Сълзите падат |2 глава| - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73793)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16331)
 Секс и интимност (9123)
 Тинейджърски (17258)
 Семейство (3388)
 Здраве (6085)
 Спорт и красота (3260)
 На работното място (1289)
 Образование (3862)
 В чужбина (823)
 Наркотици и алкохол (775)
 Измислени истории (670)
 Проза, литература (1186)
 Други (9670)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Проза, литература

Сълзите падат |2 глава|
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 769 пъти
Аз се запътих към кабинета по история и за миг срещнах зелените очи на Ади пред стаята, но той веднага отклони поглед и ме пусна да вляза първа. Минах през вратата и всички впериха очи в мен. Страхотно! Аз забих поглед в земята и седнах зад Мина, която ми се беше извинила, че не може да стои с мен, защото обещала на Ива. Когато Ива ме видя, скокна и ме прегърна. После ме наобиколиха и другите ми приятелки: Грета, Полина, Ева и Натали, но не стояха много, защото госпожата по история влезе. Адриан обаче още стоеше прав. Огледа се.
-Какво има, Адриан? -усмихна му се възрастната дама, която беше ниска със слабо тяло.
-Нищо. -смотолеви.
-Хайде, седни... до новото момиче. -отвърна госпожата ни и посочи към мен. Аз не бях точно нова, но все едно. Той се намръщи, но дойде и се плъзна на чина до мен. Приятелките ми го измериха с кръвнишки поглед. Когато учителката започна да говори, Ади просто гледаше напред и слушаше. Странно. Той винаги правеше някакви щуротии. Не веднъж са го гонили от час, пък и мен барабар с него. Предположих, че е защото не искаше да разваля имиджа си, но аз не мислех да го оставя на мира.
-Пссс!
-Какво? -Адриан се обърна с гневно изражение към мен.
-От кога си толкова ученолюбив? -ухилих му се аз.
За миг зърнах познатите пламъчета в очите му, но той ги прогони, както се гони досадна муха-бързо и безмилостно. След това се обърна и сякаш мен ме нямаше. Жалкото е, че очаквах точно той да разведри настроението ми. Да ме забавлява, да се шегува, а какво стана? !? Стои и се прави на умник. Звънецът би. Адриан скокна от чина, като попарен. Аз излязох след него и забелязах едно момиче да флиртува с Ади. Той просто й намигна и я подмина, а тя остана с подкосени крака. Завъртях очи и си помислих: "Пази, Боже! ".
-Хей, чакай! -извиках аз след Адриан. Не си направих труда да му привличам вниманието с финес. Адрианчо просто продължи да върви.
-Абе, ти да не си глух? !? -викнах отново. Нищо. Никаква реакция! Въздъхнах и поклатих глава. Сега трябваше да излагам и мен, и него пред цялото училище. Бръкнах в чантата си и изкарах една от любимите си дебели книги. Обичах да чета, а това носеше и плюса, че книгите ми са дебели и тежки, което ми позволяваше лесно да привличам вниманието върху себе си. Вдигнах книгата, прицелих се и я хвърлих срещу г-н Глух. Бам! Прасна го право в главата! Така му се падаше, като ме дразни. Явно яко съм го ударила, тъй като леко се олюля. После се изписа гняв на лицето му. Хвана книгата и дойде до мен.
-Ти да не си луда? Или мозъкът ти се е изпържил от тези бумаги, които четеш, или просто миналата година вместо в ново училище си я изкарала в психиатрията! -викна той.
-Споко, де! Нима не знаеш, че когато някой не ми обръща внимание, аз винаги си намирам начин да го накарам да ме чуе? -усмихнах се злобно и грабнах книгата си.
-Не, не, не! -каза Адриан и тъй като беше по-висок, вдигна книгата, така че да не мога да я стигна. После я запрати в коша. -Сега си я вземи от боклука. Спокойно, знам че няма да имаш проблеми да бръкнеш там. Всъщност, с тези дрешки даже много ти приляга. -довърши бившият ми най-добър приятел.
След това чух само смехът на всички около мен. Обърнах се и стиснах зъби. Буцата в гърлото ми нарастваше. Но не! Нямаше да плача, поне не тук! Изтичах в двора. Отидох отзад на училището и седнах на земята. Не ми пукаше, че вали. Нито, че ще се изцапам, нито, че избягах от час. След миг чух гласа на Мина:
-Казах ти! Не трябваше да опитваш!
Избърсах сълзите си и я погледнах:
-Но...
-Няма но! Той е гадняр вече! Край! Вече го няма Ади! Сега е просто един от гаднярите. -прекъсна ме Мина и седна до мен.
-Ами, часът? Закъсняхме вече. -опитах се да сменя темата.
-Какво ти пука? Имаме при Йовчева. По-добре да не ходим. -махна с ръка.
Та така, явно щеше да се наложи да започна новата учебна година с лош старт.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 4 месеца
hash: 792ea931c8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Хм.... хареса ми само първото изречение :)

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: a88b2c3edd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Има някои стилистични грешки според мен, но ти тепърва се учиш. Писане се учи с писане, така че не спирай да твориш. Мисля, че имаш талант. Първата част ми допадна повече, но това си е лично мнение. Иначе като цяло ми е интересна тази история. продължавай в същия дух!

Ледената кралица

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker