Аз съм провал
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 1132 пъти
Здравейте! Момиче на 20 г. съм и бих искала да ви споделя моите терзания и да ми дадете съвет. Страшно съм объркана и не знам какво да правя с живота си. Никога не съм била отличничка в училище, но поддържах добър успех. Вървеше ми английски, обожавах физическо и музика, а другите предмети просто ми бяха скучни. Миналата година завърших и записах в Благоевград Английска филология както може да предположите, но още от първата седмица в университета нещо куцаше, сякаш не бях на мястото си. Не пропусках лекциите, но тъй като нивото ми не е кой знае какво се сблъсках с трудностите, освен това материалът ми се струваше с всеки ден все по-скучен, новата среда т. е градът също ме потискаше и се прибирах вкъщи всеки петък за уикенда (живея на два часа разстояние с кола) и всъщност се замислих през годината дали съм на правилното място. През дистанционното обучение нямах никакво желание да влизам в онлайн лекциите, защото това, което учихме изобщо не ме грабваше. Струва ли си да бутам четири години за да уча английски.. Все пак езика се учи с курсове за много по-кратко време и по-малко пари. Моите учители ме убеждаваха да запиша актьорско майсторство, понеже в училище играех някои постановки и се оказа, че ми се оттдава и това наистина ми е мечта, но също знам, че не е достатъчно да участваш във филми за да се прехранваш, трябва и професия, а за да сбъдна мечтата си трябва да отида в София, само там мога да я реализирам. Казах всичко това на нашите, че мисля да се откажа и да пробвам другата година, защото първо изпуснах всички срокове и второ аз самата не знам какво решение да взема и те естествено не го приеха много добре, за което ги разбирам и знам, че такъв план се прави преди да завършиш училище, но аз винаги съм била такава - всичко в последния момент и затова съм много разстроена и объркана. Предстои ми изключително важно решение.. да остана в същата специалност и да оставя на заден план актьорското майсторство, да се откажа и да пробвам другата година с нова специалност в София или в краен случай да не уча и да започна директно работа, което не е много правилен вариант, защото без образование човек е за никъде. Моля ви дайте ми съвет. Всички около мен са избрали високо платени професии, а аз се чувствам като загубенячка без никакъв успех и мотивация. Усещам как разочаровам родителите си и се чувствам ужасно. Наистина не знам какво да правя...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 8 месеца hash: 0b5673bca7

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Бях в твоето положение, подобна специалност, същите мисли в главата! Всеки човек ще те посъветва различни неща, просто защото всеки има различен житейски опит и различно виждане за нещата, на първо място е важно да се вслушаш във вътрвшния си глас. Ето какво се случи при мен: лягах и ставах с английския език от 5-6 клас, толкова интерес не съм изпитвала към друг предмет в училище, повечето от връстниците ми не полагаха усилия да го научат, като цяло бях една от най-добрите в класа. След седми клас мечтата ми беше да кандидатствам в езикова гимназия, нашите така и не ми позволиха и останах в родния си град да уча неща, към които нямах абсолютно никакъв интерес, отделно не харесвах и класа си. Както и да е станах 11 клас, дойде време да се мисли за матури, и аз пред никого неотстъпваща със старата закърпена оттук-оттам мечта за английския записах, че искам да държа матура по английски език. Като цяло образованието в моето училище беше на изключително ниско ниво, по английски винаги се справях отлично, за разлика от по-голямата част от съучениците ми, материала ми беше лесен, но имаше един проблем, аз учех, но не надграждах знанията си, това в последствие ми изигра лоша шега. Постепенно настъпи моментът за матури, на пробната изкарах 5, 20, на истинската 4, 50, а беше изключително лесна, очевидно някъде ми е куцало нещо и не съм полагала необходимите усилия, въпреки това бях щастлива, че без частни уроци и сам сама съм постигнала този резултат. Кандидатствах, първото ми желание беше английска филология, а второто приложна лингвистика, не ме приеха АФ от първо класиране, за това реших да заложа на сигурно и не изчаках второто. Междувременно се явих и на кандидатстудентски изпити, а там резултатите бяха плачевни, на първия имах 2, 30, на втория 2, 70. Но въпреки това нали ми е мечта английския ще го запиша. И така започна моята история с университета с много криви, неизяснени неща, дупки в образованието. В крайна сметка избутах и 4-те години, никога не намерих смелостта да напусна уни, което щеше да е най-логичното нещо, въпреки това останах, взех си и държавните изпити и честно казано изобщо не намирам разлика в знанията си по език от преди 4 години и сега. Но това е моята история, моят път, изграден от моите грешки и невежество, съветите, които давам, не е задължително да резонират с теб. Ако можех да се върна назад бих се записала на курсове по език колкото се може по от рано, и бих вложила пари в друго, по-перспективно образование. Ако бях на твое място бих се отказала от университета, бих поработила една година, бих си помислила с какво искам да се занимавам занапред. Каквото и да решиш да правиш, с каквото и да искаш да се занимаваш, не разчитай само на образованието, което ти е предоставено от курсове или университет, намирай време за самообучение и самоподготовка, информирай се постоянно за всички неща, касаещи професията ти, това е една от многото крачки към просперираща кариера! Успех!

 

...

преди: 3 години, 8 месеца hash: 717f52d2a8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ако не ти харесва прекъсни. Поработи една година, дай си време и решението ще дойде. Това не е провал а израстване. Затова хората преди да започнат да учат, си дават година време, пътуват, работят към разни организации.

 

...

преди: 3 години, 8 месеца hash: 525b577566

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Нито това е специалност, нито е университет. Губиш си времето и парите. Не че в другите се учи нещо, но поне дипломата може да ти свърши някаква работа - за държавната администрация например. Ако те влекат езиците, поне започни някаква друга филология. Това с английската е ташак.

 

...

горе^

преди: 3 години, 8 месеца hash: 2ae400b2d5

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей. Вярваш или не аз съм в абсолютно същото положение като теб. Разбирам дилемите ти. Виж...моят съвет е да направиш това , което ти искаш. Ако искаш да учиш актьорско майсторство и смяташ че ще се чувстваш удовлетворена и щастлива , то не губи време. Осъзнавам, че не смееш да направиш крачка от страх да не разочароваш родителите ти , разбираемо е , но накрая ти ще си работиш по специалността и ти ще трябва да живееш този живот , а не те. Опитай да събереш сили пред тях, и им заяви като голям човек ,че взимаш това решение и ,че поемаш отговорност за последствията. Да , ще им бъде криво известно време , но все някога ще им мине. Нормално е да се бъркат в решенията ти. Просто искат най-доброто за теб.Все пак са ти родители и те обичат. Мисълта ми е че малко ще ти е тегаво в началото, но впоследствие всичко ще мине и ще се нареди. Или пък ако не смееш да направиш тази крачка ,то си завърши тази специалност която учиш в момента и след това запиши актьорско майсторство. Така ще уцелиш с един куршум два заека. Но го има и този момент ,че ще отидат много пари и време на вятъра ако нямаш намерението въобще да работиш по сегашната ти специалност. Във всеки случай не загърбвай мечтите си заради мнението на околните , защото тези избори не ги правиш заради тях а заради себе си . Надявам се всичко при теб да се нареди , както ти искаш. ^^ Успех ! ^^

 

...

преди: 3 години, 8 месеца hash: 55c767b080

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Недей да слушаш номер 2 защо, защото ако прекъснеш 1 година после въобще няма да ти се учи, това е моето мнение тази година и аз започвам на уни и още от сега се стресвам да ли съм избрал правилното нещо, защото има предмети, които не съм нито добър нито нещо...

 

...