Усещане
преди: 5 месеца, 26 дни, прочетена 353 пъти
Колко удобно е да сме практични.
Да сме премерено чувствени и тактични.
Да си носим готови маски за всякакво настроение,
дори смехът ни вече е заучено положение.
Да сме любезни, но не съпричастни.
На излишни емоции да сме неподвластни.
Видим ли въодушевен алтруист,
съмняваме се в поривът му чист.
Защото в подреденото ни ежедневие,
няма логично обяснение
някой просто - ей така - да ни обича
и в приятелство да ни се врича.
Но защо ли, въпреки удобството,
болезнено ни липсва благородството?
Останем ли сами във тъмното,
нещо сякаш стиска ни за гърлото?
Защото може към всичко вече да сме пригодени,
но това не е светът, за който сме родени.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)     Email:   Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)   Въведи код

преди: 5 месеца, 25 дни hash: 2b7f668f2f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

1.   Браво! Много ми харесва. Надявам се повече хора да осмислят написаното. :)

 

...

преди: 5 месеца, 25 дни hash: 78a2eb5fea

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Това е много добро! Браво на теб, продължавай да се развиваш, много е истинско, хареса ми страшно много :)

 

...