1. Ще ти споделя впечатленията ми от 1997 г., когато бях кандидат-студент, предполагам сега някои неща са се променили. Тогава такива неща като оценки от матури не съществуваха въобще. За Българска филология се кандидатстваше с изпит по литература, аз лично не съм кандидатствал това, но един от изпитите ми беше литература и затова в списъка със специалности е фигурирала и БФ, но не знам на кое място едва ли е била по напред от 6-7 място. На трето място сред желанията ми беше Журналистика, за нея се кандидатстваше с изпита по литература, който трябваше да е издържан най-малко с 4. 00 и след това писмен и устен журналистика - последни изпити от изпитната програма въобще. Писменият изпит по журналистика беше разсъждение по някаква актуална тема, не си спомням каква е била. Вече за мен беше ясно, че имам бал за първото ми желание право и не ми пукаше особено колко ще изкарам на изпитите за журналистика, после имаше и устен изпит, комисия от трима човека те провокират, задават ти глупави въпроси, общо взето се правят на интересни, колкото по не ти пука и се правиш на интересен, толкова по-добре, накрая дори им споделих, че журналистиката не ми е приоритет, тъй като имам бал за друга специалност, и те ми отговориха, че се надяват да вляза журналистика - общо взето взаимна гавра:) Е, не влязох журналистика, разбира се, макар че имах бал за нея, влязох и завърших право, и не съжалявам. Между другото, чисто статистически, поне 2/3 от журналистите са завършили други специалности, не журналистика, при това успешни журналисти. Според мен е далеч по-логично да завършиш друга специалност, пък после ако все още желаеш, да се развиваш като журналист някъде. Не се ограничавай със специалността журналистика, практиката после ще те направи такъв или пък няма - все пак и това е призвание, не всеки става за тази работа.
Успех!
М, 34
|
