 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Образование |
Животът ми е пред провал
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2525 пъти
Бях отличничка в гимназията, втора по успех във випуска - не че има голямо значение след като завършиш училище... Така се случи, че семейстото ми емигрира в чужбина и съответно трябваше да следвам тук. Винаги съм харесвала медицината, имам голямо желание да се развивам в това направление. Проблемът е, че първата година тук е подготвителна след това се прави строга селекция на кандидатите - само около 15 процента остават :/ Излишно е да казвам че чужденците, които се допускат са под половин процент... За щастие имаш и втори шанс - можеш да повториш годината но това е нулева гаранция че ще успееш да преминеш цедката. Все още имам проблеми с езика и чесно казано ще е цяло чудо ако успея, даже от втория път. Давам всичко от себе си, уча много, макар че на моменти се предавам, защото избралите тук тази специалност са държали специална научна матура, която да ги подпомогне първата година, а аз идвам с моята матура по английски :(... С две думи, искам много да уча това и да се реализирам, но честно казано нямам шанс тук. А медицината е единственото което искам - не мисля че ако уча друга специалност ще се чувствам добре. Мислила съм да се върна в БГ и да кандидатствам тук - имам доста по-големи шансове, но родителите ми са категорично против /разбирам ги донякъде и не ги обвинявам за това/. Ако се върна в БГ това означава напълно сама да се издържам /което мисля че е невъзможно ако не работя, а дори и да работя ще е доста трудно/, а и медицината е такава специалност /не особено лесна и изискваща пълна себеотдаване/ че не мисля, че ще мога да съвместявам работа и учене :((( Нуждая се от съвет, просто съм много объркана и не срещам подкрепа от страна на близките си...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 5a465b0c5a |
|
1. Здрасти - мисля, че трябва да се успокоиш. Не разбрах ти в крайна сметка студентка ли си или не?
Не знам да има държава, в която да изхвърляли
99, 5% от чуждестранните студенти, успокой се.
Аз съм завършила в Германия и завършихме 20% от българите и съответно 30-50% от немците. Нормално. Цедката там беше не на входа, а някъде в средата и най-вече накрая. В България е обратното - там селекцията е в началото, но който влезне си завършва. За едно място в България се борят 7-10 студента. В крайна сметка е същото, но там повечето не получават шанс изобщо да учат желаното.
Радвай се, че изобщо си получила възможност да учиш любимата си специалност. Не се отписвай предварително!
В България вероятността да влезнеш е минимална, но където и да си не можеш да работиш и да учиш едновременно при тази специалност. Сигурна съм, че родителите ти ще ти платят образованието в България, ако видят, че не можеш да се справиш в страната си. Не разбирам пълното им отрицание да се прибереш, при положение, че нашето образование е признато вече, а нашите лекари и информатици имат осигурени работни места в чужбина. За Германия мога да кажа, че е пълно с наши медици и хората са доволни, реализират се и правят кариера. Моят лекар в България също е заможен човек, а зъболекарката ми е направо богата жена и синът ? учи в САЩ, а тя го издържа.
Аз лично направих обратното на теб - отидох да уча в Германия, но се реализирах в България. Насила обаче нищо не става. Моите състуденити-българи по-скоро сами се прибраха, не чакаха да ги изхвърлят, защото имаха сходна нагласа на теб, а и бяха принудени от родителите си едва ли не. Аз заминах по свое желание и успях. Ако няма желание, няма как да завършиш. Вярвай в себе си и ще се справиш!
Съжалявам поколението на родителите ни, защото са страшно ограничени и не могат да разберат, че ние отдавна сме европейци, че може да се реализираме навсякъде, че можем да избираме свободно къде и как да живеем, да работим и учим. Просто мозъците им са повредени за мен. Повечето толкова са мечтали и мечтали да емигрират и толкова си вярват, че страната им виновна за всичко, че чак дразнят.
Ние с теб сме свободни хора. Не се оставяй да те ограничават. Виж сега, какво ще стане, в крайна сметка никой не те е вързал. който иска, постига всичко! Ако не те подкрепят, сами са си виновни.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 134cb14e31 |
|
2. Благодаря за подкрепата. Нямам никакво намерение да се отписвам и съм твърдо решена да дам всичко от себе си тази и следващата година, за да използвам и двата шанса, които имам... Иначе кандидатите са над 1200 а местата - под 180 - затова говорех с такива цифри - трябва и да вметна, че един университет няма право да запише повече от 8 процента чужденци в тази специалност... Но тук нямам НИКАКЪВ социален живот и не че нямам желание да общувам с хората - напротив, но виждам, че те по принцип са си доста дръпнати и са свикнали на един много по-затворен живот от нас българите. С това определено не мога да се примиря... С толкова много хора пробвах да завържа някакви приятелства / малко от малко да има с кого да излезне човек уикенда/ и единственото което съм постигнала - кратки разговори на общи теми. И чесно казано мисля, че ако не успея родителите ми ще направят всичко възможно, само и само да остана тук и да уча нещо друго... Просто ги познавам много добре...
|
| преди: 11 години, 5 месеца hash: 6e7589f586 |
|
3. Няма ли начин да се прехвърлиш във фармация например? По-лекият вариант, а и в чужбина е доста престижна /това не значи да си само продавач на лекарства/, можеш да си част от някоя известна козметична компания, да измисляш продукти, или да създаваш нови лекарства... и тн, просто имам познати, които учат това в чужбина и от тях знам тъй че нямам повече инфо:)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
