Улучих на странна птица
Момичето, в което съм влюбен е на 18, а аз съм с две години по-голям от нея. Познаваме се от много време, със сигурност повече от три години, може да клонят вече и към четири, не съм много сигурен.
Проблемът ми с нея е, че тя ме побърква във всеки аспект от отношенията ни. Но най-вече ме влудява това, че май и тя не знае иска ли да е с мен или не. Сигурен съм, че я привличам визуално, а сме и добри приятели, но гаджета не сме били, нито в момента сме и не знам дали някога ще бъдем.
Още в началото като се запознахме аз не допуснах тя да ме възприеме само като приятел, като брат или нещо подобно. Казах й, че ми харесва и искам да бъдем нещо повече от просто приятели или познати. Тя тогава обаче измисли някакво оправдание да не бързаме с подобни крачки и предложи да си бъдем само приятели като ме увери, че не аз съм губещия в случая, а тя. Нямах проблем с това, не бях влюбен, какво ми дреме... Нали така? Много, ама наистина много скоро след като отказа да сме гаджета и след още малко излизания, се озовахме в квартирата й и в последствие само дето не правихме секс, но въздухът се сгорещи от страстта. След това не знам си колко време не я чух, нито я видях. Накрая се засякохме някъде и пак започнахме да се виждаме като приятели. Стана ми ясно, че явно не иска да се повтаря случката. И наистина се бях поотказал от идеята за връзка с нея. Мина много време след това, станахме наистина много близки и една вечер тя ме "нападна" в парка. Пак се разгорещихме, но си останахме до целувки и шарещи ръце. На следващият ден се видяхме, но тя се държеше супер отдалечено и аз малко й се разсърдих. И то как няма? Веднъж ме целува, после се прави на дръж ми шапката...
За да не ви разказвам всичко, ще кажа само, че нещата и до сега са в този вид. Ще отбележа и че аз й бях първият, но дори и тогава никаква връзка не щеше. Сега от време на време пак нещо й щуква, правим секс, след това - пак сме си много добри приятели. Е, кво е това сега? Аз нищо не разбирам от поведението й. Ясно ми е, че ме желае физически, иначе няма да идва при мен. Ама пък като сме и добри приятели, като й харесва секса, що не вземем да се вземем?
Ако беше пияна като правим нещо, щях да си кажа, че алкохолът й въздейства ама не е така. Наркотици - абсурд. Чисто желание си е това нейното, но сякаш не иска да си признае влечението си към. А не разбирам защо! Не съм модел ама си имам някакъв задоволителен чар. Грижа се за тялото си. Щом сме приятели, значи с характерът ми се оправя. Не съм някоя мутра, нито някой бандит, нито пък някой гейм маниак. Мисля че не съм загубеняк.
И най-големият проблем от цялата работа е, че аз се влюбих в нея. Че то може ли без драма? И след като имам някакви по-дълбоки чувства към нея ми е малко трудно да възприема поведението й. Не е като да не съм я питал и след първият път дали иска да сме повече от приятели. Редовният отговор е, че не иска връзка в момента. А момента, в който ще иска, не идва.
Не знам какво да правя с нея. Пробвах някак да е заместя с друго момиче ама не мога. Между нас просто има химия, а с другите няма. Тях не ги желая така. Искам да съм с нея, а тя все бяга. От какво толкова се страхува? Има ли хора с предположения?
Проблемът ми с нея е, че тя ме побърква във всеки аспект от отношенията ни. Но най-вече ме влудява това, че май и тя не знае иска ли да е с мен или не. Сигурен съм, че я привличам визуално, а сме и добри приятели, но гаджета не сме били, нито в момента сме и не знам дали някога ще бъдем.
Още в началото като се запознахме аз не допуснах тя да ме възприеме само като приятел, като брат или нещо подобно. Казах й, че ми харесва и искам да бъдем нещо повече от просто приятели или познати. Тя тогава обаче измисли някакво оправдание да не бързаме с подобни крачки и предложи да си бъдем само приятели като ме увери, че не аз съм губещия в случая, а тя. Нямах проблем с това, не бях влюбен, какво ми дреме... Нали така? Много, ама наистина много скоро след като отказа да сме гаджета и след още малко излизания, се озовахме в квартирата й и в последствие само дето не правихме секс, но въздухът се сгорещи от страстта. След това не знам си колко време не я чух, нито я видях. Накрая се засякохме някъде и пак започнахме да се виждаме като приятели. Стана ми ясно, че явно не иска да се повтаря случката. И наистина се бях поотказал от идеята за връзка с нея. Мина много време след това, станахме наистина много близки и една вечер тя ме "нападна" в парка. Пак се разгорещихме, но си останахме до целувки и шарещи ръце. На следващият ден се видяхме, но тя се държеше супер отдалечено и аз малко й се разсърдих. И то как няма? Веднъж ме целува, после се прави на дръж ми шапката...
За да не ви разказвам всичко, ще кажа само, че нещата и до сега са в този вид. Ще отбележа и че аз й бях първият, но дори и тогава никаква връзка не щеше. Сега от време на време пак нещо й щуква, правим секс, след това - пак сме си много добри приятели. Е, кво е това сега? Аз нищо не разбирам от поведението й. Ясно ми е, че ме желае физически, иначе няма да идва при мен. Ама пък като сме и добри приятели, като й харесва секса, що не вземем да се вземем?
Ако беше пияна като правим нещо, щях да си кажа, че алкохолът й въздейства ама не е така. Наркотици - абсурд. Чисто желание си е това нейното, но сякаш не иска да си признае влечението си към. А не разбирам защо! Не съм модел ама си имам някакъв задоволителен чар. Грижа се за тялото си. Щом сме приятели, значи с характерът ми се оправя. Не съм някоя мутра, нито някой бандит, нито пък някой гейм маниак. Мисля че не съм загубеняк.
И най-големият проблем от цялата работа е, че аз се влюбих в нея. Че то може ли без драма? И след като имам някакви по-дълбоки чувства към нея ми е малко трудно да възприема поведението й. Не е като да не съм я питал и след първият път дали иска да сме повече от приятели. Редовният отговор е, че не иска връзка в момента. А момента, в който ще иска, не идва.
Не знам какво да правя с нея. Пробвах някак да е заместя с друго момиче ама не мога. Между нас просто има химия, а с другите няма. Тях не ги желая така. Искам да съм с нея, а тя все бяга. От какво толкова се страхува? Има ли хора с предположения?
Най-много да получиш един унищожителен поглед и после да те пита за обяснение, кажи простичко "Е, какво толкова, шегувах се"
Успех! Аз съм такава, голямо дърво съм и така съм отблъснала не един и двама мъже... но е единствено от някакво нерешено, мое си притеснение :)