Мрачен Път (Изповедта На Един Зависим)
Всичко започна, когато бях на шеснадесет... Бях объркан и отчаян... тийнейджър. Нямах приятели, нямах нищо... само амбиции и надежди. Сега, две години по-късно нямам и това... Сега наистина нямам нищо... Чувах гласове, които ми казваха да не го правя, но не ги слушах. Те бяха толкова "изостанали" и "безчувствени". Моят глас... този, отвътре, знаех, че той няма да ме предаде. Затова слушах само него... Аз се подведох на една заблуда, съвсем случайно, без да искам, паднах в пропастта...
Всяко изречение сега остава недовършено, каквото и да кажа, ще е малко, за да изразя чувството, което изпитвах всяка нощ... когато се будех потен и пребледнял, стреснат от поредния кошмар... или просто уплашен... дори от себе си. Дни и нощи не мислех за нищо, не общувах с никой, бях забравил какво е любов. Всички ме пренебрегваха, аз бях една непотребна вещ, една играчка, с която съдбата си играеше, съвсем нехайно я блъскаше в стените, но тази "играчка" също има душа... това никой не го разбираше.
Исках да бъда щастлив с момичето, което обичах, исках да уча, после да следвам... Това бяха единствените ми мечти. Исках да преуспея в живота и не се отказвах до последно... Наистина не вярвах, че ще стигна до тук... И ти не вярваш сега, но аз минах по този път и разбрах, че връщане назад няма... Загубих малкото амбиция и вяра в себе си, единствената ми упора беше в следващата доза... а дните минаваха толкова бавно, имах чувството, че времето нарочно "спираше" по някога, за да не мога да друсам и да се радвам на живота...
Живеех заедно със семейството си... помня как играех с малкия си брат, той винаги е взимал пример от мен. Дали и сега ще последва моя път... Аз дори не знам къде е. Вече го няма, няма я и онази светла стая. След това моят свят беше заключен в една мрачна, малка стая, пълна с дим... без светлина... Отдавна вече бях спрял да уча, така и не завърших... Помня, когато приятелите ми казваха да не си "пропилявам живота"... а аз се усмихвах и се гордеех с всяко следващо пакетче... Наиситна през това време "бях в рая", но колкото и самотен да се чувствах преди това, сега съм още по-самотен.
Вече разбрах какво е истинската самота, минал съм през всичко, но това, което изживявам сега, е най-трагичното. Онези, които се притесняваха за мен-да не си пропилея живота, вече не ме и поздравяват... Невероятно е колко съм откровен, за първи път споделям нещо толкова истинско, за първи път разбрах, че живота е само един и че аз минах през ада, преди да съм стигнал до там... Дано и вие ме разберете... не се гордейте с тревата, която пушите и не следвайте този мрачен мой път...
Всяко изречение сега остава недовършено, каквото и да кажа, ще е малко, за да изразя чувството, което изпитвах всяка нощ... когато се будех потен и пребледнял, стреснат от поредния кошмар... или просто уплашен... дори от себе си. Дни и нощи не мислех за нищо, не общувах с никой, бях забравил какво е любов. Всички ме пренебрегваха, аз бях една непотребна вещ, една играчка, с която съдбата си играеше, съвсем нехайно я блъскаше в стените, но тази "играчка" също има душа... това никой не го разбираше.
Исках да бъда щастлив с момичето, което обичах, исках да уча, после да следвам... Това бяха единствените ми мечти. Исках да преуспея в живота и не се отказвах до последно... Наистина не вярвах, че ще стигна до тук... И ти не вярваш сега, но аз минах по този път и разбрах, че връщане назад няма... Загубих малкото амбиция и вяра в себе си, единствената ми упора беше в следващата доза... а дните минаваха толкова бавно, имах чувството, че времето нарочно "спираше" по някога, за да не мога да друсам и да се радвам на живота...
Живеех заедно със семейството си... помня как играех с малкия си брат, той винаги е взимал пример от мен. Дали и сега ще последва моя път... Аз дори не знам къде е. Вече го няма, няма я и онази светла стая. След това моят свят беше заключен в една мрачна, малка стая, пълна с дим... без светлина... Отдавна вече бях спрял да уча, така и не завърших... Помня, когато приятелите ми казваха да не си "пропилявам живота"... а аз се усмихвах и се гордеех с всяко следващо пакетче... Наиситна през това време "бях в рая", но колкото и самотен да се чувствах преди това, сега съм още по-самотен.
Вече разбрах какво е истинската самота, минал съм през всичко, но това, което изживявам сега, е най-трагичното. Онези, които се притесняваха за мен-да не си пропилея живота, вече не ме и поздравяват... Невероятно е колко съм откровен, за първи път споделям нещо толкова истинско, за първи път разбрах, че живота е само един и че аз минах през ада, преди да съм стигнал до там... Дано и вие ме разберете... не се гордейте с тревата, която пушите и не следвайте този мрачен мой път...
Малко са хората като теб, които успяват да осъзнаят на къде са тръгнали, защото повечето намират смъртта си.
Успех и дано мечтите, които някога си загубил по пътя се върнат и дано ги осъществиш, защото по-добре късно, отколкото никога!
До колкото разбрах, някога ти си обичал и си имал мечти, еми потърси това момиче пак, поговори с нея и и обесни всичко. Как се чустваш, през какво си минал и как си осазнал грешките си... тя може да ти даде морална подкрепа. До колкото аз разбрах от две години не учиш (спрял си на 16 а сега си на 18) Опитай се да се върнеш на даскало, помоли вашите за някакви пари да излезнеш от града, да избягаш някаде на далеч, където не те познават и да продължиш обучението си. Започни и работа.
Мисля че ако започниш всичко на ново,ще се оправиш в живота стига да имаш желанието и вазможността. Аз не знам точно как стоят нещата при теб) дали вашите са разделени или живи, дали в чужбина или в България, дали бившатати приятелка иска да те види и т.н.) но ако искаш можеш да ми дадеш своя скайп или аз да ти дам моя и да ти помогна до колкото мога със съвети и препоръки (или просто да споделяш с мен когато ти е кофти:) ) Желая ти мн успех и знай, никога не се предаввай, винаги има изход, абсолютно винаги, в това съм се обедил сам.
Братовчед ми е наркоман (да, само трева), но не ми се иска дори да обяснявам до каква степен му е разбита нервната система. А и това момче съвсем не е казало, че пуши само трева. Явно просто е спестил малко. Но не си мисли, че само синът ти е в такова положение. А и според мен вие родителите сте виновни за всичко (съжалявам, че го казвам)...
А иначе са виновни и когато не ви дават да се виждате с определени хора или като ви слагат вечерен час, за да не стигнете до там. Ама вие после като започнете да се друсате и... "мама и татко са виновни, щото като ми забраняват и аз още повече искам" или "мама и тати са виновни, щото ми даваха прекалено много свобода и аз за това си правех каквото си искам".
Вие самички сте си виновни, всеки си носи сам кръста, всеки сам си определя съдбата и всеки сам взима решения за това какво да прави с живота си. Аааа... и още нещо, научете вече разликата между тревата и твърдите наркотици, защото разликата им е от шоколада до лайната!
Мисля, че ще е добре човекът, който е писал историята да се включи. В крайна сметка щом споделя това и иска съвет да отговори той на тези въпроси. И за ваше сведение аз съм 100% сигурна, че това не е писано нито от наркоман нито от 18 годишен..., но всичките сте толкова наивни да вярвате на всичко, което прочетете,че...
иначе не знам какво да кажа освен да се стегнеш сериозно аз не бих могла, но виждам, че ти имаш волята
Мирослав
Вярвам че Автора се е отказал защото е разбрал че си сасипва живота, а това за един зависим е много трудно
Пушил съм трева в продължение на 7 години, всеки ден минимум по веднъж... тревата беше всичко, само се чудехме как да се напушим и на коя поста да отидем. Благодарен съм на Бог, че се стигна до момент в който като се напуша и ми ставаше мн тъпо и получавах паранои
Сега от 3 години нямам никакъв интерес, камо ли желание.... пред мен се пуши и не ме кефи миризмата.
Разберете.... тревата проваля най кратко и обобщено казано води до:
- проблеми с психиката и мисълта, като цяло здравни
-проблеми с полицията- за едни малки за други големи ( фатални за цял живот)
- проблеми с приятели/родители.
-асоциалност
Сега ще кажете примери и т. н. но аз ще кажа че когато едно дете с неизградена психика и поглед върху живота почне да пуше.... за не него херото е следващата цигара с трева, за него бялото е следващата цигара с трева, за него амфетина е следващата цигара трева.
Надявам се всички тревомани правят разлика между 14-15 годишно момче което пуши и мъж примерно в 30-те който пали един джойнт в Петък вечер.
Благодаря, че прочетохте това което написах