 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от На работното място |
Отчаяние
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2151 пъти
Здравейте и от мен..
На 24 години съм, тепърва навлизам в същинския живот, а вече съм отчаяна. Не знам какво да правя.. От почти година съм дипломирана, но така и не успях да си намеря работа по специалността, макар и да знаех в самото начало, че изучаваната от мен специалност не е много надеждна тук в България, аз я изучавах с желание. Смених 2 работни места, така и не можах да се спогодя с колежките (или те с мен), и на двете места аз бях най-млада и въпреки, че имам висше образование, се усещаше че има някакво различие между нас (и за двете работни места моята диплома нямаше никаква сила). На интервюто се говори едно, след време започват да се добавят нови задължения и разбира се заплатата не се променяше. Това ме напрягаше, изтощаваше (9 часа на крак си казаха думата) и започнах лека-полека да отстоявам позициите си - говорих с управителя, че на интервюто не сме се разбирали да върша толкова много неща- да разнасям стока до други техни обекти, да чистя/подреждам ОК, при положение, че в други фирми в тази сфера си има човек за чистене/подреждане, консултиране, продажби и разнасяне и всеки си получава заплата за тази дейност, на мен ми се възлагаха всички тези задачи, а заплатата беше една. Казах, че съм кандидатствала за определена позиция, а не за всички.
Управителят се опита да се оправдае с това, че всеки помага с каквото може и т. н. , при което през следващите дни отношенията ни бяха обтегнати, тъй като колежките казаха "ако имаш претенции се обърни към шефа". Те са с около 10 до 15 години по-големи от мен, не съм била скептично настроена, че няма да имаме общи теми, но така и не намерихме обща тема на разговор. Когато нямаше клиенти те влизаха в стаята за почивка, в която има 2 стола и аз няма как да отида и да седна на земята, за да се включа в темите за деца, какво ще се готви за вечеря и т. н. А когато аз си позволявах да отида да седна на някой от тези 2 стола, веднага се идваше при мен уж някаква работа да се свърши? ! чувствах се като крадец... Но както и да е. След 2-3 дни ми звънна едната колежка /преди работа/- отиди до другия ни обект да вземеш еди какво си и да го донесеш тук, при което аз казах, че това не ми влиза в задълженията, но ще отида.. А тя с ядосан тон ми отговори ''имаш шеф'' и аз казах ''добре''. Отидох, взех го и го отнесох. Нито те ме поздравиха, нито аз тях. След няколко часа едната дойде почти до мен и на висок ток пред клиенти ми каза ''на работа си, на теб говоря, казах ти да ми донесеш еди какво си", аз не бях чула да ме вика, при което се ядосах и честно казано се засрамих, че ми говори така пред клиентите и отговорих " добре, че си ти да ми кажеш, че съм на работа! " При което след час дойде шефа и ми каза, че са му казали, че "не съм ги слушала" и не се разбираме. Думите му бяха: "Трябва да те освободя от работа". Стана ми тежко, защото никой не пожела да чуе моята версия и да се опита да ме разбере, но не показах слабост и казах Добре...
На другото място бяхме 3 момичета, горе-долу на едни години и един мъж на около 35г. С него се сприятелихме и ми беше забавна и приятна работата, докато другите момичета не започнаха да му казват, че не е редно да ни дели, тоест чувствали се изолирани. Той имаше навик да ме хвали пред тях и пред управителката, на колежките това не се харесваше... Един ден отидох да работа и едната колежка беше нервна и скарана с този колега, скандалът продължи и след като аз отидох. Опитвах се да се съсредоточа и да си върша работата, но чух как той каза "Хайде кажи й какво говореше вчера за нея, , не да й правиш мили очички и като я няма да й говориш зад гърба". При което аз я погледнах и я опитах "Какво съм ти направила, че говориш за мен? '' Тя се засрами (може би) и ме погали по косата и каза Нищо миличка, нищо... И веднага се усмихна и каза на колегата Абе дай да не се караме и скандалът им спря. около 40 минути си мълчахме и тя трябваше да си тръгне, защото смяната й свърши. След като тя си тръгна, колегата ми каза какво е говорила за мен- че той много ме хвали, а нямало с какво да ме хвали, че не върша работа за 2 стотинки и т. н. Помоли ме нищо да не й казвам.. Обадих се на управителката и й казах, че съм си намерила друга работа и напуснах. Това е опита ми с колегите и работните места.
Имам няколко "приятелки", с едната само си говорим по телефона(от друг град е), когато тя има време и не е с приятеля си.. а с другата се виждаме рядко, защото тя живее с приятеля си и има други приоритети, което е разбираемо... Самотно ми е, нямам приятел, не знам дали дори искам да имам, защото ме е страх, че пак ще мина през същите етапи.. имах няколко връзки, които ме съсипаха. Не знам дали бих могла да понеса още. Влюбчива и наивна съм и винаги давам всичко от себе си във връзките, но след време се разбира, че не искаме едни и същи неща.. Всичко е докато ми се наситят, не съм намерила човека, който да гледа не само с очите, но и с душата.
Не знам какво да правя с живота си, понякога си задавам въпроса "защо заемаш място, след като с нищо не допринасяш? " Полу-сирак съм, не мога да усетя пълното щастие и уют вкъщи. Срамежлива съм и наистина трудно се доверявам на хора, но не мисля, че съм лош човек. Благодарна съм на Бог, че съм здрава! Но защо не ми върви нито в кариера, нито в любовта?
Имам мечти да се запиша на курс по английски език + шофьорски курс, за да мога да се пробвам като медицински представител ( за тази позиция дипломата ми ще е в сила), но малко ме е страх- ами ако не ми потрябват нито книжката, нито английския? Докато работех, събрах пари и за двете начинания, но не знам да рискувам ли.. Моля Ви дайте ми съвет.
Благодаря да всеки, който е отделил време и търпение, за да прочете историята ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: a95157c343 |
|
1. Ами до сега от написаното не видях нещо, което да е ненормално. Описваш ядовете на повечето хора на работното място.
Между другото, описаната позиция е само формалност - да, може би това е основната ти задача, но сама си видяла, че особено като млад служител ти вършиш нещата, които никой не иска да върши, но ТРЯБВА да бъдат свършени. И ако си мислиш, че е само така при теб или в България - лъжеш се. Аз съм завършила в чужбина и работих през цялото време в много известна, голяма, международна компания с отдел „персонал“, организация, ОПИСАНИЕ НА ПОЗИЦИИТЕ, но се водих „стажант в доставките май“, но правих договори, правих дори кафе (и чистих кафе машината за целия отдел), правих копия и... работих с 10 годишен лаптоп, макар че компанията ни произвеждаше лаптопи, но не се оплаквах, а още тогава се научих да си свалям разни програмки и малко да си правя настроиките така, че да ми работи по-бързо лаптопчето. Рабитих за няколко различни отдели и дори за дъщерна фирма, а бях назначена в майката.
Няма да описвам какви задачи точно са ми давали, но са подобни на твоите - свързани с много тичане, носене на тежки папки по коридорите, дори хвърляне на боклуци и унищожаване на документи...
В момента самата аз съм управител, но работя ли като такава? Ок, подписвам разни документи, но реално цял ден съм по обекти, шофирам по 100 км. на ден градско (без да преувеличавам), имам три телефона (с по две СИМ карти вътре, защото имам и чужди телефони и отделно ми звъни „стационарен“ телефон през една централа направо на ВСИЧКИ телефони едновременно...
Летя поне веднъж седмично, макар че това никой не ми го каза на интервюто за работа (песен мога да пея за гадинките в хотелските легла, включително и 4-5 звездните на Запад) и върша всякакви глупости, които не са ми работа, включително да спасявам от бакии наши служители, които са закъсали с НАП, кредити и дори един карал фирмена кола пиян. Ей с това се занимавам вместо да си седя в топлия офис.
Шефът ми също е така и непрекъснато изникват нови и странни задължения. Например имаме стол, който беше към фирмата, но се оказа, че никой не е доволен и от качество и цена. Ами уволнихме служителите и дадохме стола на външен изпълнител като предварително договорихме цените на храната и качеството (субсидирана е от фирмата). И тъй като и шефовете се храним в стола, няма мърдане. Сега има богат бюфет и цената е наполовина.
Това да го организирам беше между другото... отделно си имах моите си задачи командировки и срещи
Наскоро си позволих да делегирам повечето подобни бакии, но като най-млада в управлението пак всичко опира до мен, включително лични неща на шефа - документи и по институции да го оправям, да му карам колата на сервиз и каквото се сетиш.
За колегите не пиша, но съвет към теб - разделяй личното от деловото и няма да имаш проблеми.
Например не говори с колеги извън работа и теми като времето. Не се срещай с колеги извън работното място и НЕ ФАМИЛИАРНИЧИ особено с мъже!
Като най-млада се настрои да бачкаш двойно на другите. Когато малко се поналожиш и докажеш, тогава и ти ще имаш кой да ти върши нещата, но неизпълняването на задачи е условие за уволнение навсякъде по света и дори у нас е доста ларж. Аз работя за бг. компания и съм работила в чужбина и ти гарантирам, че у нас е мноооого по-ларж и затова и се прибрах - у нас се работи 2 пъти по-малко интензивно и стресът е много по-малък, а шансовете по-големи.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 8bc529a863 |
|
2. Не се страхувай от нищо, запиши се на курс по английски и вземи книжка. Просто трябва да бъдеш по-смела и да не му мислиш толкова много. Колкото до колежките ти, не бива да се предаваш така лесно. В началото си нова-ОК, може и да ти пробутват това-онова, после обаче, особено ако се докажеш като добър служител, тези неща отпадат. Може да напуснеш заради лоши условия, лошо заплащане, лошо отношение, заради лош шеф, ама да напускаш заради колеги-забрави. Всички сте отишли там, за да работите, изобщо да не ти пука какво мислят за теб.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 4c844b412d |
|
3. На работата си да работиш, не заради другите, а заради себеси, другите винаги ще имат собствено мнение. Така е навсякъде винаги има нещо лошо във всяка работа.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 35d2e12f8b |
|
4. Ами 1, това че ти си така и си го приела за нормално, не означава че е редно и че трябва да да бъде така. Просто хора като теб, правят така, че да има подобни абсурди по фирмите. Ако хората като авторката бяха мнозинството, това нямаше да е така. Докато има балъци, ще има и тарикати. Затова днес фирмите преуспяват и трупат огромни средства, на гърба на служителите си. И това че на запад е така, също не е съвсем вярно. Може би за категорията труд която си изпълнявала, е било така, но за местен, на сносна позиция... едва ли.. Ми те не само че си ценят труда, на запад, ами и не са особено работливи, но това е друга тема. Адмирации към авторката на темата, аз също браня правата си, но разбрах едно нещо - никога не казвай в прав текст " аз няма да свърша това или онова", ако държиш на работата си, това автоматично те дискредитира. Протестът ти, би могъл да е малко по дискретен, не за друго, а защото ще изхвърчиш и няма да спечелиш нищо добро. Просто това което не ти влиза в задълженията, спокойно можеш да скатаваш или да симулираш дейност. Просто не върши това което не трябва да вършиш, но гледай да не си личи че е умишлено. От дългите години опит които имам, ще ти кажа, че рядко се уволнява за некадърност и не ефективност, но почти винаги се уволнява, ако не си удобен - тоест, приказваш много и си търсиш правата. Научи се да се сливаш със хората да не биеш на очи, никой не харесва различните и винаги ще си дискриминирана. Ти си жена, при вас почти винаги има женска злоба и завист, поради това че си по млада от тях, това е просто задължително, намери начин да преодолееш тези ви различия. Има още много какво да ти кажа, но не е тук мястото. Ти си такава каквото си, именно защото си още млада и не те е пречупил живота, но рано или късно, това се случва със всеки, или почти всеки простосмъртен бачкатор като повечето хора по света. :) Не унивай, давай го по непукистично и ларж:)
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 218eca79b9 |
|
5. Какво да ти кажа и пре мен е така, а съм на 30 в Държавната администрация. Не искам да се отчайваш, но това го има в доста фирми и институции. Борбата за власт, по-висока заплата, за позиции пред шефа и на кой да дадеш да върши черната работа е голяма. Ако си свит и свестен, те мачкат дори и на 50 да си. Да си направиш свой и успешен бизнес пък има рискове повече, от фалит, липса на отпуска и повече стрес. Просто трябва да си намериш работа, която да ти пасва максимално добре.
А темите за вечерята и децата и ти ще я усетиш след време. Просто детето ти изпълва цялото време (дори 7 ч. сън ти се виждат мираж) и нямаш в главата място за друго. Аз съм мъж и спя по шест часа и малко, заради ангажименти около детето, през седмицата бачкане, през уикенда гледане на детето, това е животът. Другия вариант си избираш да си без деца, пътуваш много, релаксираш и сменяш често работата си. ТИ ИЗБИРАШ!
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 39c060cb38 |
|
6. Английският език и шофьорската книжка ще ти потрябват със сигурност каквото и да работиш в бъдеще. Това е една изключително добра инвестиция и няма за какво друго по-полезно да си похарчиш спестените пари.
Иначе, какво да ти кажа... В началото на всички ни е било трудно. Трябва време, за да се научи човек на емоционална дисциплина. Т. е. на разбирането, че колегите и шефовете не са ти приятели и роднини, за да им се ядосваш и обиждаш, а хора, с които имаш делови отношения и твоите ответни действия трябва да са също с делови характер.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 39c060cb38 |
|
7. Английският език и шофьорската книжка ще ти потрябват със сигурност каквото и да работиш в бъдеще. Това е една изключително добра инвестиция и няма за какво друго по-полезно да си похарчиш спестените пари.
Иначе, какво да ти кажа... В началото на всички ни е било трудно. Трябва време, за да се научи човек на емоционална дисциплина. Т. е. на разбирането, че колегите и шефовете не са ти приятели и роднини, за да им се ядосваш и обиждаш, а хора, с които имаш делови отношения и твоите ответни действия трябва да са също с делови характер.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 39c060cb38 |
|
8. Английският език и шофьорската книжка ще ти потрябват със сигурност каквото и да работиш в бъдеще. Това е една изключително добра инвестиция и няма за какво друго по-полезно да си похарчиш спестените пари.
Иначе, какво да ти кажа... В началото на всички ни е било трудно. Трябва време, за да се научи човек на емоционална дисциплина. Т. е. на разбирането, че колегите и шефовете не са ти приятели и роднини, за да им се ядосваш и обиждаш, а хора, с които имаш делови отношения и твоите ответни действия трябва да са също с делови характер.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 39c060cb38 |
|
9. Английският език и шофьорската книжка ще ти потрябват със сигурност каквото и да работиш в бъдеще. Това е една изключително добра инвестиция и няма за какво друго по-полезно да си похарчиш спестените пари.
Иначе, какво да ти кажа... В началото на всички ни е било трудно. Трябва време, за да се научи човек на емоционална дисциплина. Т.е. на разбирането, че колегите и шефовете не са ти приятели и роднини, за да им се ядосваш и обиждаш, а хора, с които имаш делови отношения и твоите ответни действия трябва да са също с делови характер.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 82fd619bf7 |
|
10. ами като навсякъде, младите вършат всичката работа, а старите клюкарстват и се покриват, или говорят зад гърба ти, аз съм била две години в НАП, там беше така зле, с клюки и простотии.
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 39c060cb38 |
|
11. №4 е прав в едно - ние, българите, много лесно "клякаме" пред работодателите. Сетих се за едно мое запознанство във Виена. Стана така, че аз и мъжът ми по време на едно пътуване се сприятелихме с един италианец, който имаше няколко пицарии във Виена. Човекът ни покани вечерта в едно от заведенията си. Учудването ни беше огромно, когато сервитьорът ни посрещна на чист български език. Оказа се, че целият персонал на италианеца, във всички негови пицарии се състои 50% от българи. "Защо? " - попитахме го ние, дори леко поласкани. "Ами защото - каза той, - австрийският работник ако само леко го опръска мазнина от фритюрника, си взема болнични и съди собственика за злополука на работното място. Докато българинът плюе два пъти на изгореното и тръгва да разнася таблите... Целият персонал щеше да ми е само от българи - вика италианецът, - но законът не ми позволява, трябва да наемам и местни работници, иначе ще ми вземат разрешителното за работа в Австрия".
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: a719bd20e1 |
|
12. На мен също ми направи впечатление че акцентираш върху битовизми и междуличностни отношения. Най напред трябва да ти е ясно че на работното място сте не за да се харесвате и сприятелявате, а за да вършите работа!
Като нов член на екипа е нормално да ти дават разни досадни задачки. На теб може да ти изглежда че вършиш работата на другите, но в същност така навлизаш в спецификата на работата и ти се изяснява целия технологичен процес.
След като увоиш нещата и се докажеш като пълноценен член на екипа, и колегите и началниците ще те приемат по друг начин и няма да те юркат по несъществените задачи.
И разбира се пак няма да си приятелка със всички - пак ще има такива дето ще те гледат накриво, но това е неизбежно.
Аз когато почнах работа трябваше да доказвам способностите си и да усвоявам нови умения (главно от гадните и скучни задачи), и чак след две години ме повишиха. След това смених още няколко позиции и от всяка усвоих множество полезни знания и умения. Ако се бях отказал през първите две години щях да скачам от едно работно място на друго, и да се оплаквам че все ми дават най тъпите и скучни задачи защото съм новия в екипа.
До колкото разбрах имаш образование в областта на фармацията, а такива специалисти се търсят доста, така че имаш добри шансове за развитие, стига да не сменяш фирмите по два пъти в годината.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 6fcbc9ca18 |
|
13. На работното място не сме за спирятеляване, в университета сме за да учим. А къде да намериш приятели, оособено ако не обичаш да висиш по клубове и дискотеки?
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: f9f35846b0 |
|
14. До номер 13: Съгласна съм с въпроса ти. В университетите и на работа битрябвало, ако не приятелства, то поне стабилни контакти да завърже човек... Иначе къде?
До авторката: На 16 г. работих на морето като магазинерка в магазин "за алкохол и цигари", както ми казаха в началото. Щяла съм да бъда с униформа и английският бил задължителен. Въобще работа от класа. Отивам и какво да видя - едно гаражче, в което продават алкохол, чипсове, вафли, дамски превръзки и каквото се сетиш, но не и цигари - нямали лиценз. Нямахме униформи. Работеше се не по 8, а по 13-14 часа всеки ден, а понякога и по 18 часа, без да преувеличавам. И за 2 месеца имах 2 почивни дни, разпределени по 1 за месец. Колежката ми беше на 20, мега просто парче!!! Но това го осъзнавам сега. Тогава този факт много ме тормозеше. Понякога се ебаваше с мен от скука. За всичко ме издаваше на шефа. "Гафовете ми" се състояха в това, че сядам на един стол по време на работа, защото не ми издържаха краката или, че се крия в ъгъла да изям 1 сникерс, понеже нямахме време да ядем. Тя си седеше и си ядеше каквото си иска. Даже ходеше да си купува от дюнерите наблизо и после смърдеше на чесън на клиентите. Езиковите й умения бяха под всякаква критика. Срам ме беше около нея пред клиентите. Накрая почнах да припадам на работа. Опълчих се на шефовете, на колежката, като в това начинание получих и помощ от клиенти и стана мазало. Прибрах се в края на лятото напълно различен човек. Вече си знаех цената. Не позволявах на хората да се ебават с мен. Много съм благодарна за този опит. Както и да е. Сега съм на почти 26 г. Завърших висше икономическо, владея перфектен английски и никъде не ми предлагат повече от 400-500 лв на месец... За града, в който живея трябват поне 700 за приличен жизнен стандарт, тъй като сме обградени от ТЕЦ-ове, където заплатите са високи и цените в града се определят по това... Гадно е, навсякъде се подиграват с теб.
И все пак:
Чувам от познати, че обожават работата си и са свръх доволни от шефовете си. Явно има и такива "скъпоценни камъни" на нашия трудов пазар. Повечето от тях, обаче, работят в чуждестранни фирми в България. Моят съвет е: Търси варианти за магистратура и докато я учиш, постъпи на стаж във фирма на мижава позиция, където ще разнасяш кафета на шефовете и ще си го отнасяш заради настроенията им. И бъди с ясната нагласа за това. Разликата с работата на друга неквалифицирана позиция е, че ако си в свястна компания, дори на такава позиция, ще има хора, които ще забележат потенциала ти и ще те повишат. Защо да го правят? Защото им трябват кадърни кадри и те така си ги набират - от ниските позиции. И гледат не само кадърност, а и СПОСОБНОСТТА НА ВЪПРОСНИЯ КАДЪР ДА БЪДЕ УПРАВЛЯВАН и да си върши работата съвестно. Защото в днешно време много "кадърни" с по 2-3 дипломи искат просто да са директори и да командват. Такива хора не трябват на никого. Ако продължаваш с големите търговки вериги, хранителни магазини/чета или малки български фирмички ще получаваш и отношение по български - ако си добър разносвач на кафета да те оставят такъв, защото едва ли ще си намерят по-добър, удобен и свитичък от тебе и затова да не те повишат никога, ами даже да ти измислят още задължения.
Относно другия ти въпрос:
ШОФЬОРСКА КНИЖКА И АНГЛИЙСКИ НИКОГА НЕ СА ИЗЛИШНИ!!!
Що се отнася до английския, погледни тук:
http://easierenglish. bg/
Между другото, в момента работя именно като обучител в езиков център и бих могла да ти помогна много, не само с обучаване, ако изявиш желание!
Ако и да не изявиш, успех, каквото и да решиш!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 82fd619bf7 |
|
15. n 5 борбата за власт и тн го има само в държавната адм. които се е отървал от там, просто е спечелил...
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: bfd67b3c10 |
|
16. Като млад работник в началото ще те гледат с недоверие.... Навсякъде е така. Иска се да мине време, за да те опознаят и да ти се доверят. Не пишеш колко време си работила във въпросните фирми, но вероятно е за кратко. Обикновено след 6-тия месец се посвиква -както и ти с работната среда, така и на другите с теб. Добре е ако си паснеш с колегите и ги предразположиш към теб-така няма да ти създават проблеми.
Приличаш на по- чувствителен човек. Но е важно да станеш по-корава и да не се засягаш кой как те погледнал, кой какво казал и т. н.. ЖИВОТА Е БОРБА....
А за английския и шофьорската книжка съм твърдо "ЗА".
Това са две умения, които ще ти бъдат в полза за цял живот и ще ти отворят врати. Въобще не се чуди за тях ами действай.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: bfd67b3c10 |
|
17. П. С. Възможно е освен, че си срамежлива да излъчваш и неувереност и колегите ти да се възползват от това и да те юркат повече и да ти правят номера.
Постарай се да преодолееш това и да им покажеш, че не могат да се бъзикат с теб.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 725a16375d |
|
18. Много ми харесва темата. При мен е същата работа. Скоро завършвам висше и започнах по специалността. Първия ден още шефа ми каза, че не съм подчинен на никого, освен на него. Работя с още двама стари кучета. Първия е като бригадир. Имам му уважение, нищо не иска да ми обясни, не ме кара да му помагам, но не се опитва и да ми се прави на началник. Не е нахален и аз го слушам за доста неща. Втория страда от комплекс за малоценност и постоянно ми се прави на началник, нищо, че е със средно и само ми дава гадната работа на мене и се кашира. В замяна на това вика че бил да ме обучава. Аз обаче не искам да съм му "сервитиорка". Сам ще се науча с времето. По цял ден ми говори лъжи че много знае и т. н. Постоянно се караме. Учих толко време а накрая става така, че не ми се ходи на работа.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 62022775fd |
|
19. Добре дошла в реалността! Тук е така. Обикновено учиш нещо и накрая се оказва, че никой не го е грижа. В началото си ентусиазиран, търсиш си работа по специалността, накрая виждаш, че не става и започваш да търсиш каквото и да е и си щастлив, че изобщо имаш работа. Знам, тъпо е, но това е положението.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: dcd247008c |
|
20. 19, затова човек си избира специалност не по това колко модерно и хубаво звучи, а каква реализация има. ти не проучи ли какво търсене има, колко обяви са пуснати по специалността предварително? или когато взе дипломата, чак тогава провери и се изненада.
имате Интернет, бе хора, проучете, проверете, не слушайте само "една жена на пазара каза"...
а иначе е нормално да има период на адаптация при нова работа и особено на първо работно място. затова си отворете очите, ушите, учете, наблюдавайте, не бъдете толкова тънкообидни, а гледайте да извлечете максимална полза от всяка ситуация.
Ж43
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 82fd619bf7 |
|
21. максимална полза? има места където можеш само да прегрееш професионално, единствената полза е че си натрупал малко опит, за сметка на здравето, което е безценно. и не си е струвало всъщност, защото опит ще натрупаш навсякъде.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 6fcbc9ca18 |
|
22. Завърших Европеистика но работех за 500 лева въвеждане на данни. Ще кажете тъжно, но колегите бяха прекрасни и мястото също, та дори и скучната работа беше лека и ходих там с усмивка. Като че ли на работното място е по-добре от университета - няма плюмпала да ти изнасят лекции, нямаш изпити и за това което вършиш ти плащат.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 62022775fd |
|
23. 20, когато си избирах специалност не избрах нещо защото е модерно, а защото ми се отдаваше и защото наистина ми доставяше удоволствие. Освен това баща ми работи в същата област и имаше големи шансове след завършването, с помощта на неговите връзки, да си намеря работа. Обаче това беше когато бях в 1 курс... после почна кризата и всичко се обърка. Хората, които бяха обещали помощ на баща ми самите те останаха без работа, вече не се търсеха нови хора и така. И накрая след 6 години (имам и магистратура) се оказа, че нищо не се развива според плана. Ама здраве да е! Намерих си работа, макар и не свързана със специалността ми, но пък ми харесва. Само понякога ми е малко мъчно за всичките усилия, които положих, но пък пак ти казвам, учех си го с кеф, така че за мен това са си 6 прекрасни години и не съжалявам. Пък дано дойдат и по-добри дни и пак се търсят специалисти, а не само обслужващ персонал. Така, че това е и съветът ми към авторката. Не съжалявай, че си учила! Рано или късно тези знания ще ти свършат работа. Може би не точно по начина по който си си представяла, но всяко знание е полезно.
От 19
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: a95157c343 |
|
24. Не мисля, че специалността в случая е проблемът на Авторката, а по-скоро трябва да преразгледа изобщо начина си на работа и връзките с колегите. Според мен тя има някакви проблеми с общуването на работното място. Не мога да знам точно какъв е проблемът, но мисля, че и по-горе писах - трябва да се научиш да разделяш личното от деловото, личния живот от деловия.
Трудно е за млад човек без опит и стаж.
И още си направила грешка, че твърде много по принцип разчиташ на родителите си от една страна, а от друга си мислиш, че работното място ти е семейната среда, в която по-възрастните ще те покровителстват и ще вършат нещата вместо теб. Истината е, че всеки млад специалист почва със задачи, които никой не иска да върши - във всяка работа е така.
Връзки всеки прави сам, НО на работното място и като се е доказал. Не можеш да очакваш, че някакви далечни познати ще ти помагали, защото те не могат да гарантират за теб като специалист. Първо ставаш специалист, после имаш облагите - не обратното!
Диплома специалист не прави. Занаят се краде - ВСЕКИ занаят
Успех
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: dcd247008c |
|
25. 19/23, явно си учила нещо, свързано със строителството. понякога се случва и това, кризата удари този бранш. все пак такива резки промени са сравнително редки, като цяло пазарът на труда по-бавно се променя. пожелавам ти да си намериш подходяща работа.
а за авторката: ако проблемът не е в специалността, да се въоръжи с търпение, да трупа опит, контакти и да се абстрахира от лични отношения на работното място. кой как погледнал и какво казал не е важно, там всички са да си вадят хляба.
от 20
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
