 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от В чужбина |
В чужбина, но с болни родители в България.
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 2460 пъти
Здравейте. На 21 съм. От 1 година живея и работя в Англия. Тук е и приятелката ми, която много обичам и тази година завършва университет. Вече започна да работи и добре платена и високо квалифицирана работа. Аз обаче тепърва започвам да следвам тук и ще живеем заедно в следващите 3 години, докато тя работи, а аз уча. Няма да изпадам в подробности, просто така се стекоха обстоятелствата.
Проблемът обаче е, че в България са майка ми и баща ми. Тя е с инсулт, но все още работи, а той с диабет и инфаркт, и се пенсионира преди няколко години. И двамата цял живот са работили високо платена работа и от финансова гледна точка не се тревожа за тях. Проблемът е, че са болни и не спирам да ги мисля и да се тревожа за тях.
Не мога да ги взема тук, защото са вече хора на възраст, имат имоти там, а и не знаят езика, за да живеят тук. Не мога и да се върна, защото мечтата ми е да се устроим с приятелката ми тук, а и в България условията за работа са мизерни.
Говорил съм с тях по този въпрос, и са ми казали да следвам своите мечти, а тях да не ги мисля. За жалост обичта ми към тях е голяма и понякога се чувствам много тъжен и раздвоен от това дали да продължа тук, или да се върна при тях, проваляйки бъдещето ди тук.
Чувствали ли сте се някога и вие така и какво ме бихте посъветвали? Благодаря.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 09af0ff50e |
|
1. Нормално е да се тревожиш за родителите си, но не разбирам ти какво можеш да промениш в техните заболявания дори да си в България. Майка ти от инсулта най-вероятно добре се е и възстановила и ти инсулт втори не можеш да предотвратиш
При баща ти също си има медикаменти, които го поддържат. Най-вероятно родителите ти са още млади и ще си живеят така с десетилетия. Ок, притеснявай се, но ти не можеш да им помогнеш, а и не са инвалиди да ги гледаш, а си се гледат и се издържат.
Хубаво е, че почваш да учиш, но един съвет ще си позволя само да ти дам - не се оставяй приятелката ти да те издържа, а работи поне 2 дни седмично, ваканциите, защото може да си на 21 г., но е унизително и грозно да те издържа момичето. Животът на всички е труден в чужбина, допринасяй до колкото можеш за бюджета по своите си възможности - няма да печелиш колкото нея, но ще имаш някакво достойнство.
Друг проблем не виждам да имаш. Родителите ти най-вероятно са горди с теб и се радват, че ще учиш там. Стой си и си гледай живота, а те ще си гледат своя и само Бог знае кой колко ще живее, защото често хора като родителите ти надживяват много уж здрави хора,
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 23995cc088 |
|
2. Офф, много е тежко товa. Преди няколко години открихa кaнцер нa простaтaтa нa бaщaтa нa съпругът ми. Ние сме нa нaд 4000 км. от Бългaрия, беше ужaсен моменте. Тaзи импотентност, която чувствaш в тaкъв момент. Не можaхме дa присъствaме зa оперaциятa, съпругът ми беше въртян в центрофугa от емоции.
Пристигнaхме след товa. Слaвa Богу, оперaциятa минa добре, възстaнови се много добре, дори ни нaхокa, че сме хукнaли и зaрязaли рaботa и други зaдължение.
Ние не можем дa променим нищо зa здрaвословното им състояние по принцип, но болкaтa е от товa, че си мислим, че aко сме тaм можем дa помaгaме все с нещичко. Дa отменим рaботa, емоционaлнa подкрепa и т. н. Бaщa му тогaвa ни кaзa, че тaзи емоционaлнa подкрепa той я чувствa дори от рaзстояния.
" Нямa нуждa дa ми се мотaете в крaкaтa, зa дa знaм, че се тревожите зa мен " :))).
Тa искaм дa кaжa, че щом сa незaвисими физически, не се нaлaгa обслужвaне, постояннa помощ и присъствие, нямa смисъл дa се тормозиш, че си дaлеч. Звънкaй им по- честичко, осведомявaй се зa животa им. Aко имa нещо по- сериозно, те ще ти кaжaт. Но си грaди бъдещето сегa. Зaвърши си учението, тaкa и те се рaдвaт и се чувствaт спокойни, че ще имaш по- добър живот. Не си толковa дaлеч, при спешнa нуждa можеш дa стигнеш до тях зa няколко чaсa, все едно си йa другият крaй нa Бългaрия.
Успех!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 7f45e3af0c |
|
3. До номер 1, мерси за мнението. Забравих да добавя, че родителите ми ще ме издържат през тези 3 години. Естествено, ако от ученето ми остава време, ще работя някаква работа.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 816df7568a |
|
4. Приеми този факт, посещавай ги по-често и гледай собствения си път.
Номер 1 - момчето не е споменало, дали го издържа приятелката му, а дори и да е така, не можеш да се казваш на хората, кое е унизително и кое не.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: ec5a2d3785 |
|
5. Това е най-големият проблем на емиграцията. И най-лошият компромис. Родителите, макар и в България, са здравно осигурени. Медикаментите им са безплатни и могат да получават всякаква медицинска помощ. Това едва ли е така в Англия.
Ти се намираш на 3 часа път от БГ- не е кой знае колко далече. Сега точно ти е трудно, но след известно време ще можеш да им помагаш и финансово, вкл. да плащаш на някой по-здрав пенсионер да ги гледа и пазарува там.
Няма начин да се удовлетворят всички желания- дори и с много пари.
Прав си, че те не биха могли да идат там- гледай един стар бг филм "Дърво без корен" се казва. Контекстът е друг, но чувствата са еднакви.
Аз лично се успокоявам с мисълта (или по-скоро се залъгвам), че много пари, които се изкарват в чужбина, по някакъв начин се връщат в БГ- говорим за милиарди долари и евра. Така съществува държавата Израел, а и много други държави чрез техните емигранти.
Това го знаят и БГ политиците. Те са наясно че не биха могли да осигурят работа и доходи на 2 млн. българи и независимо от приказките им всъщност са щастливи, че тези хора не са в БГ. Емигрантите плащат за да живеят нещастните им родители, които не са заслужили точно този пенсионерски живот.
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: a1fa3fcf37 |
|
6. Помагай, колкото можеш, поддържай възможно най-близка връзка с родителите си, продължавай да ги обичаш и обгрижваш, но не идентифицирай своя живот с техния. Имай своите мечти и радости. Бъди удовлетворен от собствените си избори и своето развитие като личност. Направи всичко възможно да споделяш с приятелката си отговорностите. Длугото не е добре - тя ще се почувства използвана, а ти - непълноценен и в един определен момент е възможно това да разруши връзката ви.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 7997f3c9ff |
|
7. Е да, това е нашата цена... Повечето емигранти сме така. Много ми е мъчно и на мен. Да са ти живи и здрави. Гледай да звъниш или да скайпиш по-често, друго не остава. Де да имаше телепортация. Колко баби и дядовци почти не си познават внуците.. Някои и общ език не говорят, мани... Прави са вашите. Твоят живот си е, те се имат още един другиго да се наглеждат. Вземи си образованието, то може да ти помогне за добри доходи, така че да се виждате по-често след време. Питам ги и аз нашите, не ви ли е мъчно, а те ми казват, какво, а тук (в бг) да те гледаме безработна и безправна ли... Следвай си плана и използвай възможностите за контакт. За родителите това означава много. От една страна, че са те отгледали самостоятелен човек, от друга - не ги забравяш. Успех.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: ecc752e1e9 |
|
8. Коментар номер 1 е много добър.
Ще се включа и аз, позовавайки се на собствената си съдба, която е много подобна на твоята. Само че аз не съм в чужбина, просто в друг град, но за жалост на цели 500 км. от родното място. То, като място, като град, не бих казала, че ми липсва особено. Връщам се периодично (от година и почти четири месеца съм в другия, далечния град), но само защото съм все още студентка - за семестри и изпитни сесии. И през това време си стоя вкъщи, при нашите - само майка ми работи, а баща ми е пенсионер... Но с разликата от твоите, че нашите едва свързват двата края, а аз за майка си давам всичко! ... На този етап ми е трудно да си намеря работа, тъй като съм пред завършване и ми предстоят държавни изпити, от които ми се образуват огромно напрежение, стрес, нерви и други подобни неприятни емоции... и фактът, че не мога да си намеря все още работа ме угнетява допълнително. И те разбирам напълно - моята майка не мога да кажа, че е болна, но е с изключително крехко здраве и е лесно податлива на разни настинки, които при нея могат лесно да се усложнят *в момента почуквам на дърво и се прекръствам! * В другия град съм при приятеля ми, с когото съвсем сериозно вървим към съвместно съжителство.
Моят съвет е просто да се държиш. Няма как да се отървеш от притесненията и тревогите, за жалост. Поддържай колкото се можеш контакт с тях - телефони, скайпове, не знам как контактувате, като ти си в чужбина, при е мен е малко по-лесно, защото майка ми от компютри изобщо не разбира, но с телефона се справя, та се чуваме. И й пращам понякога снимки по пощата (обикновената, като писмо).
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 8072d7bf31 |
|
9. Ох, трогнах се! Родителите ти могат само да се гордеят с теб. Изборът наистина е труден, но стой си при момичето и реализирайте най-доброто за себе си. Това бигха искали и родителите ви. Да са здрави им желая, а на теб успех и сила. :)
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 89c04a4712 |
|
10. здравей,
нищо не може да направиш по въпроса. Хубаво е, че ги обичаш. Никога не забравяй празници, рожденни и именни дни и т.н. Ако нямат компютър - купи им за да се виждате по скайп.
Както казаха по-горе, в България има много хора с такива здравословни проблеми и с лекарства се поддържат. за съжаление това е положението.
Хубаво е това което са ти казали - доказателство, че те също те обичат.
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 89c04a4712 |
|
11. Радвай ги с твоите постижения - те за теб живеят и твоите успехи са и техни. Ако ти си щастлив и те ще са щастливи. Родителите живеят за децата си! - за да ги гледат как реализират мечтите си, как правят семейство и са щастливи.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 7b4270ffcb |
|
12. Напълно подкрепям номер 1!!!
Единственото с което не мога да се съглася е: "не се оставяй приятелката ти да те издържа, а работи поне 2 дни седмично, ваканциите, защото може да си на 21 г., но е унизително и грозно да те издържа момичето. "
Ако взимаш максимално учебни кредити за да приключиш образованието си по-бързо, тогава не се притеснявай, че не работиш, а гледай да завършиш. Не е унизително и грозно, ако и двамата гледате в една посока. Унизително и грозно е, ако в действителност не учиш, а само ходиш цял ден по барове и купони.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 47f011c222 |
|
13. Не всичко е пари и кариерна реализация! Само това мога да ти кажа.
Ж29
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: f11982f4d5 |
|
14. №1, маалййй какви си ги накъдрил/а! Ти сериозно ли? !
Приятелката ми, понеже учеше медицина, 6 години съм я издържал. И какво, понеже нямаше приходи, е трябвало да я тъпча като парцал ли? Сега е лекар, високоплатен специалист, взима повече от мен и какво - сигурно сега аз трябва да съм безгръбначното без достойнство и да ме тъпчат...
Да, някои хора без да се отъждествавят с парите или с кариерата си са абсолютно нищо - жалки нищожества, и си го знаят. За радост - далеч не всички са такива.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
