Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравей, и аз си задавам точно същите въпроси, с които завършваш писмото си. С тази разлика, че съм на 35, не съм се омъжвала и нямам деца, само няколко по-дълги връзки, но никоя от тях удовлетворяваща. Ще ти кажа какъв съвет получих от известен психолог, на който писах и за моя изненада получих отговор. Той ми каза, че създаването на връзка не бива да се превръща в самоцел, и че фиксацията върху даден проблем (твърде много и често мислене по даден въпрос) ни отдалечава от разрешаването му. Посъветва ме да се заема с личностното си развитие и да се старая да "забравя" за проблема. И наистина усещам, че вече не мисля постоянно за това, че съм сама и кога ще срещна моята половинка. Уча чужд език, чета книги, излизам с приятелки от време на време, ходя да пазарувам, защото красивите неща ме радват (знам, че така запълвам празнини в мен, но... както и да е). Сега се замислих, че скоро след като спрях да се фокусирам върху проблема, срещнах един страхотен човек, който ми допада, разбираме се чудесно и мисля, че ме харесва. За съжаление той е с 10 години по-млад и нищо няма да се получи, но исках да ти кажа, че може би наистина когато спреш да искаш и да се стремиш към връзка, изникват нови възможности за такава. „Когато спреш да желаеш нещо неистово, то само ще се появи в живота ти”. Надявам се да е така и аз лично мисля да послушам този съвет, а пък каквото трябва, ще стане. Въпреки, че съм харесвана, не виждам в никой от мъжете, които познавам, подходящия за мен. Но както ми каза този психолог - "Много по-стойностно е да се изчака появата на правилния човек, отколкото да превръщате живота си в поредната драма от проекции върху неподходящи хора. " Надявам се този съвет да помогне на мен, на теб и на много други самотни хора, които търсят своето щастие. :)

7.   Аз не разбирам какво ти е орисаното да си на 40 години с два брака зад гърба си и две деца. Имаш време за поне още два плюс дете (деца). Виж, ако беше на 60 щях да ти разбера терзанията.

8.   Здравей! На мен пък ми харесваш. Високо ценя у хората стремежът им към нещо, което мислят, че ще е добре за тях. Е, понякога така става, че като получим това, което искаме си казваме: това ли беше... Но пък е хубаво, че не се задоволяваш с нещо, просто защото го няма онова, Твоето си. И аз съм така. Знаеш колко струваш, какъв човек си, наясно си с нещата, които заслужаваш - търси ги. Аз не виждам нищо лошо в това да преследваш целите си. Не спирай, докато не намериш това, което търсиш. Красива, интелигентна жена - защо да не заслужаваш нещо по-добро от наличното? Не си престаряла, че да се примиряваш така лесно. Разбирам да си без деца, без връзки зад гърба си, без ухажори и да си на 40 - тогава е стряскащо. Сега просто ти трябва човек, който да те цени и да се имате един друг. Пожелавам ти го! :)
П. С. Някой критикуваше изказването на авторката, че слагала етикети на хората "грозни дебели". Да, красотата е относително понятие, но защо да не наричаме нещата с точните им имена?

9.   Имаше една приказка малко вулгарна е, но общо взето една жена чакала, чакала принца на бял кон и най-накрая и на коня вече била навита, ама нямало. Та според мен са ти прекалено високи изискванията и прекалено идеализираш. Идеални хора няма. А и ти си на 40, колкото и да си красива и сексапилна, мъжете на твоята възраст, които са свободни и са свестни са изключително малко, повечето са обвързани, а които са по-млади си харесват по -млади, защото е пълно с красиви жени, които са забавни, умни и перспективни.

10.   Аз съм авторката: Благодаря на всички за отговорите - и на тези, които ме скастрят и на тези, които харесвам. Да, имам самочувствие и си знам цената, но не съм високомерна - винаги се държа приятелски, мила съм към всяко добро същество, ; в живота не разделям хората на грозни и хубави (както ревниво съм го написала тук), а на добри и лоши, изхождайки от поведенията им.
За дебели и грозни жени, с което разбунтувах някои духове тук, искам да каже, че имах пред вид, когато живеех в Флорида и там повечето жени са много, ама много дебели, и като гледам, че до тях стои прилично хубав мъж и прегърнал нежно жената по огромната й гърбица от тлъстина (само който е бил в Америка знае за кой точно тип говоря, защото иначе по филмите тези действителности не се показват и няма как да ги знаят хората тук)и си гукат двамата мирни и щастливи - споделям ви, че определено изпитвах ревнива болка, защото до мен в това време стоеше един студен като камък мъж, който беше вечно сърдит и нацупен и аз се чудех как да го омилостивявам, за да ме дари с малка усмивка поне.... А сравнение с онези жени аз наистина изглеждах като кукла Барби, а се чувствах вътрешно като супер грозна вещица, до която мъжът ми не желае да се докосне... защото виждаш ли, пак нещо съм сгрешила и трябваше да бъда наказвана с демонстрация на безразличие... И ревнувах ужасно. Да, ревнувах ги тези жени! Съдете ме за това, но е така.
А за последния мъж до мен - той ме обвиняваше, че съм много амбициозна и припряна(както тук някои хора намират че съм). Но да разгледам кое е лошото на това - Ами да, искам да живеем добре, затова съм се амбицирала да създавам бизнес в тези невъзможно трудни времена и имам крещящата нужда от подкрепа, защото сама трябва да мина през всякакви изпитания, за да успея... Имам нужда от подкрепа на мъж! А той, мъжът до мен, от 6 месеца е без работа и на моя издръжка, и ако се случи да получи от някъде пари, си ги пръска за себе си(да не кажа, че се напива до козирката от радост, че е взел някакви пари)... Което според мен не е честно.... А той използва всичкия си чар, за да ме убеждава, че той е моята половинка и ние сме създадени един за друг.... Ужас!

Значи, разглеждайки "скастрящите" към мен коментари си правя изводи дали трябва да се променя - например дали трябва да стана по-малко амбициозна та белкем харесам и аз някой.... Шегувам се, разбира се. Няма да го направя.
Огромно БЛАГОДАРЯ на #6 - мисля, че точно така трябва да постъпя. Никога в живота си не съм оставала без връзка, защото съм изпитвала неистов страх от самотата.... Но май ще трябва да се преборя с тази моя фобия и ще си поостана сама без да насочвам цялото си мислене към появата на моята половинка...
Също #6 - желая ти от все сърце да се получат нещата при тебе!

#8, БЛАГОДАРЯ за добрите думи. Да, не мога да мина на по-долна стълбица... Приела съм, че моя живот е изкачване нагоре - поне засега. И човека, който ще е до мен трябва да прави същото - аз не искам да дърпам никой нагоре, нито искам някой да ме бута... Т. е. трябва да има синхрон...
БЛАГОДАРЯ отново на всички ви.

11.   Ха така! Браво! Само че, на това не му викай "орис", защото сама си го контролираш, а "орис", "съдба", са понятия, които предполагат липсата на възможност за контрол над събитията. Чичковците от Америка си гушкат дебеланите, но пък "дебеланите" им не се опитват да ги доминират. Хората живеят щастливо с обременените си с недостатъци партньори и ти им завиждаш само за един от елементите на битието -за това, как изглежда отстрани тяхната връзка (или съжителство, или партньорство).

Всъщност, ти би желала само тази видима част от битието им. Ако познаваше същността на това, което описваш като повод за недоумение, сигурно щеше предварително да се откажеш от изявеното си тук желание. Защото доброто партньорство и взаимните отговорности са задължителни не само в деловите сделки, а и в любовта и в брака и в семейството след него. Човекът с главно "Ч" не е един - сама познаваш голям брой приятелки, чийто съпрузи изглеждат като такива. Но ти не си готова ( а дори ми се струва по вярно, че не искаш) да загубиш свободата на личното си битие във връзка с която да натоварваш битието си с допълнителни отговорности към мъж.

В такъв случай най удобният начин на живот за теб си е този, който водиш. Излишно е да посещаваш църква, ако не си религиозно заблудена. Там има (може би) утеха, но няма решение на нерешими проблеми. А ти просто нямаш проблем. Това, което описваш че ти липсва, всъщност е съжителство с мъж, който да е достатъчно умен, за да работи за теб и достатъчно глупав, за да не те доминира. Трудна задача. Откажи се, ако отговорът й не ти допада.

12.   #11, или аз не съм се изказала достаъчно ясно, или ти не разбираш написаното от мен като заключение - НЕ искам мъж да работи ЗА мен, а С мен! - затова казах, че искам той да върви в синхрон заедно с мен. И не искам мъжът да е глупав, защото именно глупавите хора се опитват да доминират над другите (замисли се и че видиш че е така).

Освен това никъде не съм казала, че в момента нямам съжителство с мъж - имам, но сме в процес на преосмисляне (аз де), защото не ми харесва да издържам мъж повече от 6месеца вече, който си харчи малкото пари, които изкарва от време на време за цигари, алкохол и други глупости, да няма приоритети и да не може да поема отговорности към семейство и дом. За това мисля, че това не е моята половинка. И не желая да прекарам живота си по този начин - т.е. да уча някой да прави нещо, което не му идва отвътре....

13.   Силна си! Напълно съм съгласна с номер 8! Харесвам силните жени! И аз смея да кажа, че съм! Точно така, ти имаш мъж с който да си в синхрон. Очевидно си властна, аз не по-малко, по-силен мъж, ще те засенчи, ти няма да си добре. По-слаб мъж, ще те дърпа надолу, пак няма да си добре! Съветвам те, да останеш сама, колкото и да не ти се иска. Спри за момент, ослушай се, изчакай, поогледай се и той сам ще дойде! От все сърце ти пожелавам да откриеш това което търсиш и да го задържиш! Евалата на такива силни жени!

14.   Чета и направо не мога да проумея, що за хора сте? Ама как изместихте същността на темата? То човек си споделя проблема... и отнякъде някой взел че се хванал за някоя дума и както казват- отиде коня в реката :)
Така е, ако си добър, слънчев, услужлив човек НОРМАЛНО е да искаш да доминираш на някого в тази природа. Не става да се раздаваш на 100 или 200 процента а да не очакваш да ти отвърнат със също. Подкрепям №6 и 8.
От сърце пожелавам късмет, успех и да си намериш половинката. Всеки заслужава да е щастлив :*

16.   Към авторката: Разбирам те напълно и се чувствам по същия начин. Хубаво е да знаеш, че не си единствена с такъв проблем. Сигурно до голяма степен ние сме виновни за това, но и не можем да се променим, защото вярваме, че човек трябва да върви напред, а да не стои на дивана-както повечето мъже. Но ако имаш мъж, който да е по-активен и оправен от теб, мъж, от който да се учиш, той със сигурност ще мисли, че не е мъж само за една жена-поне в България със сигурост е така. Разбирам, че искаш да вървите заедно напред, да ти е подкрепа, да те разбира, да те разсмива и възбужда. Но като се замислиш, виждала ли си го някъде? Там, където изглежда, че е така, със сигурност има и много проблеми и препятствия. Знам само, че цялото блъскане за самореализация и уважение не си струва, ако няма любов в живота ни. Но дали щяхме да я оценим, ако я имаше, като сме се превърнали в машини за пари и успех...! Човек не може да има всичко!

17.   Много избираш, ти си на 40 с две деца, никой готин тип няма да се занимава с теб като може да си хване 20 годишна. Застани пред огледалото заедно с голямата си дъщеря и ще се убедиш. А и повечето на твоята възраст вече са създали семейство или изобщо нямат намерение да създават... Снижи малко китериите, слез на земята, поогледай се в омразните интернет страници и ще видиш че ще срешнеш твоя човек.