Споделена история от Проза, литература |
Горчивата истина
преди: 3 месеца, 2 дни, прочетена 355 пъти
Здравейте, бих поискала Вашето мнение относно написаното тук като стил, римуване и вобще като цяло. Благодаря Ви предварително.
Безвремие, безкрайна безграничност –
уж себе си, а сякаш липсва идентичност!
В оковите на неувереност и страх,
очи обвити в гадна сивота и прах.
Прах от изгубени, пометени надежди,
маскирана, покрита във прикриващи одежди.
В света огромен миниатюра незначителна –
ненужна вещ, дори като награда утешителна.
Блещукаща е светлината в края на тунела.
Дано да е реална, да не е подвела.
Дано не е мираж, голяма нереалност,
бленувана и нужна, отчаяна баналност.
Но има време, пътя извървян е наполовина.
Дано да е различно след ден, два, след година.
Дано забие в правилен ритъм сърцето,
за да е тук, сега, не някъде в небитието.
И може би тогава реалността ще е различна,
с мъничко увереност, не тъй трагикомична.
Сценария е ясен, дори е интересен –
повече решителност и всичко ще е песен.
С конкретна позиция и без оправдания,
с доказани умения и повечко знания.
И може би след тази извървяна половина,
там някъде накрая на трета четвъртина,
Освен човечност, с мисъл винаги за другите,
ще има постижения и лични ще са заслугите.
Признания за необходимост, желана личност –
в сегашно време и със своя идентичност!
Изплаках си очите и още не минава.
По-силно е от мен и мира не ми дава.
Не знам дали е параноя или страхова невроза,
но сякаш всяка следваща е смъртоносна доза.
Главата се запалва, въздуха не стига,
стомаха е на топка, пулса ми се вдига.
И най-лошото е, че напълно разбирам –
не съм способна лошото да спирам.
Щом отредено е – то ще се случи.
Каквото е писано, всеки ще си го получи!
Годините вървят си и лека полека
все някога ще се случи да загубя човека.
Но не мога да спра да умирам по малко!
Не мога да не треперя, да не се чувствам жалко,
когато някой мой близък болка изпитва –
сърцето боли ме, душата ми отлитва.
Света ми се срива, губя координация
не съм продуктивна, липсва концентрация!
Отдавна тъгата ми е пръв приятел,
Отново хваната е под ръка със самотата.
С времето отиде си и последния слушател
и се намести най-удобно тишината.
Все изгрев става все по-облачен и прашен,
всеки залез непрогледно черен и ужасно страшен.
Сега усмивката е добре сложена маска.
Пада само пред едничката приятелска ласка.
Спасителен пояс на повърхността на океана,
в който често се давя, само тя ми остана.
И не съм егоист, но постъпвам ужасно!
Натоварвам излишно и го разбирам прекрасно!
Ще се уча да плувам, дъното да усещам
и дано по пътя още хора да срещам.
Дано да си спомня как лесно се тича,
как се смее с глас, как се живота обича.
Би било невъзможно, ако нямам подкрепа,
ако продължа без посока, гневна и свирепа.
Без цел, без устрем и без желание –
просто думи, изречени като поредно оправдание!
В свят, изграден на базата на двоична система –
огромна нула сред милиони единици.
И вече не проумявам какво още да предприема –
добро целя, а резултата е грешки стотици!
Сякаш съм успоредна права на линията живот
и с него нивга не ще се пресечем отново!
Самата аз съм собствения си тежък хомот –
не може винаги да си добре и да имаш всичко наготово!
На моето уравнение отговора винаги се получава грешен,
ако открия едната, то другата неизвестна остава.
Къде ли отговора да намеря без той да е нелеп и смешен.
да не е успоредна линия, а перпендикулярна права!
Да успея на задачата аз правилно да отговоря,
за да достигна до високия връх на пирамидата!
Дано намеря там долу в плитчините, да я разтворя
и да открия нежна и красива перла в мидата!
Достатъчно усилия да успея да положа,
когато се налага да се потапям надълбоко.
Да плувам сама, без спасителен пояс да сложа,
без да се боря за едничка глътка въздух жестоко!
Тъгата ми ме прави продуктивна –
А самотата ми е най-голямата ми муза.
Изливам на листа без много шум да вдигна,
Ненужни са ми фалш, усмивка или нова блуза.
И всичко и всички сякаш в този миг избледняват,
Остават две неща съвсем обикновени.
На хартията под химикала стихове се появяват
И въплащават моите мисли съкровени.
Лъхат на мен, в дъното прикрита в тъмата,
На повея студен, разбил изведнъж тишината.
На мъничко нещо, което тепърва пораства,
За да стане голямо, без над никой да властва.
Това съм си аз, това е само моето си нещо –
На никого не пречи, не е ни правилно, ни грешно.
Но то си е в мен, напира и ме запалва горещо,
Макар, че при споделяне понякога приема се за смешно.
Застава в мен, невъзможно ми е да преглъщам,
Когато не успея с даден ред, когато нещо куца.
Задрасквам, трия, нова страница обръщам
И продължавам пак, когато преминала е тази гадна буца.
И стигам там, където решил е вече поета,
Където листа мастилото на химикала е изпил.
Там накрая вече свършил е куплета,
А моят свят още малко се е преоткрил.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 месеца, 2 дни hash: d065354457 |
|
1. Банално и дълго, но имаш потенциал.
|
| преди: 3 месеца, 2 дни hash: 2021767f64 |
|
2. Много добре римувани, но страшно потискащи и неразбираеми. Не знам кой би искал доброволно да се потопи в тези мрачни, натоварващи и болни емоции.
|
| преди: 3 месеца, 2 дни hash: 92d09626b7 |
|
3. Тъжна и меланхолична е душата ти, но пък се изразява така добре, че се чувства дори през екрана докато те чета.
Дори и да се включат с помощ за някои малки корекции, не променяй с цел напасване на рими например ако ще промени дори и миг от това, което изразяваш/чувстваш.
Изливай в момента каквото напира, а после ако трябва да коригираш нещо, без да се губи този първичен/ първоначален порив.
Много ми хареса както стилът ти, така и чистотата, която предаваш през стиховете си.
|
| преди: 3 месеца, 1 ден hash: eeac870776 |
|
4. Поетичен стил
В поемите се наблюдава използване на свободен стих с неравномерни рими и метрика.
Езикът е образен и емоционален, като се използват метафори, сравнения и олицетворения.
Поемите изследват лични и интроспективни теми, като идентичност, увереност и емоционални сътресения.
Ритмика и римуване
Ритъмът и римуването са неравномерни, което създава усещане за спонтанност и автентичност.
Използването на нетрадиционни рими и асонанси добавя към музикалността на поемите.
Съвети за подобрение
Експериментирайте с различни поетични форми и структури, за да придадете разнообразие на работата си.
Работете върху подобряването на потока и ритмичността на поемите си, като четете работата си на глас.
Стремете се към ясен и сбит език, който ефективно да предава вашите емоции и идеи.
Получавайте отзиви от други поети и читатели, за да подобрите работата си.
|
| преди: 3 месеца, 1 ден hash: 989b8936a3 |
|
5. Много елементарни са римите- нещо-горещо, смешо-грешно, куца-буца, муза-блуза и т. н. Останалото сякаш е редено според тях. Ученическа поезия. Чети повече, учи се от съвременните поети.
Това е моето мнение, не ангажирам никого с него.
|
|
