Въздържание от еякулация
преди: 1 ден, 2 часа, прочетена 115 пъти
Здравейте. Искам да споделя няколко думи за това, през което преминавам. Така хем ще го погледна по-добре отстрани, хем може и да чуя някое адекватно мнение. Едва ли, но все пак - да видим.

Млад мъж съм, в разцвета на силите си. Храня се здравословно, спортувам редовно, не пуша, не пия и т. н. Тестостеронът ми е на най-високото възможно ниво. Или поне беше така последния път, когато го изследвах (миналата година, около месец март). Но оттогава не се е променило нещо особено в това отношение и сега пак усещам, че е много висок.

Една от причините за това вероятно е въздържанието ми от еякулация. С други думи - не лъскам бастуна. Или дори ако се заиграя, умишлено не свършвам. Важно уточнение: не ми казвайте, че е вредно и т. н., освен ако сте достатъчно вещо медицинско лице и сте запознати с науката и фактите.

Та, защо го правя? Защото ми дава повече енергия; чувствам се (и съм) по-мъжествен; уважавам се повече, щом знам, че имам самодисциплината да удържа на изкушенията; не харесвам да гледам порно, защото го смятам за жалко нещо да се самозадоволявам, гледайки как някакви хора се е'ат - то дори си имаше термин за това, ама все тая.

И така държа вече 5+ месеца. Най-много съм издържал 9 месеца. След това се изпуснах, но беше собствено решение, защото така прецених и исках да сравня как се чувствам. Е, излезе, че се чувствам по-добре, когато не лъскам.

Понякога гледам или чета еротика под други форми и това също ме възбужда. Просто не свършвам. Казват, че организмът сам си изхвърля, прибира или преработва каквото трябва. Отделно понякога има мокри сънища, над които човек няма контрол. Но те са рядкост. А сексът, докато се въздържаш, също може да бъде голямо удоволствие.

Но ето какво ме подтикна да напиша тази тема. Когато се възбудя (по изкуствен път, през екрана например), започвам да усещам хищническата си, животинска природа. Най-вече когато съм сам вкъщи и реша да разглеждам нещо предизвикателно. Понякога и жена навън ме възбужда много силно за момент. Днес се случи с една продавачка в магазин.

В това лошо няма, но въпросът е там, че това ме разсейва и така пак отделям доста време над похотта. И се чудя това естествено ли е, или не. Ако тотално се изолирам от еротика, сексуални фантазии и похот, то това означава да живея като монах в града ли? Защото по една или друга причина, не ми се случва да правя секс често. А пък с този силен нагон, ако имах избор, бих предпочел да правя.

И затова днес се замислих за похотта. Доколко е естествено да чувствам това влечение. Знам, че в същността си това е биология. Част от нашето предназначение е да се репродуцираме. И след като съм "самец", е нормално да изпитвам желание да намеря жена и да я...

Но пък щом не ми се случва да се харесаме с някоя жена и да стигам до частта със секса, то това означава, че трябва да съм обречен на ч*кии ли? Да - това е прието за нормално, но за мен е тъпо и жалко. А може би виждам нещата твърде черно-бели. Объркан съм. Ако имате мнение по темата, споделете.