Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Яж черен шоколад, помага за стреса.

7.   Виж, приятел.! Училището е за тъпи хора. Четеш едно, повтаряш го, учиш някаква елементарна математика, повтаряш като папагал. После, защото знаел къде да сложиш запетая и хората ти казват браво, но ако изтървеш запетаята, някой ти казва, колко лошо човешко същество си, а те, колко над теб са, защото ти си изтървал някаква тъпа запетая, нищо, че може да си написал нещо умно, което е рядкост в училище. Общо взето получаваш бисквитка, всеки път като докажеш, колко индокриниран си станал. Даскала пита - Деца, колко е 2*2 и кажете ми формулата за съкратено умножение, и някой като отговори едва ли не, го карат да се чувства готов за живота, защо е папагалствал. Даже го стресират, та да не би да му дойде оригинална идея, че ще се наруши методиката папагалстването.
Това в гимназията, е като с религията - Следвай един път на себеотрицание и целомъдрие и други такива сложни думи, учи още 10 години, за да станеш служител, на ниска заплата и след 5 години на ниска заплата, ще стигнеш до рая, нирваната, халала или квоти е там. И щастието ще ти е, че цял живот си бил кон с капаци, изпаоагалствак всичко, което са му тъпчели в главата, за да може да слогуваш и да има възможността да си купиш кола на изплащане, за да се пречиш пред другите оапагали.
Моят съвет е, ако ще папагалстваш, поне да не се стресирал, защото си наясно, че е една голяма простотия. Мисли за всичко това, като игра, в която нищо не е сериозно и нека не ти пука. И преди някой да си го изкара от гащите и да каже - Аз взимам две илядии левъ заплатя, ихууу и карам мерсидес, нека те светна, че всичко това е ултимативната глупост.
Но истинският ми съвет е - Не бъди овца, мисли за себе си, а не за това, какво някой очаква ти са мислиш и правиш.
Успех с каквото там си се хванал.

8.   За сефте пиша коментар тук, но сърце не ми даде да подмина, защото все едно чета за себе си преди години! Точно преди 10 години завърших търговска гимназия (В Стара Загора, най-ужасната казарма на света! )- дано ти не си там, но където и да си, моля те не се вживявай, след години ще съжаляваш какво значение си отдал на нещо, което няма да ти донесе много позитиви в живота след като завършиш! И аз имах 18 предмета, бях добра във всичките, учех от сутрин до мрак, завърших 12 клас с 6. 00 и бях любимец на всички учители, а самият ми успех беше 5. 85! На държавните изпити също имах високи оценки, но тези квалификации не са ми помогнали с нищо, защото са един гол документ като самата диплома и всеки ти иска стаж, а ти го нямаш... а тия прозводствени практики никой не ги признава за нищо, защото си казват: ааа тука неква фирма му дали служебна бележка с подпис и печат, никакъв стаж не е карал! После на приемните изпити от целия ни випуск аз изкарах само пълно 6 на изпит по икономика, направо се чувствах тотален феномен, смисъл беше си и до късмет - никога не съм се чувствал зубър, просто лесно помня, добре разсъждавам, имам висока обща култура, дар слово и просто ми се получаваха нещата.... живеех в един розов, красив свят, в който имаше справедливост - науча си - получа 6 и се чувствах удовлетворен, значим, гордост за родителите си, респектиращ за приятелите си.... после бакалавър (лесно ми беше, защото само надграждах - от търговска гимназия на икономически университет - не е трудно, имаш базата), после дори и магистратура завърших.... и сега се питам - за какво? за какво са били всички безсънни нощи, усилия, старания, труд, болки в главата всеки ден от много мислене, та даже и на невролози ходех по едно време, защото много ми дойде.... ако можех да върна времето назад, от всички тия глупави предмети, щях да се концентрирам може би само върху ученето на езици - английски (немски... или каквото учиш), бг и литература за обща култура, малко математика за логика (ама най-много да я уча до 8-ми клас, от там насетне само глупости, ненужни в живота и натоварващи мозъка с трудността си), всички други предмети - тия шибани икономики, финанси, счетоводства, статистики, та даже стенография за бога!!! - за какво ми бяха... пълно в БГ с гладни икономисти.... ест. важна е и компютърната грамотност и разни програми... но се чудя защо съм се мъчил за високи оценки - някъде в унитата гледат само успеха по БГ и математика, а другаде взимат сумарни успех през годините, който нямаше нужда да ми е толкова висок, тия оценки след време нямат никакво значение! А великите ми дипломи съм ги показвал само на родата и в Бюрото по труда! Уви там работа няма, някакви глупави стажове за 6 месеца за по 300 лева максимум и те лъжат, че после ще останеш във фирмата, ама накрая взимат нов за 6 месеца, че така по-лесно и евтино - държавата пак да плаща по тая програма, а не те да се бръкнат за пари.... В момента съм безработен и отчаян, откакто се помня работя каквото има, като дори за работа по магазини са ми искали по 3 езика и опит преди това и те използват за едно определено време и после - шута.... Просто... Подготвям те за реалността, не се старай много, за да нямаш един ден надценени огромни очаквания "аз колко се старах, какъв съм умен, с висше и т. н., а те тука искат да им работя за 500 лева 6 дена в седмицата по 10-12 часа... "... Затова не си давай много зор! И тройки да имаш по всеки предмет, все тая, тия с 6-ците няма да постигнат много повече, ама ако имат връзки и кинти, даже и да са били с двойки, пълни неудачници, ще прокопсат в живота! Имам такъв познат - не стъпваше в часовете, нямаше тетрадки, не учебници, едвам успехът му беше 3, на матурите с подсказване от страна на учителка - приятелка на майка му, изкара 3, 25.... Ама момченцето го уредиха в ТЕЦ 2 по роднинска линия и сега взима 2000 лева минимум! Така че правете си изводите и с учене не се товарете!!!!

9.   Не съм учила в икономическа или търговска гимназия, но и при мен натоварването беше голямо, макар и в други направления. Не съжалявам нито за миг. След това университетът ми се видя детска игра, а завърших Право. Работя си точно по специалността, дори може да се каже, че за последните 7-8 г. специализирах доста тясно и в момента съм един от най-търсените юристи в определено направление.

Дисциплината е важна, но поемай дъх от време на време. По-добре да си починеш 30-40 мин., отколкото да учиш постоянно. Разпускай, когато можеш.

Колкото до мненията, че училището няма значение и ще си безработен след това - много си зависи от самия човек. Познавам изключително много хора, които дръпнаха и без връзки и помощ от приятел. Именно амбициозни, целеустремени и добри в учението хора. Гледай си образованието и се опитвай да стигнеш максимума, след време ще имаш напрежение и в работата и тази дисциплина ще ти помага. Мога да ти дам за пример себе си - нямаш представа колко неща върша на ден, имам срокове по най-различни съдебни дела и други производства, изготвям документи на няколко различни езика, контролирам заверките на документи от чужбина (дали са правилно заверени от нотариуса, имат ли апостил, ако такъв е необходим), следя постоянно промените в законодателството и наредбите на определени общини, в които имат интереси моите клиенти. Истината е, че човек или се стяга и работи (учи) здраво, или го отвява конкуренцията. Колкото по-рано научиш този урок, толкова по-добре. Да не говорим, че при кандидатстване в университета се състезаваш с хора, завършили обикновени селски училища (нищо лично към хората от село, но кой знае защо там всички завършват с 6. 00, а знания -0) и съответно висок успех, а ти си знаеш какво ти е струвало на теб. Аз например от 8 до 12 клас почти не съм имала свободно време освен ваканциите, защото имах домашни работи, които ми отнемаха по 3-4-5 часа на ден, а нито съм глупава, нито съм бавна. Имаше хора, които не се справяха, и родителите им ги преместиха в други училища.

Към горния коментатор: не съм назначавана по роднинска линия, учила съм, изкарвам си пари със знания, придобити по време на обучението ми в училище и университета, както и след това (дори бих казала, че съм научила много повече след университета), и доходът ми е повече от 2000 лв. на месец. Мисля, че всичко е въпрос до голяма степен на личностна нагласа и правилна кариерна ориентация. Ако си добър в нещо, рано или късно ще пробиеш. При някои хора става след 40-тата година, но се случва. А колкото до презрението към стажовете за по 300 лв. - аз съм карала стаж и за 160, и за 200 лв. навремето. Благодарение на тези стажове след това намерих постоянна работа. винаги се започва от най-ниското стъпало. По-добре за 500 лв. някъде и да трупаш контакти и опит, отколкото да си велик и безработен. Лично мое мнение. Междувпрочем, мои колеги от университета, които не искаха да ходят по стажове заради ниското заплащане, в момента или са безработни, или тепърва започват да се обучават на неща, които аз съм знаела и правила преди 10 г.

10.   Номер 9, това, че на тебе ти е потръгнало в живота не означава, че при всички хора е така - карат си по каналния ред, учат в училище и университет и после пей сърце - високоплатена работа? Навъдиха се в БГ безброй адвокати, зъболекари и IT-специалисти дето взимат повече от средностатистическия българин и после само знаят да дават акъл как с много труд и желание всичко се постигало. Да бе да, то сигурно всеки иска така, или пък да стане известен и с милиони, или да чукне тотото и лотарията, ама не става само с искане, нито с учене...Много ти е лесно на теб да казваш, че било добре да бачкаш за 500 лева - ама да си трупал контакти, ама ако примерно си на някво забутано на майната си магазинче и нямаш ни колеги, ни никой край тебе, само някакви мангали и пенсионери за клиенти, много ми е чудно какви контакти ще завържеш? И най-често за тия пари искат да им бачкаш 6 дена в седмицата - е ако си млада, амбициозна девойка - сигурно имаш всичкото време на света, ама ако си омъжена, и с едно или повече деца ще те питам за кое по-напред ще ти стигне времето и най-вече финансите! Да не говорим пък ако си от малко градче или село и отиваш в малко по-голям град - плащаш и наеми! Едно сносна боксониера примерно е поне 300 лв, ама минимум!!! Много интересно как тогава да караш и въпросните стажове за 160 лева, обясни ми, че аз не съм достатъчно умна и образована и не мога да смятам по тоя начин! ООо да, разбира се, сигурно тогава като си ги карала тия стажове си живяла още с мама и тати и те са ти поемали всичко, само и само да си работиш по специалността, ако ще и за без пари! Или дори да си била под наем, пак те са те снабдявали с пари...Ама има хора като мен дето цял живот се борят сами и отникъде левове не им идват наготово, та в този ред на мисли няма как да карам подобни стажове за толкова малко пари, с които просто няма как да живея! И заради този порочен кръг, няма и как да натрупам стаж по специалността! Така че какво предлагаш на такива като мен - да си бъдем сервитьорки/продавачки или нещо друго такова нискоквалифицирано ама примерно за 800 лева и ще можем да живеем нормално, или да си идем на село да копаме градината, да гледаме животни и да станем пиявици за родителите си и да живеем с техните мизерни пенсии, защото там работа няма??? Хубаво си си уредила живота, но понякога не става само с амбиция, труд и учене. Някои хора просто нямат късмет и само не ми казвай, че всеки си градял съдбата, защото това е най-голямата лъжа! Примерно ако ти правиш всичко правилно (пресичаш улицата на зелено), но някой друг не спазва правилата (кара с бясна скорост като луд и на него му дава червено,ама минава и те блъска) - ти умираш на място, макар че си направила всичко правилно и каквото е зависело от теб - ти ли си го поискала това, ти ли си изгради съдбата и си избра да умреш в тоя момент, а?? Дотук с глупостите, че сами си правим всичко. Толкова готини амбициозни хора познавам, мъчиха се да си направят собствен бизнес, но фалираха, те ли са си го представяли така??? На кой каквото му е писано, това ще стане и това не е оправдание, а просто самата истина. Но пак казвам - ти ми изглеждаш някаква заклета кариеристка, с малко време за свободен живот, въобще не вярвам да си омъжена и да имаш деца, пък и дори да кажеш, че е така - не съм длъжна да ти вярвам, винаги може да излъжеш, както може да си излъгала и за всичко по-горе написано. То така е....на едни им върви в кариерата, ама в любовта никакви ги няма, други от мъже не се оттърват, ама в работата не им върви...И това определено не си го избират сами хората! И с наличието на купища университети, с хиляди филиали, то май скоро цялата държава ще станат висшисти, от къде за всички престижни офиси, кантори, високоплатени работи? Хипотетично да предположим, че всички следват твоя път - ама накрая няма всички да имат твоя късмет,нали??? Трябва и роби да се раждат, няма кинти и успех за всички, каквото и да ми разправяш мис Идеалистке....

11.   Здравейте! Искам и аз да се присъединя към дискусията. Няма да коментирам всичко обстойно, ще се спра само на така наречените стажове, защото имам какво да кажа по тая част и да бъда полезна. Не знам как е било преди 10 години и до колко са си заслужавали стажовете да се работи за 160 лева, но сега положението е отчайващо. И аз много време се борих с това, родителите ми в началото също настояваха дори и да е за 100 лева, да съм работела в някой престижен офис и по специалността ми, но те просто предлагат някакви абсурдни неща, които даже и за 1000 лева не бих тръгнала да върша и сега ще обясня. Аз завърших бакалавър Маркетинг и магистър Реклама и връзки с обществеността, но накрая излезе, че съм завършила нещо, което предполага да съм постоянно на улицата, едва ли не на ниво "просяк". Предлагаха ми "стажове", в които твърдяха че се изисква точно степента магистър, а после като разбирах какво е точно - ами то един случаен човек от улицата да хванеш може да го прави това, или един второкласник! На повечето места искаха просто да раздавам флаери из целия град, като те нямало да ми поемат транспорта (което ще рече аз да плащам градски транспорт и таксита с мизерните пари, които ще ми дават), на друго място искаха пак с флаери да се занимавам, ама да ги пускам в пощенските кутии на хората, на трето място пък искаха и с плакатите да се занимавам, като за целта ще ми дадат велосипед (хах) и кофа с лепило и така ще си лепя из целия град? В хубаво време може и да стане, ама в дъжд, сняг, лед и вятър да ходя така, егати абсурда... На друго място, един театър, най-накрая поискаха аз да правя самите рекламни материали (което аз очаквам да правя, именно, а не аз да ги раздавам само, а друг да изработва дизайна), само че те имат политиката на един бял лист с прост череш шрифт да напишат програмата и туй то! Няма въображение и креативност, това може и второкласник да го направи, а аз във какво точно ще се развия, какво ще науча от тоя стаж??? И още куп злополучни ситуации имам, но ще стане цял роман! И така скоро направих 29 и вече нямам право да кандидатствам за подобни стажове за "млади хора" и не че и ми липсват! Примирих се вече, работя в магазин за 700 лева, но се оправям криво ляво и то напълно сама, в крайна сметка и това е някаква сфера на маркетинг, продажби, може и да е най-ниското стъпало, но поне не е далеч от това, което съм завършила, нямам и връзки никакви, така че - каквото такова! Успех на автора - дано той обори теорията, че многото учене си струва и някой ден да задмине всички нас по постижения!

12.   Oт номер 9 към номер 10:

Не знам защо реши, че съм казала, че заплатите от стажовете са достатъчни. Да, сумите са смешни, но именно в училище научих английски език за много високо ниво и благодарение на това си докарвах допълнителен доход с езика. Цялото си следване съм платила сама, защото родителите ми имат кредити и точно когато го започнах даже не знаех как ще си платя втория семестър. Просто съм била малко по-умна и съм се ориентирала как да изкарвам повече пари с ума си, вместо да вися в някое магазинче. :)) Бих могла да бъда и много по-конкретна относно това с какво съм се занимавала, но не искам да нарушавам анонимността си, тъй като вече и без това достатъчно насоки дадох и може би ще бъда разпозната.

Когато човек има цел и иска да я постигне, измисля какво ли не, включително да си намери и втора работа. Познавам хора, които са работили на две места - едното за стаж и престиж, другото - за пари (напр. в дюнерджийница), а отделно са продавали козметика на Ейвън, Орифлейм, хранителни добавки, за да си допълнят доходите. Цената на успеха е висока и не всеки е способен да я плати. А че нямам деца още, това си е бил мой избор, за да мога да постигна това, на което имам сега, и неродените ми деца да са осигурени в бъдеще, та да не се налага като мен да мислят от къде да изкарат някой лев, за да си платят наема (да, и под наем съм живяла до преди 2-3 г. ).
Но е далеч по-лесно да се пишат негативни коментари.
За твое сведение в момента плащам задълженията по последния кредит на родителите ми, както правех и по време на голяма част от следването ми. И твърдо си стоя зад думите, че когато човек има капацитет, успява. Останалото са оправданията на вечния неудачник. Явно ни е такъв генът на българите, винаги търсим къде да нападнем и какво да кажем, че да изкараме бялото черно. Ами, я се замисли, номер 10, докато аз преди няколко години работех и трупах стаж в адв. кантора за мижави пари, а вечер си допълвах доходите с по 3-4 часа работа на компютъра, а понякога и доста повече, особено през уикендите, ти какво прави, че да си подобриш финансовото положение? :) Или че записах вечерни уроци (защото свършвах работа прекалено късно за всякакъв курс), за да уча (и да науча) нов чужд език и отделях всеки ден в леглото преди заспиване по поне 10-20 мин., в които да го уча, както и сутрин на път за работа. А от скоро започнах да уча още един език, за да успея да го проговоря свободно, докато все още нямам деца. :) Но друго си е някой да ми каже в каква голяма грешка съм и колко ми е бил уреден животът. Всичко, което имам, съм го постигнала благодарение на себе си, ума си, знанията си, труда си. Много хора с далеч по-добро финансово положение от моето не постигнаха и 1/2 от това, което имам, защото не бяха толкова мотивирани. В момента животът ми е уреден, защото аз съм се постарала да е такъв. А колкото до коментара ти за кариеризма и евентуалната липса на мъже в живота ми, искрено ме накара да се усмихна. Не съм омъжена и не желая да се омъжвам по много причини. Бракът не е гаранция за щастие и не е моето мерило за успех (за разлика от голяма част от българките). :) Красива жена съм и не съм сама, съжалявам, че те разочаровам.

Повече коментари няма да пиша по темата. Опитах се да дам адекватен съвет на автора, дано ме е разбрал.

13.   Oт номер 9 към номер 10:

Не знам защо реши, че съм казала, че заплатите от стажовете са достатъчни. Да, сумите са смешни, но именно в училище научих английски език за много високо ниво и благодарение на това си докарвах допълнителен доход с езика. Цялото си следване съм платила сама, защото родителите ми имат кредити и точно когато го започнах даже не знаех как ще си платя втория семестър. Просто съм била малко по-умна и съм се ориентирала как да изкарвам повече пари с ума си, вместо да вися в някое магазинче. :)) Бих могла да бъда и много по-конкретна относно това с какво съм се занимавала, но не искам да нарушавам анонимността си, тъй като вече и без това достатъчно насоки дадох и може би ще бъда разпозната.

Когато човек има цел и иска да я постигне, измисля какво ли не, включително да си намери и втора работа. Познавам хора, които са работили на две места - едното за стаж и престиж, другото - за пари (напр. в дюнерджийница), а отделно са продавали козметика на Ейвън, Орифлейм, хранителни добавки, за да си допълнят доходите. Цената на успеха е висока и не всеки е способен да я плати. А че нямам деца още, това си е бил мой избор, за да мога да постигна това, на което имам сега, и неродените ми деца да са осигурени в бъдеще, та да не се налага като мен да мислят от къде да изкарат някой лев, за да си платят наема (да, и под наем съм живяла до преди 2-3 г. ).
Но е далеч по-лесно да се пишат негативни коментари.
За твое сведение в момента плащам задълженията по последния кредит на родителите ми, както правех и по време на голяма част от следването ми. И твърдо си стоя зад думите, че когато човек има капацитет, успява. Останалото са оправданията на вечния неудачник. Явно ни е такъв генът на българите, винаги търсим къде да нападнем и какво да кажем, че да изкараме бялото черно. Ами, я се замисли, номер 10, докато аз преди няколко години работех и трупах стаж в адв. кантора за мижави пари, а вечер си допълвах доходите с по 3-4 часа работа на компютъра, а понякога и доста повече, особено през уикендите, ти какво прави, че да си подобриш финансовото положение? :) Или че записах вечерни уроци (защото свършвах работа прекалено късно за всякакъв курс), за да уча (и да науча) нов чужд език и отделях всеки ден в леглото преди заспиване по поне 10-20 мин., в които да го уча, както и сутрин на път за работа. А от скоро започнах да уча още един език, за да успея да го проговоря свободно, докато все още нямам деца. :) Но друго си е някой да ми каже в каква голяма грешка съм и колко ми е бил уреден животът. Всичко, което имам, съм го постигнала благодарение на себе си, ума си, знанията си, труда си. Много хора с далеч по-добро финансово положение от моето не постигнаха и 1/2 от това, което имам, защото не бяха толкова мотивирани. В момента животът ми е уреден, защото аз съм се постарала да е такъв. А колкото до коментара ти за кариеризма и евентуалната липса на мъже в живота ми, искрено ме накара да се усмихна. Не съм омъжена и не желая да се омъжвам по много причини. Бракът не е гаранция за щастие и не е моето мерило за успех (за разлика от голяма част от българките). :) Красива жена съм и не съм сама, съжалявам, че те разочаровам.

Повече коментари няма да пиша по темата. Опитах се да дам адекватен съвет на автора, дано ме е разбрал.

15.   Авторе, как вървят нещата? Овладя ли си стреса или от многото учене забрави, че си пуснал тема тук? ;)