. Отиди на професионален психотерапев или "life coach", имаше май някаква такава простотия.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: dfef8dc988 |
|
11. нямат почти нищо ,пък имат комп да пишат
|
...
| преди: 9 години, 8 месеца hash: c7e465a835 |
|
12. Аз съм номер 6, нямах предвид да се пенсионираш, а просто да си вземеш отпуска и да се отпуснеш за 2-3-4 седмици докато ти хрумнат нови идеи и нови планове. И после като се върнеш, с нови сили и енергия да се заемеш с работата си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
