В името да го спечеля, преди съвсем да го загубя
Винаги избирам онзи трудния и гадния начин .. ама тоя път направо се насрах от всякъде.
По- лошо от това незнам какво можех да направя за себе си..
Повече от това незнам дали можех да внеса в живота си само гадни чувства и мъка!
Влюбена, безнадеждно влюбена в приятел.. най-добрият приятел !
Обречена съм да му бърша сълзите за една малка к*рва която не си знае интереса.
А аз не показвам никога пред него колко ми е зле, защото неискам да го натоварвам допълнително!
Но вече чувствам, че немога да се справям.
Той знае още от самото начало, но все още има чувства към предишната си приятелка.
Толкова е глупава горката, че и тя сама не осъзнава колко наистина е малоумна. Ходи като цветарка при тоя при оня.. казва му "обичам те, ама еди кой си е по-хубав, по-приятно ми е " ?!? К'во поддяволите?
Не казвам , че трябва обезателно да е мой.., даже да спре да страда за тая пикла ще ми е достатъчно.
Никаква любов не е това нейното, купила и мама преса и фон дьо тен и айде коя съм аз!
Направо ми иде да я удоша. Както и да е..
Ама тоя индивид е още по загубен от нея, че й се връзва и като първия слабоумник и тича по дупето когато му напише две-три сладки приказки и после като отново хване на някъде на мене оставя сълзите му и това да го гледам такъв. Депресира се той след него и аз.
Губя съня си заради него а горкия е толкова заслепен, толкова заслепен , че ако му каже оная да скочи от някъде ще го направи.
Толкова е злобна, че само като разбере, че се опитва някакси да я забрави веднага му се набутва неканена в живота и отново го върти на малкия си пръст след това си тръгва.. и той остава сам и тъжен!
Мразя я !
Не, не й завиждам защото той иска нея..
Не я мразя защото тя се е появила и е отнела шанса ми!
А защото го прави на маймуна ДЕНОНОЩНО !!!
Ако беше истинска, ако бяха щастливи, ако го обичаше и уважаваше каквото и да чувствам към него, колкото и кофти да се чувствам аз ще се радвам , че той е щастлив и няма да се бъркам!
Да, ама той е толкова депресиран, всякаш е изгубил желанието си за живот..
Няма я онази усмивка, която го правеше специален..
Усмивката в която се влюбих ..
Де да можех да променя нещо !
Всичко бих дала да върна усмивката в деня му .. ВСИЧКО !!!!
(И)
По- лошо от това незнам какво можех да направя за себе си..
Повече от това незнам дали можех да внеса в живота си само гадни чувства и мъка!
Влюбена, безнадеждно влюбена в приятел.. най-добрият приятел !
Обречена съм да му бърша сълзите за една малка к*рва която не си знае интереса.
А аз не показвам никога пред него колко ми е зле, защото неискам да го натоварвам допълнително!
Но вече чувствам, че немога да се справям.
Той знае още от самото начало, но все още има чувства към предишната си приятелка.
Толкова е глупава горката, че и тя сама не осъзнава колко наистина е малоумна. Ходи като цветарка при тоя при оня.. казва му "обичам те, ама еди кой си е по-хубав, по-приятно ми е " ?!? К'во поддяволите?
Не казвам , че трябва обезателно да е мой.., даже да спре да страда за тая пикла ще ми е достатъчно.
Никаква любов не е това нейното, купила и мама преса и фон дьо тен и айде коя съм аз!
Направо ми иде да я удоша. Както и да е..
Ама тоя индивид е още по загубен от нея, че й се връзва и като първия слабоумник и тича по дупето когато му напише две-три сладки приказки и после като отново хване на някъде на мене оставя сълзите му и това да го гледам такъв. Депресира се той след него и аз.
Губя съня си заради него а горкия е толкова заслепен, толкова заслепен , че ако му каже оная да скочи от някъде ще го направи.
Толкова е злобна, че само като разбере, че се опитва някакси да я забрави веднага му се набутва неканена в живота и отново го върти на малкия си пръст след това си тръгва.. и той остава сам и тъжен!
Мразя я !
Не, не й завиждам защото той иска нея..
Не я мразя защото тя се е появила и е отнела шанса ми!
А защото го прави на маймуна ДЕНОНОЩНО !!!
Ако беше истинска, ако бяха щастливи, ако го обичаше и уважаваше каквото и да чувствам към него, колкото и кофти да се чувствам аз ще се радвам , че той е щастлив и няма да се бъркам!
Да, ама той е толкова депресиран, всякаш е изгубил желанието си за живот..
Няма я онази усмивка, която го правеше специален..
Усмивката в която се влюбих ..
Де да можех да променя нещо !
Всичко бих дала да върна усмивката в деня му .. ВСИЧКО !!!!
(И)
Ако наистина е толкова прост го остави да се оправя!
*Syndrome
Мацка, надявам се той да се осъзнае най-сетне иначе жалко за теб, че покрай него и ти се тормозиш...
Желая ти успех! :)