 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Какво е за вас носталгията?
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 2342 пъти
Замислих се, че имам носталгия само по семейството ми, особено майка ми. Места и природа нямат никакво значение без тях. Като дойде семейството ми при мен в чужбина всякаква носталгия изчезна. Не ми липсват природата, музиката и местата, а роднините. Дори в друг град в БГ много ми липсваха. Трудно ми е да се отделя от тях, но се надявам като имам свои деца те да са ми също толкова достатъчни. Родината ми е там, където са ми роднините. С тях и на луната ще съм супер. А какво е за вад носталгията? Дори в друг български град ми е трудно без тях, защо не мога да се оттделя от родителите си (на 30 съм вече)? Дали един ден ако имам деца ще понеса да живея далече от родителите ми по-леко?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 609b15c9c3 |
|
1. България, но онази вече забравена и най-тъжното е че повече няма да се върне.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: d086b19eaa |
|
2. Носталгията е чувство за непринадлежност. Избори си го от главата и само напред и нагоре....:)
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 2000978afa |
|
3. Хаха много ясно, че само роднините. Ако отида да работя в чужбина изобщо няма да ми пука за България. Тя е само една точка от света. А ако имаш деца няма да искаш толкова родителите ти. Защото децата са най-хубавото нещо на хората след родителите. Аз ако имам дете ще искам с гаджето ми да отидем да го гледаме в чужбина. И изобщо няма да ми е мъчно за родителите ми. Ще ги чувам понякога. Това ми стига.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 3ff2569143 |
|
4. На мен ми липсва всичко! За сега не съм попаднал на място, където да открия тази част от живота си, която загубих с напускането на страната. Българската храна, музика, традиции, празници, събития, дори природа и красота. Бреговете на Черно море през лятото, планинските върхове на Рила и Родопите. Добротата на хората, които все още ценят истинските неща в живота. А да не говорим за приятели, роднини и родители. Това вече няма замяна!
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 31a2ccdb8f |
|
5. Работих за кратко в чужбина. Изпитах носталгия след първите две седмици.
Липсваше ми семейството ми, страшно много. Чувахме се вечер по скайп и вайбър, но не беше същото. Тогава се случиха и много притеснителни неща с дядо ми, а аз бях толкова далеч и нямах опция да се прибера. Сърцето ми се късаше, честно, никога не се бях чувствала толкова виновна и отдалечена. В чужбина излизах всеки ден, хората бяха мили, навън беше много чисто, а природата... е, природата не беше като нашата, но пак ми харесваше.
След около месец започна да ми липсва родния ми град, много съм привързана към това място. Една сутрин станах и за около 5 минути, докато се излежавах още, бях забравила къде се намирам. И така започнах да планирам, че ще отида в градската градина, за да си купя скрежина, че после ще мина през пощата, където винаги се чаках с една приятелка. В следващият момент осъзнах, че това няма как да се случи. Бях заминала с хора, които бих нарекла приятели, но не и наистина близки. Трябваше да остана няколко месеца, по-малко от година, но все пак достатъчно време, в което да си далеч от всичко, което си възприемал за родно и свято.
Започна да ми липсва езика. Все са ми казвали, че нашият език е много богат, но тогава за първи път го усетих истински. В чуждият език ми липсваха някои думи, просто ги нямаше. Други пък ги имаше, но не ми звучаха така красиво. На ден по 10 пъти исках да кажа думи като: Благодаря, Съжалявам, Обичам, Желая, Надежда, Красиво.
Забелязах, че преди да замина все използвах "Мерси", сега тази дума съм я изключила от речника си. Преди казвах на приятеля си "Любов", сега му казвам "Обич". Някак преоткрих думите, започнах да ги ценя на много по-високо ниво.
Изпитвах нещо като носталгия по зеленината. Даже си купих цветя за квартирата, които наистина гледах, а преди да замина бях успяла да убия кактус от липса на поливане, та представете си. Мястото, на което бях е с по-сух климат. Аз съм израснала в различна среда, навсякъде в града ми има дървета и храсти, тревички. Беше ми странно.
Липсваше ми родината, не управата ѝ и манталитета на хората. Липсваше ми да мога да изкарам 2 дни без да се обяснявам с жестове нито веднъж. Липсваше ми да чувам нашия говор. Липсваше ми родния ми град. Семейството ми ми липсваше. Липсваха ми приятелите. А накрая, за шок и ужас, страшно много ми липсваше киселото мляко и киселото зеле с боб.
|
...
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 713bf89810 |
|
6. Стар компютър с Windows XP, мишка с топче, GTA 3, 6-7 човека чакащи ред да поиграем поне за 10 минути на единствения компютър в село, който се намираше в училището и детската ми усмивка в този момент на безкрайно щастие....
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
