Любов ли е..?
Моята история е малко дълга. В момента съм на 23 години преди около 9 години срещнах едно момиче учихме в един клас около 5 години.
Много я харесвах още от самото начало, но понеже винаги сам бил притеснителен не можех да споделя чувствата си с нея или с някои си станахме "приятели". През всичките тези години сме били много близки аз много съм и помагал винаги съм бил до нея даже когато е имала връзки с други момчета.
Спяли сме много пъти на едно легло аз никога не съм преприемал нищо за да не я изгубя. Не знам защо можеби защото сам страхливец. Познавам се с техните приятели те и мойте приятели я познават много добре. Преди 3 години започнах работа при баща й. Станахме си още по близки. И колкото повече време минаваше толкова повече се влюбвах в нея. Преди 6-7 месеца тя ми предложи да заживеем заедно като приятели. Тогава реших че трябва да сабера смелост и да й кажа за чувствата си но пак не можах.
Миха време правехме си планове дойде нова година решихме да отидем на едни мой приятели на вилата с компания, но така се случи че аз прекалих с пиенето и правихме секс. Следващите дни през деня беше неловко някак си. Така й не говорихме за случилото се. В последствеи към средата на януари така стана че влезнах в болница за около 7-8 дни и от тогава тя се промени много.
Спря да ми звани отчужди се от мен дава ми някакви глупави обяснения не искаше да ме види близо месец. След около месец на голямо настояване се видяхме говорихме общо взето нищо не се разбрахме правихме пак секс, след като приклучихме тя започна да си пише с някой смси почти цяла нощ нали на мен ми стана ясно че има трети човек.
Писах и писма в който и обясних за моите чувства и т. н. Аз много я обичам и не мога да живея без нея не знам какво да правя. Опитвам се да се боря за нея ама като не виждам нищо отсреща. Всеедно тези години нищо не означават не знам. Не съм дал много подробности защото не мога да пиша такива неща, но ако някой ме разбира. Моля дайте някакъв съвет аз ли баркам някаде не мога да разбера.
Много я харесвах още от самото начало, но понеже винаги сам бил притеснителен не можех да споделя чувствата си с нея или с някои си станахме "приятели". През всичките тези години сме били много близки аз много съм и помагал винаги съм бил до нея даже когато е имала връзки с други момчета.
Спяли сме много пъти на едно легло аз никога не съм преприемал нищо за да не я изгубя. Не знам защо можеби защото сам страхливец. Познавам се с техните приятели те и мойте приятели я познават много добре. Преди 3 години започнах работа при баща й. Станахме си още по близки. И колкото повече време минаваше толкова повече се влюбвах в нея. Преди 6-7 месеца тя ми предложи да заживеем заедно като приятели. Тогава реших че трябва да сабера смелост и да й кажа за чувствата си но пак не можах.
Миха време правехме си планове дойде нова година решихме да отидем на едни мой приятели на вилата с компания, но така се случи че аз прекалих с пиенето и правихме секс. Следващите дни през деня беше неловко някак си. Така й не говорихме за случилото се. В последствеи към средата на януари така стана че влезнах в болница за около 7-8 дни и от тогава тя се промени много.
Спря да ми звани отчужди се от мен дава ми някакви глупави обяснения не искаше да ме види близо месец. След около месец на голямо настояване се видяхме говорихме общо взето нищо не се разбрахме правихме пак секс, след като приклучихме тя започна да си пише с някой смси почти цяла нощ нали на мен ми стана ясно че има трети човек.
Писах и писма в който и обясних за моите чувства и т. н. Аз много я обичам и не мога да живея без нея не знам какво да правя. Опитвам се да се боря за нея ама като не виждам нищо отсреща. Всеедно тези години нищо не означават не знам. Не съм дал много подробности защото не мога да пиша такива неща, но ако някой ме разбира. Моля дайте някакъв съвет аз ли баркам някаде не мога да разбера.
Ми казах и тя не споделя мойте чувства. Каза че ме обича ама само като приятел и не може да си представи да има връзка с мен. Аз съм си виновен защото съм страхливец. И даже има друг човек както предполагах. Доста е болезнено и много самотен се чувствам. Не спирам да мисля за нея. Не знам какво ми става. Даже не мога вече да и бъда и приятел защото много ме боли от цялата тая работа. Тя също се промени. Просто май съм изпуснал точния момент или нямало такъв не знам. Имам чувството че ще се побаркам. Знам че има много по сложни случей от моя, но въпреки това не мога да го преживея. Като някой тинейджър се чуствам обичам я, боли ме че не споделя чувствата ми, не мога да живея без нея, боли ме е че съм се държал така добре с нея и винаги съм и помагал а тя сега ме отбягва като непознат всеедно нищо не е било.... Даже не мога да си й помисля за друго момиче да допусна до себе си. Аз съм на 23 години а се чувствам като малко дете което не може да се контролира....