Правилно ли постъпвам?
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1330 пъти
Здравейте на всички. За първи път пиша тук и се надявам да получа полезни съвети. Тази година се преместих в ново училище, защото съм осми клас, а старото ми училище беше до седми. Аз съм доста общителен човек и се сприятелих с хората още първите седмици. Все още не бях опознала истинската им същност и мислех, че са добри хора, затова бях предана към тях, помагах им и очаквах също да получа добро отношение. Не мина много време и осъзнах, че са изключително токсични хора. Темите им на разговор са предимно клюките и оплакванията. Имах им доверие, докато не започнах да ме обсъждат и да ми се подиграват зад гърба ми, както и да пускат неверни слухове. Никога не се радваха истински за успехите ми, а завиждаха. С времето долавях лицемерието им. Прецених, че това не са моите хора и се сприятелих с хора от другите класове. Естествено по този начин се намалиха контактите с хората от класа ми. Те започнаха да се държат надменно с мен и непрекъснато се бъркаха в живота ми. Аз съм от хората, които не обичат да им се месят и им казвах с добър тон, че всички тези неща не са тяхна работа, но те продължаваха да нахалстват. Започнаха да ми правят гадни неща зад гърба ми, поставяха ме нарочно в неудобни ситуации и аз търпях всичко, защото исках да имам добри отношения с новия си клас. Но накрая ми писна да ме правят на парцал и им затворих устите на всички, след което те ме намразиха. Осъзнах, че не искам в живота си хора, които ме дърпат надолу и са ми фалшиви приятели и започнах да страня от тях. Естествено, държа се мило, говоря по малко с всеки, но не съм близка с тях както преди. Честно казано така се чувствам много добре и свободно, не си затормозявам главата с интриги и негативни емоции. Преди няколко дни в часът на класа стана на въпрос това, че не съм общувала с хората от класа. Класната ме попита и аз естествено не ѝ казах причината. Всички говореха за мен така всякаш съм някакъв психопат, който има проблеми с общуването и не говори изобщо. А аз нямам никакви проблеми в това да общувам, аз съм комуникативен човек и се почувствах ужасно. Просто не ми е приятно да бъда заобиколена от хора, които ме карат да се чувствам зле, двуличничат и разпространяват клюки. Предполагам всеки човек на мое място би странял както мен. Според вас постъпила ли съм правилно? Когато в часа казаха, че не общувам с хората се почувствах ужасно и не мога да спра да размишлявам над всичко. Моля ви да изразите мнението си, можете също да споделите нещо от личния си опит, би било полезно за мен.
Моля да се публикува историята ми, благодаря предварително!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: ade4761f82

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Постъпила си правилно. Всеки би реагирал различно в твоята ситуация, но според щом си намерила решение, с което се чувстваш добре, то това е бил начинът. Казвам ти го и от опит. Попадала съм в грешни за мен среди, където ежедневието се въртеше около клюки и интриги. Не се чувствах добре, чувствах се виновна, дори само да слушах чуждите приказки. След време осъзнах, че се коментира всеки, който не присъства. Бързо ми светна, че коментират и мен, когато ме няма. Спрях да излизам с въпросната компания, намерих си нови приятели и наистина се чувствах прекрасно. С течение на седмици/месеци, чувах разни приказки по свой адрес, че съм смотана, че не участвам активно в разговорите, че не съм добър събеседник. Няма да те лъжа, не ми стана приятно в първия момент. Замислих се, че го казват хора, с които аз наистина не съм общувала добре. Те бяха прави за себе си, но не бяха прави за мен. Тук моята и тяхната гледна точка се разминаваха, същото се случва и при теб. Ти си приятелски настроена, общуваш добре, нямаш социални проблеми. Мнението им се базира на това, че характерът ти не е пасвал с техните характери. Никой не е виновен, просто сте различни. Нормално е в гимназията да има клюки и интриги, но ти явно си по-зряла и такива неща не са ти приятни. Не се влияй от тяхното мнение, защото то изобщо не е важно за твоя живот. Ти си общителна, те не са прави за теб. Когато не си в своята среда е нормално да се чувстваш зле на моменти, но това не означава, че проблемът е в теб. Понякога се случва така, не може навсякъде да се впишеш. Приеми го, не си разрушавай самочувствието и продължавай смело напред. Между другото, когато за мен се носиха слухове, имаше хора, които им повярваха сляпо. Интересното е, че когато същите хора се запознаха с мен, те бързо си промениха мнението. Клюките не могат да ти навредят, който има мозък в главата си, ще ти даде шанс да се докажеш, а останалите по-добре да не са ти приятели.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: cb7055daa6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Баси. Аз съм даскал в уж елитно училище и нямам ученици да пишат така смислено и културно. Няма как да се впишеш. И при мен най-свестните ги остракират.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 0e397762d2

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Научи се да пишеш и другия път, когато класната ти те пита защо не общуваш със съучениците си, просто и кажи истината. Никога няма да можеш да бъдеш истински свободен човек, ако нямаш смелостта да изразяваш открито всичко, което те притеснява.

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: 52a794a3bb

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря на всички, които сте отделили от времето си, за да ми помогнете. Осъзнах, че ценностите ми стоят пред хармонията в отношенията. За мен на първо място стои това, човекът срещу мен да бъде лоялен. Не искам да обиждам съучениците си, но те са меко казано лицемери, обсъждат се един друг, въпреки, че са от една група. Както номер 1 по-горе спомена "Обсъждат всеки, който не е в стаята". Нашите "връзки", така да се изразя, не съвпадат с моите принципи, а в този случай съм взела правилното решение. Голям парадокс е когато трябва да избираш между това да бъдеш почтен човек и да станеш лицемер като останалите, само за да има разбирателство.

 

...