 |
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Усещане
преди: 1 година, 3 месеца, прочетена 609 пъти
Колко удобно е да сме практични.
Да сме премерено чувствени и тактични.
Да си носим готови маски за всякакво настроение,
дори смехът ни вече е заучено положение.
Да сме любезни, но не съпричастни.
На излишни емоции да сме неподвластни.
Видим ли въодушевен алтруист,
съмняваме се в поривът му чист.
Защото в подреденото ни ежедневие,
няма логично обяснение
някой просто - ей така - да ни обича
и в приятелство да ни се врича.
Но защо ли, въпреки удобството,
болезнено ни липсва благородството?
Останем ли сами във тъмното,
нещо сякаш стиска ни за гърлото?
Защото може към всичко вече да сме пригодени,
но това не е светът, за който сме родени.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 година, 3 месеца hash: 2b7f668f2f |
|
1. Браво!
Много ми харесва. Надявам се повече хора да осмислят написаното. :)
|
| преди: 1 година, 3 месеца hash: 78a2eb5fea |
|
2. Това е много добро! Браво на теб, продължавай да се развиваш, много е истинско, хареса ми страшно много :)
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
