Как се запознахте с любовта на живота си?

Не искам да вярвам, че е съдба, а искам да бъде така, както аз си го направя. Да имам контрол над живота си!

Помня преди 4 години бяхме с моя мъж (вече) и работехме в един хотел на морето.

Бяхме дали парите за наема,за ток и за храна.
Нямахме пари,бяхме останали с около 5-6 лева до заплата (оставаха около 2 седмици да я вземем) и тогава той с последните пари една сутрин отиде и ми купи кафе и цигари.

Тогава разбрах,че това е мъжът за мен,който е готов да се жертва.

До ден днешен не съм сгрешила в преценката си за него.
Всеки момент очакваме бебе и съм сигурна,че и за него ще даде всичко.

...Веднъж се случи на сън... оттогава не съм я виждал :)))

С Любовта на живота си се запознах в работата. Беше колега.
Когато вече чувствата ни бяха проверени във времето, ми е казвал, че малко след като ме познавал (видял), си е казал: Това е Тя...
За мен той е Съдба, макар и много трудна.обичам го...
Никога не можеш да намериш сродна душа по поръчка, вярвам,че има съдба.

Най-милият жест за мен беше, когато приятелят ми откъсна за мен единствената роза, която цъфтеше в градината му. Може и да е тривиално, но аз не получавам цветя без повод(получавам само 2 пъти в годината на рождения ми ден, на имения) Това ми се случи за първи път в живота ! наистина много мило !

С моят се запознахме в сайт за запознанство и то не кой да е, а гепи. Той беше с един негов приятел и аз ги бъзикнах, че ще си ги прибера в къщи, единият да чисти, другият да ми прави масаж на краката. Абсолютен бъзик, никога не съм имала реални намерения особено пък в подобен сайт. След около месец ме поканиха на един купон, където случайно и той присъстваше. Там ме нахока, че не съм му отговорила на нито едно от 10те съобщения. Започнахме да си говорим всеки ден в скайп и по телефона с часове. Запозна ме с техните, още преди да ме е целунал дори.

И такааам... вярвам, че има съдба, но и че ние имаме право на избор.

Дааам има нещо като съдба макар че не е точна думата. Аз пък се запознах с мъжа си в скайпа. Въпреки че беше на хиляди километри от мен , въпреки всичко той е моята сродна душа, единственият човек на света който като говоря с него знам че ме е разбрал все едно че говоря със самата себе си.И да не кажа нещо - той го знае.Това което харесвам аз го харесва и той , това което искам и той го иска , което чувствам го чувства и той, когато съм тъжна само той ме разбира и може да ме успокои, когато изгубя надежда само той може да ми я върне и никога не успявам да го ядосам. Той се влюби в душата ми , в сърцето ми и аз в неговото, а още по-хубаво беше когато се видяхме на живо.

С моят приятел се запознахме чрез една обща приятелка. Тя ме беше поканила на коридор-парти в общежитията и там го срещнах, на едната седмица се запознахме, на другата тръгнахме. Най-милият жест, който е правил той за мен, те са два де- първият е, че дойде специално за рождения ми ден до нас, а града в който живее не е близо до моя. Вторият жест, който никога няма да забравя беше когато ми беше написал едно писмо, вътре пишеше как сме се запознали, как сме тръгнали, какво изпитва той към мен... просто ми го мушна в чантата и ми каза да го прочета като се прибера у нас. Вече 9 месеца сме заедно, не знам дали е малко или много, но ми е толкова хубаво с него, обичам го ужасно много и се надявам още дълго време да бъдем заедно... а защо не и завинаги... времето ще покаже!