Липса на концентрация в часовете
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 710 пъти
Здравейте. Това, което ще ви кажа, може би ще ви прозвучи, сякаш съм ненормална, но не е така.
Израснала съм с индийска музика, с филмите и мъдростите. Но съм българка, идвам от българско семейство. Само че не харесвам България и смятам да се изнеса в Индия(знам какво е там, така че ви моля да не коментирате това, все пак, това не е точно темата).
Все още не съм почнала училище, надали някой е почнал, всъщност. Всяка една година в училище, аз мисля само и единствено за Индия. Тананикам си мелодийки от индийски музички, мисля за живота на хората там и въобще само за това мисля. Естествено, това не влияе на оценките ми, не съм отличничка, но смятам, че се справям с уроците(освен с математиката, де). Искам тази година да не мисля само за това, за да може да имам само добри оценки, а не и лоши. Нямам никакви приятели, тъй като всички са отвратителни в тва училище. В мгто съм и въобще не съм очаквала такива ученици. Все пак мгто е добро, едно от най-добрите училища, но българите са си българи, не можеш да ги промениш.
Дайте ми съвети как да спра да мисля за друго, освен за уроците, все пак те са важни.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 8 месеца hash: 49e09a76f3

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Не разбрах, кое е училището, където новоизпечената индийка не се чувства добре?

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: c8f505f390

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Страдаш от някаква личностна криза. Не знаеш коя си или просто не харесваш коя си, заотва си забила над тая Индия. За тебе е бягство отреалността. След време ще отидеш в мечтната индия, ще си тънаникаш песнички, а всичко, кеотосе е случило досега, което се случва в моента и ще се случи до тогава, ще бъде простено и збаравено. РЕално, не живееш днес, а живееш за далченото утре и ти е трундо, да вземше на сериозно каквото и да е. Все пак, ако имаш прболеми, защото да мислиш над тях. Тънаникай си индисйки песнички - нали един ден отиваш в Индия! ГРЕШКА! Може иниког да не отидеш в Индия, а дори и да отидеш, проблемите ти просот ще те псоелдват. Само че, сега няма да имаш бягтсото от реалноста и ще трбява, да се справиш нея. Разлиакта е, че няма да имаш никакви навици. Заотва те МОЛЯ - Спри да разчиташ на това, че след 3-5-10 години, ще додйе вълшебен момнт, в който нещата ще се разрешат от самосемебе си. Седни, погредни живота си, разбери кое ти пречи, разбеери ти коя си, кое е важно и се концентирай над него. Така и така си по източните неща, може би проблвай с малко медитация, да си изчистиш главата, че момемнта е задрстенса с глупости. И ако намираш това за обидно, знай, че не целя да те нараня по какъвто и да е начин, но не се сещам, как да ти покажа къде са ти проблемите. И го казвам вискчо това, защото бях същия като теб. Неориентиарн, объркан, мечатещ за някаква вълшебна бъдеща пролмян, кояот ще ме спаси, без дори да го осъзнавам И аз, каот теб отричах действитеността, но това не ми помогна. Само ме направи слаб. Не бях треннарн, ако щеш, да се справям с трудностите в живота си. Затова, спри да се криеш, погледни релано на живота и приеми, че някой неща са гадни, но все пак, трябва да се справиш с тях. РАзбеир коя си в действитенлност сега. Не каква искаш да бъдеш или каква се стремиш бъдеш. Имаш реалистична представа за себе си. И тогава, появярвай ми, нещата ще са далеч по-малко объркани. И да, говорим за концентрация над уроци все още! Хайде - знам, че е гадно, но трябва да поемше отговорност за живота си. Не казвам, че един ден няма да отидше в Индия и да правиш, каквото искаш да правиш. Казвам, че до тогва има много време, а ти живееш сега, на момента, а бъдещето изобщо не е гарантирано.

 

...