Бушуващи емоции
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 2159 пъти
Да търсиш смисъл е безсмислено. Всяка секунда е различна и необяснима. На границата между реалния свят и илюзорно изградения, всичко изглежда загадъчно, необяснимо, но и много примамливо.

Животът ми минава в мечти и надежди за бъдещето. Прекрасни картини, които ще останат само в мечтите ми, въпреки копнежа да станат реалност. Чувствам всичко прекалено много. Чувствам неизразената тъга в очите на хората. Чудя се, ще успея ли? Успех в какво? Задоволяване на социално наложените ми цели и амбиции? Успех в това да бъда харесвана, привлекателна? Всъщност нищо от това няма смисъл. Смисълът е вътре в мен, но аз се чувствам тотално блокирана от всичките емоции бушуващи в мен. Единствено докосващите ме слънчеви лъчи ми помагат. И пак поглеждам към лъча светлина, изпълнен с прекрасните дни на щастие и любов. Топло е и блести. Ясно е и очите ми се затварят. Отново търся смисъл в безсмисленото и се отдавам на тревожната ми личност. Разбирам, че не съм добре. Болест ли е? Криза на двайсете? Не знам, но губя надежда и търпение.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 9 месеца hash: 68ef832ce1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами борбата за кауза е смислена, нещо повече от самия теб, разбира се за да се бориш за кауза или за друга група от хора или родината ако искаш, предполагам трябва да осъществиш своите мечти първо. Щом имаш копнежа мечтите ти да станат реалност бори се за тях, не ограничавай изискванията които имаш към себе си за да ги постигнеш, смяташ че няма да станат реалност защото отдавна не си една крачка по-близо до тях или? Почти няма лоша емоция впрегната като предмет движещ тебе към действие, все пак именно емоциите ни движат към определена цел.

 

...