Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Брато 1 - во искам да ти благодаря за темата. Колко и странно да ти прозвучи аз съм в почти същото положение като теб и самият факт че има и някои друг като мен ме кара да се чувствам малко по- добре.

За разлика от теб аз харесвам правото. След като завърших 12 клас реших че с това искам да се занимавам и почнах да се готвя за изпитите. По стечение на обстоятелствата по времето на кандидат-суденските изпити мен ме приеха в болница по спешност и ми се наложи да изпусна годината. 2 рата пък ми трябваха пари и работех. 3 тата бях решил че нищо няма да ми поречи вече. Няколко месеца преди самите изпити отдих на лекар за изследвания и докато лекарката ми ги правеше реши да завърже разговор на тема дали уча. Като и казах че ще кандидаствам право почна да ми разказва за нейната голяма дъщеря как и тя го завършила, после няколко години не е могла да си намери работа никъде, в крайна сметка се е хванала към една кантора с още 2-3 адвокати като са си деляли сметките за наем и тн. Там е работила към 1 година като за тази година не е изкарала абсолютно никакви пари защото всеки месец като даде пари за наем за заплата на секретарката разходи и даже е била на минус с парите. Махнала се е от там записала Международни отношения и там никакъв успех след като завършила. В краина сметка си намерила работа след като някакъв неин ухажор и уредил работа при това трябвало още 2 години да се преклафицира към право на ЕС. Тогава осъзнах всичко това което ти си го осъзнал. Разказах ти го това защото супер много хора след мен ще ти кажат как от право се вадят едва ли не милиони и как не трябва да го прекъсваш за нищо на
света. Познавам точно 3 ма адвокати които да си ми по близки и мога да ти кажа че те са точно в полужението което ти описваш- чудят се какво да правят и как да изкарат някакви пари (хора с по 30 години стаж). Единственият юрист които познавам и да вади пари от това е една позната студентка 4 курс на която баща и има невероятни връзки и я бута навсякъде. Наскоро ми се хвалеше как ще 40 000 лв от една работа която баща и я уредил.

Правото наистина си е за хора с връзки ти след като ги нямаш мисли нещо друго да се захващаш. Понеже си минал 5 години по добре е да го изкараш поне да имаш дипломата дори и да не работиш по нея.

Беше споменал за круизи. Мога да ти кажа че там са истинските пари. Вуичо ми с тея круизи хем обиколи целият всят хем се напълни с пари. За 7-8месеца знам че изкарва по над 50 000 лв като работата му е да подържа техниката на борда ако нещо се развали. (копютри и тн) И говорим за компютрите в стаите на гостите. Даже не за личните компютри на гостите а за тези които са в стаите усигорени от кораба като удобство :D и за тази работа толкова пари. Надявам се да съм ти помогнал дори малко.

Извинавам се за дългият пост.

7.   Оф приятелю, спокойно. Като са ти малко тези пари намери си нещо като познатите си със средно образование. Радвай се поне че дипломата ти за висше образование е редовна, а не фалшива или пък да използваш незаконно диплома на друго лице, защото това е документно престъпление по НК и то от категорията на "тежките" и санкциите могат да бъдат доста сериозни в зависимост от периода, за който си я използвал. Но ти си юрист, точно на тебе ли да обяснявам. Важно е да сме здрави, другото ще се нареди, не се коркай.

8.   Те приятелите ти със средно вземат повече от висшистите обаче, нали се сещаш, че бачкат яко като общаци, бояджии, в строителството и така нататък и не е нещо, което правят по желание, а от принуда. Всеки ден от 8 до 17:00, с угнетение очакваш следващия ден. Пробвай, ако ти харесва да си магазинер, чистач или барман бъди. Преди мислех като теб - о тя специалността ми е глупава, безперспективна, не учих с кеф, не ставаха работите и почнах пробно на едно място, от сутрин до вечер, цял ден, прав, работа яко... гледаш тия дет' са учили, по офисчетата, с панталончето, ризката, може да взема с 250 лв по-малко от строителния работник, обаче е на климатик, цял ден на стол, добре облечен, работи с компютъра, а не с маламашката, с добро положение(с друго око те гледат хората и жените като цяло), а другия си е "плюнка", никой не те и забелязва, все едно си невидим, господин никой. Така ли? - си викам. Охо, я давай тука, яко учене. Ама специалността била безперспективна, ама нямало работа, ама искали стаж, езици, квалификации(езици, няма проблем, стаж няма проблем, квалификации допълнителни- ок, но ще съм радостен, дори с една идея по-малко пари, ще съм добре, няма да ме пече жегата, да се прибирам потен, да кажа на жената "ай сипи едно пиене ма" и това да е смисълът на живота ми ооо не, не, не аз си уча стабилно, гледам да съм пръв във випуска, живот и здраве някое магистърче в чужбина и ще съм добре). Сега съм щастлив, че въобще имам условията да уча, вярно има някои хора, при които обстоятелствата ги принуждават да работят и те нямат избор, но мислиш ли, че такъв човек може да е щастлив? ! Той сега взема 1000 лв(примерно) и вика, ааа ма то в днешно време всички взимат висше, не си заслужава, ще вземам по-малко пари отколкото сега, обаче идва време след години почва да осъзнава, умните се събират с умни, може да го гледаш най-голямата плюнка, ама е с костюмчето, прилежен, с добрия автомобил и хубавите момичета него ще гледат, няма да гледат мен примерно, ако съм някой строителен работник там на строежа. Пробвай поработи, виж как са нещата сам се убеди, ти вече си завършил старай се, 'щото най-лесно е да се каже, те искат стаж, 1-2 езика, компютърна грамотност, квалификации и какво, за 600 лв? Хубаво, пробвай работата на средниста, виж как е, добре ли ще се чувстваш? Ако се чувстваш добре и мислиш, че може да го правиш цял живот ок. Аз предпочитам да правя, това което би могло да ми доставя някакво удоволствие и да съм добре, отколкото постоянно да се чувствам зле и да съм никой.

9.   Бъркаш, мой човек. Всяко начало е трудно, но е начало. Започни в София по специалността си. Вярно е, че местата във ВАС и КС са заети вече, но ти си новоизлюпен. Всички са били така, е с малки изключения, но те са друга тема. Ще ти е трудно, но все пак нали сте двама. Ще се подкрепяте взаимно. По частните кантори - нищо. Може да разнасяш папки по цял ден и накрая на месеца да пиеш една студена вода, защото нямало приходи. Държавната администрация не е високоплатена, но пък работата е сигурна и заплатата ти върви, добиваш опит, стаж. Там винаги се търсят правоспособни юристи. След време, когато понатрупаш опит и стаж започни да се ослушваш за нещо по-добро. Винаги има такова и невинаги трябват връзки. Таванът ти в държавната администрация за гл. юрисконсут е 2450 лв. в първостепенен разпоредител по класификатор, но за там ти се иска минимум 5 години професионален опит. Та, мисълта ми бе, че, ако свикнеш в администрацията, можеш да си останеш там. Но можеш и да се пренасочиш към някое ведомство, което не е под закона за държавния служител, а е под закона за съдебната власт или под закона за МВР. Там заплатите са доста по-добри, отделно получаваш и допълнителни порциони, възнаграждения, повече пари за облекло и т. н. За администрацията - толкова. Другата ти възможност, за която даже не се изисква и толкова голям професионален опит е да започнеш в някоя нотариална кантора. От начало - най-ниско, след това пом. нотариус и след това, дай Боже - нотариус. Е, там са истинските доходи. А и те без работа не остават. Вярно е, че се изисква страшно много бъхтене, учене и връзки за последното, но повярвай ми, заслужава си. Успех!

10.   Пише се "юрисконсулт" без "т". Аз съм юрист и работя по спициалността си вече 20г. Незнам как я мислиш да ти дадат повече от 600 лв. първоначално. Като знам, че от университета се излиза само с теоретични знания. Има много да учиш, ако искаш да практикуваш. Естествено, че няма кой да ти плаща, за да учиш. Започваш с малка заплата и учиш години наред. След това ще ти дават повече. Много повече, ако заслужаваш. Вярно е, че в голама степен е "семейна" професия, но основното е да имаш желанието, тогава ще успееш. Ти нямаш желание, търсиш лесното. Е няма как да успееш при това положение. Мои познати по на 26г. тази година спечелиха конкурса за младши съдии, без връзки. Но се иска много четене и мотивация, която ти нямаш.

11.   Човек учи си и не се занимавай с глупости!!! Простотии говориш, цял живот ще си сервитьор ли? На морето нещо си в грешка, че се изкарват много пари, работих и знам за какво става на въпрос. Работиш като куче, повечето работодатели хитруват и яденето ти е ограничено примерно или нещо друго и т. н. Не очаквай да се върнеш с повече от 700-800 лева (и ти ако имаш късмет и не излизаш по барове)

12.   (от автора)

До 1: Такава е истината. Някои може и да са много богати, но други едва свързват двата края. Не преувеличавам. Нотариус вече е титла като барон, дук и т.н. и не можеш да станеш такъв с щракване на пръсти. При стажът си се запознах с нотариуси, които не си знаят парите и такива, които едва издържат децата си като студенти. Същото важи за съдебните изпълнители и адвокатите. Но виж, повечето такива са започнали кариерата си, докато още не са били толкова зле нещата и са си намерили мястото, докато още е било време - преди 10-15 години. Не сега.

До 3: Уверявам те. Мога да пиша правилно. Просто не се чувствам добре психически и вероятно пиша с грешки, които са дори глупави. Съжалявам. Не съм работил юридическа работа като студент, защото си мислех, че е важно да науча възможно най-много от учебниците и преподавателите си. Именно затова дипломата ми е висока. После разбрах, че това не било важно, важно било да си бил на стажове след 2-3-4 курс. И да ти кажа отделно имам много мои колеги, които постъпиха на стаж в кантори или институции и също нямат по-добри перспективи от мен. Да някои уж си направиха връзки в съда покрай стажове в РС, но не ги искат за съдебни помощници, местата са резервирани за деца, роднини, познати на магистратите. Други ще почват като младши юрисконсулти, друга алтернатива нямат - за по 400-500 лв. след като минат онзи период от няколко месеца, в който не плащат. Намериха си работа само онези, които родителите им се занимаваха с право или бяха богат. На всички останали им е много трудно. Може би преди 10 или 7-8 години, или дори по-малко, се е получавало така, но сега вече завършилите право са твърде много. 1200-1400 лв. заплати са невъзможни за нито един от колегите ми, освен ако не си в кантората на мама и татко. В полицията всички ме съветват да не припарвам, защото дават 700 лв. в малките градове и 900 в големите, а реално си на работа 24/7 и си заровен в най-долните среди на обществото. И пак... много познати със средно взимат над 700, колкото получава разследващия полицай. Въпросът е, има ли смисъл 10 години, както казваш, да се бъхти човек неуморно, за да постигне някаква горе-долу добра заплата... и то 10 години след 6 години учене и 1 година кандидат-студентски подготовки (17 год. общо!)? Щото ако след още 10 години взимам едни 1500-2000 лв... наистина няма да си е струвало. Някои професии от "слугинския сектор" взимат по 2000-3000 месечно. Не че работата им е лека де. Но и работата на юриста не е лека.

До 4: И аз се надявам на мнение от практикуващ. Иначе не знам, и аз съм се замислял дали не може някак да се кривне от правото и да използва човек наученото, за да изкарва някакви пари в друга сфера, но като се замисля, се сещам само неща, които изискват вложения...

До 5: Можеш ли да споделиш с какво се занимаваш в чужбина? Може да е алтернатива и за мен... знам ли...

До 6: Напротив, много ти благодаря за дългия пост. Единственото полезно нещо, което научих в Юридическия факултет изглежда е да чета бързо...

До 8: Може би си прав. Но истината е, че повечето юристи не работят малко. Познавам хора, завършили преди 4-5 години, които бачкат в кантори за по 1200 лв. 6 дни седмично по над 14 часа на ден. Не звучи яко, нали? Познавам и едно момче, което има отличен успех в СУ, отвори кантора, нямаше достатъчно клиенти и фалира, върна се в София, взеха го на работа и след няколко месеца безвъзмесден труд му определиха залата от 600 лв. като вече 2 години си кара така. Пише всички искови молби, пълномощни, отговори и т.н., които се изготвят в тази лъскава кантора и големите вътре просто ги разпращат - вземат големите пари, а за него - 600 кинта. Вече 2 години! Не мисля, че, както казваш, момичетата ще го гледат с възхищение или, че се претоварва малко.

Вярно е, да се върнеш уморен от общия труд и да кажеш на женаси за ракията, не е яко... но да се върнеш потен при нея и дори да нямате пари за ракия е още по-зле... не мислиш ли?

Благодаря и на всички останали за коментарите. Очаквам с нетърпение да видя другите. Може би някой ще сподели решение на пъпроса...

13.   само мрънкане прозира за мен. звучиш като поредния току-що завършил, който очаква моментално да започне работа с по 1500 лв минимум.
е не става така мили хора. това е България и тук никой не започва на тея пари. знаеш колко е минималната заплата, знаеш и колко е и средната за малък, среден, голям град. какво очакваш? да си от изключенията попаднали в добра компания, по възможност международна, че да си с още по-висока заплата ли? ами очаквай... но няма как всички да попаднат на такива места.
аз пък не съм чула за сертвитьорка или магазинер дето да взима по 1000 лв... честно не знам ти кви митове и легенди си чел.
щом не се притесняваш да бачкаш като сервитьорче (да ме извинят тези, които го работят, няма нищо лошо. много хора са го бачкали по някое време, аз също), ми бачкай, кво питаш.

14.   Здравей, аз не съм юрист, не знам и положението в системата. Обаче съм работила с различни и немалко юристи, и юрисконсулти, и следователи, и съдии, и прокурори. Не знам кой от тях как се е добрал до мястото си, и не знам колко пари взимат.
Освен разни мацки дето ходят нагло и нахакано на високи токове при сделки с недвижими имоти в мутренски комплекс - друг юрист със светъл поглед не съм виждала. Всичките пушат, пият като животни, или бачкат безкрайни часове. Или тежат по 140 кила. Или са смачкани под някакви шефове, или се борят с мелници като масовка в някакви конкурси за някакви позиции и повишения. И не са щастливи. Моля, горекоментиращите да ме извинят, сигурно измежду тях има и доволни от реализацията си.
Та съветът ми е, ако нямаш мотивация и не те влече, не очаквай тепърва да станеш доволен и щастлив. Каквото и да си завършил заради когото и да е - прави обратен завой и търси личното си щастие.
И все пак по темата - някой по-нагоре каза, че не може да очакваш голяма заплата веднага. И мисля, че е прав - но това важи за всяка професия, а ти сякаш имаш доста високи изисквания.
Помисли добре, търси къде е страстта ти, за да не стане така, че заради чужди амбиции изкачиш професионалната стълбица, само за да установиш, че гледката отгоре не ти харесва. Ама ще е късно, а като гледам тя от сега не ти харесва.
И нещо офтопик - не съм ви колега, господа юристи, но е много приятно да знаеш нивото контингента на някаква тема, и да четеш мненията. И последно - вярно, щастлив юрист не съм видяла, обаче пък са доста интелигентни и много им сече акъла!

16.   Oт номер 3: завърших преди почти 6 г. (есента, даже по-скоро зимата на 2009 г. ) и вероятно от тогава насам положението е станало по-лошо за следващите колеги. Не знам какво да те посъветвам, и аз самата не съм цъфнала и вързала, но все още вярвам, че всичко ще е наред и ще тръгна нагоре. В момента работя в кантора, работата е много и е страхотен гърч, понякога стоя до късно вечерта, за да приключа нещо важно, включително и днес, нищо, че е петък вечер. В събота не работя, но ако бях в София, вероятно щеше да се налага. Получавам средна заплата около 1000-1100 лв., зависи от месеца. Отделно ми се плащат осигуровки на по-ниска сума. Считам, че са малко на фона на всичката работа, която върша, но вече съм се хванала на хорото и ще потърпя още малко. Владея прекрасно два чужди езика, скоро ще започна да уча трети и след като го науча вече планирам да се отделя и да започна да работя самостоятелно, т. е. ще ми трябват около 2-3 г. в зависимост от обстоятелствата. В кантората контактите ми са предимно с чуждестранни клиенти и не съжалявам - казусите им са интересни и излизат далеч извън рамката на обучението в университета. Ако решиш да се впуснеш в адвокатския занаят, помни, че българските клиенти никога не искат да плащат и всяка сума над 10 лв. им се струва огромна. Не си заслужава да се занимаваш с българи. Ако имаш здрава нервна система (говоря за наистина здрава такава, защото напрежението понякога е огромно), започни работа в по-малка кантора, която обслужва чуждестранни клиенти. Дори заплащането да не е много добро, имаш шанс да понатрупаш опит и да се замислиш за самостоятелна практика, както правя аз в момента. И помни едно - занаят не се учи, занаят се краде ;)

17.   Сам трябва да вземеш това решение, колега. Моят съвет е да мислиш дългосрочно. Не взимай прибързани решения, отговори си на въпроса дали можеш да си представиш себе си след 10 години с конкретната работа, ще имаш ли прогрес в нея, ще си удовлетворен ли и т. н. Мисля, че ако си постоянен и находчив ще успееш и като юрисконсулт/адвокат, макар и бавно. Имам познати, които и без връзки сега са успешни адвокати в София-но те не са се отказали пред първоначалните трудности и са били упорити. Дори и да започнеш работа в администрацията, не си длъжен да останеш там за дълго. Може само, колкото да придобиеш знания и след това вече, като навлезеш в материята, да си търсиш работа на друго място.
Пожелавам ти от все сърце да намериш работа, която ти харесва(каквато и да е тя) и да бъдеш упорит и търпелив с нея. Не се отчайвай, вярвай в себе си, не се примирявай, бори се и рано или късно ще просперираш!
Но преди да почнеш да си търсиш работа изчисти натрупаните негативни емоции в теб, започни на чисто! Като начало прости на майка ти за всичко, което ти е причинила! Всеки психолог ще ти каже, че докато не го направиш, докато не си изчистиш отношенията с нея, няма да имаш успех. Може да си мислиш, че това не е нужно, но ако й простиш и спреш да я обвиняваш за неуспехите си и безразличието й, ще видиш какъв прилив на енергия и сили ще имаш! Взимай от сега нататък важните решения в живота си сам, носи сам отговорността за тях! Пожелавам ти сила, упоритост и постоянство!
Колежка, твоя курс

18.   Авторе от всичките ти словоизлияния не видях интерес към работа, а само сметки за пари и мрънкане... как било в полицията, как били заровени с работа и парите били малко. Как било еди къде си и как взимали малко и т. н. Където и да си и в каквато област да работиш първите няколко години са си такива-вършиш черната работа на големите над теб за малко пари. Никъде никой няма да ти повери отговорна работа на някой новодошъл, че и да му плаща много. Ти трябва да си много упорит и нахъсан, за да се докажеш и устоиш на времето и предизвикателствата.

Сестра ми завърши право преди 20г, но никога не започна да работи защото за помощник в една кантора и даваха работа за 220лв тогава. Тя реши, че тия пари са и малко и започна като секретар и преводач в една фирма за 600лв... Годинките се изнизаха, но тя така и не направи крачка в правото... И до ден днешен работи друго. И за какво го учи? Истината е, че тя никога не е имала силна мотивация и желание да работи в тая област... и живота я отся.

Според мен ти трябва първо да си наясно със себе си какво искаш.... и не поставяй парите на първо място поне за сега докато си млад, защото тогава винаги ще виждаш, че и обикновения строител или сервитьор взимали повече.... а мисли дългосрочно.

19.   Истината е, че това не е професията на автора. Така става, когато финансовата страна се поставя на първо място. Вярно е, че в България огромен процент от хората живеем трудно, но с някои неща компромис не бива да се прави. Той ще си намери хиляда причини да не го работи това. Защото просто не иска да го прави. Лошото е, че това е изгубено време, нерви и пари на родителите.

20.   19, хем съм съгласна с теб, хем не съм :) В повечето кантори стартово дават около 400-500 лв., а с тях е трудно да си покриваш дори елементарни разходи, особено ако плащаш и наем за квартира.
От друга страна, авторът наистина не показа, че иска да работи - иска само да получава висока заплата, без много-много да се бъхти. Може би наистина това не е неговата професия.

21.   Авторе, всяко начало е трудно, номерът е да не се предаваш. И аз мислех като теб, когато завършвах и това е нормално. Учех във Варна и тогава заплатите за млад специалист в моята област ( счетоводство и финанси ) бяха около 250 лева. От бедно семейство съм и нашите нямаха никаква възможност да ми помагат. Гледах как мои връстници и по-малки от мен си бръмчаха с коли и приятелки насам-натам, а аз нямах нито приятелка, нито дори книжка. На тоя фон като видиш, че един сервитьор по курортите взима над 1000 лева чисто ( през 2005 тази сума ми се виждаше космическа направо ) и се замисляш какво изобщо си правил 4 години и къде ти е бил акълът. Бях решил да си намеря работа по специалността, да събера малко пари и да започна да пътувам по корабите. Просто не виждах как с 250-300 или дори 400 лева заплата щях да мога да си купя жилище, кола и т. н. Отделно по това време бях хлътнал до уши в едно богаташко момиче и като виждах колко съм скъсан, съвсем се изнервях. Малко след като завърших изкарах един платен стаж в банка, където се опитаха тотално да ме смачкат. Всички, от охраната и касиерката, до управителя бяха връзкари. Повечето не бяха лоши, но си личеше, че сякаш някой им е забранил дори да говорят нормално с мен. Беше ми страшно неудобно, понеже цял ден нямаше какво да правя. Ако питах нещо, все едно не ме чуваха или казваха, че имат работа. На тях също им беше неудобно, но просто явно изпълняваха нарежданията на шефката си, която не пропускаше да ми се зъби всеки път, когато минеше покрай мен. Всъщност тя беше в основата на всичко. Цялата тая помия наистина ме отврати и ако родителите ми бяха по-заможни и имах някакъв гръб както се казва, със сигурност щях да тегля една майна на всички и да се хвана на някаква неангажираща работа. Аз обаче трябваше да се оправям сам и нямах избор. Кандидатствах за всяка една обява, която излезеше и накрая започнах като счетоводител в една фирма. Колективът беше добър и имаше доста млади хора, благодарение на шефа ( Бог да го прости ), който обичаше да дава път на младите и де факто, ако не беше той, нямаше да успея да се реализирам. Както казах фирмата си беше ОК, но имаше едно голямо "НО". Пряката ми началничка беше по-злобна и от тази в банката. И до момента не съм виждал толкова злоба, завист и омраза в млад човек. В крайна сметка всичко това ме раздразни и амбицира. Твърдо реших, че няма да ходя никъде, а ще направя кариера в България. Естествено, направих малко стаж в тази фирма и при първият удобен случай се махнах. С малко опит зад гърба вече беше по-лесно, не спирах обаче да чета и да се интересувам, не се плашех от работа. Колкото повече работа имах, толкова повече ми харесваше, защото навлизах все по-навътре и по-навътре. Успях да направя доста добра кариера, но и сега не спирам да се интересувам от нещата в професионален план. Обичам си работата и работя с удоволствие. Просто не бива да се отказваш, успехът ще дойде, но няма да е веднага.