Как да се науча да пиша стихотворения?
Привет! Казвам се София, на 14 съм. Много искам да се науча да пиша стихотворения. Пробвала съм- получават се, но до някъде. Ето и някой от стиховете ми:
Любовта....
Преди да дойде денят,
минаваше нощта.
Любовта идваше,
но бързо си отиваше.
Пак мечтае самотното сърце,
пак искаше да е в твоите ръце.
Не усети болката ми,
разби сърцето ми!
Замина си,
не те видях.
Постоянно мислех аз
как ли да те видя пак!? !
Моята учителка
Ето я, пред нея аз седя
и очичките ? светят с радостна вълн?;
когато я погледна, усмихва ми се тя,
говори ми, но сякаш не я чувам така.
Взряла съм се в нейната красота
и миг
след миг времето лети.
В този час последен аз Ви благодаря!
И погледът ?
ме зове.
Мила моя,
Вие сте моята учителка мечта!
Ако някой може да даде съвет, идея или нещо каквото и да бъде, нека пише! ;)) Благодаря!
Любовта....
Преди да дойде денят,
минаваше нощта.
Любовта идваше,
но бързо си отиваше.
Пак мечтае самотното сърце,
пак искаше да е в твоите ръце.
Не усети болката ми,
разби сърцето ми!
Замина си,
не те видях.
Постоянно мислех аз
как ли да те видя пак!? !
Моята учителка
Ето я, пред нея аз седя
и очичките ? светят с радостна вълн?;
когато я погледна, усмихва ми се тя,
говори ми, но сякаш не я чувам така.
Взряла съм се в нейната красота
и миг
след миг времето лети.
В този час последен аз Ви благодаря!
И погледът ?
ме зове.
Мила моя,
Вие сте моята учителка мечта!
Ако някой може да даде съвет, идея или нещо каквото и да бъде, нека пише! ;)) Благодаря!
На второ място - обърни сериозно внимание на римите и най-вече на ритмиката! Например - римуването на "видях" с "пак" е нещо-като-рима, но е доста неудачен пример за такава. Може да се ползва но в изключително редки случаи.
По бели стихове изобщо не си падам - звучат ми като изказванията на Мастър Йода и за мен са белег на бездарие. Много малко хора ги умеят истински.
Пример за хубави рими и добра ритмика - почти перфектния стих:
Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар , ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.
Стреми се към подобни неща, като в тях влагаш силни чувства, емоции, внушения, които да докосват читателя!
П.С. Откъде ги изкопа тези "?" и "?"? Направо ме смая...
Аз пиша много хубави стихове, но за това си трябва тренинг. И естествено трябва да си го имаш вътре в теб, да ти се отдава, да имаш таланта да пишеш стихове.
Но това, че сега някой ти казва, че прилича на чалга песен, или пък че не ставаш, откажи се-това са пълни глупости.
Та ти, тепърва си започнала. Все още не знаеш-имаш ли го тоя талант или не. Неможе веднага да се каже, дали имаш таланта да пишеш стихове или не.
Аз като малък, бях като теб. Много глупави стихове и прости рими, но със тренинг и четене на стихотворения и вникване в начина на написаното, се научих и сега съм много добър в поезията и мога да кажа и то твърдо, че имам таланта да пиша стихотворения. :)
Упражнявай се и ти и се учи, и ще разбереш дали имаш таланта, дали ти се отдава да пишеш поезия :)
Успех.
А ето и едно стихче от мен:
Любовта е роза
няма край тъгата, нямат край сълзите
любовта е роза, откъсни я, но внимавай със бодлите
има шанс ненадейно да те убоде
по сърцето, а рана там нивга не ще да зарасте
истини, лъжи, гордост и сълзи
доверяваш се на всички, но не и на сърцето си
подаваш ръка, не на който трябва
и обичаш този, който в любовта не вярва
слънце грее в небето но не и във сърцето ти
топъл дъжд отмива сълзите от лицето ти
но раната в душата си остава и кърви
пътят, знаеш, е грешен, но продължаваш да вървиш
вървиш без посока и без никаква представа
на къде отиваш и що за буря се задава
но ума ти не престава да те убеждава
че те очаква нещо хубаво и сърцето се надява...
Едно Момче-20г.
пак искаше да е в твоите ръце" - това не е правилно, трябва да изглежда така: " Пак мечтае самотното сърце,
пак иска да е в твоите ръце".
В писането има едно важно правило: " Никога не сядай пред белият лист - без да има какво да му кажеш".
Според мен доста неща трябва да оправиш за да се нарече стихотворение това.
Избягвай да използваш думата " пак ".
Както и всички повторения.
Свързвай всеки нов ред с рима.
Пускай стиховете си тук ще следя развитието ти и ще се разбере дали имаш талант.
Знам, за вас требва да е повърхностно сичко, понеже неможете да го схванете.
Едно Момче-20г.
сълзи- бавно стичат се и падат на земята
сълзи- горчиви и до болка парещи
сълзи- признак че наранена е душата
с тежки рани неизлечими и разяждащи
сълзи- от радост породени
радост че си заедно с любимия човек
сълзи- те от Бог са подарени
радост или болка-за душата ни са лек.
Не разбирате явно...
Едно Момче-20г.
Учителката ми любима,
пред нея аз стоя!
И думите ми някакси не стигат,
за да и се отблагодаря!
В очите и има толкова радост,
колкото във моите тъга.
Поглеждам в нейните, с капчица незрялост,
Като майчица усмихна ми се тя!
Довиждане учителко любима,
за мене Вие сте една мечта.
И дай–боже здраве и радост да има,
за Вас и нас– Вашите деца!!
Ето я, пред нея аз седя
и очичките ? светят с радостна вълн?;
когато я погледна, усмихва ми се тя,
говори ми, но сякаш не я чувам така.
Взряла съм се в нейната красота
и миг
след миг времето лети.
В този час последен аз Ви благодаря!
И погледът ?
ме зове.
Мила моя,
Вие сте моята учителка мечта!
Ако някой може да даде съвет, идея или нещо каквото и да бъде, нека пише! ;)) Благодаря!
Но, номер 7... ти, слънце ненагледно, защо реши, че пишеш хубави стихове? Самочувствието ти дразни повече от всички плоски и бездарни неща, които си написал.
Успех и на двамата... все пак.
но само желание не стига. Поезията е нещо сакрално, тя не се учи - тя изцяло се усеща, живее се, страда се. Тя е нещо витално, което има дарбата да разобличава, издига, принизява индивида. Поезията не е просто набор от рими, тя е набор от емоции - емоции, толкова противоречиви в своята същност, че понякога губиш себе си. Когато пишеш и плачеш и не можеш да спреш да пишеш и жестокостта, която изпитваш и собствената болка, която пулсира, и радостта, че се усещаш толкова безтегловен - това е усещането, когато пишеш стих. Ти не поддреждаш някакви слова, ти го живееш това стихотворение, то те разболява, превръща се едновременно в твой кръст и крило.
Благословия и проклятие... не знам, не се описва с думи. Прекалено извънсетивно, прекалено абстрактно...
Ето едно сравнение деца. Ето го гения на поезията, ето го пулса...
Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук, и там — навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът?
Ний непрестанно мрем и бавно чезнем
веднъж от туй место, подир от друго,
докле изчезнем най-подир съвсем.
("Вечер" Атанас Далчев)
Велико, нали? Как в 6 стиха е заключена цяла една философия, пропита с болка и копнеж. Това е поезия.
Хайде, че се разписах доста
Стихотворението ти е хубаво. Харесва ми.
Успех!
Една история за момченцето Гошо,
което не вярвало ни в добро, нито в лошо.
Не вярвало в легендата за дама пика
и един ден решило да я повика.
Изчакало нощта и след като се вън мръкнало,
сложило карта дама пика пред голямо огледало.
Вярвайки, че е легенда и че тя не съществува,
изведнъж започнало странен глас да се чува.
Кой ме вика? Разсърдено дама пика отговорила,
изплашено момчето тръгнало да бага, но врата се затворила.
То и казало че на всичко е готово,
само и само да го пусне отново.
Дама пика му дала задача за наказание,
поискала да и изпълни, поне едно желание.
В замяна, поискала единствената му сестричка,
защото и било омръзнало, цял живот да е самичка.
Това за него щяло да бъде истинско мъчение,
затова се отказал, от нейното предложение.
Съгласило се да отиде с нея, без да му прави лошо
и от тогава никой не чул нищо за момченцето Гошо.
EТО ЕДИН И ОТ МЕН
Невъзможно е било ми казваш,
заедно до край да бъдем двама,
така ли лесно се отказваш,
от нашата любов голяма!
Нали прекрасно се разбираме,
защо да бъдем разделени,
че ние един за друг умираме,
един за друг сме ние родени!
Аз знам, че ме обичаш и желаеш,
зная че за тебе друга няма,
обичам те и аз, това го знаеш,
защо не можем да сме с тебе двама?
С нещо ли те нараних, кажи ми,
веднага грешката си ще поправя,
ако има нещо моля те, прости ми,
но не искай само, всичко да забравя!
Иначе аз също съм съгласна с това, че трябва "да ти идва от вътре", както се казва. Аз съм момиче на 17 години и също пиша стихове, може и да не ми се получават толкова добре, но се старая.
Ще публикувам и едно от мен по-късно. :) Успех!
Българските поети изразяват най-вече обида и неудовлетвореност. Потърси друг израз, търси свободата на духа си.
Ако си искрен човек и не се занимаваш с интелектуално позиране; ако си откровена със себе си идеите ти ще идват една след друга, когато пробудиш това живо отношение към живота. Пред това себевеличаене навред, предпочитай да се запитваш, какво не ти достига, да бъдеш вечен ученик. Изследвай световните достижения в изкуството и ще разпознаеш близките на теб произведения.
Не робувай на авторитети! Стреми се към своето себеусещане.
Ако ти се струва, че не ти достига талант, не се отказвай да бъдеш откровена със себе си и проблясък ще имаш, в това или друго поприще, ще спечелиш от усилията.
ред първи с рима А
ред втори с рима Б
ред трети с рима А
ред четвърти с рима Б
Важно е редовете с рима А да са с един и същ брой срички, както и редовете с рима Б да са с един и същ брой срички, като може броя да е различен от А. Това трябва да се спази във всичките куплети на стихотворението.
аз съм българче обичам А-8 срички
наште планини зелени Б-8 срички, наште е умишлено за да се спази римата - това е оригинала на Вазов
българин да се наричам А-8 срички
първа радост е за мене Б-8 срички
Стиха може и да е различен 1-А, 2-А, 3-Б, 3-Б:
зайченцето бяло А-6 срички
цял ден си играло А-6
със една сърничка Б-6 със е неправилно но се допуска точно заради структурата
в близката горичка Б-6
Има и други структури - А, Б, Б, А:
Денят си тръгва уморен А-8
Пристъпва тежко в полумрака, Б-9
За среща вечерта го чака Б-9
преди да вземе всичко в плен. А-8
Както вече написах, важно е да съвпада броя срички А с А и Б с Б, а не А с Б.
Това е - дерзай
Момиче.
наоколо пусти стени
уиски, сълзи, оперета малка
смачкани листи с творби
крачене- нервно
потропване с писалка
удар с юмрук по белите стени
картина жалка - писател без мечти
загубена муза, увяхнала роза
навсякъде разпилени съдби
пушек от пура, недовършена проза
сив и мрачен въздуха седи
изведнъж просветление
от листа чак задимя
написа съвършеното стихотворение
за жената която разплака го в нощта
отвори прозореца и "еврика" извика
изгърмяха сякаш фаталните слова
в камината ѝ захвърли портрета
и драсна клечката на своята душа