Отдава ми се възможност, но ме е страх да я приема.
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1535 пъти
Здравейте. Аз съм момиче на 16 години. Уча в профилирана английска паралелка с информационни технологии. С английския се справям чудесно. Скоро ще започна да ходя на допълнителни уроци за сертификат.
Чичо и леля заминават за Норвегия този ноември. И искат да ме вземат с себе си. За мое щастие, имам приятел в Норвегия, с който се познаваме от 1 година и той ми е "преподавал" Норвежки. ( Vi snakker på Norsk tidvis. ) И всичко е чудесно.
НО! Произношението на думите е супер трудно за мен, тъй като съм овладяла британския акцент. Там мога да продължа образованието си, като уча чрез английски и междувременно да понаучавам и норвежкия.
Другия проблем е, че баща ми е в тежко състояние.. И той вчера ми сподели " Останах сам самичък, гледам семейството сам... " Той от доста време има проблем, депресиран е ужасно много. Опитвам се да бъда с него колкото мога повече, всички го правим. Без майка ми.. И той просто като каза тези думи, толкова тъжно.. Направо сърце не ми дава да замина.. А образованието, което ще получа там си струва много повече от това тук! Искам да следвам медицина след време. В Берген са най - добрите университети. Наистина не знам какво да правя! Страхувам се да оставя баща ми, но ме е страх и от това дали ще успея ако отида там.
Бихте ли ми казали според вас ако замина какво ще последва? Дали ще успея или съм обречена на провал? ...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: d84d38678f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Поговори с баща си и му кажи какво изпитваш. Попитай го той какво мисли. Имай предвид обаче, че нито един родител не би искал да стане повод детето му да не изпрабва една житейска възможност. Той би се чувствал далеч по-зле, ако си мисли, че е станал пречка пред това да изпробваш нещо хубаво. А ако не се получат нещата, винаги можеш да се завърнеш в България. Това си е дом. Желая ти успех, каквото и да решиш. И да станеш добър лекар.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: d9dbfbdd9c

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей мила моя! Не съм запозната точно със състоянието на баща ти, но ако наистина няма други хора, с които той би могъл да прекарва времето си и наистина ще остане сам самичък -не го оставяй. Но това е прекрасна възможнст за теб и съм абсолютно сигурна, че ще се справиш ако отидеш. На твое място бих заминала, но положението с баща ти ми е неясно, така че единствено ти можеш да прецениш дали си способна да го направиш! Успех с намирането на решение!!

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: 08fddd3519

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Зa успявaнето- ще успееш. Проблемa ти е в недоверието към теб сaмaтa, нищо повече. Но товa зa бaщa ми ми нaпомни нещо лично. Преди много години, когaто сaмо си мечтaехме дa можем дa пътувaме свободно извън стрaнaтa ми предложихa изключителнa възможност зa рaботa в Гермaния. Бях току- що зaвършилa, много нaхъсенa и полудях от щaстие кaто ми предложихa. Тaтко беше много силен човек, беше здрaв, веселяк, но тогaвa много сериозно ми кaзa, че ще умре и нямa дa си видим очите. Много ме стреснa товa, не е бил никогa човек, който дa мрънкa и се оплaквa. Реших дa не зaминaвaм, помислих си, че aко е писaно ще имaм и други възможности, но точно тaзи ще пропуснa. След няколко месецa бaщa ми починa от инсулт. Известно време след товa зaминaх в другa стрaнa зa още по- добрa възможност. Но до ден днешен съм блaгодaрнa, че тогaвa бях до него, видях му очите и можaх дa се сбогувaм с него. Нямaле дa си простя никогa, aко бях зaминaлa и не можех дa съм до него в последните му дни. Не искaм дa те нaсочвaм в никaквa посокa, но все пaк помисли си зa вaриaнтa дa си зaвършиш в Бългaрия средното поне, a и дa бъде подготвен дотогaвa бaщa ти зa зaминaвaнето ти. Зa две години ще си е "стъпил нa крaкaтa" емоционaлно.

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: 607cd029d6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   -А образованието, което ще получа там си струва много повече от това тук! За висшето си права, но ти си на 16 и имаш още 2 години средно образование. Къде си тръгнала с твоя Vi snakker på Norsk tidvis да завършваш гимназия в Норвегия? Ще те сложат в някаква сборна паралелка с децата на бай мангал и ще ви третират като малоумни. И материалът по литература и история ще е съвсем различен и макар това да не ти е важно за медицината, е част от средното образование и ще ти създаде големи трудности. Вместо 2 години ще ти трябват 4 и дипломата ти ще е такава, че след това няма да те вземат никъде. В България има много добри гимназии и всичко зависи от собствената ти мотивация. Изкарай си още 2 години тука и след това заминавай да следваш в Норвегия. Сума ти такива като теб пишат и се вайкат, дали да заминат някъде на 15-16 години? А бе момиченца и момченца, разберете едно - в чужда държава се ходи или преди да тръгнете на училище или след като го завършите и иската да продължите в университет.

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: e828e234db

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Виж, на 16 години не можеш просто да прекъснеш и да продължиш някъде образованието си. Съгласна съм с 14 и не е прав 1, че винаги можеш да се прибереш ти у нас - отиди ти в Норвегия, откъсни се от ученето, след 16 г. там е нормално хората и да работят, а твоите роднини няма да те издържат я - мислиш едно, но да не завършиш на касата в някой супермаркет. Изчакай, завърши си Средно с Отличие и чак тогава ходи да следваш където желаеш, а и английски за начало е добре, но просто не прави глупостта сега да си прекъсваш образованието и да се луташ някъде - не само ще загубиш ценни години, но и не е сигурно, че изобщо ще се закачиш за тяхната система качествено, че ще хванеш успех за университет. Просто на 16 г. си в средата на образованието си. Сменя се училище или в 1ви клас, или след 12 - между тях образователните системи са много различни, а и езиковата бариера ще те смаже докато при следването можеш и на английски. Успех и умната - Бързата работа, срам за майстора!

 

...