Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Номер 6 ти хубаво казваш, че са детски глупости, но децата най-много се вживяват в нещата и наистина когато търсят помощ е защото се чувстват несигурни в това, което правят... Няма нужда да ги съдим, а точно обратното.

Бисквитке ако все още имаш същият проблем..
Първото, което ще ти кажа е, че ако гаджето ти иска да си слаба, за да е с теб - не те заслужава. Не вярвам, че все още никой не ти го е казал това. И ако наистина имаш/е мания да отслабваш заради него не си струва.
Второто - Има всякакви хора, от ужасно слаби до много пълни ( дебели е позната като груба дума за мен ).. Това, което е важно е как се чувстваш добре. Аз лично ако не хапна за закуска, обед и вечеря ще припадна от глад!
Тъпченето ти се дължи на дългото време гладуване, защото организма ти има нужда от съответните въглехидрати и витамини... Ако не стоиш в къщи по цял ден, а излизаш с приятели примерно или просто си намираш някакво занимание няма да можеш да се храниш толкова често. Или най-просто трябва да си смениш мисленето - защото от там ти идва целият проблем. Мисли си как искаш да се храниш здравословно и как искаш да запазиш добра фигура и ще успееш! Ако прочетеш в интернет можеш да намериш добри диети, които освен, че запазват фигурата не ощетяват организма от нищо!

Разбери, че глада в никакъв случай не ти е приятел! Трябва да се храниш дори и да е само ябълка за закуска примерно, но хапвай!

Надявам се да съм била полезна!

Хрупка ;)

9.   Първо не се зареждай с хранителни продукти, недей да пазаруваш. Намери си повече физически труд, вместо да висиш пред компютъра с нещо за ядене в ръка. Шоколада го замести с нещо по- некалорично или с нищо. Представи си, че вместо в къщи си в планината, където няма магазини и шоколади и трябва да прекараш една седмица. Просто преодолей себе си. Когато ти мине мисълта за ядене без да си гладна, отиди на разходка далече от магазини. Като свършиш накаква работа и усетиш глад, тогава се "награди" с някакво хапване, но не чревоугодничество. И пак ще имаш контрол над себе си, научи се да се контролираш.
А за финал "**** знае две и двеста".

10.   Мила, съветът ми е да споделиш това с родителите си или да отидеш на лекар. Това изречение "Днес си мислех да не ям цял ден, издържах до обяд ии какво стана - сандвич, ориз, шоколад, пиле, кекс, питка, конфитюр, мед, пудинг и пакет солети (ее, не в тази последователност) в рамките на няма и 1 час" - всичко това за около час си успяла да изядеш? Това е прекалено много и другото, че ходиш само веднъж по голяма нужда в рамките на 7-8 дена - това не е на добре. Просто сподели на родителите си. И също така започни, че ако едно момче те харесва - то ще те харесва такава, каквато си! Много е вредно нередовното хранене. Трябва да мислим, преди да действаме. Надявам се да съм ти била от помощ.
Мария

11.   Това тъпчене май е на емоционална основа. Според мен един хубав разговор, с родител, близка приятелка или дори училищния психолог/което не те прави луда/ би бил от голяма полза. А иначе, ако пиеш повече вода, и се тъпчеш с протеини например яйца, кис. мляко или някое бяло месо, няма да имаш този проблем.

12.   А сега можеш да съжеляваш, че не си яла 2 месеца. Ти така си гладувала, после при бабати си се намуфкала и така организма ти се е презапасил. Това е, защото той не знае сога отново ще консумира храна и това, което е презапасил се е лепнало по корема, бедрата и дупето ти! Ако не беше на диетата сега щеше да изглеждаш много по добре! За една диета е нужно да се кара бавно- по 2-3 кг на месец, а не по 5 за 2 седмици!

13.   Един единствен и най-важен съвет - разкарай тъпото си гадже.

14.   Съветвам те да си провериш инсулина и хормоните на щитовидната жлеза. Те може да са причината за "вълчия глад".
Драстичните диети по-скоро ще влошат положението.

15.   Това е проблем при много хора. Първо недей да изпускаш ядене това е много основно. Защото имаш едни мастни депа който се зареждат от всяко хранене... и от функционирането на тялото и движениято който правиш енергията се черпа и от там. Затова е хубаво да се яде на често и на малко.
Ако ядеш по 1 път на ден първо можеш да натрупаш кг. (зависи колко ядеш), второ със сигурност имаш повече подкожно мазнини като ядеш по 1 път на ден защото организма се зарежда с единстеното ядене. Затова по добре си закусвай нормално даже може и в повече на обяд си хапни ако можеш и към 4-5 и така.
Разбира се спортувай това е задължително.

16.   Мила, авторке, искам да ти кажа, че имах абсолютно същия проблем и с гладуването и с тъпченето, и с килограмите. От 51кг за същия ръст станах 42 с безумни тренировки и лишения в продължение не на няколко седмици, а на около две години. Спря ми цикъла. Изпитвах безумен страх да не напълнея. Нищо не беше важно за мен освен това да изглеждам красива и да си задържам теглото (можех да го свалям, НО си бях забранила да го качвам) В същото време мечтаех да мога да ям нормално, като другите, без да мисля само за това, но да съм слаба.

В един момент, дори не съм сигурна как стана, нещата се обърнаха. Преоткрих наново вкусната храна (как го каза ти: "усетиш шоколада по устните си") и започнах да се тъпча. Изяждах по 3-4000 калории на ден. И ми беше тежко, виновно и гадно. Чувствах се зле, но не можех да спра, не знаех къде е отишла волята ми. Спрях и да тренирам, защото се чувствах зле. След първия месец започнах и да качвам килограми, дори това не ми даде стимул. Бях изморена от всичко - от тъпчене, диети, от всичко. Реших, че не мога повече така, родителите ми не виждаха проблем в мен, казваха ми, че трябва да събера воля (как можеш да кажеш това на човек, който 2 години е проявявал непоклатима воля? ! ). Взех решението и сама отидох на консултация с психолог (тогава вече подозирах, че нещо не е наред). Поговорихме с жената, разказах й всичко, плаках, обвинявах се и най-накрая тя ми съобщи, че имам АНОРЕКСИЯ, която е преминала в ХИПЕРФАГИЯ. Правих терапия с нея около 9 месеца (без знанието на родителите ми, тогава работих като промоутърка и успявах сама да си платя сеансите). Нещата не се подобриха физически, но започнах да разбирам корените на проблема си и поне не се влошиха. Сега, 2 години по-късно, съм около 59кг (които варират между 56 до 60), и все още ми е трудно да се спирам в тъпченето си, защото живея съвсем сама, но НЕ го правя постоянно. Има дни, в които се храня напълно здравословно, ако тренирах или се движех повече, щях да имам едно тегло от 55кг, което се води за нормално. Но продължавам да се боря със себе си и да надвивам демоните си, всеки ден. Не е лесно, но има толкова много момичета по света също като мен и ако аз не избера да бъда силна, няма кой да го стори вместо мен.

Минали са 6 месеца от историята ти, не знам дали още влизаш тук, искрено се надявам да си добре! Ако положението се е влошило, знай, че не си сама, има много други като теб и че МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СИЛНА, АКО ГО ПОЖЕЛАЕШ! Анорексията и всички останали психически заболявания идват от омраза към себе си! Не се мрази и не се обвинявай, ти си прекрасна и заслужаваш да бъдеш щастлива и обичана, такава каквато си! :)

17.   Аз съм в почти същото положение в момента. Бях започнала да се храня здравословно и живеех доста активно, не спортувах нищо определно, но ходех много пеш и на туризъм. И така неусетно отслабнах до толкова, че от периода на миналата зима до началоно на това лято станах 37кг. В този момент аз се изплаших и сама ненавиждах слабата си фигура - постоянно ядях, когато се видя в огледалото, когато излизам, когато съм на купон, отивах повече да се наям, отколкто да се забавлявам. Но не вдигах килограмите, тялото ми като че ли не приемаше веществата, косата ми започна да пада. Осъзнавах, че имам проблем, ходих при много специалисти, до като не се стигна до там, че мозъкът ми започна да не функциунира както трява и аз нямах сили за нищо. В такъв момент отидох при човек, които с бионергията си ми отпуши блокажите, но дойде другата крайност, за да кача килограми, за де се харесвам и хората около мен да спрат да ми говорят за храна, аз започнах да се тъпча постоянно. Една вечер открих, че съм в състояние да изям цялата тава с готвено и цял пакет бисквити без да ми стане нищо. И така се започна първо един пакет, после втори, после трети, един шоколад, после втори и се превърна в навик- Преди нямах апетит и глад и за това ядях винаги когато можех. Така за 3 месеца качих 13кг., сега съм около 50кг. и не мога да спра да се тъпча, не съм усещала глад от страшно много време, просто изяждам всичко, което видя вкщи. Родителите ми крият вече храната, имам ужасни киселини от безраборнохо хранене, вече имам съмнение, че съм си съсипала организма много яко, но съм попаднала в такава депресия, че някак си изобщо не ми пука. Все се надявам, че един ден ще променя нещо, ще ми стане отново интересн живота и няма да мисля за храна на всеки 5мин., но не се получава и не се получава. Казвам си днес ако ще се тъпча, ще е само с плодове. И сутринта първото нещо, което направя, е да ида в кухнята. Нямам капчица воля, изолирах се от външния свят и нямам желание да се срещам с никого и да правя нещо, само чета разни неща в интернет. Осъзнавам, че всичко зависи от мен, но се чувствам безпомощна. Казвам ти го, за да знаеш, че има и други като теб. В известна степен мисля, че може да се преудолее ако имаш характер и воля и най-важното мотивация, заради която го правиш! Аз в момента я търся, вярвам в космическата енергия, вярвам в Бог, вярвам в много неща, но не вярвам в себе си и може би от там идва проблема.

18.   Здравейте и от мен! Рядко пиша коментари тук, но това засяга и мен, имам същия проблем! Даже пролетта писах тема тук "Непрекъснато искам да ям". След година и половина на строга диета (дори плодове не ядях) като през цялото време бях на 100 процента стриктна, в един момент нещо ми стана и непрекъснато мислех как и какво да ям, волята се изпари. В началото се тъпчех с плодове, ябълки до пръсване, по 2-3 килограма наведнъж, за половин един час.. после започнах да добавям и други неща, качвах килограми.. но точно това ме депресираше и нямах сили да започна диетат пак въпреки че имах много малко за сваляне.. а и в сравнение с преди... Чудя се тогава от къде съм имала тооолкова воля и къде е сега?? :( Всички ми се възхищаваха, другите не издържат и по седмица на диета а аз толкова време.. и накрая... :( но все още имам надежда.. та така после продължих да се тъпча но не с ябълки а с шоколади и други супер калорични неща... ставам и първо отивам да ям, ставам и ако няма нещо вкусно първото нещо което правя е да отида да си купя.. излизах и през нощта.. и пълни торбата с ядене, по улиците ям.. насякъде.. сега трябва да се успокоя.. и да се спра.. знам че е и на емоционална основа.. много неща в емоционален план ми липсват.. въпреки че отстрани имам всичко според хората, живота ми е добре.. а и всички ми повтарят стегни се, имай воля... е как като имам чувството, че ЦЯЛАТА СИ ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ СЪМ Я ИЗХАБИЛА С ДИЕТА?? и аз ходих веднъж при психиатър.. май не помогна, освен че ми даде надежда.. но все пак от мен зависи всичко.. не се понасям вече, занемарила съм се тотално и всичко в живота е така, а нямам време за губене.. как да се измъкна?? и да знаете, не сте сами!! Пожелавам на всички в такова положение да имат силите, да намерят какво им носи повече удоволствие в живота от храната.. и да са щастливи :*

19.   и аз имам същия проблем.. напълняла съм с повече от 20 кг.. имам чувството че си провалих живота и не спирам да ям и да мисля само за храна.. много е тежко

20.   Нямам време да изчета всички коментари, но... момичета, това, за което говорите се нарича ХРАНИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО.
Винаги е на емоционална основа, храната става измамен заместител на липсващо внимание/любов/положителни емоции или начин да се самонакажеш (включително и като се лишаваш от нея). Най-добре е да споделите с близки и да потърсите помощ от психотерапевт, трудно е човек сам да се измъкне от омагьосания кръг освен с много воля. Друг ваирант, за който се сещам и който не е така скъп - пробвайте йога в малка група, най-добре медитативна. Успокоява ума и тялото и регулира всякакви излишъци!

21.   Здравейте! Аз съм момче. Накратко преди исках да кача кг и успях с мн ядене да кача 8 кг, но после не спирах да ям. Тогава дойде решението!!! Ядях 3 пъти на ден, НО винаги ставах гладен от масата, за да не ми е тежко. В последствие организма ми свикна започнах да ям по 2 пъти на ден като единия път си хапвах нормално, а другия ставам пак преди да съм се наял. Тренирам по 3 4 пъти седмично (бягане, коремни преси, и естествено някои мъжки упражнения лицеви, набирания и тн) Сега съм 64 кг, а бях 73 чувствам се перфектно, защото тялото ми е стегнато, не изпитвам нужда нито да седя гладен нито да се тъпча постоянно, но забелязвам, че когато нямам какво да правя иснтиктивно отварям хладилника и тогава се усещам и го затварям. Просто си намерете какво да правите, освен това спортувайте и намалете храната като мен просто ставайте леко гладни от масата. Аз лично не пия газирано, не ям мазно това също оказва влияние. Дано да съм ви помогнал. Имайте предвид че първия месец е най-трудно, но ако успявате да спазвате всичко 1 месец после нещата ще става мн по-лесно! Освен това след като свалих тези кг и спрях някои храни здравословното ми състояние се подобри драстично! Успех дано да съм ви помогнал!

22.   Виж ще ти кажа само, че ако ядеш нормално тоест на закуска, обяд и вечеря няма да на дебелееш, но ако не се храниш, както си правила тялото ти няма да приема храната, и ще се разболееш от нещо много сериозно!

23.   Момичета, и аз бях като вас! И намерих следното решение. Пазя диета две седмици, после един ден прегрешавам и си позволявам абсолютно всичко-алкохол, шоколад, бекон, хлебчета, сладолед и т. н. и т. н. Диетата ми е много проста и без физически упражнения успях за 1 месец да сваля 10 килограма и да ги задържа. В началото прегрешавах само един път в месеца, но сега след като свалих всичко излишно, прегрешавам 2 пъти месечно. Та, диетата се състои в следното-на ден се консумират: до 60 гр. хляб, до 500 мл. кисело или прясно мляко, до 300 гр. пилешко или телешко месо, до 1 кг. зеленчуци, до 4 плода-като 1 банан се счита за два плода, а ако консумирате плодове като ягоди или череши един плод представлява 15 броя от черешите. На седмица се позволява до 4 бр. сварени яйца, до 100 гр. ориз, картофи и царевица. Когато ми се прияждаше шоколад в началото и ми беше много терсене си плавих следният шоколадов микс-какао с кисело мляко плодове, а за да ми е по-следко си слагах подсладител. За един месец си наложих на волята и не консумирах никакъв алкохол, никакво сладко, ядки и т. н. Отслабнах, както ви писах 10 кг. за 1 месец, като не съм гладувала и за една минута. Освен това показателите на кръвта ми се подобриха. Имам една приятелка за една година свали 53 килограма, като първият месец винаги е най-силен, а от вторият нататък започват резултатите за намаляват. Сега спазвам тази диета само след коледните празници или след някоя почивка. Не се мъчете да гладувате и да изхвърляте храна, защото да се хвърля храна е грехота! Успех!

24.   И аз съм поствала подобна тема. Вярно е, че причината за преяждането, както и за ненормалното гладуване, е емоциална и психиологическа. Всички знаем, коя храна е полезна, колко и как трябва да се яде, за да се чувставстваме и изглеждаме добре. Но несигурността, липсата на баланс в живота, неудовлетвореността в една или друга насока избиват в извратени хранителни навици. В храната търсим разрешение на вътрешни противоречия, но храната не е разрешение, тя сама по себе си е нов проблем. Защото храната веднага след приемане води до еуфория - ускопокоява, разведрява... но после стресът и самообвинението след поредното преяждане се появяват с пълна сила. И това е въртележката - в която лично аз се въртя в повече от 10 години и чакам да порасна... и да започна да се контролирам... но все по - трудно става да контролираш каквото и да е. Мисля, че разрешението трябва да се търси в осъзнаването на потребностите и правилните начини за задоволяването им. Не може на всеки сигнал на тялото да се реагира с храна - вярно най - лесно достъпна е, но хубавите неща не стават лесно. Хубавите неща не се поднасят на сребърен поднос - за хубавите неща трябва да се бориш, да преодолееш себе си, за тях трябва да проявиш воля!

25.   Здравей и от мен! Не се притеснявай и ужасявай от този период - повечето момичета и жени сме минали или минаваме през такъв. И аз самата срещам трудности с балансираното хранене много често, но най-най-най-полезното нещо, което можеш да направиш за себе си (физически и психически) е да спортуваш повече. Ако прекалиш с храната, просто прави по-дълги тренировки и т. н. Отслабването само с глад е болезнено и ненужно, а и води до ужасни странични ефекти (аз лично си имах кофти здравословни проблеми). Така че вземи тези калории, които си приела за деня, като енергия за една качествена тренировка. Ще започнеш да усещаш тонус, мускулатурата ти ще се подобри, концентрацията и бързите рефлекси - също. Ще се чувстваш по-добре и ще знаеш, че си изгорила калориите, които те притесняват, и няма да ти се лепнат някъде, където не искаш.
Не се притеснявай и не стигай до крайности, това е процесът на откриване на твоя собствен начин на хранене и изграждане на удовлетворяващ за теб външен вид. Успех!

27.   Това, което разказваш е наистина сериозен проблем, но проблема не е това че не можеш да спреш да се тъпчеш, ами че искаш изобщо да не ядеш. И аз съм минавала през такъв период, исках толкова много да отслабна но бях изключително неинформирана въпроса със здравословното хранене и начин на живот.
Едно ще ти кажа-като не ядеш ще си докараш някоя болест-язва, анорексия и т. н., и плюс това като не ядеш надебеляваш още повече. Това е естествен защитен режим на организма. Първоначално отслабваш, колкото отслабваш, но междувременно тялото ти е под стрес и започва да си трупа запаси и мазнини и затова после, когато почнеш пак да ядеш нормално си възръщаш същите килограми, че и отгоре!
А проблема ти с това, че искаш да се тъпчеш и нон стоп мислиш за това как искаш да се наядеш здравата е в това, че не ядеш правилната храна. Защото във всичките тези вафлички, чипсове и соди няма нищо, от което се нуждае организма ти. С тях ти се нахранваш временно, а тялото ти се нуждае от всичките видове витамини, минерали, белтъчини, протеини и т. н., а тях ги има единствено в нормалната и истинска храна. Затова вместо да нагъваш снаксове се насили да ядеш зеленчуци и плодове(и месо, но него по-рядко). Опитай се да намалиш вредната храна до минимум, естествено без да си поставяш ултиматоми, и се захвани да спортуваш! Така ще има най-голям ефект, ще е дълготраен и най-важното ще си здрава!
Също така пий много вода. Тя помага за стимулиране на метаболизма(и за абсолютно всичко друго в тялото ти).
И недей да правиш всичко това, само заради някакво момче, което ще забравиш след някой друг ден. Прави го за себе си! Защото се уважаваш и не прави нищо на себе си, за когото и да било, защото тялото си е твое и ако се чувстваш добре, каквато си си, това е най-важно. Защото винаги ще има някой, който да не те хареса, но не теб не трябва да ти пука!
Надявам се да съм ти помогнала и според мен това са най-полезните и ефикасни съвети, с които нямаш риск за здравето си. :)

28.   Момиче.... Та ти си адски слаба!!! Аз съм на 13 (1. 54 висока) и съм 45 кг. - не съм дебела, а съм в нормално тегло. Аз имам същия проблем като твоя. Всички ми казваха, че съм адски слаба и реших да направя нещо - почнах да ям адски много. Не спирам да ям. Постоянно ям. От 40 за един месец станах 45 :(...

29.   И аз съм така... За 2 месеца от 50 станах 36 обаче аз съм още по-ниска (1. 50) на 16год съм. една година се мъчех да кача кг заради многото лекари и най-вече семейството ми, защото нямах цикъл... постоянно ми натякваха да ям, защото съм била мн грозно слаба скелет според думите им на нищо не приличаш ми казваха семейството (а когато бях 50кг все ме пощипваха и ми правиха намеци колко съм пухкава, пухкавелке :) ) организма ми не обработваше добре храната и изобщо не качвах 8-9 месеца си седях на 36. И изведнъж почнах да преяждам още повече (по 10хиляди калории) дори корема ме болеше, но аз продължавах.. за 1 месец качих 10кг после още толкова.... Сега съм 60кг.... от много тъпкане постоянно. Даже се крия и си купувам мн храна за да се натъпча. Това е психическо заболяване и единствено сам може да си помогне човек.... Разбрах го по трудния за съжаление начин....

31.   Мислех, че съм само аз..

32.   Момичета това е временен период от тийнейджърството. Когато поотраснете и се сблъскате с истинския живот няма да има кога да мислите за храна, преяждания и т. н. А за момента е добре да запълвате времето с някаква дейност и най-важно е да осъзнаете, че дори да изядете всичката храна в къщи няма да се почувствате по-щастливи и обичани, търсете истинската причина за проблема, ще е нужно време и преяжданията няма да спрат от раз, но постоянството е по-важно.

34.   и да слушаш съвети, повярвай ми, няма да ти помогне.
Това просто няма спиране
колкото и да плачеш, колкото и да се опитваш да не ядеш, това е просто фаза ие неизбежна, особено при момичетата,

Просто се примири с факта и започни да спортуваш или да правиш неща, които ти харесват и наистина те карат да се чувстваш добре.
И спи повече! Помага! обаче не яж прекалено много преди лягане или, ако си гладувала цял ден, и като се прибереш и започнеш да се тъпчеш, няма да има полза от всичко това.
Просто, розбери кога наистина си гладна, Азго разбирам, когато мога да изям дори една ябълка, само и само да спра да си измъчвам стомаха.
Успех:)
сега виждам колко е стара темата, но все пак се надявам да помогна на някой...

надявам се да се публикува xd

35.   Ами аз съм само на 14 години, а съм 63 килограма постоянно си казвам че ще отслабна и когато си кажа няма да ям почвам да ям двойно съвета ми е когато ядете на масата да ядете половината количество което сте яли вчера мисля че ще подейства също мога да кажа че спортуването като от сорта само и единствено да ходи човек и да пие повече вода ще може да си оправя фигурата ще държа в течение всеки който има като моя проблем

П. С:Солетка :(