 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
Самота и самотност
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 3114 пъти
Реших да се впиша в тази тема, защото смятам, че има тясна връзка между живота в чужбина и самотата. Ако сте изживели нещо подобно в родното място, ще се радвам да го споделите.
Сега за мен. Любимият човек и роднините ми са далеч.
Имам много интереси и занимания. Нямам време да скучая, но това да изкарвам вечерите и уикендите в самота, без физическата близост на друго човешко същество, влияе неподозирано на психиката ми. По природа съм жизнерадостна натура и обичам да се смея.
Случка №1
На рок концерт в едно заведение с мои познати.
Седящите места бяха кът и се настаних на последната седалка в единия ъгъл до сцената. Познатите ми бяха точно до мен, но от местата им имаше по-добър поглед към сцената. Беше потискащо. Чувствах се като самотно дете, наказано в ъгъла, най-самотната душа в тази зала със сигурност. Групата засвири. Класическата буца заседна в гърлото ми и за мой ужас и срам, сълзите ми рукнаха неудържимо. Естествено, никой не забеляза в тъмното. В този момент си дадох сметка колко съм самотна и депресирана от това. На познатите им беше все едно дали съм с тях или не.
Преглътнах си сълзите и твърдо реших да напусна самотния си ъгъл. Станах и отидох на срещуположната страна. Там имах страхотна гледка към сцената, усетих атмосферата на живата музика и се забавлявах страхотно сред непознати до края на шоуто.
Все пак, споменът за тази забава ще остане като спомен за концерта на който плаках от самота.
Случка №2
Друг ден и друго събитие. На сцената се очакваше да излезе дете, което да изпълни Българска народна песен. Изпълнителката, дете на 6г, се беше свила на кравайче в ъгъла на сцената и категорично отказваше да вземе микрофона. Изведоха я насила. Изглеждаше толкова мъничка, беззащитна и сама в средата на голата сцена, че сърцето ми се сви. Публиката сякаш изпита същото и започна да пляска окуражително в ритъм с музиката. Детето запя с тихо неуверено гласче, а аз се разревах като магаре и не можах да спра до края на изпълнението. В последствие се опитах да анализирам реакцията си. Може би тотално се бях отъждествила с нея. Аз бях тя, самотното уплашено дете на голата сцена. Може би песента също оказа въздействието си. Може би просто бях депресирана, без да го осъзнавам и затова най-дребната случка беше в състояние да ме дестабилизира. Вие кажете.
Ще очаквам вашите истории и коментари.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 195a9e9e26 |
|
1. Само на мен ли ми се струва или историите за самота зачестяват?
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 7b04442d98 |
|
2. Ох, няма да разказвам конкретни случки, защото имам прекалено много и ще ми стане тъжно като се сетя за тях. Но мога да ти кажа, че тотално те разбирам. Самотата е най-гадното чувство, особено щом е дълго време с теб. Преди време имах най-ужасната година в живота си в чужбина - най-вече заради постоянната самота. Така се стекоха нещата, че живях с непознати, които се оказаха кофти хора и приятелите ми бяха мн далече, семейството ми пък не можа да дойде изобщо. И така една година живях в един ад сякаш създаден специално за мен. Тогава започнах да чувствам всички хора около мен (съквартиранти, ученици и всички други) като врагове. Мислех, че те всички са заедно и ми желаят злото, имах страшна параноя, станах много агресивна, а никога преди това не съм била такава. Исках да се самоубия много често, пушех страшно много в опит да се успокоя, ядях прекалено много. Започнах и да получавам паник атаки, тълпите ми бяха огромен кошмар. В главата ми беше станала такава каша, бях тотално побъркана, сега го разбирам много добре. Днес съм по-добре, далеч от оная обстановка, но такива неща ти остават белег за дълго време. Ти би ли се чувствала по-добре в България при близките? Ако да, запитай се дали чужбината си заслужава. Животът е прекалено кратък, за да го прекарваме нещастни докато гоним някакви материални цели.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 18b7bd1936 |
|
3. №2, много ти благодаря за споделения личен опит, за добрите думи и съчувствието! Имах нужда от тях.
В България със сигурност не бих се чувствала самотна, но бих имала проблеми от друго естество.
За съжаление, живеем в материален свят и парите са наистина важни. Ако не бях тук, нямаше да имам финансовата възможност да плащам за операциите на майка ми. ( Не, че съм дошла в чужбина за това. ) Всяко зло за добро.
Продължавай да подкрепяш хората във форума! Прекрасна си!
Авторката
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 766494e800 |
|
4. Според мен случка 2 няма общо със самотата. Просто си по-чувствителна, явно имаш и по-засилена емпатия и наистина си възприела част от емоциите на детето. А след това даже си ги и усилила вътрешно поради чувствителността си.
Иначе, аз лично изтърпях само половин година в Силициевата долина и се върнах в България да работя като почти обикновен български програмист и се чувствам много по-добре, отколкото ако бях останал в Пало Алто. Просто някои хора не ставаме за чужбина и това е. Обичам да пътувам... само за кратки периоди.
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: 18b7bd1936 |
|
5. №4, благодаря за коментара и за споделения личен опит! Взел си най-доброто решение за себе си. При всеки е индивидуално. Зависи какво си оставил и какво те чака в България. Зависи и от специалността ти. Аз тръгнах от нищото и никога не съм искала да се връщам към стария си живот.
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: b0f0285eed |
|
6. И аз те разбирам! В Чужбина съм, за пореден път... Вече не ги броя! Върнах се, не от желание, а от няма и на къде, защото в България, с мизерна заплата, без семейство и половинка не може да се оцелее! Но знаеш ли? Самотата е вътре в нас! Дали там или тук, дали сред хора или сами, когато най-близките ни са далеч, или не чувстваме никои вече за такъв, се чувстваме самотни!
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: b0f0285eed |
|
7. Това ми напомня за моя случка, не помня по какъв повод, излизахме с приятелки. Седнахме в една кръчма, имаше жива музика. Аз бях толкова депресирана, и дори физически болна, въобще не ми беше до излизане, но излязох с тях за да не ги обидя! И така, решиха за да ме развеселят да ме поздравят с песен на любим мои певец! Певеца от оркестъра дойде на масата ни и започна да пее поръчаната за мен песен, а аз глупачката, не знам защо се разревах! Не можах да скрия сълзите си, и сега си мисля, че просто са ме помислили за луда :D
|
| преди: 9 години, 11 дни hash: 52c778ec68 |
|
8. Това са нормални реакции на хора сами в чужбина,които са и по-чувствителни.
Трудно е измежду малкото да намериш истински приятел.
Не спирай да търсиш живите контакти.Не спирай да плануваш и мечтаеш.
Истории без край има.Не се натоварвай с другите.Зад граница сме над 2 милиона.
Просто в пролуките се забавлявай!
|
| преди: 8 години, 9 месеца hash: 68fa8e323f |
|
9. Моя история: Имаше презентация на някакви глупости в училище и всички от 3 класа си няха взели местата, аз бях посредата и на столовете около мен нямаше никой, а другите отстрани бяха препълнени. Чуствах се като боклук буквално и ми стана много гадно, щях да се разрева. Не знам от къде тая дискриминация и всичко, а попринцип съм симпатяга..
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
