Моята мисъл моят стих 21век.
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 1150 пъти
Ах... Мили боже какво се случва с мен защо господи виждам света по начин който ме кара да бъда тъжен колкото цялата земя и за че кара да бъда щастлив колкото планетите в космоса.... Странно е чувствам се различен единствен и не разбран. Добър човек съм с Чили отношения. Да се върнем на темата. Защо живота ми е такъв не знам но нлудничево ще звучи имам чувството че не е трябвало да се родя защото този свят сега 2022 година сме вече жал ми е за хората, за планетите за природата за всяко същество на тази земя.... Трудно ми е сякаш да се впише в сегашният живот сякаш съм от старото българско поколение преди мнооого години... Чувствам в мен как сърцето тупти и виждам всяка страна от посоките и се чудя защо тъка защо светът се променя по този начин нима е редно!? Не е разбира се не стига че сме безгрешни народи ами и този тъка наречен нов живот нов свят всичко хубаво остава в миналото и няма да се върне всичко прекрасно като щастието семейството истинската любов здравето всичко отива в крива посока то на там тръгна... Не знам приятели акво да кажа но толкова съм помрачен виждам всеки усмихнат с фалшива усмивка. Нещастните правят щастливи много повече хора отколкото обратното.... Когато се събуждам си казвам тук съм събудих се но дали това е сън само бог знае. Ежедневието е непрестанно но явно сърцето на човек често истива.... На 18 съм а имам още неща да видя но кажете ми как да продължа когато имам очи с които виждам истината и това ме съсипва винаги съм на ръба намирам утеха в бог намирам я в природата понякога в животните... Едно време разправям ми родителите и близките, че животът бил истински щастлива хубав живот не че е нямало тука пакости там пакости не е бил безпроблемно но е бил хубав живот семействата и всички хора били сплотени а не както днес които за жалост е истина но на много от нас ни се иска да бъде просто кошмар да бъде сън. Помислете си събуждане се сутринта и всичко което сте приживяли до се га да е било сън който се състои от нещастния живот акъвтж имаме. Хъм... Де да можеше това да не се променя нищо да не се променя защото тези промени станаха злокобни много от нас ни е страх от промяната но съдбата е неизбежна.. Давам ви пример:Днешно време толкова възрастни са изоставени сам самички от децата им... Представете си че вашата майка или баща ви чакат за Коледа но вас ви няма не сте дошли забравили сте ги а те горките стоят пред портата и чакат и чакат какво им е на тях не мед а кръв и капе от сърцето това е нечовешко да заминеш родител всеки ден отива по зле не искам да се лъжем че уж сме щастливи знаем че доброто винаги побеждава но каква ли е цената за да победи предполагам че ще разберат тези, които стигнат до края....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 3 месеца hash: 9007eb53d1

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Наистина си прав, никой не осъзнава какво всъщност се случва около него, всички са егоисти и следват свои принципи и приоритети. Когато прочетох написаното от теб наистина се замислих, за всичко това което ни заобикаля и наистина, ако всички хора върнат лентата назад около 15 години наистина и те ще си припомнят, че животът е бил прекрасен и всички са се разбирали добре. Но, днес изобщо не е така повечето хора не уважават родителите си дори не мислят за тях. Леля ми например- когато баба вземе пенсия тя все иска пари от нея или й иска банковата карта за да тегли пари, взема 100лв. и другите ги връща на баба ми, а тя нищо не разбира от станалото. Не разбирам, защо се отнася по такъв начин, взема й парите и после я лъже. Както и да е такова е положението. Няма какво да се направи по въпроса, различни хора, различни страсти. Пожелавам на всички, честита нова година и бъдете здрави... и уважавайте всички хора около вас, бъдете мили и добри, вярвайте в Бог и всичко ще се оправи. Момиче на 13 години.

 

...

преди: 2 години, 3 месеца hash: 16c3f8416a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Имаше един такъв рекламен клип на Едика - многобройните наследници, пръснати по целия свят, получават писма, че дядото (баща им) е починал и предстои погребение. Всички зарязват работата си, делата си, хващат влакове и самолети, и пристигат в бащината къща преди погребението. Но вместо да видят ковчег, светлините се запалват и те виждат отрупани празнични трапези! В следващия момент и дядото излиза празнично костюмиран! Всички щастливи хапват, пийват и си говорят... както едно време!

 

...