Как да постъпя?
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 2071 пъти
Здравейте, приятели :)
Пиша тук, защото се нуждая от помощ и точно тук все попадам на мъдри хора :)
Значи аз съм момиче на 18, което вече от близо 4 години живее в Германия
В началото ми беше приятно тук, всичко беше ново и интересно, но с времето...
Всичко се промени...
, от тази година съм в гимназия и виждам наистина как в Германия стоят нещата
Всички мои съученици са родени тук и владеят перфектно немски
Не съм лош човек, а доста социален и мил към всеки , но те пак ме гледат с други очи
Винаги и в България и тук съм била най-добрата в класа, просто защото те са назад с материала и аз съм учила това, което на тях им предстои
Но никога за жалост не съм получавала оченките, които заслужавам
Така с изминалите години изгубих афинитет
А тази година изобщо го няма
Дискриминация и несправедливост от страна на учителите и съучениците ми е нещо , което виждам вселки ден и търпя
Да ако кажа, че искам да се връщам , ще ме вземете за луда - Съсипаха я тази държава и тн.
Не, не искам да се връщам
Искам просто да съм щастлива , дали тук или в България ми е все едно
да де
За да ме приемат в университет в България трябва да изкарам 12 тук
Но ако пък го сторя не мисля, че ще ме приемат с тези оценки
Който каквото иска да си каже, като емигрант и да знаеш повече от самия учител , не ти пишат повече от 3
Поне в нашия регион е така
И какво исках да кажа
За още една година не съм готова , но не искам да се връщам ако не е за университет
Та
Какво да правя? Моля помогнете ми
(съжалявам за допуснатите грешки)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 6 месеца hash: 218157437d

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Отначало като четях, сякаш аз го бях писала, докато не стигнахме с частта за справедливост и оценки. Не знам къде си в момента и ситуацията в час, но при мене е коренно различно. Аз правя аусбилдунг в голям концерн и също съм единствената, която е чужденка. Аз си направих немския курс 2014 и нямах толкова добър немски език, но винаги съм се старала и съм показвала интерес. Именно чрез тези неща съм една от любимките на учителите и изкарвам разбира се отлични или много добри оценки. Така, че от тебе си зависи всичко. Може и в България да се върнеш и да имаш много приятели... Може и да не е така. Аз съм решила тука да си остана, да си изкарвам добри пари и да си ходя на екскурзии, отколкото да се върна в България и да подгъзувам за 300 лева, които за никъде не стигат.

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: a6feb0805b

гласове: 1 2 3 4 5   (277952 гласа)

2.   За съжаление мило дете, проблемът не е във всички останали, а в нас. В твоя мироглед, възприятия и всичко онова което носим, като товар от балканският ни манталитет. Как оцени, че знаеш повече от учителките? За съжаление огромна част от децата имат този проблем, който описваш. И проблемът излиза от нас, повярвай ми. В Гимназиум си и ти е трудно, ясно е. В немски училеща не пишат 1 просто ей като. И защо не отиде в реал шуле, където е доста по-леко, особено за деца в твоето положение, с неособено добър немски. Защото българинът, счита, че ако не е гимназия е от простолюдието. В реал шуле щеше да си много по-спокойна, също можеш да продължиш да учиш, да се прехвърлиш на по-късен етап, да отидеш в профилирана училище и после да продължиш да учиш в каквото си се профилирана. Да ясно, след реал шуле не можеш да учиш медицина, но тук системата е толкова всеобхватна и с възможности, че стресът в гимназия наистина е за "каймака" на обществото. 3 чужди езика учите нали, всъщност ти 4. И все българите някой нещо накриво ги гледа. Няма такова нещо. За каква дискриминация говорим, и как реши, че всички са родени тук. Хиляди се преселват годишно в Германия, какви ли не националности, манталитети и т. н. Има не само класове, а училища в които няма едно германче. Като вървиш по улицата по-често ще чуеш някакъв език отколкото немски. А за ученето в университет в България, ще те приемат със сигурност. Просто българинът много пречупва и преиначават нещата. Радвай се на шанса да си в такава интернационална среда. Имате психолог в училище, поговори, нека те посъветва. Но вместо Да си срещу средата, се интегрирай в нея. Силата е само в теб. Липсата на желание за интеграция е и проблемът с езикът. Придполагам средата ти е с българи.

 

...

преди: 6 години, 6 месеца hash: e019e51e5b

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   На 18 си и си първа година в гимназия? Имаш ли си приятел? Когато бях горе-долу на твоите години се запознах с момче от Англия, което родителите му го бяха довели в София. Точно беше направил скандал на техните, че не иска да живее с тях и иска да се върне в родината (точно като теб тъкмо навършил пълнолетие) и тръгнахме. Тогава си остана тук и така много години, въпреки че се разделихме. Явно все още никой не ти е подал ръка и не си се почувствала комфортно. Като краткосрочна мярка ще ти препоръчам да пребориш самотата, психическото ти състояние се обуславя от социалните контакти. Винаги съм против бягството, но в твоя случай, твоето бягство ако се върнеш в България, ще е там откъдето са те извели, когато още не си можела сама да взимаш решения. Не случай глупостите за 300-те лева заплата. Това просто не е вярно. За да се подготвиш за български университет ще е добре да изкараш 12 клас в България, за да свикнеш отново с правописа, с взаимоотношенията, да се подготвиш спокойно за самостоятелния си живот. Най-вече ще ти бъде по-евтино, защото родителите ти ще ти помагат от Германия. Най-добре се върни за лятото в България, направи си едно хубаво море, без да мислиш за бъдещето. Запознай се с нови хора, може би ще ти дойдат нови идеи и нови вдъхновения.

 

...

горе^