Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 4, не се бях сещал за комбинация с мениджмънт. Благодаря за идеята! А според вас с кои специалности може да се комбинира мениджмънт? Имам предвид, както каза номер 4, коя специалност е подходяща да се учи за първа и след това да се завърши за мениджър.

7.   До 3. Повечето мениджъри, които познавам са точно с наднормено тегло и разхвърляни бюра, но пък са добри мениджъри с бърза мисъл и добри идеи. Тези които не стават за мениджъри, са тези, които сами са се назначили на този пост (например собственици на фирми) или пък са ги назначили по приятелска или роднинска линия.
Правилният път за издигане в кариерата е - от професионалист към мениджър, а не направо мениджър, без да си работил в областта, в която управляваш. Станеш ли мениджър, това ти убива професионалното развитие. Освен ако не си такъв само по документи, а реално да те оставят да си правиш каквото си искаш. На не всеки му е интересна или приятна работата на мениджърите. А и не всеки човек е подходящ за тази работа.

8.   Контролира цялата работа и на теория трябва да е достатъчно добре подготвен да замести всеки един служител/работник при нужда. За това е много важно на позицията мениджър да има човек, който наистина знае за какво е там, а не просто да обикаля на горе на долу и да дава глупави идеи, които няма как да се реализират, но понеже той не е запознат със спецификата на работата... за една фирма най-пагубното е точно мениджърите да не са наясно с нещата, защото в крайна сметка те са хората, които взимат важните решения. И ако решенията са тъпи... сещаш се. Колкото до това колко са заети, ами зависи какво ръководят. Моята шефка например работи не 2, а 5 пъти повече от мен. Сутрин идва първа на работа и вечер си тръгва последна и е запозната в детайли с работата на всеки от нас, така, че при нужда може да го замести или да помогне, ако работата е много. Обаче аз работят в малка семейна фирма и всъщност е в неин интерес нещата да вървят гладко. Защото това си е бизнесът на семейството и. От друга страна има големи фирми с много отдели и с йерархия и мениджъри на различни нива и там сигурно положението е доста по-различно. Чувала съм за хора, които дори не си правят труда да се появяват в офиса всеки ден, както остава да вършат нещо смислено и да подпомагат работата на подчинените си. Така, че между мениджър и мениджър разлика от небето до земята. И за това е важно човек първо да се запознае с работата в детайли и едва след това да ръководи хората, които я вършат. Другото е да си вечния парашутист, който от където мина оставя само проблеми след себе си.

9.   Да ти кажа какво е да си мениджър в международна компания от порядъка на 100 000 служители, да едно стъпало си в йерархията нагоре, но носиш много отговорности и те гърчат много, но вземаш и много кинти. Не е необходимо да знаеш и да можеш всичко, което правят подчинените ти, но е необходимо да имаш качества да знаеш как да ги накараш при необходимост да свършат нещо и да можеш да вземаш решения с които да разрешаваш проблемни ситуации. Затова си има обучения за мениджъри и техники които се тренират.

10.   В нормалния случай етапите на развитието на кариерата са следните:
1. Завършваш висше.
2. Работиш като офис сътрудник.
3. Учиш и се развиваш.
4. Порастваш в мениджър на отдел.
5. Учиш и се развиваш.
6. Порастваш в мениджър на представителството в съответния град.
7. Учиш и се развиваш.
8. Порастваш още по-нагоре или сменяш компанията.

Нататък зависи от фирмата и областта на дейност, но да учиш за мениджър е необходимо, когато някой твой родител има фирма. Поне така мисля.

11.   10, това са нормални етапи на развитие в една нормална държава и в голяма фирма.
В България, където повечето фирми са гаражни от по 10 човека, какви отдели, какви представителства? Който е най-близък с шефа, той е мениджъра, ако изобщо има мениджър, защото в повечето малки фирми изобщо няма такава позиция, ами собственика се прави на мениджър.

А в големите ни заводи все още сме на комунистическия принцип роднините и приятелите са най-горе в йерархията, подмазвачите за по-долу и на дъното са честните хора без връзки. Няма значение бизнеса дали е държавен или частен - всички са устроени по стария тоталитарен принцип. Не само защото се държат от комунисти и агенти на ДС, ами дори техните деца са възпитани в същите възгледи, че без връзки и без рушвет, нищо не става в тази държава.

12.   10 що -годе е дал някаква насока, но всичко зависи от организацията на съответната фирма, корпорация и така нататък, а освен това у нас е характерна външната кариера - тоест не се развиваш в едно предприятие навън, а за по-висока позиция над 93% от хората сменят своето работно място. Това, което 10 е писал може да важи за 1 компания някъде, но не важи по принцип. Дори висше не ти трябва, а да прекъсваш мениджърска кариера, за да учиш по средата нещо си е невъзможно, отделно повечето големи фирми нямат представителства в градове, а направо в държави или райони - примерно в Букурещ за район СЕЕ или за ЕМЕА в Кайро и така нататък
Аз съм писала дипломна работа за пазарите на труда при мениджърите в чужд университет и България е страната с най-високата флуктрация В СВЕТА (е изключвам страните от трети и четвърти свят).
Япония е на другата крайност.

Н. 11 до някъде е написал част от причините, но като цяло е и култура у нас да не търсим израстване в една фирма, а да напускаме за по-висока позиция. Средно на 2,5-3 г. българинът сменя своето работно място.
Според мен просто хората ги е срам, страх да си поискат по-висока позиция и заплата в една фирма и направо напускат или просто работодателите все още не са достатачно професионални, за да задържат хората в своите предприятия.

Какво прави мениджърът - той управлява
На пръв поглед пред работниците нищо не прави, но реално от него зависи 90% от успеха на вашата фирма - калпав мениджър, калпава фирма. У нас има много предприемачи, които сами са и мениджъри на бизнеса си, но това става само при малки и средни предприятия с малко собственици. При големите АД-та има вече професионални мениджърски екипи, включително у нас - има хора с 1, 5-2 милиона годишна заплата в София.

13.   Ако ми даде някой два милиома заплата се връщам в Бг ма момента, ха, ха