Косача
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 2520 пъти
Много често се случваше, ние верните на кръста, да минаваме през балканите, тъй като ни бяха на пътя ни. Много легенди слушахме, но не вярвахме, тъй като по-старшите ни обясняваха колко суеверни и изостанали бяха тукашните. Щяхме, от Месемврия с кораб да тръгнем и да акостираме в Източен Рим и оттам с кавалерията. Трябваше да минем по велики Ахелой, там дето са се водили битки между римляни и българи.. Чухме, че когато римляните взимали наемници и ги заселвали тука. А те най-често били араби и за това нашата работа бе проста - да ги посечем, за дето откраднаха земите на твореца наш! Нашият лидер, австриец, май беше Вон Фрициц или нещо такова... Той много обичаше приключенията и изкара тази проста мисия като най-важната кампания. А местните, българите, ни даваха храна, колкото да преживяме. Туй бе странно, сякаш сме им освободители. Ама колкото повече се приближавахме толкова по-малко хора имаше.. И тогаз един хилав французин каза плахо:
- Абе, да се връщаме... Става студено, а и местните нали говореха за некъв прокълнат селяк?
Наистина беше студено, а луната изглеждаше гигантска. Явно бе валяло и светлините на месечината огряваха локвите. Пътищата не бяха добре поддържани и за миг ми стана жал, че се отделихме така от похода ни. По-страхливите преиграваха и трепереха от страх и тогаз когато луната беше точно по средата на безкрайното небе ние чухме как некой си пее от гората. Кой щеше да броди в тия бодили и големи треви? Но този човек пееше прекрасно и най-вероятно там е откривал неговата връзка с Бога. Песента му беше омайна, не бе човешка и стана ясно, че той не е човек, а най-вероятно таласъм...
"Там е той... Чака те в гората, за да сложи край на мъките ти... Аз бях там, когато тя дойде и заточен бях... Да работя вечно в нейното поле... "
Изведнъж от пълно спокойствие, настана паника - конете се подплашиха и излязоха от контрол. Нищо не се виждаше, но когато излязохме по-напреде видяхме поле от злато. Тъй блестящо, че сигурно е дар от бога, а там имаше един беден човечец. Изглеждаше толкова слаб и бе обърнат към гората. Нямаше как да не се загледам към него. Този мъж бе "нейният" роб. Този мъж подплаши конете ни и точно той спаси и нас от робство, но не и от проклятието което ни бе оставено... Когато отплавахме, всички мой другари започнаха да умират от страшни и невиждани болести и само аз останах - единственият обърнал се към... Косача..