Имам чувството, че аз досаждам, въпреки, че твърди, че не е така.
Срещнах го преди две години. В началото много напорист, чак се плашех че с гръм и трясък навлиза в личното ми пространство. Разбрали сме се да не разваляме нищо изградено досега (семейни сме). Сега е обратното. Имам чувството, че аз досаждам, въпреки, че твърди, че не е така. От друга страна много го нападам с и без повод. Той не си прави труда да се защитава или да отрича. (Бивш плейбой е, но май няма бивши). Понякога така млъква със седмици, че просто може да ме изкара извън кожа. Твърди че не е безразличен, но поведението му не е и на влюбен. А е толкова лесно да кажеш на някого: "Не ме кефиш, ок!!!", отколкото да се чудя в какъв филм позволих да ме забърка и как да изляза от него.
Мечо Пух
Казах че ми писна от това мълчание. Отговор не последва. И така, сега ще си мълчим и това е. Понякога и в мълчанието има очарование. Неслучайно кръстих историята си "Банална история", но модераторите са я променили.