Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Разбирам те напълно. Щом се оправяш в Норвегия, върни се там. Защо си се върнала тук? Заради него ли? След няколко години ще срещнеш друго момче, повярвай ми. Казва ти го човек, който е адски моногамен и всеотдаен в връзката си.

7.   Аз не живея в Норвегия, но съм в друга Скандинавска държава. Всичко е така, което си написала и разбирам перфектно за какво говориш.
Мисля, че трябва да помислиш по мащабно над проблемът, защото двете опции, които си представила не струват! Не бих приела помощта на някой в такава ситуация и то на човек, към който изпитвам чувства и да стоя с години там, да си измъча душата, да се унижа -абсурдно е! Дори не бих се замислила, под достойнството ми е.
Не бих останала и в България, при така описаната ситуация. Помисли за други алтернативи, със сигурност има.
Може да работиш в Норвегия и да живееш временно със съквартирант, при приемно семейство, приятелка... Има толкова опции. Аз самата живея при приемно семейство и съм си екстра.

8.   Аз съм Авторката.
Номер 1 -Интересно написана история номер едно. Само, че аз си мисля, че веднъж изляза ли от България и установя ли се там едва ли ще искам да се връщам и да почвам всичко от начало тук. Честно казано вече и за слънцето не ми пука особено... Колкото до работата въобще не си въобразявам, че ще ме наемат с Бг диплома. Ще си търся каквато и да е работа, а един ден като си стъпя на краката може да запиша втора Магистратура там. Поне възраста не е фактор там както тук. В Норвегия 40% от населението са чужденци и за 5 месеца не съм усетила обсолютно никаква дискреминация, както например в Германия масово я изпитвах. Създадах и приятелства. Като се замисля в моя град в момента имам 2, 3 приятелки само останали и са женени с малки деца и няма как да се виждаме, вече няма и за какво да си говорим. Тук ме задържат само родителите ми. Един ден, когато си отидат нищо няма да ме връща вече, освен плажа лятото за по една, две седмици. Аз носталгия нямам! Никаква не ми остана! На времето в Германия ревях за това пусто море, сега за месец и половина не съм отишла да го видя. Напротив сънувам как искам да се прибера там. Но осъзнавам, че и от там може да се разочаровам... гаранция няма за нищо. Все пак аз обожавах къщата, където бяхме, мястото, може да съм обикнала всичко и заради него. Знам ли? Може без него нещата да са различни...

Номер 2 - Да, и аз това си казвам сега. Един живот имам. Имам приятелии успяха в България. Но като се замисля пак с връзки и чист късмет. Еми аз опитах. Никой не може да каже, че не съм се борила и не съм опитала. Но до кога?

Номер 3 - Разделихме се с него, защото аз имах подозрение, че крие нещо заради многото пароли на компютъра му и един ден беше го забравил и се изкуших да погледна. Видях неща, които са от преди да сме заедно официално, но тогава имаше вече нещо между нас, казваше, че съм специална и тнт. а се оказа, че имало и друга специална и за много лъжи разбрах. Много ме заболя. Не издържах дълго и му признах. Той ми каза, че това е минало и да гледам сега как е с мен. Дефакто аз видях, че от както е с мен е сериозен и нямаше за какво да се хвана... Но бях толкова наранена, че ме е лъгал. А и на тази другата и казваше неща, които на мен никога не е. Все едно съм план Б, щом не може да е с нея. Загубих си доверието в него. Исках да приключи контакт с нея. Той от инат не се съгласи и на пук правеше всичко. Карахме се. Той изстудя. И преди са му се ровили в личното пространство и си бил обещал никога пак да не е с такава жена. Било до принципи, не че криел нещо. Ставаще все по-студен след всяка караница. Никакво внимание не ми обръщаше, не искаше да говорим. Един ден ми каза, че нищо не чувства. Аз тогава се осъзнах, че не искам да го загубя и спрях да говоря за нея, за лъжите. Промених се, мина ми, повярвах му, че е честен с мен. И вложих всичко в себе си, за да съм с него. Борих се много и той го знае и го признава. Но той беше се предал. Отхвърляше ме, не ме докосваше, не ме желаеше. А аз пак с усмивка се стараех и опитвах. Беше ужасно! Цял месец се старах. Един ден той ме отхвърли пак и аз не издържах вече и се прибрах в България. Уж щеше да помислим, да си дадем дистанция, за да видим дали ще си липсваме. То той май... на мен ми липсваше от много време. Еми... нищо не стана. Той почна нов малък бизнес със свои приятели, беше много зает, с дни не се сещаше за мен. Питах го какво става и ми казваше, че нищо не се е променило, все така безчувстен бил. Скъса с мен с недомлъвки след 2 седмици от както се прибрах. Аз започнах пак темата и едва ли не съм го притискала за отговор, а аз така се измъчвах... ужасно беше. Нямал страст, нямал тръпка, не му харесвало, че се променил, но не можел да се оправи. Чакал да се върнат чувствата му, но щом до тогава не се, явно нямало никога. Можел и да съжалява след време, но сега така мислил. И така се оказах в България без да съм си взела нито багажа, нито да съм се сбогувала. Аз си тръгнах с усмивка. Направих закуска сутринта. Той много добре се държа с мен последната вечер и мислех, че ще се оправим. Но после ми каза, че го е направил, защото било тъжно и осъзнавал, че може да е за последно. Хвана ме за ръка докато ме изпращаше. Аз му пратих целувка от автобуса. Въобще не съм осъзнавала какво ще стане! След като се разделихме 2 седмици не си писахме нищо. После той ми честити празниците и ми писа, че ми давал време и дистанция понеже аз веднъж съм му казала, че ще искам да го забравя и ще ми трябва време. Аз нищо не отговорих само едно голо честито и на теб. На другия ден пак писа. Мислех дали да отговарям, но отвърнах. И се почна едни спомени, носталгии. Съседа ни честитил връзката. Видял пощенската кутия и моето име. Викам му може ли да не го махаш, че чакам важно писмо от една институция. Да, нямал и намаремение да го маха. После каза, че ходил с приятел на круиза, на който двамата щяхме да ходим и с мен щял да си изкара по-хубаво. Абе тъжен звучеше. Първият ми тест от курса стоял още на вратата на хладилника, нямал да го маха от там. Никога нямал да ме забрави и с дистанция. И се радвал, че не съм го изтрила. Питах го за ключа, иска ли да му го пратя. Не, нямало нужда. Един ден щяла съм да си отворя сама с него пак. Всичко било както съм го оставила, чакащо ме да се върна.... Е тука не издържах и му писах, че той не иска да се върна. Той нищо не отговори и смени темата. И така от там всеки ден ми пишеше. Една вечер ми каза, че имал още страст към мен. Питах го какво съм за него. Объркан бил. Повече от приятел съм била, пукало му повече, а и имал пак страст... и не знаел какво да си мисли. Бил сигурен, че ако не съм се ровила и дега щели сме да сме щастливи заедно. Казах му, че ми се иска да не беше си загубил чувствата така лесно и да беше се борил и той. Той бил сигурен, че имал чувства и бил сериозен за нас в началото. И на него ми се искало да не ги губил и да можел да се бори, защото съм бил такова прекрасно момиче. После се върна на работа и нямахме време последните дни да пишем особено. Той доста работи. Да кажа аз не съм му писала, само той на мен. Пак се включва всеки ден, но някакви общи приказки. Вчера го питах иска ли да ми помогне още? Понеже преди седмица пак ми каза ако имам нужда от учебници или къде да живея мога да разчитам на него. Аз тогава отказах. Той каза да, разбира се. И ме пита как си го представям да стане обаче с тази страст между нас? Казах му... ами ще се сдържаме. Аз не искам каши нито да съм секс играчка на някой. Да ама той казва, че не вярва да можем да се сдържим. На него нямало да му е така лесно. Бил мъж все пак. Притеснявал се какво ще стане. Не искал да ме нарани. Ами ако решил, че има нещо и правим секс и после се окажело, че е нищо? А аз искам нещо повече... Не знаел какво ще стане. Не искал да си развалим отношенията съвсем. Ами ако излизал на срещи с други? Имал предвит флиртове и секс... не искал да се обвързва с никоя. Викам ами излизай си. Стига да не е пред мен. Не, ако излизал ще е навън, но пак ли бих искала да се върна ако е така? Казах му, че аз не искам да се върна заради него. Искам да си намеря работа. Даже искам да се върна въпреки него. Ами хубаво трябвал да си помисли. Искал да ми помогне, но трябвал да обмисли какво можело да стане. Аз му казах, че може би и аз ще излизам. Той как би го приел? Каза, че не знае как би реагирал. Питах го ти сигурен ли си, че нищо между нас няма как да се случи пак? Ами не е сигурен, но по-скоро клонял към сигурен от колкото към не. Пълна каша. И така представи си как ще трябва да живея. Аз му писах накрая, че и аз вече не знам какво имам към него и в началото може да ми пука ако излиза с други, но с времето ще претръпна, даже може да ми помогне да изстина напълно. Той е най-объркания човек от към чувства, който съм срещала. Все е несигурен! На 30 год. никога не е обичал! Само се е влюбвал. И е доста студен. Но въпреки това е добър човек и не знам защо, но аз виждах в очите му голямо сърце. Просто от вън беше камък. А може и през влюбените очи така да изглежда...

9.   От номер 1

Ще говорим след 10 години, авторке. Първите 3 години, когато се прибирах в България и аз виждах само клошарите и мръсните улици.
Случи се и така, че обиколих доста свят между временно и видях страни в Азия, Латинска Америка, видях места в САЩ дори, в сравнение, с които България е аптека по чистота, рай на спокойствието и сигурността. Запознах се с хора, които биха продали майка си, за да имат шанса да живеят в страна като нашата, познах, какво е да трепериш за живота си, да те е страх от сянката си, да те е гнус да дишаш, да те е гнус да ядеш.
Но всичко си е до нагласа. Като цяло обаче доста хора се прибрахме, за да продължим кариерата си в България и дори повече постигнаха хората и от мен.
Колкото до възрастта - тя винаги е фактор! И аз като бях на 20 си мислих, че имам време до безкрай. Ето ме на сега и виждам, че не е така. За съжаление и в Норвегия земята се населява от същия човешки вид и там също се старее. Просто не ти остава време толкова за нещата, които си планирала, ако твърде често си губиш времето с разни залитания. Аз поне винаги съм знаела, какво искам - завърших гимназия и веднага си прибрах 2-та куфара, много работих неквалифицирана работа, за да запиша да уча и да се издържам, но бях на 19 г. тогава. Дори не бях кандидатствала в България, камо ли да си губя времето чак до магистратура. Цел след цел се изпълнява, не се лута така. Ти си на 27 г. На твоите години вече работих по специалността си и вече бях решила, че ще се връщам в България, бях вече с мъжа си (не е българин) и планирахме децата си. Всяко нещо с времето си, авторке. Възрастта винаги е фактор, запомни го от мен. Не случайно акцектирах на годинките в историята си, няма да се усетиш, как ще се изтекат между пръстите ти. Пиши пак не след 1, 3, 5, а след 10 годинки, тогава да видим, как ще се чувстваш в Норвегия (или поредната страна).

„И преди са му се ровили в личното пространство и си бил обещал никога пак да не е с такава жена. “
Сега те познах, май ти бях писала, какво ще си помисли господин норвежеца и се оказах права като една от малкото, които ти бяха писали. Просто без да искаш си се държала точно като типичната южнячка. За северните народи такова нещо е недопустимо. От малки са свикнали да имат лично пространство, което да бъде зачитано от ВСЕКИ.
Защо мислиш, че греша в предсказанието си в 1?
Не е трудно да си пророк, авторке, мисли малко логично. В момента си се вкопчила в някаква идея-химена. Навремето сигурно с такава настървеност и сигурност си блъскала да учиш финанси (напълно излишно загубено време)... знам ли, едно е сигурно - отново ще си загубиш сума ти време и ще изпуснеш най-важното нещо в живота - да бъдеш щастлива. Вечно ще търсиш, вечно ще се луташ, ще смениш още доста страни, докато откриеш себе си и смисълът на живота си, но може тогава да си на 40, на 50, дори на 60 г. и ще разбереш, че времето тече еднакво за всички.
Като се замисля, с норвежеца много си пасвате - и двамата сте страшно объркани хора, по свое му нещастни. Културите ви са толкова различни, че говорите действително на различни езици. Ти ще си го обичаш, той ще изкарва паричките. Много добре се допълвате! Сериозно ти говоря.

10.   Чувала съм че северните народи не са особенно романтични и показващи чувства.. не са така емоционални като нас.. но това си е и до човека защото си имам едно момченце което си е наше натурално българче пък е същия като твоя норвежец.. според мен не спирай контакта колкото и да е трудно.. колкото и да е болезнено.. настоявай да се случат нещата както сте говорили.. дори и да спиш на дивана.. дори и всеки да си поема по друг път тази помощ ти е нужна за да можеш да се развиваш по някакъв начин.. може би ключа е във теб може би трябва да му покажеш как да обича.. представи си го като едно малко дете което не е било научено..

11.   Коментарът на Номер 1 много ми хареса! Може ли да те помоля за съвет, защото съм в подобна ситуация и не знам как да постъпя?
Накратко: Преди 3 години заминах за чужбина да уча. Причината-за специалността, която исках, в България по това време нямаше възможности. Но винаги съм обичала страната си и съм имала позитивна нагласа. Много ми харесва това, което уча, и нямам ,търпение да започна работя. Но колкото и добре да говоря езика и тн., знам че винаги ще си остана чужденка. Имам много познати, но никакви приятели, на никого не мога да разчитам. Всички са ужасно предубедени и като чуят "Източна Европа" и вече край! Мъжете не ме възприемат сериозно също поради този факт. Остават ми още 3 години следване стаж и държавни изпити. Адски много ми се струва и някакси не е справедливо да ги прекарам нещастна и самотна. Но ако прекъсна сега, сякаш всичките ми усилия са били напразни. А и не искам да разочаровам родителите си. Не знам какво да правя...Виждам края си точно като този, който си описала в коментара си:(

А към авторката: Моят съвет е да не се връщаш при него-след като не те обича само ще се унижиш и ще страдаш излишно. Ако толкова не можеш да си намериш реализация в България, има и други начини. Дори и за мечтаната от теб Норвегия.

12.   Според мен трябва да си зададеш няколко въпроса: ако не беше този човек, щеше ли да искаш да живееш в Норвегия? преди да го срещнеш, мислила ли си да емигрираш? Ако решите да не се събирате пак, ти смяташ ли да оставаш там? Евентуални житейски проблеми биха ли те обезкуражили, или би се борила, защото си сигурна, че искаш да живееш в тази страна.

Най-добрият начин е може би да си изясните какво искате един от друг. След това, ако този човек наистина иска да ти помогне те съветвам да гледаш да научиш езика възмножно най-бързо и да си намериш работа. Отсега можеш да погледнеш за магистратури. До една година мисля, че ще си достатъчно напреднала с езика за да разбираш лекциите. Нищо не ти пречи да учиш и да работиш. Ако скоро започнеш да работиш и решите да не сте заедно с този момък, можеш веднага да си намериш квартира (с други момичета например) и така няма да се чувсташ длъжна за нещо към норвежеца.
Ако живееш при него и имаш някакви доходи се разберете да му плащаш част от наема, за да не се чувстваш неудобно.

Според мен, просто преди пак да заминеш трябва да си сигурна в товам което искаш и да имаш идея как да го постигнеш. От 7 години живея в чужбина и по едно време щеше да ми се наложи да се върна в България, заради сериозен семеен проблем. Но направих всичко по силите си да остана и успях да завърша образованието си и сега не съжалявам.

И още нещо, когато знаеш какво искаш годините не са от значение. Никой няма право да ти казва, че си минала възрастта за еди какво си и ти не трябва да се водиш от тази мисъл. На всеки живота му протича по различен начин, така че ако искаш да направиш нещо сега, то действай!

13.   Номер 1.. от коментарите ти разбирам че си много умен и интелигентен човек.. с много богат житейски опит.. харесвам такива хора.. разбирам също така че се опитваш да дадеш най-добрия съвет на авторката базирайки се на личен опит.. колкото и да се опитваме да посочим верния път гледайки през нашата призма трябва вече да си осъзнала че в този живот всеки си има път.. и всеки трябва да премине през някакви неща били те хубави или лоши за да си даде равносметка.. така че каквото и да съветваме авторката тя си има съдба която трябва да следва :)

14.   Авторката - Бях писала коментар, но нещо го няма днес.
Номер 1 - Права си за много неща. Уважавам твоя съвет, защото си човек, който е постигнал много в живота и е видял много. Но има нещо, с което нямаш опит - да завършиш в България и да не си намираш никаква работа по специалноста. В началото, когато завърших летях в облаците. Мислех, че лесно ще си намеря работа, защото още като студентка втори курс можех да работя в счетоводна кантора. Дойде кризата обаче и нещата станаха много по-различни. По ирония на съдбата точно в годината на моето завършване. Само ако знаех... нямаше да ходя на бригада в Америка, нямаше и редовно да запиша, а щеше да работя. В момента, за да работя в счетоводна кантора например ми искат 3 год. опит по специалноста и завършено образование. За една обява в джобс. бг за 2 часа кандидатстват стотици. Знам го, защото съм кандидатствала 3 год. общо, от които само за една успях да си намеря нещо по специалноста, но нямаше как да се издържам в София с толкова малка заплата сама. Разочаровах се от образованието в България и от това, че за да имаш работа ти трябват връзки. Трябваше да си завърша и аз в чужбина или да почна работа веднага и да уча задочно. Както и да е... Ти си успяла жена. Едва ли съжаляваш за това, че си била чужденка. Нямаше да си това, което си сега без този етап от живота си. Нямаше да имаш толкова голям кръгозор и да видиш толкова места и народи, а това е богатство. Знам, че възраста е фактор. Аз съм на 27 год и осъзнавам, че още не съм си стъпила на краката. Ако остана в България ще си намеря някаква работа в офис най-много, ако имам късмет или за лятото по морето ако нямам такъв и ще работя за 500 лв., ще живея с родителите си, защото няма как да си позволя квартира сама. Приятелките ми тук всички са женени вече и с деца. Нямаме много общи теми на разговор. Иска ми се да създам семейство и да имам и аз деца, но не съм срещнала човека. Мъжете, които около мен са свободни ме отбъскват с простотия, пиянски истории и комплекси. Не помня кога последно съм харесала някой в България. Другият вариант е да замина. Ще уча езика, имам учебник за следващото ниво и ще си търся работа ако ще и като чистачка, някаква работа. Когато посъбера пари ще се приместя. Има много обяви в къщи, където живеят няколко студенти или чужденци и предлагат една стая. Ако успея да се задържа до края на годината ще кандидатствам в университета за втора Магистратура. Също там мъжете много повече ме привличат. Имам много повече внимание от тях, защото съм различна, екзотична. А и масово си търсят чужденки понеже норвежките са като мъже и не стават за нищо сериозно. Това не един ми го е казвал, а и сама ги виждам, че са зле. Мисля, че там имам много по-големи шансове да срещна някой. А ако завърша след време и знам езика вече перфектно ще си намеря и по-хубава работа. Аз и сега мога да запиша висше там, на английски е, но няма да имам време и да работя и да ходя на лекции и да уча норвежкия. А той е най-важен! За това по-добре мисля да поработя и да проговоря свободно. Цял живот уча нещо... стига толкова! Искам да бъда независима. Е опитах се в България. Наистина се опитах, но не стана. Казват ти ако се бориш ще успееш. Аз наистина се борих. Всеки втори е завършил икономика тук и за нищо вече не го взимат това образование. Нямаш ли години опит забрави. Ето така разсъждавам. Няма как да знам какво и дали ще стане. Говоря предвит това, че за 3 год. аз тук не успях да пробия. Скоро вече и възраста ще е фактор и ще е по-зле. Попаднах онзи ден на обява, в която пишеше колко години опит, образование и до 29 год. възраст. Ти си направила правилно, че си заминала млада и си учила там. Върнала си се с едно ниво над нашето образование и с опит. Това отваря повече врати дори и да нямаш връзки. И да ти кажа честно не ми пука особено дали ще съм чужденка в България, защото в момента мисля само как да стана такава и никога да не се връщам за постояно. Ако се върна ще е по принуда. Нямам нужда от забавления и от маси с храна и пиене, нито от чалга и носталгия по миналото. Имам нужда от спокойствие, приятели (които между другото там създадах) работя, с която да съм независима и природа. Не можеш и да си представиш колко е разочароващо да видиш как някой, който познаваш и му знаеш акъла е постигнал повече с връзките си от теб. Едно е да гледаш нещата от горе, друго е от долу. Аз тук загубих вече самочувствието си и нямам никаква мотивация. Замисли се на мое място, в моята ситуация какво ти би направила?

15.   Авторката :
Номер 11 - Ще си позволя да ти дам един съвет. Не се отказвай, момиче! Аз като бях на 19 ме приеха в Германия. Бях там една година и се отказах точно, защото бях самотна и ме гонеше носталгията. Сега много съжалявам. Ако се върнеш тук и запишеш да учиш тук ще ти е много трудно да си намерош работа после, освен ако нямаш добри контакти и връзки. Ситуацията е наистина много зле за млади кадри в момента. Приеми това за твоето изпитание в живота си. Завърши си образованието, а после ако искаш се върни. С диплома от чужбина имаш по-добри шансове. Ако можеш и да поработиш нещо по специалноста и да имаш стаж още по-добре. На мен половиния ми клас са във Франция. И те милеят за България и искат да се върнат, но завършиха там и останаха там, защото тук няма работа. Някои се опитаха да си намерят дори с дипломите от там нещо тук и пак не стана. Не бяха съгласни да работят за 500 лв., когато там им се отварят много по-големи врати. Всяко нещо в живота си иска своята жертва. Не може да имаш всичко. Помисли добре кое е най-важното за теб сега. Не знам в коя страна си. Аз лично в три страни съм живяла и никога не са ме дискриминирали. Е да, имало е сърдити работодатели, гледащи те от горе, но съм го приемала не лично. Подбери си приятелите, бъди по-социална. И пак ти казвам не се отказвай! Ситуацията в страната ни за млади хора без стаж още е мнооого зле. Не взимай емоционално решение, а разумно.

16.   Авторкта:
Номер 12 - Задавала съм си ги тези въпроси. Да, бих се върнала там и без бившия ми ако имах тази финансова възможност. Но си признавам, че предвит чувствата ми към него и това, че обожавах мястото, където живеехме може би това ми е повлияло също и естествено се вълнувам да го видя пак. Но... да пак бих се върнала, защото и Норвегия много ми хареса, хората там, природата. Дори, когато имахме проблеми с него аз се чувствах у дома там. На втория въпрос - Да, мислила съм и даже много го исках след като толкова се борих да успея тук и нищо не стана. Просто не исках да е на сляпо, в страна където не познавам никой. Третият ти въпрос - Ако с него се съберем ( за което не искам да имам надежди в момента) естествено, че бих останала. Но не съм сигурна вече, че той е човекът за мен. Прекалено е объркан и несигурен, за да създаде семейство един ден. Дори не знае дали го иска. Но хората се променят и това го има. Може би ако изпита любов ще се промени. До сега не е обичал никога. И предвит това, че баща му е бохем може това да е изиграло роля при него. Не знам не искам да мисля за това, за да не си съзрадавам илюзии и надежди и после да страдам. И на последния ти въпрос - Да, биха ме обезкуражили. Нормално е аз съм чувствителна и емоционална. Не веднъж съм се отказвала поради тази причина, което е недостатък и искам да го преодолея. За мен е много важен факторът да има някой ако ще и приятел на който знам, че мога да разчитам. Това ме прави силна. Трябва обаче да се науча да разчитам на себе си. Борбена съм много, но тази емоционалност ми пречи и се боря с нея и трябва да я преборя.
Планът ми е за някаква работа сега, каквато и да е. Да науча добре езика. А за магистратура и сега мога, защото е на Английски само, но с нея няма да имам време да уча езика, а той е най-важното. Това ми харесва на Запад, че всеки има шанд без значение от възраста си да учи и да работи. За жалост в България нещата са много по-различни. Тук да си жена, майка или 40 год. има значение и те дискреминират. В Норвегия няма разлика между половете и никой не му пука кой си, какво си и тнт.

17.   № 1 уважавам Ви мнението, но не го споделям. Доста развито въображение... с претенция за универсалност. Нещата стават и без препоръки. Зависи от човека и дипломата! Поста Ви е вид самотерапия относно вашето лично решение да се върнете. Мила авторке, не се тормози, понякога правилните решения идват сами. Все пак не ми стана ясно какво точно искаш: 1) да се установиш в Норвегия 2) този мъж 1) или да останеш в България? Ако е 2) не бих тръгнала, ще се истерзаеш сама. Ако е 1) тръгвай бързо, докато той не е забравил поканата си или някоя друга не се е нанесла при него. №11 бих завършила следването си. Какво са три години? Целият живот е пред теб, а с хубаво образование имаш повече шансове.

18.   Към н 11
Моя съвет е -довърши си образованието там в което си вложила много.3 год са нищо в сравнение с цял един живот .И какво като се върнеш в БГ-какво ще правиш сега там,недей.И запомни,че ако се върнеш много по-зле ще се чувстваш в собствената си страна като "вътрешен емигрант",а не като чужденка където си(не казваш къде си,но допускам,че си в Германия ,не знам защо).Това как се чувстваш си го правиш ти самата-ами не се чувствай така.Изработи си твоя психологическа защита и не приемай нещата така навътре.Ами какво като не си местна,то сега света така се смеси хора с различни култури- учат и работят по цял свят.Приеми,че това е като част от едно приключение,една опитност,която ще те обогати и развие в някаква степен,а и не е завинаги.Бъди позитивна,намири си на какво да се радваш и си давай кураж.Посещавай групи със студенти от други националности и така ще видиш ,че не си сама.

И аз съм в Англия и знам как беше първите години,но човек ако си постави за цел да се пребори и преодолее емоциите и даде път на разума нещата се получават.Имам от БГ картички,снимки,материали,музика даже тракийска носия си донесох.Показвам ги на децата,когато ме поканят в някое уч-ще или някъде като има интернационална вечер им говоря за бг традициите и културата.И съм си казала-ето пък сега, това е моята мисия тук, да запознавам хората с България.Моето стоене не е напразно.Ако не бях аз кой щеше да говори и представи моята родина тук сред тия хора....и така се чувствам някак си удовлетворена.
Винаги може да си ходиш до БГ,има комуникации сега,не се измъчвай толкова.Изчакай ,ще мине време,ще завършиш и живота ти сам ще покаже на къде да поемеш.


Към авторката:
Според мен отиди в Норвегия,виждам,че клониш повече натам.Мисля,че си човек ,който по лесно ще се нагоди към живота там.Ти си била и знаеш за какво става въпрос и вече ти е харесало.Не ти допадат маси,чалги и шумотевици и донякъде ориенталския манталитет на хората.
Няма и какво да губиш в БГ,но пък винаги може да се върнеш там след време ако искаш....

19.   А защо и тук,и в Розали?

20.   До номер 11 от номер 1
Извинявам се за късния отговор.

„Имам много познати, но никакви приятели, на никого не мога да разчитам. Всички са ужасно предубедени и като чуят "Източна Европа" и вече край! Мъжете не ме възприемат сериозно също поради този факт. Остават ми още 3 години следване стаж и държавни изпити. Адски много ми се струва и някакси не е справедливо да ги прекарам нещастна и самотна. “

Съветвам те да си завършиш следването, ако мислиш, че изобщо ще можеш да се справиш. Ако усещаш, че изпускаш края (не взимаш изпити и се проточва), връщай се веднага и не си губи времето.
Аз в началото направих грешката, че мислих като авторката и целенасочено не търсих българи, бях се и озлобила и бяха ми промили доста мозъка относно държавата ни (най-лошото място за живот в света уж). Съветвам те да се включиш активно в емигрантския живот на българите - ако има бг. църква, отди - там просто след служба отиди и се представи на хората, кажи че си нова и се питаш, дали организират някакви културни събития. Търси културен живот на българите в града - събирания, групи по народни танци, в университета, сред старите емигранти. Ще чуеш и много интересни истории, някои започващи преди Втората световна война, ще чуеш за предателство, за шпионаж, за борбата на хората да минат границата преди 89-та, за живота в лагерите за политическо убежище, просто ще се обогатиш много.

За мъжете - не търси хора от университета и на твоята възраст. Лош ни е имиджа, младежите имат предубеждения и само лоши неща чуват за нас от родителите си. Момчетата никога не биха тръгнали с българка от страх, че ще им спрат издръжката. (горчивата истина). Огледай се сред мъжете над 30 години, може и в интернет. Те вече са пътували, познават повече от света и са си направили своите изводи за хората, нямат толкова предубеждения, имат приятели и колеги от Източна Европа и ни приемат по-нормално. Сред българите също ще намериш свястни хора. Мит е, че емигрантите си пречили. Има всякакви, разбира се, но мнозинството са също самотни и търсят контакт и приятелства. Ако си част от емигрантската общност, никога не можеш да останеш гладна и жадна. Помагаме си, включително и български турци са спали при българи, българи са спали и яли у български турци и те помагат и с работа, защото пък имат контакт с местните турци. Много е интересно.

Ти решаваш, дали ще издържиш. Много мои познати се върнаха без да завършат и си продължиха с образованието в България, и от тях хора стана. В никакъв случай не съжалявай, натрупала си безценен опит и сама си се простила от много митове, легенди и вярвания на българина за живота в чужбина.

Не завиждам на хора като авторката, които вярват, че животът им в страна Х и У ще ги направи щастливи. Аз самата бях една от тези хора, но за разлика от нея, поне винаги съм имала точни цели, винаги съм си ги изпълнявала, а не съм обикаляла от страна в страна.

21.   От Номер 11:

Благодаря на Авторката, Номер 18 и Номер 1 за коментарите. Напоследък се бях отчаяла малко... Не за първи път съм чужбина-преди живеех в Италия и се чувствах прекрасно-приятели, среда, гадже. Животът ми беше супер. Така беше и докато бях в България.
Но откакто се преместих в тази северна страна, всичко е ужасно различно. Затова и се потискам-не съм свикнала на затворен, самотен живот. Точно обратното.
Но настинина няма смисъл да се отказвам точно сега-ако го направя няма и къде да ида. Ще избутам Бакалавъра, още 1 година остава, и после дим да ме няма.

Прави сте, че няма да е зле да се сприятеля с малко българи, но досега не съм срещнала такива. В университета няма, а съм постоянно там, заради хилядите задачи.. Явно трябва да съм по-упорита с контактите:)

Успех на вас и дано всеки да намери своето място:)

22.   авторке има ли развитие историята?

23.   Авторке - защо толкова силно искаш точно в Норвегия да се върнеш? Може би ти е някаква фикс идея. Аз не знам какво е в Скандинавските държави, но има доста градове в Европа, които са също толкова подредени, красиви; където ще можеш много по-лесно да се реализираш и където хората не са настроени против източноевропейците.

Категорично съм против мнението на номер 1. Аз мога да ти разкажа история на една жена, живяла цял живот в мизерията в БГ, никога не събрала пари за собствено жилище, бачкала 50 години за мизерни стотинки, родила деца, гледала съпруг, свекър и свекърва и на 70 години умряла от тежка болест, защото не могла да си купи лекарства и нямало дори кой да я изпрати, защото децата и отдавна били в чужбина и дори не разбрали кога си е отишла.

Коя история е по-лоша?

Нека не драматизираме - на доста хора изобщо не им липсва България, а слънце има и в Испания, и в Италия, и на Канарските о-ви и то през цялата година, а не само през лятото.

С една "бедна" пенсийка от Норвегия бабичката може да си топли старите кости и в Маями, защото цените там са по-ниски от БГ, а и между другото наемите също.

Ако не те гони носталгията и не ти липсва България, бягай далеч оттук. Не е нужно да те издържа някой в Норвегия - ориентирай се към други държави - бих ти препоръчала Северна Италия, например Милано, а също и Барселона, Братислава, Прага.

Живяла съм във всичките, в някои и повече от 5 години и не усетих никъде подозрение или ненавист към мен. Лесно си намерих работа в офис само с английски. Вярно е, не съм получавала много пари, но ми бяха достатъчно, за да се издържам и да спестя за почивка веднъж на 3-4 месеца.

И живееш в хубава, подредена държава, има слънце, манталитета им е много по-близък до нашия, отколкото в северна Европа.

Поздрави и успех!

24.   От Авторката до номер 23:
Здравей, ще ти отговоря защо точно там ми хареса толкова много. Защото можеш спокойно да си живееш в къща под наем до гората и да си сякаш в планината - природа, зеленина, спокойствие... И в същото време имаш всички удобства на големия град. За 30 мин си в центъра на столицата и няма почти никакъв трафик. Не мислех, че е възможно да се съчетаят двете, но явно е. За Италия и Испания само съм чувала, не съм живяла там и не знам колко би ми харесало. В Германия и в Америка съм живяла и това го нямаше. Или имаш природа или имаш голям град. Никъде не съм видяла двете да се съчетаят. А аз противно на повечето не ми се живее в кооперация, улици, движение, гирлотия. Беше ми супер приятно да се събудя и да не чувам коли, а птичките. Или зимата, когато погледна през прозореца да видя една чудна зимна картинка. Скоро се зачетах в социалната им система и бях очудена много, когато прочетах, че за основна пенсия там, която се равнява на около 2000 лв на месец, трябва да си работил 3 год. и да си пребивавал в страната 40 год. Представям си каква е ако си работил 30 от тези 40 год. Около мен никой не мисли за бъдещето. Но мен то ме плаши в България. Виждам как живее баба ми например и толкова много стари хора, работели десетки години за да мизеруват сега. Не искам да съм една от тях. Вече няма значение какво работиш, важното е какво можеш да си позволиш, пък и една продавачка да си. Да, някои са го постигнали и тук, но аз не виждам как ще имам живота, който искам тук. Хората са свикнали да слушат всеки ден тъжните новини и да им минават през главата. Аз започнах да се заслушвам в тях обаче и ситуацията не ми хареса. Превърнали сме се в една политическа страна. За друго почти не се говори. Аз не искам да живея в такава страна. Искам да слушам позитивни и приятни новини и да гледам усмихнати и спокойни хора. Това да се върна при бившия ми отпадна като вариант. Може би за по-добро. Но аз не съм се отказала. Имам друга възможност и ще видим. Хубавото е, че имам приятели българи там и познавам града поне малко.

25.   От 23 - разбирам че Норвегия ти е на сърце и искаш там да живееш, но ако не можеш да го направиш в момента в никакъв случай не оставай в БГ. Там само ще се сдухаш още повече, не си го причинявай.

Държавите, за които ти казах можеш да приемеш като резервен вариант. Например в Прага съм живяла на 20 мин с автобус до центъра и е било като селце - малки къщички, красиви, наоколо две гори, зеленина, спокойствие.

Може да не е идеалния вариант за момента, но ако имаш трудности за Норвегия можеш да опиташ другаде, макар и за кратко, а пък след няколко години като събереш пари се върни, където те влече сърцето. Още си много млада и имаш достатъчно време да уредиш живота си както на теб ти харесва.

Искрено ти пожелавам да бъдеш щастлива и да създадеш страхотно семейство!

26.   Авторката:

Благодаря :)

27.   А този норвежец, който е шокиран, че му ровят в компютъра и личното пространство, какво ли ще направи, ако разбере, какво споделяш за него в нета, ето това ще го накара да те поиска за жена, хаха, а с тези правописни грешки, и авторката и номер 1... В момента си се вкопчила в някаква идея-химена. Хахахаха

28.   Следвай мечтите си и не се замисляй! З а съжаление, ако останеш в България на 35 години ще бъдеш вече една невротезирана жена, изхабена морално и физически, унищожена психически и вече ненужна дори на себе си! Родината никой не може да ти отнеме и винаги имаш възможност за връщане, но бъдеще тук нямаш! Това, което си преживяла с партньорът си норвежец, ще се дублира и в БГ, но много по грозно! Българският мъж е топъл, да, хахахааах, но е мързелив, неуважителен, психопат и независимо от социалната му прислойка има свой живот и не разрешева намеса в личното му пространство! Другият има своите изисквания към теб, но си има своите заслуги от които ти се възползваш, наслаждаваш и си заслужава търпението. В България ще се възползват от твоите услуги и ще те подчиняват и унижават! Запомни, няма две добрини на едно място! Пожелавам ти мъдрост и търпение! Живея в чужбина от много години и съм отговорна за думите си.

30.   ДА! С две ръце ДА и ДА!!!!
Следвай мечтите си, не се отказвай! Умна си, силна си, вероятно си и красива. Тегли чертата и никога не се примирявай! Всичко следващо е по-добро, всичко минало е урок.
Що се отнася до него, вероятно той също има чувства. Един мъж не поема отговорност за жена просто защото го е страх да не я нарани, напротив когато го е страх бяга.
Стискай зъби момиче и се бори за мечтите и живота си! Помни от мен: ГОСПОД ОБИЧА СМЕЛИТЕ!

31.   Авторке, има ли развитие??

жена, 34

32.   Авторката: Номер 31 бях забравила какво съм писала тук :) Да има развитие и то голямо. От една година живея в Норвегия. Не се върнах при бившия ми. Той се отрече от думите си, намери си друга, даже се примести в друг град заради нея, а от скоро имат и дете. Не съм го виждала повече. Когато ти е писано нещо то става... Аз установих, че съм го срещнала за да мога да разбера кое е моето място и че може любовта ми да ме е довела тук, но любовта към тази страна ме накара да се върна и да остана.

33.   Авторке, може ли по-подробно. Как се "закрепи" там в началото?

34.   Значи си направила най-лошия възможен избор. Номер 1 правилно те е посъветвала, не знам защо не си я послушала, но сега ще гледаш година след година как се сбъдва стъпка по стъпка описаната от нея история...
И аз бях дълги години емигрант в чужбина, но добре, че навреме се усетих да се върна в България, че иначе наистина не знам какво щях да правя в чуждата страна. Имай предвид, че с течение на годините свикваш с това, което сега ти се струва прекрасно и започваш да виждаш, и да се вглеждаш по-дълбоко в недостатъците на съответната страна. Тогава обикновено настъпва разочарованието, особено ако сравниш живота си с този на твоите образовани приятели, избрали да градят кариерата си в България.

35.   34, каква кариера в България? Да лъжеш и да мамиш хората!

36.   Към авторката :
Моят съвет е да не се влияеш от хората в интернет. Точно пък пост 1 откъде знаеш, че не е някоя огорчена и мразеща живота жена за да взимаш всичко написано от нея за истина ? Отнася се и за другите, които се водят по акъла на коментар 1. Откъде знаеш, че тя не говори така за да се почувства тя самата по-добре знаейки, че ще те нарани ? Хора всякакви. Това за емигрантите навън е пълна глупост! Имам толкова много познати из цял свят, които нито за миг не са се почувствали пренебрегнати или да чувстват, че гледат на тях с други очи, защото са от чужбина. Дръж се възпитано и вежливо към хората, усмихвай се на всеки както правят норвежците и ще видиш, че нищо от това, което казва 1 не е вярно.

Откъде знаеш, че тя не е някоя начумерена дама, която гледа хората все едно са и изяли хляба както са много хора в България и затова и към нея се отнасят със същото ? Аз като излизам навън гледам ме целят с домати от ненавист ? Напротив! Усмихнати, добри и отзивчиви за разлика от населението тук, което ако нямаш връзки не можеш да се оправиш, а като ги имаш и те плюят. Да не мислиш, че 1 е нямала някой да я побутне оттук оттам ако изобщо нещо от написаното от нея е вярно ?

Толкова много негативизъм има в 1-ви пост, че чак ми става смешно колко злоба може да изпитва един човек. За мен това си е чиста злоба, а тя каквото иска да казва.
Вместо да подкрепите момичето и да й кажете, че всичко ще е наред, горе главата и само напред към мечтите си, вие я затрупвате с негативизъм, защото вие не сте успели заради собствените си грешки! Ето затова ще бягат оттук хората, защото манталитета ви е такъв на повечето! Когато един успее с каквото и да било, а вие не сте, започва едно солене и плюене до безкрай!
Имам познати в чужбина, които без проблем си намират работа с икономика с диплома от БГ стига да знаеш 1-2 езика добре, а това, че пост 1 не може да си намери е друга тема.

Колегите след 1-ви пост. Откъде знаете, че писаното от пост 1 не е съчинено за 10 минути както аз сега написах този коментар, че този "опит" изобщо не съществува ?

Моят съвет към теб мило момиче е да следваш мечтите си и да не слушаш другите какво казват! Не всичко, което казват е за твое добро.

37.   много вдъхновяващо беше всичко, което прочетох! пътувах мислено из Норвегия най-вече :) хареса ми и това, че пишещите тук са интелигентни над средното ниво ;) и аз умувам все още накъде да се запътя

38.   Към автора на поста:

Здравей, ще разкажеш ли по-подробно как приключиха нещата с бившия ти? Намери ли в крайна сметка след това правилния човек? Защото историята, която си имала с онзи норвежец, ми е до болка позната... И как успя все пак да заживееш в Норвегия?

Поздрави!

39.   Номер 1 ме впечатли с откровен наивизъм провокиран от разкази на таксиметрови шофьори и подобни достоверни източници.
А проблемите на авторката се съдържат в главата и най-вече. С нея или без Норвегия е пълна с неориентирани индивиди, както и алкохолици. Може би ще и помогне да увеличи пиенето.

40.   Поста на Но1 не най добрия пост, въобще който съм чел в този форум някога. Дълбок поклон!

Няма да коментирам поста на авторката, че вече 4 години са се минали от тогава. Явно много неща са се случили.

Но нека да го кажем така. Когато хората спорят, науката и фактите се намисат за да решат спора.
Серотонин. Хормона на щастието. Всеки път които изпитваме нещо за което сме мечтали за пръв път се генерира серотонин. В един момент организма свиква със ситуацията и отделя все по малко от него, докато накрая, колкото и хубави домати да ядем от градината, колкото и да се излежаваме на сл. бряг идва момента на "Баси лайняната държава, махам се от тука"
След това идва момента на другото ново изживяване, което на всичкото отгоре е комбинирано с коитус извършван от русокос, висок норвежец. Това е момента на "Баси якото, тука съм рая. В България всичко е чалга, така или иначе"
След това идва момента в който, след 10 години(Но1) се опомня, защото серотонина е спрял да се отделя със същите количества, както преди. Тук е момента на равносметката "Абе аз България или Норвегия харесвам повече? То ясно че до момента съм живяла в заблуда и на двете места"
Винаги обаче надделява момента на възпитанието, семейната среда и майчиния език. Това ни дава онова АЗ, което всички търсим постоянно. Оказва се, че с негова помощ сме отвъд пристрастяването към серотонина. А без него дори празнината е по-голяма, отколкото липсата на хормони на щастието.
И така.... "Прибирам се в България, където поне съм АЗ, пък ще се опитам да си докарам някакви пари" и О, чудо. Жизнения опит, умението да се справяме с трудности, езика който сме научили в чужбина правят дори невъзможното - Успешен бизнес.

Боже, направо ми се повдига като гледам толкова много клишета: "Работа по специалноста", "Образование", "Връзки и познати".... няма го вече бай тошовото време (поне не и официално), спрете да живеете 25 години назад.
Сега нито образованието ви има значение, нито "връзките", нито какво работите. Живеем в свят в който жизнения опит и самочувствие, владеенето на 3ти език(след английския), лоялноста към фирмата и умението да се усмихваме като сме на работа са най важни. Персоналните качества на човек му носят успехи в намирането на работа.
Ами ако трябва да взема на работа авторката, с тоя негативизъм, не бих... Та тя даже себе си не харесва сигурно. И съм 100% убеден че един ден, и за Норвегия ще говори така.
Нещастните хора са нещастни навсякъде.

Има нещо което Но1 прекрасно е разбрала а повечето читатели(особено тези които й се нахвърлят) даже понятие нямат за него. Когато обиколих почти всички държави в Европа и видях колко е трагично положението вече ми се повръщаше от лицемерие и повърхностни хора. Затова реших да отида на другия край - там където има беднотия. Чувал бях приказката че "ако искаш да се почувстваш щастлив отиди в Пирогов на 1вия етаж"... Речено-сторено.
ХОРА! Отидете в Индия и Китай. От там идва всичко на този този свят, , от вече хиляди години. Разберете колко жалки сме хората. Колко мизерно е мисленето на всички, преследвайки парите и власта. Какво значи да нямаш вода и въздух да дишаш(както е казала но1, явно тя е била там). После България ще ви се види като истински рай на земята. ИСТИНСКИ РАЙ! Западна Европа може да си позволи материални блага, не заради това, че хората са особено трудолюбиви. (прочетете поста на Но1, за помощите на младите). А защото са си сложили диктатори на бившите си колонии и цуцат ресурси от там. На никакви морални или хуманни ценности не могат да ни научат също, повечето от тях са дори безбожни расисти, които възприемат мултикултиризма като собствена идентичност - "вижте ме колко съм толерантен! "
Американците са най-зле. Деградация и морален упадък. Другите от Азия, както вече казах нямат вода и въздух. Единствената нация на която мога да се поколня и която целия свят трябва да гледа е Япония (там поне се самоубиват, вместо да убиват другите).
Имам приятели, които обиколиха цяла Ю. Америка наскоро, те казват същото и за там. За Африка няма даже да споменавам(Дори и ЮАР не прави изключение, където белите не могат да си намират работа)
Така че обобщението е - ако България е зле, значи другите са в пъти по-зле.

Разбира се обаче, че няма да вземете думите ми за чиста монета. Аз и не очаквам. Затова към всички като авторката - "прав ви пътя; крив ви завоя". Пък като се върнете, може да се срещнем да пием по една ракия.

41.   Случайно попаднах на историята, но и аз подобно на номер 36 съм озадачен от омразата, лъхаща от от поста на номер 1. Първо, не знам как изобщо й хрумна да сравнява България и Норвегия? ! Били се построили много нови кооперации - да, точно така, построиха се и са толкова на гъсто, че не можеш да видиш небето. Местата, отредени за градинки, ако въобще е имало, са заети от автомобили, паркирани един през друг. Да не говорим, че самото строителство е толкова некачествено, че за няколко години всичко започва да се руши. Такситата изобщо не заслужават коментар. Всеки, който е ходил поне малко насам-натам знае, че е смешно да се правят сравнения. Колкото до стабилната средна класа, това е най-големият виц, който съм чувал наскоро. Не знам защо, когато някой сподели план за живот или учение в чужбина, веднага му се нахвърлят поне няколко човека, изпълнени със злоба, сипещи заплахи от рода на "ще живееш с още 10 арабина", "ще те третират по-зле и от куче", "ще умреш сам и много болен" и т. н. Хора, успокойте се, не сме 1990. Голяма част вече по една или друга причина са били навън, в интернет е пълно с информация и всеки сам може да си прецени кое е добро или лошо. Спрете се малко с тази омраза, тя дави най-вече собственият ви живот.

42.   Номер 40 къде ме върна преди 4 години. Бях забравила, че съм писала тук. Аз съм Авторката между другото. Не се върнах при онова момче. :) Всъщност не го видях повече. Но в Норвегия се върнах, защото както тогава, така и сега смятам, че тук е моето място. И не не е заради парите. Никога не съм била материална и не съм търсила богатството. За мен парите са важни колкото да си плащаш сметките, храната и да си независим. Харесва ми заради природата, чистотата, позитивизмът и спокойствието. Тук съм от 3 години. Вече свободно говоря езика. Карах практика в една фирма свързана с работа на рецепция и счетоводство и получих добри препоръки, благодарение на които си намерих работа пак на рецепция. Доволна съм. За 3 години не съм усетила един път на някой да му пука от къде съм, коя съм или дискриминация, но аз съм една от тях. Аз съм изцяло и само с норвежци и местни. Работя само с норвежци. Държат се страхотно с мен. Не знам какво е преживяла номер едно. Не знам какво си преживял и ти, но чужбина не е за всеки! Ти казваш, че аз съм негативна, но аз виждам негативизъм в твоя пост. Човек трябва да живее там, където му харесва. На мен тук ми харесва. Познавам много българи, които се чуватват ужасно тук и стоят от финансова гледна точка. Аз ако съм искала да съм се върнала в България. С норвежки език в София лесно ще намеря добре заплатена работа. Не е това въпроса. Въпросът е, че тук искам да съм. Разбира се, че има негативни неща и тук. Доматите не са така вкусни. Тук за всичко се чака и разнообразието е малко. Скучно е може би за повечето, които са свикнали на масата с ракията и голямата компания. На мен обаче тези неща не са ми важни. Аз обожавам природата и това да живея до гората си е сбъдната мечта. Пожелавам на всички писали тук да намерят тяхното си местенце и да са щастливи там. И пак казвам чужбина не е за всеки. Особено за човек, който не е склонен към промяна. За да си добре в чужбина трябва да се интегрираш и да станеш един от тях в много аспекти. Това разбира се означава, че няма да си си българин и няма да обичаш родината. Тук въпроса не е или или. Човек може да намери перфектния баланс стига да инвестира в себе си, да не е критичен към чуждото и непонятното, да иска да се развива, да не се затваря и да бъде сред местното население не само физически, но и да научи порядки. обичаи, празници, храна, поведение ако щеш. Да си отворен към промяна. Така или иначе ние се променяме непрестанно.

43.   Авторке, изобщо не слушай хората, особено тези като номер 1. Много се радвам, че си успяла да си уредиш живота и още повече, че си доволна. Няма смисъл да се товариш с негативизма на разни лелки и чичковци, каквито за съжаление все още има в изобилие по нашите ширини.

44.   Преследвай мечтите си и върви смело напред!

Преди 10 години заминах за 1 година в Париж. Бях на 16г. със семейството си и останахме една година.
Научих езика криво-ляво и тъкмо свикнах тук и трябваше да се връщаме обратно.

Изкарах средно и висше в София.

Приятелите ми винаги са ми казвали, че човек е това, което са мечтите му.
Върнах се в Париж и записах наново бакалавърска степен на програма "работа и учене". Да, работа на Запад има! И не, не е за жълти стотинки както в БГ.
Докато учих в София работех за 500лв. в един старт ъп и да... скъсваха ме от работа!

Чувствам се добре тук- когато ми се ходи до Лондон- скачам на самолета.
Хапва ми се италианска пица- Хайде в Рим.

Не, не ми липсва нито чалгата, нито български завистлив манталитет, нито това да си броя жълтите стотинки за кафе.

Не съжалявам за избора си, а всички около мен са ме подкрепяли!

Имам човек до себе си-местен, който ме уважава, обожава България и плаче на нашите песни със сълзи!
И не, не е нито арабин, нито негър.
Човекът до теб си го избираш ти, не забравяй!

Бъди себе си...

Аз осъзнах една сутрин, че ако не направя тази крачка всеки ден ще ставам с мисълта "Ами ако бях там.. >? "
Реших, че няма да си го причиня. А ти?

Успех!

45.   № 44, нужно ли е да живееш в Париж, за да живееш по този начин? Живея в София, много се трудих над ученето, след това си намерих подходяща работа и живея самостоятелно, без някой да ме издържа. През последните две години съм пътувала по работа или почвика извън България двуцифрен брой пъти, да не говорим, че всеки месец пътувам до някое прекрасно кътче от родината. Сегашният ми приятел е холандец и това пак не ми пречи да живея в България. Не ми пречи и да ям пица, било в София, било в Амстердам, било в Рим. Моля те, не ми дъвкай този локум как лошите хора тук не те признават. Има достатъчно чуждестранни фирми, където лоште хора са само директори и HR и зачитат образованието и качествата ти. Всичко опира до лични качества и желание, което очевидно ти не си проявила при пребиваването си в София.

47.   Човек добре може да се посмее тук.
На авторката, ако изобщо е в Норвегия ще и кажа само че пълна народна пенсия няма да вземе- няма как да направи 40 години-инак е все едно дали е работила през тия години или не...Та ще я посъветвам да си внася за частна пенсия, па ако няма пари и то не е беда като социално слаба ще я суплират до екзистенсминимума.Т чела недочела социалната пенсия е една независимо директор или чистачка, па кат нЕма 40 годин примерно се изчисляват 20/40ти и така...

49.   Здравей авторке,
Аз съм момиче на твоите години в същото положение, което също иска да се премести в Норвегия. Как се развиха нещата при теб, ще ми бъде много полезно ако получа съвети от човек, който вече е минал по този път!

50.   Номер 1, не успях да прочета целия ферман, но от това, което прочетох мога да ти кажа, че говориш пълни глупости.

Чудя се от къде толкова злоба се е насъбрала при теб. За сведение - живея в САЩ от 25 години, знам какво говоря.

Авторката - най-лесния начин е да си намериш работа от тук и тогава да заминеш. Не би трябвало да е голям проблем, щом знаеш езика. Но Норвегия не е в ЕС. Ти изобщо имаш ли право да работиш там?

Аз при бивш(а) не бих се върнал. Ако имаш опит - трябва да може да се оправиш сама.

51.   Авторката е ясно, че от много учене не е разбрала някои дребни подробности, но подвежда и други хора. Норвегия е много подредена и уредена финансово не защото са много съвестни хора (не че не са), а защото имат газ долу горе колкото нефт има Саудитска Арабия. А в добавка населението е около 5 милиона. Т. е. съвсем спокойно всички могат да получават 3000 евро заплата и никой да не работи. А те освен това работят и следят някой да не им усвоява националния капитал.