Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Имам проблеми с килограмите, аз съм другата крайност (ген), но пък се научих на доста номера.

Пълни си хладилника само със здравословна храна. Предполага се, че ако няма нищо различно от зеленчуци, пилешко месо и млечни продукти, няма как да се тъпчеш с боклуци. Вместо на бюрото ти, или на масичката до дивана или просто някъде около теб да има пакети със солети или някакви сладки, слагай по 1 шише вода. Трика изглежда невъзможен, но ти по-скоро имаш лош навик, а не проблем с храната. Когато се почувстваш зле или просто ти е скучно пиеш вода, в хладилника ти има зеленчуци, месо и млечни продукти и е почти невъзможно да нагъваш за 3-ма. А дори да ядеш, накрая ще излезе като да си изяла една салата. Естествено, няма как да мине съвсем без сладко, но да речем всяка седмица си взимаш по 1 шоколад и 1 пакетче бисквити. И толкова, без договорки, само с воля. Или пък да речем сладки дъвки, ха де, да те видим. Доста хора са свикнали да лъжат стомаха си с дъвки, направи го и ти. Има всякакви разновидности на орбит. Пиеш вода, лапаш една дъвка и сядаш да четеш книга или пък излизаш на разходка.

Причините хората да имат хранителни проблеми не са много:
- Гена им е такъв
- Имат лоши навици (ядеш от скука; не ядеш за да чувстваш, че имаш контрол над тялото си)
- Мързела им надделява, а волята им е слаба
Ако е от гена, са големи мъки. Ако имат лоши навици, трябва само да ги отстранят или заменят. Ако пък мързела им идва в повечко, то една голяма доза мотивация не би им била излишна. Това е всичко.

7.   Ти си интелигентна, чувствителна, емоционална. Това го казвам, без да съм хвърляла боб. Причината ти е ясна- душата ти е болна. Наясно си с част от причините, но не можеш да анализираш всичко и най-вече не знаеш как да си помогнеш сама. Потърси си добър психолог. Струва ми се, че си готова да бъдеш излекувана, но няма да се справиш без помощ очевидно. Успех!

8.   Авторката: Благодаря на всички, които се включиха в темата! Прочетох внимателно всеки коментар и всичко ще ми е от полза.

9.   Аврорке, прост трик, който ползвам успешно от няколко дни - когато изпитваш глад, пий сок от лимон, може и разреден с вода. Това е естествено средство за поддържане на постоянни нива на кръвната захар...
Храни се по часовник не по-често от 2-3 пъти на ден. Яж здравословно, но не гладувай. Най-важно е да спреш да ядеш сладко...
Успех

10.   Аз имам същият проблем, абсолютно! Бях болна от анорексия, не съм стигала до глад, просто бях депресирана и нямах апетит, но сега все още съм в депресия, но в желанието си да недебелея по-бързо, тъй като и аз самата не можех да се концентрирам, забраях. Мозъкът ми просто не функционираше, а накрая даже тялото ми едва се движеше. Беше ужасяващо, но имах воля за живот тогава. А сега я изгубих, за това почнах да пия антидепресанти. Яда ужасно голямо количество храна, сега и аз пиша след поредното претъпквани. Ужасно е, вечерта почнах невинно с един грейпфрут и после се стигна до една тава с изяден ориз, лютеница, ябълки, фастъци, един буркан с тахан и филии, много филии и мед, просто всичко, което ми попадне пред погледа поглъщам. И после идват болките, тежеста и киселините, ужасяващо е, а съм само на 19. Съсипвам се и не зная защо то правя. Ще се боря, мислите за самоубийство ме оставят, но все пак е трудно. Предполагам и при теб е в следствие на депресия, посъветвай се с психотерапевт, а ако не помогне пробвай с психиятър. Не се предавай! Вярвам, че ти и аз ще се справим, просто е бавен процес. Въпрос е да намерим мотивация и желание и ще успеем. И след години ще се смеем на това наше състояние!
Не знам защо писах, може би просто да знаеш, че не си единствена в това положение! Прегръщам те топло и се моля!

11.   Май ще е добре да се обърнеш към доктор. Ако се опиташ да се справиш сама, ще е добре да започнеш нещо ново. Просто ти трябва промяна в ежедневието и нещо, което да те мотивира да спреш това съсипване. Преживяла съм го, но все още от време на време имам такива изблици, които вече не стигат до крайности, защото съм си свила стомаха и няма как да преям много. Мен ме спасиха курсове, а след това започнах и нова работа в бар вечер. Бях доста дебела тогава и чак ме беше срам, но превъзмогнах всичко и продължих. Килограмите започнаха да се топят неусетно, без диети и ограничения, просто ядях само това, което наистина обичах, в случая картофи, тортички, ядки, плодове, салатки, дюнери... смешно звучи за диета, но като за начало количеството е важно да намалиш, не да се хвърлиш на зелева супа примерно. Ти сигурно си имаш работа, затова бих ти препоръчала да се запишеш на народни танци. Там има доста по-големи от теб и със сигурност и по-пълни, така че няма да се комплексираш и да се чувстваш не на място. А и да няма, все едно, за месец и ти ще влезеш във форма, ако ходиш 2 пъти седмично поне. Другият плюс е, че ще се запознаеш с нови хора, ще намериш нови приятели, а това допълнително ще те извади от депресията. Танците много сплотяват хората. Със сигурност ще имаш дни или вечери, в които пак ще се връщаш към порока, но не трябва това да те демотивира. На другия ден започвай от начало с усмивка. Много важно е по някое време наистина да направиш някоя диетка с което да свиеш стомаха и след това по-трудно ще се отдаваш на преяждане, ако не го правиш постоянно. Стискам ти палци да успееш и да ми послушаш съвета, ако искаш, разбира се. И все пак едно-две посещения при добър специалист няма да са излишни. Можеш да пробваш и с хипнотерапия. Хора отказват цигари и алкохол с нея. Има много начини, стига да искаш. Друго важно, което да ти споделя от моя опит е - да не се затваряш в себе си и да не се потискаш, ако някой път прегрешиш и да не се поддаваш отново. Просто не се обвинявай, а продължи напред. Не си забранявай храна, чувствай се все едно всичко ти е позволено винаги и хапвай каквото искаш. А и недей да си мислиш, че някой те гледа или ти се подиграва на визията. На хората обикновена не им пука как изглеждаш, а как се държиш с тях. Ако искаш остави някакъв емайл да си пишем. Много мога да говоря по темата. Ако не искаш, няма проблем. Успех!

12.   Хората по целия свят казаха истината за: Как да поддьржам нормалното си тегло.

Спри да се тьпчеш като прасе и ходи редовно на фитнес бягане поне по 1-2 клм на ден.

Кво четете списания с диети: Как да отслабна като не ям почти нищо или ако ядеш да ядеш трева и ярма.

Не да припадате по магазини ми ще мрете като вьшки, ако не ви дойде акьла, а мьрзела ви да си отиде.

13.   Започваш ежедневен спорт.

Намираш си някакво ново хоби, занимание, нещо, което да ангажира голяма част от ежедневието ти.

Излизаш повече с приятели.

Не гладувай, пий много вода

Всъщност, в горните коментари са казали всичко, но аз да си кажа и от мен:))))

14.   Здравейте, а пък аз съм само на 15 и си мислех, че съм почти единствена с този проблем радвам се, че видях, че не съм сама! Искам да спра ужасно много - малко преди лятото не ядох нищо и стигнах до 43, когато се поглеждах в огледалото виждах скелет, но продължавах да не ям, защото си мислех, че ще надебелея (което си е вярно). Тренирам 5 дни в седмицата и тичам много според мен защото чувствам, че така се наказвам... И сега след лятото (понеже аз уча и живея в испания) започна учебната година и след всичкото тъпчене през лятото ( точно както го описвате по нагоре) си мислех, че ще е лесно да започна да не ям отново, но увии ннее... Лесно е за мен да не м нищо цял ден, но към 22:00 или малко по-късно идва ПРИСТЪПЪТ... Ужасно е.. Чувствам се дебела на 5 минута след като изям количеството и.. Искам да спра.. И не мога да изпразня хладилника и да има само зеленчуци, защото живея със семейството, но те се контролират... Не знам какво да правя, изморих се от ядене, но не мога да спра... Странно знам и сигурно си казвате, но ти го осъзнаваш, защо просто не спреш, щеше ми се да е толкова лесно!!
-Nikol
P. s i blagodarq predaritelno za vnimanieto i za pomoshta
Strah me e.. Isskam da spra..

15.   Здравейте и от мен. Само на 17 години съм, но ще се опитам да помогна. Понеже аз се разболях преди година от така наречената и все още не до толкова позната за нашата страна болест "анорексия невроза". След като свалих 24 кг. за 2 месеца и половина естествено си изгубих цикъла, бях постоянно изнервена, страшно самотна, но самия факт, че можех да контролирам храненето си ме караше да се чувствам повече от прекрасно, без да осъзнавам, че имам някакъв проблем. Така и не след дълго всички около мен разбраха, че нещо не е както трябва. Започнаха разговори за храна, крясъци, постоянни скандали, докато един ден не намерих "перфектния" изход от ситуацията. Започнах да се храня пред нашите, като след това отивах в тоалетната и повръщах всичко. Със всяко следващо хранене храната, която поглъщах ставаше все повече и повече, докато накрая не достигнах до 2 часово тъпчене, без реално да усещам вкусът на храната. Винаги имаше и прочистване дали било с повръщане или разхлабителни в огромни количества, но това не доведе до загуба на още килограми, а напротив - качих около 5 килограма. Мислех си, че ако утре си кажа спирам наистина ще спра, но уви не можах, все едно се бях пристрастила към това. След всеки пристъп на преяждане се чувствах виновна, депресирана, неспособна да се контролирам, което за мен беше огромен шок. Винаги съм можела да се контролирам, а сега просто не става. Започнах да се ровя насам на там из сайтовете и намерих доста полезна информация(търси из английски и американски сайтове, има безценни съвети) как да си помогнеш сам в тези ситуации. Понеже както споменах по горе, ще тези заболявания не са познати в България и никой специалист не можа да ми помогне. Думите им обикновено бяха "яж и ще се оправиш", "направи си хранителен режим", "това са лигавщини", "иска се силна воля" и т. н.... Еми да, ама не! Това са заболявания, а не лигавщини! Наистина много сериозни заболявания, за които се изисква адекватно и наистина МНОГО ДЪЛГО лечение. В България има само 1 лечебно заведение заведение което лекува такива зависимости, но лечението е ужасно скъпо!
Съвета ми е да погледнеш сайтовете за които ти казах и да подчертая отново, да са английски или американски (понеже лечението на тези заболявания там е мноооого по напреднало от колкото тук). Ако това не даде резултат, потърсете ПСИХОТЕРАПЕВТ, а не психолог или психиатър ( при тях се наблюдава най-успешно лечение на този тип зависимости). Потърси информация относно хиперфагията така се нарича самото заболяване.

Поздрави.
Ивелина :)

19.   Аз много обичам да ям, но само като си помисля, че ще напълнея и не преяждам. Рядко преяждам, може би 2 пъти в годината. Но въпреки това обожавам храна.

20.   Аз също съм на 15. Като малка не обичах храната. Мислех си само за игри и така нататък. Родителите ми много се притесняваха. Уви обаче в 7 клас имах много за учене, а и преди изпитите и започнах да се тъпча, тъй като ми ставаше скучно от учене, а нямах време за разходки с приятели. Преди никога не бях яла толкова, но започнах да мисля само за храна. Приемах го като почивка. Училище, храна, филми това беше. Веднъж, когато бяхме седнали да обядваме и баща ми ми каза -Спри да се тъпчеш! Напоследък ядеш много. ограничавай се!! След няколко седмици се замислих над думите му, но аз не чух ограничавай се, а сприи да ядееш.. И когато хапнех нещо чувствах вина и веднага започвах да тичам или карам колело. Направо си развалих стомаха с това гладуване. Сега често ми се подува. Тази година обаче пак започнах да преяждам. Тъй като цялата ми компания си похапват, а на мен не знам какво ми става ограничавам се цял ден и вечерта ям кат за цяла година :D Казвам си яж равномерно, на защо не го правя.
Наскоро започнах да се интересувам и да искам помощ. Защото когато поискаш помощ и не криеш всичко в себе си ти става по-леко и започваш да се възстановяваш. Всяка вечер си изготвям мой режим с храни, които обичам, но се старая вредните да са в най-минимални количества. Не си казвам, че няма да ям, защото думата-Няма да ям! Започна да ме плаши. Просто заменям мазните храни с варива и други, яжте хляб, яжте сладко, но в съвсем малко количество. Просто трябва, да си слагате в порция и докато ядете не се съсредоточавайте само върху храната, а си мислете за хубави и приятни занимания, които да направите след хранене.
Кажете си има време за всичко-забавления, учене, спорт, семейство и приятели...
Но най-важното нещо е да се научим да споделяме с близките си :*

22.   Иска ми се да имах твоите проблеми... когато бях на 15 година- две имах анорексия и булимия после. Да, мъчително е обаче от теб зависи как ще се оправиш... сега като видях какво е безработица, разочарования и сериозно заболяване с лиск за живота ми.. какво ли не бих дала да съм на твое място. Щях да живея като всички останали без да ми пука за кг-те :)

23.   Спешно се влюби!!!

24.   И аз имам такъв проблем, но слава богу ми се случва 1-2 пъти в месеца (и аз обикновено след някаква депресия го правя и точно като теб от солено на сладко и пак обратно докато не ми стане толкова тежко че да не мога да дишам).
Като тегло съм ОК - 170см / 55 кг и ще ти кажа кое действа при мен - просто гледам вкъщи да нямам шоколади, бисквитки, чипсове и т. н други глупости и като цяло не се презапасявам с храна, за да "няма" какво да ям когато огладнея. През времето когато ям нормално не ям хляб, сладко, алкохол, газирано, пържено и т. н и до голяма степен компенсирам преяжданията, спортувам през ден и не ползвам асанс. , ходя много пеша - така някак си съм по - спокойна че когато преям няма д ами се качи.
Имала съм и моменти особено по празниците когато 3-4 дни подред преяждам - тогава се налага да пазя диета после.
Но това са просто мерки, за да спреш симптома, а не проблема. Проблемът ще спре когато се почувстваш щастлива и удовлетворена ( не ти го казвам от опит - аз все още не съм ), защото целия проблем е в душата. Успех

25.   здравей! аз имам този проблем, направи ли нещо, за да прекратиш преяждането. Ще се радвам ако споделиш:)

26.   Според мен преяждането, е компенсация на минал, или продължаващо случваща се ситуация, липса на нещо, най-вече любов. Страха от повтарящото, те кара вместо да решиш собствения си казус, да го компенсираш с нещо друго, като успокоение, но само и само да не решиш болежката си.

29.   Авторката:
Благодаря на всички, които писаха. Още не съм си разрешила проблема с преяждането - имам периоди, в които нещата се нормализират и такива, в които излизат извън контрол. Коментарът под номер 26 е изключително точен - действително си имам проблеми, които не мога да разреща - главно свързани с невъзможността да общувам, имам и доста комплекси - за външност, социални умения и като цяло чувство на неудовлетвореност от живота.

30.   Само първото изречение прочетох.
Ами не преяждай, това е моят съвет. Вредно за отганизма.
Успех.

Clipper