53. Аз съм момиче на 19, първа година студентка. Имам една невероятна асистента по единия от предметите ми. Не съм влюбена в нея или нещо от сорта, но ако имам възможност, не бих пропуснала изживяване с нея. Ето как си представям всичко:
Тръгнах от вкъщи към седем часа. Срещата ми беше в центъра в седем и половина. Адресът – улица А. Р. номер 12, етаж 4 апартамент 5. Тя каза, че ще ме чака там. Обещах да отида. Нямаше как.
Вървях из центъра. Стигнах до пресечна уличка на А. К.. Завих вляво и продължих напред. Вече бях пред вратата на блокчето. Погледнах се в прозореца на вратичката. Оправих яката на сакото си, дръпнах фланелката надолу, оправих дънките си и влязох във входчето. Заизкачвах се по стълбите. Нервна бях. Не знаех какв ще стане. Първи етаж. Втори етаж. Трети етаж(олеле боже). Стълбите между последните два етажа ги заизкачвах по-бавно. Погледнах телефона си. Часовникът показваше седем часа и двадесет и пет минути. Добре. Не закъснявам. Стигнах четвъртия етаж и застанах пред апартамент номер пет. Натиснах звънеца. След няколко секунди чух как вратата се отключва. Отвори се. Това, което се разкри пред мен не бих могла да забравя. Беше в червено. Червена рокля. По нея, дълга до коленете. Обувки нямаше. Косата й беше пусната, но изправена прецизно. Не беше с много грим, но беше красива. Усмихна ми се. Влязох вътре без да кажа дума. Тя също не каза нищо. Беше ме поканила за пръв път у тях(мисля, че това беше жилището й, в което пребиваваше, докато е в града) и се виждахме за пръв път извън академичната среда, в която я засичах два пъти седмично. Преди това всичко беше писаници в мрежата, употребявайки уважителен тон, сдържани приказки и повърхностни коментари за проведените часове.
–Заповядай, седни, където искаш. – Прекъсна мисълта ми. – Желаеш ли нещо за пиене? -попита. Гледаше ме сериозно, но очите й бяха някак засмяни.
-Какво предлагате? –попитах. В последствие се усетих, че говоря уважително. Не знаех трябва ли.
-Говори ми на „ти”, моля те. Тук не е университета. Мога да ти предложа – отвори шкафче под мивката – водка, някакво вино от доста време, уиски от още повече време ии мастика, която е купена преди около седмица.
–Водката звучи най-добре като че ли. - казах аз. Тя извади две чаши и сипа около два пръста и половина. Сложи лед в чашите и ми подаде едната. Пиех бавно. Мразех чисто, но с лед ставаше.
-Как си? –попита.
-Добре.. предполагам. -отговорих тихо.
-Предполагаш?
-Предполагам. Жана, защо тук? –попитах вече по-смело.
-Това е тайното ми местенце. – призна тя. – Тук прекарвам време, когато имам нужда да остана със себе си.
-Хм.. това обяснява количеството алкохол там в шкафа. –пошегувах се нервно. Тя се усмихна.
-Не каквото си мислиш. –каза тя, скривайки усмивката си.
-Какво си мисля според теб?
-Не знам. Но съм сигурна, че това което си мислиш, не е истината. –каза тя.
-Това, което си мисля е, че идваш тук, за да оставаш наистина насаме със себе си. Може би пийваш по някое вечер. Няма лошо, отпуска. Може би идваш тук, гледаш филми, а може и да правиш такива, може би пишеш, рисуваш, твориш... Може би правиш роботи или колекционираш салфетки, винтове, капачки от бира или автомобилни части. Може би крадеш от магазините и тук скриваш всичко, а може би... наистина това което мисля, няма нищо общо с действителността. - тя се засмя. Седна до мен на диванчето, на което се бях разположила. Облегна се и отпи от чашата си. Мълчание. Това като че ли, противно всякаква логика, ме успокояваше.
-Защо си тук? -повтори тя въпроса ми след известно време. Не се гледахме.
-Да, Жана, защо съм тук? –повторих. Погледна ме. Все така сериозна, но с все така засмяни очи.
-Защото ми харесваш. –каза. Изтръпнах само от нивото на прямота, с което ми го каза. Тя премести погледа си и се обърна напред. – Харесва ми да си наоколо. – призна си тя. – Аз харесвам ли ти? – попита тя. Мълчание. Седнах по-близо до нея. Сложих ръка на коляното й. Тя следеше движението ми, докато машинално оставяше чашата на шкафчето до нея. Взех ръката й и я целунах леко. Чух как дъхът й за секунда спря.
-Харесваш ми. – казах аз и оставих ръката й там, където беше преди. Тя се изправи. Къде отиваше? Направи малка крачка към мен и седна в скута ми. Едната ми ръка беше на коляното й. Галеше го. Тя свали сакото ми и плъзна ръката си по гърба ми под фланелката, като леко забиваше ноктите си. Движех ръката си по крака й, качвайки я нагоре, пъхайки я леко под роклята й. Целунах я веднъж по врата. Отново секна дъха си за миг. Видях как кожата й настръхна там където я бях целунала. Тя се изхлузи от коленете ми отпусна се назад на дивата и легна. Краката й все още бяха в скута й. Тя ги разтвори колкото роклята позволяваше. Беше достатъчно. Задърпа тениската ми нагоре. Свалих я. Прехлупих единия крак над главата си, така че двата да бъдат от двете ми страни. Пъхнах ръка под гърба й и разкопчах ципа на роклята. Тя се усмихна. Изхлузих роклята й през краката. Остана почти гола. Започнах леко, бавно и много нежно да галя крака й. Когато минах над коляното, тя започна леко да се извива, да диша учестено и да прехапва устните си. Изправих се леко и се наведох към нея. Целунах леко устните й. Тя сграбчи лицето ми и започна да ме целува. Но целуваше само с устни. Пусна езика си между устните ми леко. Погали ги много нежно, след което дръпна езика си и ги засмука. Захапа допланата ми устна, а аз се вкопчих нея силно, превръщайки тази захапка в целувка. Отделих се за секунда от нея, за да я погледна. Очите й светеха. Усмихна се. Хвана се за тила ми, набра се на него и ме целуна отново. Отново само с устни. Целувайки ме отвори устата ми и бавно пъхна езика си там. Погали моя. Затворих устните си допускайки езика й в устата си и пъхайки моя в нейната. Движеше го адски ловко. Играеше си доста. Стоейки така върху нея пуснах ръцете си на кръста й и бавно започнах да ги движа нагоре. Тя сви корема си навътре и се изви. Ръцете ми стигнаха гърдите и. Легнах до нея. Тя се обърна към мен. Сложи единия си крак върху моя. Сложих ръката си на бедрото й и я задвижих нагоре. По бедрото, задните част, които щом ги докоснах, настръхнаха, гърба, леко напред и едната и гърда беше в ръката ми. Тя легна върху мен. Целуна ме няколко пъти. Пъхна ръка в дънките ми и започна да пипа задните ми части. Свали сутиена ми. Разкпча колана ми. Свали дънките. Сега бяхме равни. Легна отново върху мен. Усещах я. Кожата. Ръцете. Косите. Погледа. Всичко. Целунах я. Целунах врата й. Бавно. Леко. Захапах устните й. После врата. Пуснах ръка между кратата й. Тя изсъска. Започна да пъшка до ухото ми. В началото тихо, почти глухо, но след това ясно, отчетливо, възбудено пъшкане. Пъхнах ръката си под бельото й. Усещането беше... мокро, топло, лигаво, но много хубаво. При допира на пръстите ми по нея, тя изохка немощно. Започнах да движа ръката си там долу. Блъснах я на дивана до мен. Тя се тръшна немощно до мен. Аз продължих да движа ръката си. Нагоре надолу, бавно и леко. Чувах я как диша. Вдушваше тежко и издишваше още по-тежко. Започна отново да пъшка. В началото тихичко, едвам доловимо, но после все по-силно и по-силно. Усмихваше ми се, движеше се паралелно с ръката ми. Отдръпнах пръстите си от нея. Свалих бельото й. Всичко видях. Беше... страхотно – мокро, сочно, тук-там се виждаше леко как пулсът се е ускорил там долу. Започнах да опипвам отново. Тя издиша. Сякаш чакаше този момент да се завърне пак. Пъхнах един пръст вътре в нея. Тя рязко пое въздух, а след това изохка. Вкарах още един вътре. Изсъска. Започнах да ги движа по-бързо, докато масажирах останалата част от „нея”. Бях отгоре й. Тя се вкопчи в мен. Заби ноктите си в гърба ми и започна да драска. Изви се цялата и извърна погледа си нагоре. Подбели очи. Охкането й започна да става все по-често, по-често, по-учестено, дишаше, охкаше, пъшкаше и накрая изсъска продължително. Погледна ме. Усмихна се. Извади ръката ми от себе си и облиза пръстите ми. Целуна ме. Усетх вкуса й, беше сладка.
|
