Споделена история от Образование |
Студентското финансиране и образованието ми в Лондон - проблеми, проблеми и пак проблеми...
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1025 пъти
Здравейте!
Не знам за кой път вече пускам тема, относто образованието ми... (Може би трети, четвърти.. )
Не знам какво да правя! Отчайвам се. Вечно съм на тръни, вечно съм на ръба, вечно някакви недоразумения стават и тъкмо реша проблем с 300 зора-и се появява нов и пак отначало... Като в някакъв кръговрат съм съм. Не искам грам да се занимавам с тия тъпотии. Искам да захвърля всичко и да се откажа, пък после-каквото Господ даде. Всеки път ми се натрупва, натрупва и трупа и щом съм на ръба да се откажа, се намира (временно) решение на проблема и майка ми успява да ме разубеди. Все ми казва:-"Недей! Ще си захвърлиш бъдещето на боклука. Няма смисъл. Учиш и ти плащат, какъв ти е проблема? ... " и т. н и т. н.
Да я слушам ли, да не я ли слушам-вече не знам! От една страна-родителите ни знаят повече, живели са повече и имат опит и трябва да ги слушаме, но от друга всеки си има личен избор;животът си е мой и винаги съм бил на мнение(и не само аз), че ако нещо те влече-най-вероятно е за теб правилното нещо, както и обратно-ако грам не го искаш(независимо колко полезно би било за теб), просто не ти е мястото там... Това е като да те оженят на сила-момичето може да е най-перфектната жена, майка и домакиня на света, но ако просто не ме привлича като характер, сексуално и не съм влюбен в нея-няма как да стане! В крайна сметка на сила хубост не става.
Същото е и с университета. Омръзна ми!
Нямам нищо против ученето, обаче изискванията в университетите(особено в Лондон) просто-не са за мен!
Ще прозвуча като мрънкало, ама за бога! То големи претенции, големи апликации, документи, страници и т. н.!
То, само преди да запиша, трябваше да изкарвам settle status, national insurance, не знам си кво, не знам си що-за да мога да кандидатствам като студент. Големи регистрации по хиляди сайтове, кодове, пароли и не знам си още кво!
В крайна сметка-станах студент, за радост на скъпата ми майка.
Обаче-не приключва до там!
Всяка година-проблеми със студентското финансиране(особено първата година, където искаха всякакви документи да им пращаме, и то по пощата, по няколко пъти! И с 300 зора ми отпуснаха пари! )
Отделно, за да кандидатстваш за такъв заем-също попълваш апликация, която отнема половин-един час. Много въпроси, много подробности. И не само за лични данни, ами и за сексуална ориентация, имам ли си гадже и други въпроси, които обаче са и леко подвеждащи(дори не ги и помня всички... )
И все уж внимавам и пак нещо не е в ред! За втори път става някакво недоразумение със сумата за университета, където показвало, че е 0. Не знам как става тоя номер.
Първия път, беше някакъв ужас и тамън всичко се нареди и най после от студентското финансиране склониха да отпуснат пари, имах обаждане от университета за тази грешка. Айде, пак на ново, променяме, правим, струваме, подаваме на ново, опрайхме работите. Сега пак се повтаря същата история. Идея си нямам как се получава. Като преди това, пак имаше проблеми. В университета пък има сайт, където трябва да се регистрираш(и там имаш студентски номер и парола). Само че не знаех още. И първо направих апликацията за студентското финансиране и от там ми пратиха имейл, че трябва да re-apply, защото не съм се бил регистрирал в онзи сайт. Хубаво, обаче, като re-apply-на ми дава да попълня апликация, обаче нова, за следващата година, а на мен ми трябва за старата, а старата не мога да я канселирам. Айде, правихме за следващата година, вече след като съм се регистрирал в сайта на университета, обаче там тоя път искаше да принтираме на хартиен носител и излязоха 40 листа за попълване с всевъзможни въпроси, някои от които не са ми и ясни(попринцип съм скаран с документите, не ми се отдават, това е). Не ми се навлиза в подробности, защото много дълго ще стане(не че темата и сега не е станала де.. )
Аман, вече! Аман!
Отне време да ги направим тия неща, но до тогава получихме писмо от студентското финансиране, че ще платят на мен 0. 00 и на университета-0. 00 паунда(което си е подигравка до някъде)... Както и да е..
Слава богу, че си проверих профила в студенското финансиране(и те имат сайт;и там има регистрации... ) и видях, че старата ми апликация е канселирана и я направихме на ново и се отказахме новата да я пращамв. Сега е в процес на изчакване, обаче сега пак нещо не е наред. Понеже, когато ти почва курса, получаваш информация в кои дни, от колко часа и т. н... , но този път не получих. И аз пратих запитване до университета, поискаха ми студентския номер, пратих им го и чрез него те влизат и гледат(не знам какво и как го правят) и ми пишат, че има някакъв проблем със студентското финансиране, и че сумата за университета е 0. 00 и да съм се свържел със студентското финансиране съответно. И пак, все нещо се обърква. Реша един проблем, друг идва. И така е непрекъснато. Ми, не мога да се справя. Аз нямам против да имат някакви изисквания и въпроси за сигурност, само че какъв им е проблема да направят нещата лесни и разбираеми!? (дори за по-прости като мен) Идеята не е ли всеки да може да се справи?
Не знам, вече какво да правя. Понякога ми се иска да бях прост селяндур със скромен живот, да работя някаква проста работа, да изкарвам някакви пари, колкото да ям и да си плащам сметките, ама поне да нямам нерви и да не ме боли глава. Вече започнах да завиждам на простите хора, не ромите(не тези, които се развиват, а тези.. ), които живеят на помощи, ама перат кючеци всеки ден, на всякакви бездарни певци, които пеят на аутотюн, инфлуенсъри, проститутки дори! Защото може да са всякакви, ама в това отношение, по-добре живеят. Не се нервират за сложни неща и изисквания...
Какво мислите? Какво да направя в крайна сметка? Моля, без критики и обиди! Подходете с разбиране. Благодаря!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 88e3c46bb7 |
|
1. Простите хора карат умните да ги "оправят" и да "ударят едно рамо". Те са просто паразити.
Като гледам и ти не си вършиш нещата сам , тъй като говориш в "ние"...Ако беше толкова умен колкото се представяш щеше се оправяш сам и нямаше да мрънкаш тука.
Да. И аз живея в Лондон и знам за какво говориш. Но това ти е работата . Затова си тук. Ти ако с едни документи не можеш да се оправиш как ще я караш за напред с ученето. Като те подгонят с курсови работи и асесменти....
Звучиш малко като разглезено дете от майка си , което просто не се е оправяло само досега.
Иначе да . Съгласен съм на 100% че това е държавата на ГМО хората, които са вкарани в едни безмислени правила и бюрокрация , без да има човещина никъде . Но винаги имаш избор за друга държава. Ако решиш да стоиш там- стискаш зъби и спираш да мрънкаш.
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: 80850f4f35 |
|
2. Никой не те кара да учиш в университет. Като не ти се занимава с финансирания изучи някой занаят и ако живееш в малко градче ще те ценят, а жилищата ще са евтини. Учиш в университет и после ще трябва да живееш в голям град без спокойствие и ще работиш цял живот за едната къща. Стрес, лудница, хора, мръсотия, разстояния. Ужас. Помисли.
|
| преди: 3 години, 23 дни hash: e964c912ad |
|
3. Ти ли бе този, който искаше уж да се самоубива, за да му махнат студентския дълг? Пак студент в Лондон, пак университетски проблеми, пак сходен тон. В крайна сметка не стана ясно къде всъщност е проблемът, защото миналия път се оплакваше, че обучението е много трудно. Сега бюрокрацията те мъчи уж.
Момко, не знам какво толкова правиш, но ми се струва, че някъде сериозно го одрискваш. Води си дневник с пароли и номера, сканирай го и на електронен носител, приеми тъпата им бюрокрация и толкова. Имаш тази възможност, не си я проваляй. По-нататък по-лесно няма да става. То ще са кандидатури за работа, мотивационни писма, магистърски тези, апликации за заеми, животът по-розов не става. Приеми, че ако успееш с това, ще успееш и с друга идиотия.
Ако искаш пък се върни в България, тук да видиш каква пародия е. Документи попълваш, но срока за подаване не им знаеш, защото никой не ти го казва. Лекции имаш, но лектор няма. Упражнения имаш, но асистент за първите 40 минути нямаш. Задължителен предмет имаш, но той е в същия час с друг задължителен предмет. Научен ръководител имаш, но отговор от него нямаш. Дата за защита имаш, ама нямаш, защото някакъв содомит не ти е казал последния срок за подаване и сега догодина трябва да чакаш. Това повече ли ти харесва? Всяко място си има своята дупка, поне твоят университет е в Лондон, можеш да се фукаш един ден с това.
Вземи се в ръце и си върши работата. Шитня е, да. Ама това е животът.
|
|
