Косача - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (82823)
 Избор на редактора (108)
 Любов и изневяра (18756)
 Секс и интимност (9830)
 Тинейджърски (18662)
 Семейство (3971)
 Здраве (6804)
 Спорт и красота (3586)
 На работното място (1580)
 Образование (4665)
 В чужбина (1034)
 Наркотици и алкохол (832)
 Измислени истории (697)
 Проза, литература (1317)
 Други (10974)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Проза, литература

Косача
преди: 5 месеца, 14 дни, прочетена 466 пъти
Много често се случваше, ние верните на кръста, да минаваме през балканите, тъй като ни бяха на пътя ни. Много легенди слушахме, но не вярвахме, тъй като по-старшите ни обясняваха колко суеверни и изостанали бяха тукашните. Щяхме, от Месемврия с кораб да тръгнем и да акостираме в Източен Рим и оттам с кавалерията. Трябваше да минем по велики Ахелой, там дето са се водили битки между римляни и българи.. Чухме, че когато римляните взимали наемници и ги заселвали тука. А те най-често били араби и за това нашата работа бе проста - да ги посечем, за дето откраднаха земите на твореца наш! Нашият лидер, австриец, май беше Вон Фрициц или нещо такова... Той много обичаше приключенията и изкара тази проста мисия като най-важната кампания. А местните, българите, ни даваха храна, колкото да преживяме. Туй бе странно, сякаш сме им освободители. Ама колкото повече се приближавахме толкова по-малко хора имаше.. И тогаз един хилав французин каза плахо:
- Абе, да се връщаме... Става студено, а и местните нали говореха за некъв прокълнат селяк?
Наистина беше студено, а луната изглеждаше гигантска. Явно бе валяло и светлините на месечината огряваха локвите. Пътищата не бяха добре поддържани и за миг ми стана жал, че се отделихме така от похода ни. По-страхливите преиграваха и трепереха от страх и тогаз когато луната беше точно по средата на безкрайното небе ние чухме как некой си пее от гората. Кой щеше да броди в тия бодили и големи треви? Но този човек пееше прекрасно и най-вероятно там е откривал неговата връзка с Бога. Песента му беше омайна, не бе човешка и стана ясно, че той не е човек, а най-вероятно таласъм...
"Там е той... Чака те в гората, за да сложи край на мъките ти... Аз бях там, когато тя дойде и заточен бях... Да работя вечно в нейното поле... "
Изведнъж от пълно спокойствие, настана паника - конете се подплашиха и излязоха от контрол. Нищо не се виждаше, но когато излязохме по-напреде видяхме поле от злато. Тъй блестящо, че сигурно е дар от бога, а там имаше един беден човечец. Изглеждаше толкова слаб и бе обърнат към гората. Нямаше как да не се загледам към него. Този мъж бе "нейният" роб. Този мъж подплаши конете ни и точно той спаси и нас от робство, но не и от проклятието което ни бе оставено... Когато отплавахме, всички мой другари започнаха да умират от страшни и невиждани болести и само аз останах - единственият обърнал се към... Косача..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

Коментари очaкващи одобрение: няма
...
Няма коментари. Ти можеш да бъдеш първия!

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker