Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Липсва ми да съм дете, липсва ми и да съм тинейджър. В онези години изпитвах невероятна лекота и бях пълна с амбиция. В гимназията участвах в олимпиади, ходих на кръжоци и участвах в европейски проект. Имах приятели, с които спокойно можеше да се виждаме всеки ден, защото никой не беше чак толкова зает.
Изобщо- прекарвах си чудесно и ми липсва онази наивна вяра, която притежавах.

Бих се върнала в миналото, за да изживея всичко отново и да го изпитам за първи път, НО... пораснах. Промених се много, каквито и да ги говоря, много се гордея със себе си. Нямам предвид, че се гордея с някакви там постижения, аз се гордея с това, какъв човек съм днес. Намерих своята хармония, обогатих се и ето ме тук. Радвам се, че съм по-зряла, по-обрана, по-мила, по-нежна, по-грижовна. Радвам се, че попаднах в толкова много различни среди и взех по нещо от всяка. Радвам се, че вече съм пълнолетна и всичко зависи от мен. Радвам се, че взех поука от старите си грешки. А'бе, животът е готин, ама човек го вижда след като преодолее сътресенията си.

7.   Живота ми е монотонен, иначе работя, работа която харесвам, имам деца. Само дето живота не е приказка, труден е. Живота е щастлив почти само като си дете. Да си възрастен е трудно.

8.   Приятна тема и имам какво да напиша. Изключително доволна съм от начина, по който протече живота ми досега. Още докато бях студентка ходих на допълнителни уроци. На матурата изкарах 5 и по двата предмета, приеха ме да уча чудесна специалност, точно за каквато мечтаех още от девети клас. Сгодих се и заживях с момчето. След две години се оженихме. След това зашърших и магистратура. Започнах работа, за която ми допринесе дипломата и бях много добра, дори се гордеех със себе си. Повишиха ме, шефа ме оцени. Но след време нещо се обърна и вече не ме устройваше и напуснах. Два месеца бях на бюрото, когато съвсем случайно видях една обява написана на малко листче за позиция на държавна работа. Отидох така - на шега, а те взеха че избраха мен. Тогава си спомних, че не исках да имам дете, защото на работата в частната фирма работих до късно /до 18ч./, както и в събота и с този начин нямаше как да имам сили да се грижа за дете. А вече нещата излгеждаха по-розови. Две години след като натрупах стаж в държавното учреждение забременях, после се върнах и от майчинство, общо взето ходя си на работа и си гледам съпруга и детето. Съпруг чудесен, отговорен, мил, любящ, старае се, грижи се за мен, обича ме както в първия ден, заедно сме от единадесет години. Не мога повече да искам, освен и малко повече финанси за да обиколим по света, но и да не стане най-важното е че ги имам, защото те са ми на първо място още отпреди да ги имам в живота си. Само здраве да имаме!!!

9.   Не съм доволна. Нещастна съм имам пари фирми коли, но каквото. Да направя ще бъда нещастна

10.   На 17 съм. Не съм доволен от сегашното си, но гледам в бъдещето.
Преди години всичко беше по-безгрижно, въпреки че не липсваха и проблемите на времето. Но ако трябва да съм честен съзнателният ми живот започна реално преди около 4 години. Няма много какво да кажа освен че съм оптимистичен за бъдещето.

11.   Не съжалявам за нищо, защото аз се състезавам единствено със себе си. Днешният ден, какъвто и да е той, е най-хубав. Днес трябва да работя още по-добре, да целуна мъжа си още по-силно, да спечеля нов приятел или да прочета нова книга. Бих могла да съжалявам само, че до тази житейска философия човек стига с опита. А опитът, всъщност, е поредица от грешки и нищо друго. Когато се обръщаме назад, ние спираме да гледаме напред, така че миналото няма как да променим, но можем да съсипем бъдещето. В живота си ценя семейството си, приятелите си и хората, с които работя. Ако здравето ми беше по-добро, щях да съм напълно щастлива. Увредих го заради нереалистичните ми очаквания към мен самата и към другите, заради болни амбиции, претоварване с работа, желание да съм винаги перфектна във всичко. Когато приех светът такъв, какъвто е и си простих собствените грешки, започнах да се радвам на всяка минута.

12.   9, а защо си нещастна? Нещо конкретно ли ти се е случило или просто не можеш да се зарадваш на нещата, които имаш?

13.   Много интересна темичка, определено! Реално целият ми живот е бил една непрестанна битка. И именно в битките човек се калява.

Сега съм на 26. Ако 16 годишното ми аз ме погледнеше, щеше да се изуми, колко далеч ще стигне. Завърших бакалавър, магистър, та даже съм и инженер. Работя в голяма компания, която в България има клонове в почти всяко едно населено местенце. Заплатата е доста добра. Аз работя в централата! Имам много служебни привилегии!

В личен план успях да овладея ОКР-то без психолози. По едно време толкова ме беше хванало, че не можех да живея нормално и пълноценно. Никога не можеш да пребориш нещо такова, но можеш да го овладееш. Вече година, смея да твърдя, че се справям. Не е лесно, защото се появяват чат-пат тежки моменти, но човек не трябва да спира да се бори.

Като ученик много тренирах. Е, понамалил съм тренировките, но пак щях да си се изкефя. Не съм се запуснал съвсем!

Нямам жена и деца. ОКР-то никога не съм го показвал пред момичета, само пред една, с която ходехме в гимназията, но не беше това причината за раздялата. Приятелки имам и сменям, като това на мен лично не ми харесва. Не съм бройкаджия, опитвам се да създам сериозна и дълготрайна връзка, но на няколко пъти се намесват родители нещо. Нещо попадам все на мамини глезанки.

Смятам, че минах през доста житейски бури и се изградих като много стабилен характер, с което си се гордея. Малко трябва да поработя върху емоциите си, защото все още, когато стане нещо кофти, ми трябва време, докато покажа истинската си сила ;д ;д

БеЛиЯ МеЧоК

П.П С този прякор се пишех тук преди 8-9 години

14.   След 2012 г. живота ми е кошмар !
Почина сестра ми в ръцете,оперираха ме 2 пъти, намерих ужасна работа с ужасни хора и заплащане, осъзнах, че си нямам никого !
Приятелите заминаха зад граница...
Абе нещо стана след 2012 г. и това не е хубава промяна !!!

15.   На 22 години съм. Съжалявам за две неща, че не успях да задържа любовта на живота си и, че след 12 клас не последвах мечтата си, а от временна депресия записах нещо, което изобщо не ми харесва и сега ще трябва да уча отново. Иначе не мога да се оплача за друго, имам любящи родители и приятели, имам здраве и финансова сигурност, не ми липсва ум и външност, но пък страшно се обвинявам за грешките си и постоянно си мечтая как връщам миналото и как се завръщам в 10 клас, как не оплесквам нещата и как кандидатствам това, което искам 12 клас. Съветът ми е винаги да слушате сърцето си за професия, в кое влагате най-голяма страст и кое ще ви бъде и хоби, защото тези които ви съветват няма да работят вместо вас после, а ако сте объркани по-добре е да пропуснете една година и да помислите добре. А що се отнася за любовта, когато намерите вашата половинка постарайте се да не оплескате нещата и да потиснете егото и страховете. Най-много съжалявам за неизживяното, питам се какво ли е щяло да бъде, и това боли повече от опитът и грешката. Със сигурност няма да срещна такава сродна душа и съвършено същество втори път. Все пак се опитвам да се съвзема, да простя на себе си, защото е минало, да поправя поне грешката с образованието и да продължа напред... Не ми остава друго освен да създам поне кариера и да правя добрини за света и околните. Надявам се след време отново да мога да изпитам от нещо щастие и удовлетворение : ) Особено след като прочетох коментар номер 9.

16.   Аз съм на 16, в еуфория съм.... никога не съм бил по-щастлив... Не знам какво трябва да искам
засега играя футбол във 2 ра дивизия на гърция.. денят ми минава в тренировки...кафенета и вечер с момчетата се събираме с момичета...
имам приятелка на 14, която е бременна в 3 месец... засега родителите не ни разрешават да се женим...

17.   Не щастие за мен е непонятна дума, и сега, и преди. Това до голямо степен се дължи, на това, че съм от крайно бедно семейство, без реални и грижовени модели, за подражание от страна на родителите ми. Битието определя съзнанието, донякъде важи за мен, към този момент в живота ми. Оставих фантазиите си, за по- добър живот, на заден план и сега просто съществувам, живот, не мога да го нарека.

18.   14, съжалявам, че преживяваш това. Пожелавам ти всичко да се нареди скоро.

20.   Съжалявам за децата че няма да имат това което имахме ние. По 50 100 деца пред блока всякакви игри и щуротий нямаше компютри телефони таблети и т. н. Имахме си нашето (НА ВЪН) На 32 години съм и се връщам 15 20 години. Липсват ми ученическите години първа среща целувка, цигара, бира, секс, напиване, купони. Дори и задържане от полицията че съм нарушил вечерен час. Това са едни прекрасни спомени. Сега живея в чужбин разведен съм гледам си сам детето. съжалявам за за доста неща бившата приятели мой постъпки но живота и времето доказаха че не е имало за какво да съжалявам. Доволен съм от това което имам надявам се в близко бъдеще да срещна правилният човек и за пълно щастие да се върнем в България.